Глава 6. ОРГАНИЗАЦИЯ  НА КРЕДИТНИЯ 

ПРОЦЕС 

1.Обща характеристика

Организацията   на   кредитирането 

представлява   съвкупност   от   условия,   принципи, 
методи   (начини)   на   предоставяне,   ползване   и 
погасяване на кредитите.  Тя  се състои от редица 
елементи,   посредством   които   се   регулира 
дейността на търговските банки по осъществяване 
на   кредитния   процес.   Организацията   на 
кредитиране включва в своя състав следните по-
важни   елементи:   етапи   на   кредитния   процес, 
условия   и   ред   на   кредитиране,   методи   на 
кредитиране,   заемни   сметки,   лимитиране   на 
кредитите, видове кредити, начини на погасяване 
на кредитите и др.

От организацията на кредитната дейност 

зависи доколко кредитът ще изпълни своята роля 
в   обществото  и   главно   при   регулирането   на 
икономическите процеси.

Организацията   на   кредитирането   е 

регламентирана   със   Закона   за   БНБ,   Закона   за 
кредитните институции, Наредба № 9 на БНБ за 
рисковите   експозиции   и   образуването   на 
специфичните провизии, Наредба № 8 на БНБ за 
капиталовата   адекватност,   Наредба   №   11   за 
ликвидността   на   банките   и   др.,   както   и   с 
вътрешните   правила   и   наредби   на   търговските 
банки по кредитирането.

За да може кредитът  да изпълни своята 

роля в обществото е необходимо организацията на 
кредитирането на банките да бъде подчинена на 

следните основни принципа: 

1)

целеви характер на кредита;

2)

обезпеченост на кредита; 

3)

срочна възвръщаемост;

4)

лихвеност.

Тези   принципи   дават   представа   за   основните 
начала   на   организацията   на   кредитния   процес. 
Условията   за   кредитиране   трябва   да   осигуряват 
целевото   използване   на   кредита,   неговото 
обезпечение с конкретни активи, възвръщаемост и 
лихвеност,   които,   наред   с   ефекттивната   дейност 
на   кредитоискателя,   създават   предпоставки   за 
погасяване   на   главницата,   заедно   с   лихвите   на 
договорените падежи.

2. Общи условия за кредитиране

Търговските   банки   предоставят   кредити   при 
спазване на условията на кредитиране, регламен-
тирани   в   посочената   нормативна   база,   даващи 
възможност   за  

правилното   обслужване   на 

кредита и нормалното му погасяване.

За да се отпусне кредит, кредитоискателят трябва 
да отговаря на следните най-общи условия:
1.  Да   е   регистриран   по   установения   от   закона 
начин,   т.е.   да   има   съдебна   и   финансова 
регистрация.
2. Да има разплащателна сметка в кредитиращата 
банка. При липса на такава да се открие.
3. Да е дееспособен.
4. Да се ползва с добра репутация.
5. Да е кредитоспособен.
6.   Да   има   необходимата   за   кредитиране 
гаранция /защита/.

2.1. Дееспособност на предприятието
Д

ееспособността   представлява   признатата   и 

гарантирана   от   закона   възможност   на   кредито-
искателя  -   правен   субект   по  кредитната  сделка, 

да   поема   права   и   да   изпълнява   задълже-
нията си

  по сключени от него договори. Изклю-

чително важно за банката е клиентът да може да 
бъде носител на права и задължения

2.2. Репутация на кредитоискателя

Това условие има изключително голямо значение. 
Репутацията на бъдещия длъжник е неговата чест-
ност,  порядъчност, готовност  да върне предоста-
вения   кредит,   както   и   коректността   му   към 
контрагентите и банката.

