Планиране и прогнозиране

гл. ас. д-р Цвета Зафирова

Планове и методи във фирмения бизнес
Планиране, прогнозиране

Въпрос 1. Планирането като функция на управлението. Задачи на планирането.

В теорията и практиката на мениджмънта е известно, че планирането е функция на 

управлението.   Тя   е   във   връзка   с   останалите     функции   –   организиране,   регулиране, 
контрол.

Планирането е ориентирано към организацията на фирмата и има за задача да я 

приспособи към промените във външната и вътрешна среда, до определи какво трябва да 
се направи, как, какво и от кого.

Планирането   можем   да   считаме,   че   е   умение   да   се   предвиди   бъдещето   на 

организацията, резултатите от нейната дейност и ресурсите, необходими за постигане на 
целите. Системата за планиране в развитите капиталистически страни е силно развита.

Крайната цел на планирането е разработване на система от планове. Процеса на 

планиране   обхваща   всички   системи   на   планиране   и   обхваща   необходимите 
предпоставки.

На макрониво планирането включва:

-

главните стратегически отрасли на цялата страна

-

региони и области

-

общини

Планиране на микрониво:

-

фирмено планиране – участват   всички фирмени ръководители и те определят 
изходните критерии за достигане оптимално използване на вътрешни ресурси.

-

делегират пълномощията на своите подчинени за изпълнение на р-сите.

Планирането представлява определяне на решения, които  трябва да се вземат 

днес   за   осигуряване   на   ефективната     дейност   на   организационната   единица   за 
нейният ръст в бъдеще.

Задачите на планирането са:
1. Разкриване перспективите за развитие на организационната единица, рисковете 

и опасностите и проблемите, които стоят пред нея.

2. Избор   на   път   за   развитие,   т.е.   определяне   на   целите   и   стратегия   за   бъдещо 

развитие.

3. Оценка, подготовка  и осъществяване    на необходими иновации и промени в 

организационната единица.

4. Координиране   на   действията   и   насочване   на   управлението   на   отделните 

структурни подразделения за постигане на целите.

5. Установяване критерии за контрол и оценка  на работата на структурните звена, 

мениджърите и персонала на организационната единица.

6. Повишаване способностите на мениджмънта да взема решения в обстановка на 

неопределеност, риск и изненада.

7. Целенасочено разпределение на ресурсите.

Планирането   не   е   еднократен   акт,   а   един   непрекъснат   процес,   продължава   с 

изпълнение на плановете, оценка и анализ на постигнатите резултати, и по необходимост 
извършване на корекции.

Планирането  се  разглежда   като  итеративен   (продължаващ   във  времето)  процес, 

при който  на основа на анализа и оценката на минало и настояще се вземат решения за 
бъдещето.

Въпрос 2. Принципи и подходи при планирането.

Принципи – разглеждани на базата на няколко подхода:

1.Подход 

 PLATO

  – основава се на следните принципи:

Р – Планирането е процес (process)
L  – Връзката между планирането на различните нива на планирането трябва да бъде 
тясна (link)
А – Администраторите трябва да играят активна роля в планирането
Т – Времето е определящо
О – Резултатът от планирането трябва да бъде завършена разработка за бъдещето.

2. Планиране – ориентиране към целите

3 принципа:
1.Принцип на участието – партисипативно планиране – участие на всички, които 

планирането засяга

– по хоризонтала – функционалните отдели.
– по вертикала – подразделения на организацията

2. Принцип на непрекъснатостта- постоянно да се следят и контролират условията 

на   външната   среда   и   резултатите   от   изпълнението   на   плана,   за   да   може   да   се 
актуализира.

3. Принцип на холизма (единство) – подчинени на частите на цялото. Координация 

на плана по хоризонтала и интеграция на плановете по вертикала.

2

4.  Принцип  на   гъвкавостта   –   ако   се  наложат   промени   на  плана   да   може   да   се 

адаптира.

5. Принцип на точността.

