Речник на най-ползваните литературните термини

Алегория

 – израз, в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. Творчески 

похват, широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством 
образ, в който е вложен преносен смисъл. Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, 
от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. В елементарната си форма 
алегорията се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по-сложните си форми – на 
преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени 
общозначими изводи. В такива случаи алегорията се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.

· Алитерация 

– метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, 

основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на 
особено важните по смисъл думи в стиха.

· Алюзия 

– стилистичен и реторичен похват, троп с предназначение да породи впечатление или идея не 

чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.

· Анализ 

– литературоведски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени литературно-

художествените или литературно-познавателните му качества.

· Аналогия

 – стилистичен похват, при който, за разлика от сравнението, където се съпоставят 

тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой 
важен признак явления и прояви.

· Анафора

 – стилистична фигура, способ за увеличаване изразителността на словото, посредством 

повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се 
използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази. Когато 
повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.

· Антагонист

 – един от двата основни образа, изразители на противоположни възгледи и интереси.

· Антигерой 

– противовес на традиционния образ на литературния герой, тип на литературен образ с 

различни, дори противоположни черти.

· Антитеза 

– стилистична и реторична фигура, основана на контраст между два логически 

противоположни образа или понятия в един и същ период чрез използването на антоними.

· Антономасия 

– стилистичен и реторичен похват, разновидност на метонимията, при който личното име 

се заменя с нарицателно.

· Архетип

 – най-старият познат текст на важен книжовен и исторически паметник.

· Асонанс 

– съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоположен на дисонанс.

· Белетристика

 – литературно-художествени произведения в немерена реч, в проза (роман, повест, 

новела, разказ и приказка).

· Библейски мотиви и сюжети 

– комплекс литературно-художествени произведения от разнообразни 

видове и жанрове, разработващи теми, заимствани от двата дяла в Библията – Стария и Новия завет, 
разпространени в страните, където християнството и юдейската му версия са внедрени. Библейските 
мотиви и сюжети оказват силно влияние върху развитието на световната литература, след като 
християнството става господстваща религия в Стария свят между V в. и начало на ХІХ в., след което 
културно-общественото му влияние започва да отслабва. Въздействието на Библейските мотиви и сюжети 
върху художествената литература намира израз освен в идейно-тематично и в сюжетно-композиционно 
отношение и допринася за внедряването и разпространяването на редица литературни жанрове, в които 
библейският дух и стил звучат особено силно (сказание, легенда, притча, послание, афоризъм).

· Вечни образи

 – литературно-художествени образи, добили непреходно културно-историческо значение 

поради проникновеното обобщение на общочовешки черти в тях. В осовата на всеки от тях е въплътен 
мит или легенда с наднационално значение.

· Възвишено

 – естетическа категория, емоционална оценка на респектиращи постъпки поради 

изключително благородство на духа, а също и на природни феномени с изключително величие. Както в 
единия, така и в другия случай, отзвук на чувствителността на човешката душа и на копнежа й по 
осъществен идеал.

· Героично

 – естетическа категория, емоционална оценка на мъжествеността, безстрашието и 

пожертвователността в защита на общочовешки и национални идеали, на обществени блага, на 
беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно свързана с възвишеното и трагичното.

· Градация

 – стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в 

една или друга посока; стилистичен и реторичен способ за засилване или отслабване на речевата 
експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.

· Двойна рима

 – римуване на две думи в един и същи стих, като двете римувани думи се намират в края 

на двете полустишия.

· Детайл

 – характерни черти и изяви, допълващи образите в художествено-литературното творчество, 

акцентирани върху естетическото им своебразие и същевременно допринасящи за тяхната 
индивидуализация и типизация; въздействието на детайла е обусловено от образа, с който е свързан; 
значение на важен компонент от композиционно-стиловото съдържание на произведението; подробности 
на образа, създаващи възможност за пълноценното му идейно-емоционално усвояване. Детайлът може 
да разкрива характерни черти на бита, на пейзажа, психофизиономични своеобразия на литературните 
герои, на техния език, обичаи и нрави.

· Диалог

 – 1. в широк смисъл конституивен компонент в белетристиката и драмата, посредством който се 

допълва и се изяснява сюжетното развитие; 2. в тесен см. разказ или поема в диалогична форма; 3. жанр 
на прозата, обосновка на философски проблеми във форма на диалог между две или повече лица, 
внедрен в античността от Платон, Ксенофонт, Лукиан, Цицерон, Сенека.