2.3. Ликвидност на активите

От гледна точка на интереса на банките е важно 
при   погасяването   на   кредита   да   не   се   разчита 
единствено на разпродажба на активи, приети за 
обезпечение. Ликвидността на активите е допъл-
нителна   гаранция   при   доказана   възможност   за 

погасяване   на   кредитите   от   текущите   при-
ходи   на     кредитоискателя.   А   те   са   такива, 
когато  

бързо   и   лесно   се   реализират  

при 

нужда на пазара по цени, близки до балан-
совата им стойност, т.е. до цената, по която 
са осчетоводени.
При анализа на активите най-малко внимание 
банките   отделят   на  

паричните   средства 

като   най-ликвиден   краткотраен   актив. 
Причината   за   това   се   крие   в   следните  

две 

обстоятелства: първо

, делът на паричните 

средства   в   касите   на   предприятията   и   по 
сметки   в   банките   (в   лева   и   във   валута)   е 
малък, поради обстоятелството, че този актив 
носи   най-малък   доход   или   въобще   не   носи 
доход;  

второ

,   като   най-ликвиден   актив 

неговата   роля   за   осигуряване   на   ликвид-
ността   на   кредитоискателя   и   на   неговата 
кредитоспособност е малка.
  В   заключение   трябва   да   се   отбележи,   че 
банките   правят   анализ   на   ликвидността   на 
активите,   но  те  следва  да  предоставят  кре-
дити  само  ако  предприятията  при  нормални 
условия с  

нормално формиращи се дохо-

ди 

ще погасяват предоставяните кредити.

2.4. Ликвидност на кредитоискателя

Ликвидността на кредитоискателя има съще-
ствено значение за кредитоспособността му, 
т.е. за възможността да си погаси кредита. Тя 
изразява  

способността   му   да   посреща 

задълженията   си  

към   контрагентите   и 

кредиторите,   в   това   число   към   банките 
своевременно  при настъпване на падежа  на 
кредитите.   Ликвидността   може   да   се   оцени 
чрез  

различни   показатели,

  по-важните   от 

които са:

1.

коефициент   за   текуща   ликвидност 

(коефициент на покритие);
2.

коефициент за бърза ликвидност;

3.

коефициент за касова ликвидност;

4.

коефициенти за задлъжнялостта на 

предприятията - обща, кредитна, краткосроч-
на и дългосрочна.

Кефициентът   за   текуща   ликвидност 

представлява   отношение   на   краткотрайните 
активи   (материални   запаси,   вземания   и 
финансови   средства)   към   краткосрочните 
задължения   на   предприятието.   В   кра-
ткосрочните задължения се включват всички 
краткосрочни   задължения,   независимо   от 
това към кого са, в това число и към банките. 
Вторият показател - 

коефициентът за бър-

за ликвидност

  се определя като отношение 

на   краткотрайните   активи,   намалени   с 
материалните   запаси,   към   краткосрочните 
задължения. Той показва какъв е  

делът  на 

най-ликвидните   активи   в   общия   размер 
на краткосрочните задължения

. Чрез този 

коефициент се елиминира негативното влия-
ние на материалните запаси при определяне-
то на ликвидността..

Коефициентът   за   касова   ликвидност, 

изразяващ   отношение   на   финансовите 
средства   към   краткосрочната   задлъжнялост 
на   кредитоискателя,   е   съществен   показател 
за неговата ликвидност. Той дава представа 
за   платежоспособността   му.   При   неговото 
установяване   се   изключва   дебиторската 
задлъжнялост, която съдържа значителен дял 
несъбираеми вземания.
Друга група показатели, даващи представа за 
ликвидността на предприятията са 

коефици-

ентите   за   задлъжнялостта   им   -   обща, 
кредитна,   краткосрочна,   дългосрочна   и 
коефициентът за покриване на лихвите. 

Тези коефициенти показват какво е участие-
то   на   чуждите   (привлечените)   средства   в 
активите. 
Установяването на тези показатели е изклю-
чително важно при определянето на ликвид-
ността на предприятията. То е наложително, 
тъй   като   всички   фирми   се   стремят  

да 

увеличават дела на чуждия капитал и да 

намаляват   участието   на   собствения   си 
капитал при формирането на активите

. По 

този   начин   те   постигат   два   много   важни 
икономически 

резултата: 1.