Анри Файол – формулира 4-те принципа
Акофф – принцип на участието

Според принципите редът за планиране:
А) отгоре – надолу – централизирано планиране;
Б) отдолу – нагоре – децентрализирано планиране;
В) интерактивно – взаимодействие между отделните части.

3. Подход

-

оптималност

-

всеобхватност

-

принципа РDСА (Р – планирай, D – изпълнявай, С – контролирай, А – действай)

Планирането трябва да има цикличен характер

Въпрос 3. Класификация на плановете и планирането

Системата на планирането съществуват различни видове планове

1

ви

 признак - според управленското ниво, на което се разработват:

-

а) стратегически планове – разработва се от  висшия мениджмънт и съдържа 

общите цели и е инструмент на стратегическото управление;

-

б) тактически план – от поделения на организация или на по-ниските нива на 

управление. Конкретизира стратегически план за по-кратки периоди от време, 
декомпозира   общите   фирмени   цели   и   определя   дейностите   за   изпълнение, 
срокове.

-

в)   оперативен   план   –   разработва   се   на   най-ниско   ниво   на   управление   за 

определени дейности, структурни единици, работни места и дават отговори на 
конкретни въпроси – какво, как, от кого и докога да се извърши.

2

ри

 признак - според обекта на управленска дейност.

-

а) комплексни – обхващат  цялата дейност на организационната единица

-

б) функционални – разработват се на функционално ниво и решават определени 
проблеми

3

ти

 признак - според периода, който обхващат плановете

-

а) дългосрочни –  над 5 години

3

-

б) средносрочни – 1 – 3 години

-

в) краткосрочни – до 1 година

-

г) пълзящи планове – на мястото на изтеклата година се добавя настъпващата и 
се свързват двете години, като се актуализира плана. При производство, чийто 
краен резултат е голям – самолет, кораб.

 Стапелен план                    І                І                 І                       І               І              

                        3 м.                7 м.                   12 м.             18 м.

д) тактически планове – средно срочни планове 

-

е) оперативен – краткосрочен план

4

ти

 признак - бизнес план – възникват във връзка с кредитиране и са основен продукт на 

планирането
-    инвестиционен – разработва се за нуждите на банката, която ще отпусне кредит, за 
нуждите на инвеститора, за бизнес идеята.
-    информационен – информационен източник на спонсори, бизнеспартньори, клиенти.

-

оценъчен – оценка по повод сделки с други организация, покупки, сливания и др.

-

комплексен вътрешнофирмен планов документ – обхваща цялостната дейност и който 
е с напълно реална информация. Служи на ръководството. План на самия бизнес.

5

ти

 признак - проекти, програми, бюджети.

Проекта

  е   поредица   от   дейности,   които   са   логически   свързани,   извършват   се   в 

определен период от време, изискват съответните ресурси и са насочени към постигането 
на уникални но ясно очертани крайни резултати.
Проектите   за   разлика   от   плановете   разрешават   конкретни   проблеми,   те   са   пакет   от 
дейности, които се управляват и постигат, за да се постигнат конкретни крайни цели.
Съдържание :

–

същност

–

необходими ресурси

–

продължителност и етапи на реализация

–

потребители или очаквани резултати.

Програмата

 е инструмент за координация на широка мрежа от дейности. Съвкупност от 

основни задачи,  необходимите за изпълнението им действия,  ресурси, изпълнители и 
срокове за осъществяване на дадена цел.

Бюджет  

  е   преди   всичко     техника   за   разпределение   на   необходимите   ресурси   за 

изпълнение на проект, програма или план. Разработването на бюджетите – бюджетиране 
– съпоставка за приходи и разходи. Бюджета се съставя за 1 година като се разбива на 
месеци или седмици.