· Дисонанс

 – несъзвучие, непълна или неточна рима, наречена и консонанта, при която съгласните звуци 

съвпадат, а неакцентуваните гласни не съвпадат.

· Драматически герой

 – действащо лице със съществено участие в драматичното произведение в 

широкия смисъл на думата (трагедия, комедия или пиеса), чиято проява в света на словесното изкуство се 
изявява не само чрез прочувствено слово, но и по друг начин и преди всичко посредством действия – 
визуално.

· Единство

 – основно качество на литературно-художественото произведение, произтичащо от неговата 

художествена завършеност, от неговата цялост, при която нищо не липсва и нищо не е излишно.

· Екзистенциализъм

 – литературно направление; в основата на Екзистенциализма стои убеждението, че 

човешката съдба е нерадостна поради невъзможността да се проникне в същността на битието, оттам 
възгледът за безперспективността на съществуването.

· Експликация

 – разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.

· Експозиция

 – изходна част на сюжетно произведение, епично или драматично, в която се определя 

предметът на изображението и се представят някои от главните действащи лица, излага се, когато това е 
необходимо, предисторията на събитието и се изявява завръзката.

· Експресионизъм

 – направление в художествената литература и изобразителните изкуства с 

реформистки идеи и антиреалистична насоченост, поставило си за цел да се домогне до същността на 
творчеството. Прокламира широка творческа свобода.

· Елегия 

– жанр на лириката в минорен тон по повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

· Емблеаматик

 – символично изображение, внушаващо идея или мисъл, наречено “метафора, която 

говори на очите”.

· Еналага

 – преднамерена замяна на една граматична форма с друга (част на речта, род, число, лице, 

падеж) за по-силна изразителност.

· Епилог

 – послеслов, завършек на литературно-художествено произведение, негова несъществена част, 

освен когато е обхваната от художествения замисъл и органично е свързана с него. Присъщ е повече на 
драматическите произведения, отколкото на епическите и лирическите, макар по изключение да се среща 
и при тях.

· Епитет

 – стилистично средство, троп, създаващо образно качество на предмет или явление посредством 

допълнително определение

· Епифора

 – повторение на едни и същи звуци или думи в края на стиха или на фразата, за да бъде 

засилена емоционалната изразителност на словото .

· Епически герой 

– литературен герой, движеща сила в епическо произведение, съобразено с жанровото 

своеобразие. За разлика от лирическия герой, който се изявява предимно емоционално, и от 
драматическия герой, чиито прояви са ограничени във времево и пространствено отношение, епическият 
герой има значително по-големи възможности за проява не само поради сблъсъците с антагонистичните 
персонажи, но и поради възможността душевният живот да бъде изразен по-пълно. Епическият герой 
може да се изяви по разнообразен начин, като се започне от широките планове на големите по обем 
произведения и се стигне до епизодичните прояви в разказа, фейлетона и анекдота и от трагичния до 
комичния образ.

· Епопея

 – значително по обем и по съдържание епическо произведение, в което се прославят събития и 

герои, свързани със съдбините на някой народ. Обикновено епопеята. възниква от обединяването около 
един или няколко тематични центъра на отделни сказания, създадени в народна среда.

· Есе

 – жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в художествена форма, 

поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, 
по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Освен с образност и 
афористичност есеистичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух.

· Естетизация

 – творчески възглед, според който в света на изкуството значение имат само произведения 

на високо художествено равнище при висок критерий за изящност.

· Естетика

 – философска дисциплина, изучаваща творческите прояви, философията на изкуството като 

израз на естетическия идеал.

· Естетически вкус

 – способност за различаване на пълноценно от непълноценно произведение в света 

на изкуството.

· Естетически категории 

– основни начини за изява на естетическите феномени при превъплъщаването 

им в произведения на изкуството и на художествената литература, за да бъдат изобразени посредством 
тях най-характерните страни на духовния живот. При обобщаването на естетическите категории и при 
разграничаването им една от друга основно значение има емоционалната оценка. Естетическите 
категории са: безобразно(или грозно), възвишено, героично, комично, прекрасно, типично и трагично, като 
при безобразно, комично и трагично емоционалната оценка е отрицателна, а при възвишено, героично, 
прекрасно и типично – положителна.

· Жанр 

– в широк смисъл – разновидност на произведение на материалното или духовното творчество; в 

областта на литературното творчество – разновидност на творчески постижения, отличаваща се освен с 
типологически родови черти и с индивидуално своебразие.