 намаляват средно-

претеглената   цена   на   капитала   си   и  

2.

  пови-

шават нормата на печалбата  на собствения си 
капитал.   Тези   резултати   са   обусловени   от 
разликата   в   цената   на   собствения   и 
привлечения капитал.

Увеличаването   на   задлъжнялостта   на 
кредитоискателите води до намаляване на 
ликвидността   им

.  Те  трябва да  разполагат  с 

достатъчен   размер  

собствен   капитал   за 

покриването   на   възникнали   загуби

  от 

текущата   им   дейност,   намиращи   израз   в 
намаляване   на   активите   в   сравнение   с   паси-
вите.  

Коефициентът за обща задлъжнялост 

е основен показател за оценка на ликвидността 
на   предприятията.   Той   се   получава   като 

отношение на общата задлъжнялост (крат-
косрочна   и   дългосрочна)   към   общия   раз-
мер на активите

. Той показва какъв е делът 

на   привлечените   средства   в   активите.   Този 
показател дава представа 

за кредитния риск

, 

който поема банката, предоставяйки кредити.
Когато  делът на чуждия капитал  в активите е 

прекалено   голям,   банките   отказват   да 
предоставят   кредит

.   По   този   начин   със 

съгласието   си   или   с   отказа   си   да   отпуснат 
кредит   те   въздействат   върху   обслужваните   от 
тях предприятия за оптимизиране на състава и 
структурата на пасивите им.

Коефициентът   за   кредитна   задлъжнялост 

се   определя   като  

отношение   на   всички 

кредити   (банкови   и   облигационни)   към 
сумата   на   активите.

  Той   показва   какво   е 

участието   на   кредитите   в   дейността   на 
кредитоискателя.   Този   показател   е   особено 
необходим   за   банките,   тъй   като   чрез   него   те 
установяват   размера   на   генерираните   чрез 
привлечените   средства   постоянни   разходи   на 
предприятието,   които   биха   се   отразили 
неблагоприятно   върху   крайния   финансов 
резултат.
За установяването на ликвидността на фирмите 
е   важно   да   се   знае   характерът   на   задлъж-
нялостта от гледна точка на срока. Посредством 

коефициентите   за   краткосрочна   и   за 
дългосрочна   задлъжнялост

  се   получава 

представа   за   това.

Коефициентът   за 

краткосрочна   задлъжнялост   се   получава 
като отношение на краткосрочните кредити 
към   активите,   а   за   дългосрочна   задлъж-
нялост   -   на   дългосрочните   кредитити   към 
активите.  

Ако   се   увеличава   делът   на   крат-

косрочните   кредити   в   общия   размер   на 
ползваните   кредити,  както  и   ако  се   удължава 
времето   на   ползването   им,   това   означава,   че 

фирмата финансира дългосрочни активи с 
краткосрочни   кредити,

  което   води   до   пови-

шаване на рентабилността и до възникване на 
проблеми   по   ликвидността   й,   особено   ако 
трудно   се   намират   външни   източници   за 
финансиране.
За   банката   като   кредитор   е   важен   не   само 
размерът на задлъжнялостта, но и това  

как се 

обслужва тази задлъжнялост.

 За тази цел се 

изчислява  

коефициент   за   покриване   на 

лихвите,

който   показва

степента   на 

покритие на лихвите с бруто печалбата.

 Той 

се установява като  

отношение на печалбата 

преди изплащането на лихвите и данъците 
към   годишната   стойност   на   разходите   за 
лихвите.

  Колкото   този   показател   е   по-голям, 

толкова е по-малък кредитният риск.
Важно   от   гледна   точка   на   ликвидността   на 
предприятията   е   каква   е  

структурата   на 

активите   и   пасивите   им.  

Размерът   на 

дълготрайните активи трябва да е по-малък от 
размера на трайно ангажирания в тях капитал 
(собствен и дългосрочни задължения). С други 
думи,  

собственият   капитал   на   фирмите, 

представляващ сбор от основния  капитал, 
допълнителния капитал, резервите, нераз-

60