4

Видове планирания. Принципи:

1. Степен на неопределеност в планирането 

а) известни фактори на средата и пълен обем на необходимата информация – 
детерминирано планиране
б) недетерминирано  - стохастично планиране
в) основано на знания за събития
г) основано на лична отговорност
д) приспособено към случайни обстоятелства

2.Временна ориентация на идеите – 

-

планиране, ориентирано към миналото – реактивно

-

планиране, основано към настоящето – инактивно

-

планиране, ориентирано към бъдещето – прогнози  иреактивно

-

интерактивно – 2 основни черти: принцип на участието и принцип на 

контрола

2. Времеви хоризонт в планирането

-   дългосрочно
-   средносрочно
-   краткосрочно

Въпрос 5. Същност и принципи в прогнозирането. Видове прогнози.

Прогнозирането   е   научно   обоснован   начин   за   предсказване   на   предстоящи 

бъдещи   тенденции   в   развитието   на   икономически   процеси   и   явления   с   оглед   на 
разработването на по-реалистични планове.

Прогнозирането   има   много   тясна   връзка   с   планирането.   Те   се   осъществяват   в 

единство и органична взаимна връзка. Без прогнозиране плановете нямат основа и имат 
неясно бъдеще, а без план прогнозата е едно самоцелно упражнение.

Планирането и прогнозирането са единни форми. Необходимост от прогнозиране:

–

потребност от него

–

възможностите, с които разполага прогнозирането. 

Прогнозирането е носител на информация за бъдещите намерения на обекта на 

планирането.

Обект   на   прогнозирането   –   всички   величини,   свързани   с   основните   фирмени 

дейности – продажба, инвестиции.

5

Основна   качествена   характеристика   на   една   прогноза   е   нейната   надеждност   – 

вероятност   на   сбъдване.   Всяка   прогноза   съдържа   известна   вероятност   и 
неточности.Теорията   и   методологията   на   прогнозирането   се   нарича  

прогностика

,   а 

самия   процес   на   разработване   –  

прогнозиране

.   Водеща   роля   имат   икономическите 

прогнози. Икономическите прогнози се осъществяват   на базата на анализ на иконом. 
процеси   и   явления   и   показателите   се   формират   на   базата   на   много   фактори   и   имат 
вероятностен характер.

Икономическата прогноза се осъществява на база на икономическите процеси в 

миналото и настоящето и на тази основа се очертават закономерности за бъдещето.

Вероятността да се сбъднат зависи от прогнозите в средата.

Според алтернативите, които представят, биват едно и многовариантни.
- едновариантни прогнози се правят когато вероятността да се сбъднат е много 

голяма. 

В   зависимост   от   продължителността   биват   дългосрочни,   средносрочни   и 

краткосрочни.

Изискванията, които се поставят, са следните:
- достатъчно голяма степен на  надеждност
- информацията трябва да отговаря на нуждите на планирането
- да са определени срокове за реализиране на прогнозата
- точно да са формулирани изводите, оценките и алтернативите

Трябва да се спазват следните принципи:
- прогнозата да се съобразява с тенденциите в развитието на икономиката като 

цяло, така и с отделния отрасъл към който принадлежи организацията.

- прогнозата трябва да е непрекъснат процес 
- комплекстност – прогнозата  трябва да отразява всички дейности на фирмата

  - обоснованост на изводите, оценките и насоките.

Разлики: 
1.Прогнозирането и планирането са компоненти на един и същ процес. Прогнозата не 
може да измести плана така както прогнозата не е обвързана финансово. В плана се 
прави пълна обвръзка на отделните елементи.
2. Прогнозата е само ориентир, а не директива за изпълнение. Директива за изпълнение е 
плана. 
3. Прогнозата има тесен обхват за разлика от плана.
4. Прогнозите са многовариантни, а плана е едновариантен.

