ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО

 

 

 

  КЪМ ЕС И РАЗВИТИЕТО

 

 

 

  НА

   

 

  СЕЛСКИТЕ

 

  

РАЙОНИ

Прилагането на европейския подход към селските

 

райони изисква усилия за 

преодоляване на

 

неравнопоставеността в развитието, увеличаване

 

на 

конкурентоспособността на българските

 

аграрни стоки и опазването на околната среда.

Предприсъединителните програми са рядък и

 

краткосрочен шанс, който страната може 

да използва

 

като мост за своето цялостно обществено

 

развитие.

4.1. Европейската среда

 

 

 

  на селското развитие

 

 

4.1.1. Стратегическа промяна на Общата

 

селскостопанска политика към развитие

на селските райони

Селските райони – основен стълб на Общата

 

селскостопанска политика

.

Политиката спрямо селските райони е различна в зависимост от конкретния исторически

 

етап на 

развитие на ЕС. Тя се определя от текущите

 

приоритети на общественото развитие

 

и дела на 

селското население в ЕС. Така например

 

общественият приоритет след Втората световна

 

война е 

да се увеличи аграрното производство,

 

което да „самозадоволи“ Европа с основните

 

хранителни 

продукти. Дълги години

 

ЕС практикува система от гарантирани изкупни

 

цени, високи импортни 

мита и такси, експортни

 

субсидии и минимални вносни цени, които

 

по своята същност 

пренасочват финансови ресурси

 

от данъкоплатците и

 

потребителите към

 

фермерите.

Постоянното нарастване на субсидирането, натрупването

 

на излишъци от храни, натискът на 

САЩ и някои други страни в рамките на ГАТТ/СТО обаче

 

предизвикват необходимостта от 

реформи

 

в Общата селскостопанска политика.

 

През осемдесетте и деветдесетте години се 

провеждат

 

редица опити за ограничаване и преструктуриране

 

на прякото субсидиране на 

западноевропейските

 

фермери (1988–89 г., 1992–93 г.и 1998–99 г.). ЕС се ориентира към така 

наречения „нов модел на европейско земеделие“.
Този модел издига нов обществен приоритет –да се премине „от производство на храни и 
биологични продукти към поддържане на селските

 

региони и защита на околната среда“. В 

съгласие

 

с тази нова цел политиката на развитие

 

на селските райони постепенно се превръща в 

основен (втори) стълб на Общата селскостопанска

 

политика.

Подкрепата на изостаналите региони в ЕС има

 

за задача да направи тези места по-

привлекателни

 

за частните инвеститори и по този начин

 

косвено да допринесе за увеличаването 

на жизнения

 

стандарт на населението.

 

Новата политика за ограничаване на производствените

 

субсидии обаче среща сериозна 

съпротива

 

от някои фермерски организации в ЕС,

 

най-вече от Франция. Ето защо План 2000 на 

Европейската комисия определя структурните

 

мерки като „допълващи“ за регулирането на пазара, 

въпреки че по принцип планът потвърждава

 

линията на промяна. През периода 2000 –2006 г. от 

общо около 40 млрд. евро годишен

 

бюджет на Общата селскостопанска политика

 

на ЕС едва 

около 4 млрд. (10%) ще бъдат изразходвани

 

за структурни мерки (така наречения

 

втори стълб). 

Останалите 90% от средствата ще

 

продължават да се

 

реализират под формата производствени 

субсидии или директни плащания

 

на производителите на аграрни продукти.

 

Предвижда се измененията в областта на мерките

 

за развитие на селските райони да влязат в 

сила през 2005 г., като годишно 5% от директните

 

плащания ще бъдат пренасочвани към втория 

стълб на Общата селскостопанска политика,

 

тоест

 

към развитието на селските райони.

 

Това 

обаче няма да важи за новите страни членки,

 

преди те да започнат да получават 100% от 

директните плащания.

 

Тези данни показват, че превръщането на развитието

 

на селските райони в основен стълб на

 

Общата 

селскостопанска политика е по­скоро

 

стратегическа политика, отколкото реална

 

практика. 

Промените в земеделската и регионална

 

политика на ЕС все още продължават.

 

Каре 22

Отделяне на производствените субсидии

 

от обема и вида на производството

 

През юни 2003 г. Европейската комисия обявява,

 

че субсидирането на

 

производителите 

„ще

 

бъде преустановено през 2004 – 2005 г., но може

 

да не влезе в сила до 2007г.“. 

Според прогнозите

 

на еврокомисаря Франц Фишлер около

 

90% от субсидиите за 

зърнените

 

култури и 70%

 

от тези за говеждото месо вече няма да бъдат

 

свързани с 

производството, а ще се дават под

 

формата на преки плащания на фермерите. 

