Учебното дело в България между двете световни войни

1. Българското училище при БЗНС. БЗНС управлява България 1920-1923г. Министър-
председател е Александър Стамболийски , а просветен министър Стоян Омарчевски. 
Цялото управление на Правителството се характеризира като едно отворено към народа 
управление, към неговите просветни и културни нужди. Просветния министър е високо 
образован човек и за 3-те години управление той отваря българското учебно дело за 
европейските реформаторски идеи. Една от тях е идеята за трудовото училище като 
място, където трудът на ученика заема особено важно място. Това е тежкото време след 
войните и за да може да се съвземе страната и нейното стопанство, министъра съвсем 
точно   отчита   нуждата   от   развитие   на   професионалното   образование.   Откриват   се 
професионални училища, в които постъпват завършилите прогимназията. През 1921г. е 
обнародван   нов   просветен   закон,   известен   като   Закона   на   Омарчевски.   Той   е 
понататъшно   продължение   на   закона   от   1909г.   и   „стъпва”   в   него.   Най-важната 
придобивка   на   този   закон   е,   че   превръща   прогимназията   в   задължително   звено. 
Предния   закон   прави   прогимназията   безплатно   звено   на   училището,а   този   и 
задължително.   Преминаването   от   първоначалното   училище   в   прогимназията   и   в 
гимназията е без изпити, свободно, такъв е достъпа и до професионалните училища. В 
гимназиалното   образование   настъпва   промяна   със   създаването   на   така   наречената 
„реалка”. Тя включва първите 3 гимназиални класа и дава възможност на онези, които 
не желаят да завършат пълния курс на гимназията да приключат до тук. Над „реалката” 
следват   още   2   г.   обучение   в   горния   курс   на   гимназията.   Този   закон   е   важен   и   за 
управлението на учебното дело. Благодарение на него почти всички училища минават 
под ръководството  на просветното  министерство, полагат  се усилия за подобряване 
материалната   материя   за   учителството.   Според   образователната   си   насоченост 
училищата   се   делят   на   общообразователни   и   специални   а   според   степента   си   на 
основни,   средни   и   висши.   Основните   училища   включват   детските   градини, 
първоначалното   училище,   прогимназията   и   професионалните   училища. 
Първоначалните   училища   и   прогимназиите   са   задължителни   и   безплатни. 
Професионалната подготовка в професионалните училища след 7 клас се дава от 3 до 
10 месеца. Средните училища и гимназиите имат за цел да дадат подготовка за живота 
или   за   кандидатстване   във   ВУЗ.   „Реалката”   със   срок   2   г.   има   повече   практическа 
насоченост,   докато   горния   курс   дава   по-добра   общообразователна   подготовка. 
Гимназиите са на издръжката на държавата. Съществуват и педагогическите училища, 
осигуряващи учители за пъвоначалните училища. Това правителство прави промени и 
във   висшето   образование.   Към   Софийския   университет   се   създават   няколко   нови 
факултета – ветеринарен, богословски. Висшето музикално и художествено училище 
стават   академии.   Издръжката   на   читалищата,   музеите   и   библиотеките   се   поема   от 
държавата. Това правителство, част от което е и просветния министър, се опитва да 
наложи   на   училището   да   остане   извън   политиката.   Особено   лошо   се   възприемат 
идеите, идващи от Съветския съюз, на учителството се забранява да участва в митинги, 
демонстрации и политически събрания. Стремежът на земеделците да управляват сами 
и   липсата   на   разбирателство   с   потенциалните   съюзници,   довежда   до   падането   на 
правителството от власт с така наречения Деветоюнски преврат.
2. Българското образование и педагогическа мисъл от 1923 до 1944г. Този 20-годишен 
период за България е свързан с усилията на всички правителства да преодолеят тежките 
последици   от   воините   и   клаузите   на   мирния   договор,   според   които,като   победена 
страна,   България   трябва   да   изплаща   огромни   суми   на   съседите   си.   В   резултат   на 
Деветоюнския преврат, на власт идва правителството на Александър Цанков /професор 
по   история/.   В   периода   на   неговото   управление,   в   което   той   е   и   министър   на