6

Въпрос 6. Етапи в прогнозирането

Обикновено се счита, че прогнозата обхваща 2 етапа – диагностика и прогноза

Диагностика -  

анализ на изследваното явление, група показатели в минал и настоящ 

период с оглед разкриване на промените, които са настъпили. Когато тенденцията е ясно 
изразена може да се очаква нейното развитие в бъдеще. Използват се няколко сравнения 
с   точно   определени   икономически   еталони   –   модели   в   даден   бранш,   международни 
бизнеси. Показатели – продажби и печалби.
Факторен анализ за установяване на влиянието на отделните фактори за изследваните 
явления.
Чрез математически и статистически показатели  се установява връзка между отделните 
фактори.
Обхвата и достоверността  зависи от отделния метод и техника на прогнозиране.

Прогноза

  –   избира   се   изходящ   метод   на   прогнозиране   чрез   математически     и 

статистически методи.

От избора на метода зависи сбъдването на прогнозата. Прогностичната дейност завършва 
с избора на вариант на действие с оглед да се доразвият тенденциите които са очертани, 
достигане на просперитет на организацията и т.н.т.

Въпрос 7. Подходи в прогнозирането

1. Пасивно и активно прогнозиране

Пасивното 

– представлява отчитане  измененията  от минали години, въз основа на това 

разглеждане   на   бъдещето,   като   естествено   продължение   на   миналото.   Миналите 
тенденции се пренасят в бъдещето.

Активно

 – осъществява се от икономически силни организации, лидери в даден бранш, 

които разполагат  с големи ресурси, въздействат  активно и могат  да променят в своя 
полза   икономическата   среда.   С   намеса   могат   да   се   постигнат   изменения   в 
икономическата среда.

2. Нормативен и изследователски подход.

Нормативен

 – изхожда се от целите на организацията и се разработва от т.н. “дърво на 

целите”. Разбиване на задачи и подзадачи.
Пример: Навлизане на украинския пазар.

7

1.1 Маркетингово проучване на украинския пазар.
1.2 Създаване на офис.
1.3 Бюджет

1.1.1. Марк. бюджет
1.1.2. Специалисти
1.2.1.
1.2.2.

Изследователски

 – анализ на закономерностите и тенденциите  в дадено явление. 

Определяне на количествените характеристики, които биха се получили в бъдеще на 
основата на минали тенденции. Основава се на т.н. пасивно прогнозиране.

Разновидност на изследователския подход се прилага сравнителния, който се основава на 
анализа и сходството и различията на сравняваните обекти. Сходните обекти се развиват 
по подобен начин.
Използва се системно-структурния анализ. Анализират се не само показателите, а и 
техните елементи – състава и структурата.разкрива се влиянието на факторите върху 
всеки елемент и се предвиждат сроковете и начините на проявление.

3. Екстраполативен и моделен подход.

Екстраполативен

  - установени тенденции се проектират за бъдеще, формират се 

времева и пространствена екстраполация. Приложение в краткосрочни прогнози.Слабост 
– допускане , че в бъдеще ще се изявят същите тенденции. - за показатели, които не 
изпитват външно влияние.

Моделен

 – по-обективен. Използват се сложни мат. модели. Опростяват се сложните 

процеси в икономиката и се прави  модел на сложната икономическа действителност или 
тя се имитира. Видове модели:

-

математически модели

-

математико-статистически модели

-

информационни модели -  основани на прогнози

-

структурни  модели – предназначени за прогнозиране на структури

-

иконометрични модели – основават се на статистически известни функции

Въпрос 8. Методи на прогнозиране

1. Качествени (субективни)
2. Количествени

Качествени – ползва се интуиция, знания и умения на прогнозиращите.
Количествени – статистически и математически методи  и модели

8

Качествени методи -  към качествените методи спадат експертни методи – изходната 
информация е малка по обем. Експертите дават оценка на бъдещето на прогнозирания 
обект

Най-често използвани техники на прогнозиране:
1. Метод Делфи – от Делфийския оракул – решението се взема на основата на голямо 

количество събрана информация.

1.1. Всеки от експертите дава писмено решение на прогнозите
1.2. Определя се средната оценка и показател за съгласуване на различните мнения (не 

по-малко от 10 експерта)

1.3. Съобщава   се   на   всички   средната   оценка   и   всеки   прави   нови   предложения   и 

коментари по съобщената оценка

1.4. Направените нови оценки се оповестяват пред всички експерти, докато се постигне 

пълно съгласие.