· Женска рима 

– съзвучие обикновено в края на стиха (по изключение в началото или в средата) в два или 

в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма с ударение върху предпоследната сричка.

· Заимстване

 – начин на литературно общение и оползотворяване постиженията на предшествениците в 

литературния живот.

· Замисъл

 – предварителен план на бъдещото литературно-художествено произведение, който в процеса 

на реализацията може да бъде допълнен и видоизменен. Не са малко случаите, когато авторът замисля 
творбата си като роман, а я осъществява като драма или обратно.

· Замълчаване (апосиопеза) 

– стилистична и реторична фигура, при която под влияние на силни чувства 

или на прикрито двуличие действащото лице или ораторът не довършва израза и млъква, за да 
предизвика обрат в мислите на слушателя или на зрителя.

· Звукови повторения

 – основни средства за изграждане на звукова организация на стиха, на т.нар. 

фоника. Едни от тях намират израз в повторението на една и съща дума било в началото (анафора), в 
средата (мезофора) или в края на стиха (епифора), други – в повторението в определен ред на гласни 
звуци, на съгласни, или в комбинация на гласни със съгласни. Сравнително най-голям интерес сред 
звуковите повторения представлява римата – съзвучие, обикновено в края на стиха (по изключение в 
началото и в средата) не само понеже подобно на финален акорд отбелязва края на стиха, но и защото 
художествено-естетически преосмисля поетическото произведение. Звуковите повторения са могъщо 
средство за осъществяване на речевата експресия, освен когато се използват за постигане на формален 
ефект.

· Зооморфизъм 

– разновидност на примитивното художествено мислене, намерила проникновен израз в 

народното творчество, посредством вярата в т.нар. превръщания на хора в животни и на животни в хора.

· Идея

 – основна мисъл в творческата проява (научна, философска, художествена), органически свързана 

и изразена чрез нея; в тесен смисъл в литературното творчество – художествено-естетически осмислен 
възглед относно типични явления и представители на действителността. Идеята добива художествен 
облик и наред със светогледа на автора изразява и естетическия му идеал. Художествената идея споява 
в органическо единство всички компоненти на литературното произведение, като ги преосмисля 
естетически, без да бъде изразена в него под форма на сентенция или на ”поука”. Идеята може да бъде 
загатната в наслова на произведението или обобщена в образ или символ. При обемните произведения, 
наред с основната художествена идея могат да бъдат изразени и други, концептуално сродни с нея. 
Разкриването и изясняването на художествената идея се постига посредством литературнокритически 
анализ. Както творческият замисъл, така и темата, са отражение на художествената идея, но поначало те 
са различни от нея, понеже предхождат произведението, а художествената идея е органически свързана и 
произтича от него.

· Идиом

 – езиков израз, присъщ на някой говор и непреводим на друг език.

· Извънсюжетни компоненти

 – съставни части на литературно-художественото произведение, 

несвързани пряко с него, макар да са в противоречие с неговия дух и стил. Тяхна задача е да създадат 
отдих и да забавят развитието. Към тях спадат: лирическо отстъпление, вставен разказ, описание.

· Изразни средства

 – основно изразно средство в литературно-художественото творчество е текстът, 

допълнен със словесни и психофизиологични реакции, които вън от него нямат самостоятелно значение.

· Импликация

 – текст, чиито смисъл не е изяснен пряко, а се подразбира от контекста. Стилистичен 

способ за израз, възникващ по асоциативен път. Използва се предимно при литературно-художествени 
творби в иносказателен, алегоричен смисъл.

· Импресионизъм 

– направление в изобразителното изкуство. Основава се върху непосредствените 

впечатления от живота, като пренебрегва социалните стимули и духовно-моралните изискания. В 
художествената литература Импресионизмът проправя път на т.нар. модерни веения: декадентство, 
символизъм и неоромантизъм.

· Инвенция

 – начален тласък в развитието на творческия процес, когато творческото въображение е 

обсебено от още смътни идеи и образи, представляващи жив интерес за автора поради новаторския си 
дух и облик.

· Инверсия

 – стилистична фигура, промяна на традиционно установения ред, при която се акцентира не 

върху обичайно утвърдени думи и изрази, а върху други.

· Индивидуализация

 – творчески метод, откриващ път за създаване на емоционално отношение към 

явленията и проявите, вълнуващи авторовото въображение, при претворяването в художествени образи.

· Инверсия 

– преобразуване, разместване на обичайния ред на буквите в някоя дума, за да образува нова 

дума с друго значение, като например: риба вместо бира.