Фермерите ще трябва да отговорят на по-високите

 

стандарти за опазването на 

природата и забезопасността на храните. Промените предвиждат

 

директните плащания 

към едрите стопанства

 

да намалеят, а освободените средства

 

да бъдат пренасочени 

към развитието на селските

 

райони. Променят се и някои от основните

 

инструменти на 

пазарното регулиране.

 

Откъсването на преките помощи за земеделските

 

производители 

от вида и обема на производството

 

е основен принцип на реформата. При новата 

система

 

директните плащания се разпределят по

 

стопанства според обработваната 

площ и имат за

 

цел подкрепа на доходите на производителите.

 

Всеки производител е 

свободен да избере вида и

 

обема на продуктите, които ще произвежда.

Като изключение от общия принцип новата уредба

 

на преките плащания дава 

възможност на страните

 

членки да запазят връзката на плащанията с

 

тяхното 

производство. Това може да стане, като се

 

продължи приложението на действащите 

досега

 

схеми за подпомагане изцяло или по отношение

 

на определен

 

процент на 

субсидиите.
Новите промени със сигурност ще окажат съществено

 

влияние върху общата 

селскостопанска

 

политика на ЕС. Техният общ знаменател е

 

съкращаване на 

субсидиите, свързани с обема и

 

вида на производството, и пренасочване на

 

средствата 

към развитието на селските райони.
България ще се присъедини към ЕС в условията

 

на новата финансова рамка. Нейните 

параметри

 

ще зависят от преговорите със СТО, от общоикономи

 

ческата конюнктура в 

света и в ЕС и

 

не на последно място от финансовата среда

 

след първата вълна на 

присъединяване към Съюза.

 

Ето защо е твърде рано да се правят

 

окончателни прогнози 

за характера на структурната

 

политика на ЕС след 2006 г. Малко вероятно

 

е обаче да се 

измени новата философия за

 

подкрепа на

 

развитието на селските райони и

 

намаляване 

(или пълното премахване) на производственото

 

субсидиране. Налице са невъзвратими 

промени, според които селскостопанското

 

производство

 

вече е престанало да бъде 

първостепенен източник на доходи в повечето

 

селски региони на ЕС.

За България е особено важно да следва процеса

 

на развитие на предстоящата реформа на 

ОСП, тъй като решението за нея ще бъде взето

 

преди членството на страната в ЕС. 

Прилагането

 

на реформата обаче ще започне през

 

2007 г., когато се очаква България да се 

присъедини

 

към ЕС. От друга страна, би било твърде

 

амбициозно за България да изпреварва 

стратеги

 

ческите политики на Съюза, преди те да

 

са станали утвърдена практика.

4.1.2. Преговорите по присъединяването

Преговорите по присъединяването на България

 

към ЕС в частта селско стопанство и 

регионална

 

политика следват същата схема, както и тези

 

с останалите асоциирани 

страни. Десет държави

 

вече

 

имат подписани договори за присъединяване

 

с фиксирани 

резултати от преговорите.

 

Постигнатите договорености между ЕС и присъединяващите 

се страни условно могат да бъдат

 

обобщени в следните направления:

СИСТЕМАТА НА ЕДИННОТО ПЛАЩАНЕ

Единното плащане на стопанството е основен елемент на

 

новата система на преки плащания. То 

трябва да бъде въведено

 

от 2005 г. и може да бъде отложено най-късно до 2007

 

г. Единното 

плащане включва в себе си досегашните плащания

 

за отделни продукти през определен 

референтен период.

 

За разлика от старата система обаче то се изчислява на

 

хектар и е 

независимо от произвежданата продукция.

 

При изчисляването на хектарите, които определят 

размера

 

на единното плащане, не се включват площите, върху които

 

се отглеждат плодове, 

зеленчуци и картофи за консумация.

 

Това се дължи на факта, че в момента за тези продукти 

няма

 

преки плащания. Единното плащане е обусловено от изпълнението

 

на задължението на 

фермера да поддържа обработваемата

 

земя в добро състояние.

 

Прилагането на новата система 

за преки плащания е обусловено

 

от спазването на правилата за финансова дисциплина.

 

Те 

включват изискването общият размер на директните плащания

 

да не надвишава посочените в 

регламента лимити. Въвеждат

 

се правила за така наречената модулация на средствата, 

определени за преки плащания. С тях се урежда отчисляването

 

на процент от сумата, 

определена за преки плащания,

 

за подпомагане на определени мерки, свързани с развитието

 

на 

селските райони, повишаване на качеството на продукцията

 

и осигуряването на безопасността 

на храните.

Финансови и пазарни аспекти на присъединяването

• Новите членове ще започнат да получават директни

 

плащания за своите фермери още 

през

 

2004г., но ще се изравнят със старите членове

 

по размера на плащанията едва 

през 2013 г.