Два варианта при на прилагане на  метода

1. Експертите са отделени един от друг;
2. Експертите са в група;

2.   Метод   на   мозъчната   атака.   Събира   се   група   експерти.   Казва   им   се   проблема   и 
последователно всеки съобщава прогнозата си за решение на проблема. Всеки следващ 
доразвива мнението на предния до достигане на крайно решение.

3. Метод   635 - 6-експерта, 3 варианта на прогнозата, в рамките на 5 мин. – размяна на 
листи – запознаване – нови прогнози – консенсус.

4.   Метод        66    -   6   участника,   които   провеждат   мозъчна   атака   –   предложенията   се 
записват – дискусия на общо събрание на всички участници.

5. Метод “Рин-ги” – документа на записване се нарича Рингис.
Проблема в определено звено в дадена организацияя – работника има предложение за 
разрешение – записва го в бланка и се подписва – предава се на всеки по-висшестоящ 
ръководител – вземане на решение – записва се –подпис – докато стигне до президента 
на фирмата – последно “да” означава да  се започне изпълнението, взето е решение и то 
от последния подписал се  - изпълнението  е задължително за всички.

6. Метод “Монте Карло” – съчетание на експертни и статистически методи. Прогнозата 

се   осъществява   по   експертен   път   –   след   това   на   ЕИМ   с   промяна   на   някои   от 
показателите – получават се много варианти.

7. Метод на сценария – под формата на сценарий – поредица от явления , събития.

9

Количествени методи на прогнозиране
Количествените   методи   се   делят   на   статистически   –   използва   се   средногеометрична 
величина, т. е. средния годишен темп на изменение на дадения показател, предизвикан от 
осреднено   влияние   на   всички   фактори,   въздействали   върху   него.   Този   подход   е 
приложим   за   краткосрочни   прогнози,   определя   се   темпа   на   изменение     и   с   него   се 
умножава показ. от мин год. и т. н. – верижен индекс

1998

1999

2000

2001

2000

4000

8000

16000

Х.А

Х.А

4000

А= ----------  = 2

2000

Този начин се ползва и в корелационно-регресионния метод за прогнозно определяне на 
фактор или показател.

Статистико-математически методи ползват коефициенти на еластичност, структурни 
модели и на корелационно-регресионния анализ.

Математическите методи се основават на линейното програмиране – не се използват за 
пряко прогнозиране. Изградените величини служат като ориентири към които 
прогнозната величина се доближава. Те са ориентири за обосноваване на плановите 
показатели.

Въпрос 4 Еволюция на фирменото планиране

Първи етап

То е претърпяло значителна еволюция. В първоначалният етап през 30-те години 

на 20-ти век, а също и годините непосредствено след ІІ-св. война приоритет има 
затвореното фирмено приходно-разходно бюджетно планиране, което се характеризира 
с:

10

-обхващане на основните икономически показатели на фирмата, които отразяват 

формирането и разхода на парични средства;

-главната цел на фирмата – и на планирането е да се използва максимално 

натрупаният опит и разполагаемите ресурси, за да се постигне максимална печалба;

-масовизиране, специализация и стандартизация на производството за да се 

предлага масов приход с ниска цена;

-основни техники в планирането са прогнозирането – т.е. установяване на 

проявилите се тенденции (трендове) и на тази основа разработване на планове.

През 50-те години бюджетното планиране се обогатява с идеята за програмно-

целево планиране. Преход от краткосрочно към дългосрочно планиране.

Втори етап

 – пазарно ориентирано или маркетингово планиране

Характерни черти:
-Своеобразно продължение и доразвитие на бюджетното планиране.
Мениджмънтът прави опити за обвързване на показателите на фирмата с 

показателите на външната среда. Това поражда нови стратегии, ориентиране към нови 
продукти и заемане на нови пазарни позиции. Произхожда се от пазарното търсене при 
планирането. То осъществява връзката с производството и продажбите.

Третият етап

 е стратегическото планиране, което се появява през 60-те години и е 

преобладаващият тип планиране днес. Резултат от сложните промени във фирмите, 
необходимостта от бързи промени и изострящата се конкурентна борба. Появяват се 
нови технологии и продукти, обединяват се фирми. При планирането се изхожда от 
пазарното търсене.

Четвърти етап

 – преход от стратегическо планиране към стратегическо 

управление
Разлики: (стратегическото планиране завършва със стратегически план, след това този 
план може да остане на хартия, но друго е по-важно  - то е самата реализация на 
сратегията. Задачата на планирането в стратегическото управление е да подготви 
стратегическите предпоставки за внедряване на стратегическия план)

- за да служи на стр. планиране, което е ефективен инструмент на стр. управление е 

необходимо да бъдат създадени  съответните предпоставки я именно – системата на 
планиране да бъде част от системата на управление и да бъде задължение и отговорност 
на всички мениджъри – икономисти.

- необходимо е да бъдат създадени  правила и ред за агрегиране и десагрегиране  на 

плановете на различни равнища и координация на отделните нива.

- инф. с-ма  трябва да осигурява цялостно потребностите на плановият процес
- своевременното планиране и прогн. са немислими без изчислителна техника.
- необходимо е целево обучение на ръководителите

Характеристики на стратегическото:

1.Сложен комплексен процес с дългосрочна ориентация.

11

2.Избор на няколко алтернативи в условията на неопределеност.
3.Осигуряване на баланс между възможностите на организацията, позицията на 
конкурентите и изискванията на потребителите.

Обект на стратегич. управл. са  следните проблеми от дейността на фирмата:

1. които имат дългосрочна ориентация.
2. непосредствено свързани с глобалните и цели.
3. изпитват сериозно въздействие на външните фактори и изискват иновационни 
решения и крупни инвестиции.
4. могат да осигурят скок в доходите и рентабилността, характера му зависи от степента 
на неопределеност на външната среда, в корелация с промените от вътрешната среда.

Случаи:
1. Малка потребност. Прилага се адаптивното планиране. То представлява вземане на 

решение  във връзка с промените, които настъпват във външната среда.

2. Външната среда е с малка неопределеност, а необходимостта от вътрешна промяна е 

висока.
Използва се комплексно интегрирано планиране с голям времеви хоризонт. Фирмата 

се стреми към оптимизиране на вътр. фактори и засилване на иновационните процеси.
3. Голяма степен на неопределеност на външната среда и малка  степен от необходимост 

на вътрешни промени.

Анализ на външната среда не се поемат сериозни рискове, тъй като потребността от 
вътрешни промени е малка. Фирмите се приспособяват пасивно към изменението на 
външната среда посредством прогнозно планиране.
4. При голяма степен на неопределеност на външната среда и голяма потребност от 

вътрешни промени. Прилага се вариантният подход в планирането . Дългосрочното 
планиране от същ. потенциали на производството, а стр. планиране е ориентирано 
към създаване на нови изменения във фирмата. Дългосрочното планиране е 
едновариантно.

Въпрос 9 Производствени програма.

Целта на една фирма е да произвежда ефективно. Това зависи от това как се 

произвежда, а не само от това какво, т.е. с малко ресурси. От това произтича нуждата от 
план. на производство. То обхваща планирането на производствената програма, 
експлоатацията на оборудването, свързване на производството с пласмента, използването 
на материалите, работната сила, разходите и печалбата. В тесен смисъл планирането на 
производство се ограничава до разработване на производствената програма във 
взаимодействието с използването на производствени мощности – т.нар. “капацитет на 
фирмата”. Производствената програма е осн. раздел и заема централно място в пр. план. 
В нея се отразява видът, количеството и стойността на изделията, които ще се 
произвеждат през плановия период. Производствената програма обвързва потребностите 

12