 

През 2004 г. те ще получат 25% от пълния размер

 

на плащанията, през 

2005 г. – 30%, през

 

2006 г. – 35%, а през всяка следваща година – с

 

10% повече от 

предходната година.
• При спазването на стриктно договорени

 

схеми националните правителства на 

присъединяващите

 

се държави имат право също

 

да отпускат средства от националните 

бюджети

 

за директни

 

плащания на собствените

 

си фермери. При всички случаи 

директните

 

плащания за

 

източноевропейските производители

 

не могат да превишават 

тези в ЕС

.

• На присъединяващите се държави ще бъдат

 

отпуснати за известен период от време 

поголеми

 

средства за развитие на селските райони.

 

Участието на ЕС в съвместното 

финансиране

 

на

 

проектите ще бъде по-високо от

 

обичайното.

• Някои мерки на стимулиране на развитието

 

на селските райони са адаптирани към 

конкретните

 

условия на присъединяващите се

 

държави през първите няколко години от 

членството им в ЕС. Става въпрос преди

 

всичко за схеми, насочени към 

преструктуриране

 

на земеделското

 

производство, и поспециално

 

подпомагането на 

полупазарните

 

стопанства и на производителите,

 

които въвеждат

 

новите стандарти.

• Референтните количества (производствени

 

квоти, брой животни, хектари земя) са 

уточнени

 

индивидуално за всяка страна въз основа на

 

най-близки базови периоди и при 

отчитане на

 

някои специфични обстоятелства (като суша,

 

наводнения, природни 

аномалии).
• В сравнително малко области и случаи се допускат

 

преходни периоди за въвеждането 

и

 

прилагането на някои елементи на законодателството

 

на ЕС.

Ветеринарни и фито­санитарни аспектина селското стопанство

• Някои земеделски и хранително-вкусови

 

предприятия получават преходен период, за 

да се приведат към изискванията на ЕС. Това

 

са 52 предприятия в Чехия, 44 в Унгария, 

117в Латвия, 20 в

 

Литва, 485 в Полша и 2 в Словакия.

 

В преходния период те ще могат 

да

 

предлагат своята

 

продукция единствено на

 

вътрешния пазар.

• Останалите предприятия, които отговарят

 

на ветеринарните и фито-санитарните 

изисквания на ЕС, ще могат още от първия

 

ден на присъединяването да реализират 

своите

 

продукти навсякъде в Съюза.

• Предвидени са преходни периоди за съобразяване

 

с някои специфични секторни 

изисквания

 

на законодателството на ЕС. Така например

 

производителите на пилета в 

Чехия, Унгария,

 

Малта,

 

Полша и Словения трябва в определен

 

срок да променят 

наклона и височината

 

на клетките за

 

гледането на животните.

• Договорени са преходни периоди за съобразяване

 

със специфични фито-санитарни 

изисквания,

 

като например някои болести

Каре 23

по картофите в Латвия и Полша или контрола

 

върху семената и посадъчния материал в 

Латвия,

 

Словения, Малта и Кипър.

 

България отваря главата „Земеделие“ през месец 

ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРЕСТРУКТУРИРАНИ

КЪМ СТАНДАРТИТЕ НА ЕС

По данни на Националната ветеринарномедицинска служба

 

към Министерството на земеделието 

и горите броят на

 

предприятията с изцяло завършено преструктуриране (първа

 

група) в 

съответствие с

 

ветеринарно-санитарните и хигиенни

 

изисквания е 5,9% от общия брой на 

работещите

 

предприятия към ноември 2003 г. С предстоящо завършване

 

на преструктурирането 

са 42,4% (втора група), а предприятията,

 

които имат средства за извършване на 

преструктурирането

 

и земя, са 41% (трета група). Една част от тях ще

 

изпълнят изискванията на 

ЕС, а друга част няма да ги изпълнят

 

и ще бъдат затворени до края на 2005 г. По предварителна 

преценка се очаква най-малко 61% от работещите

 

предприятия (предприятията от първа, втора 

и една част от

 

трета група) да отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните

 

изисквания 

на ЕС до края на 2005 г. Четвъртата група

 

са предприятия, които не са в състояние да отговорят 

на

 

изискванията на ЕС и се очаква да бъдат затворени – те представляват

 

10% от общия брой. 

По отношение на преработваната суровина процентът е

 

различен. Например в сектор мляко, за 

който е поискан преходен

 

период и се следи относителният дял на суровината,

 

която отговаря на 

изискванията, беше докладвано на Европейската

 

комисия, че към месец октомври 2003 г. 

относителният

 

дял на суровото мляко от всички видове, което отговаря

 

на изискванията на 

директива 92/46 на ЕС, е 16% от

 

общото количество на млякото