СЕКСУАЛНО ТРАНСМИСИВНИ
background image

СЕКСУАЛНО ТРАНСМИСИВНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ

Condylomata acuminatum:

1.

Етиопатогенеза-причинява   се   от  HPV  с   форма   на   къпина,   който   се 

открива в ядрата на клетките от остри кондиломи. Той има ниска патогенност и за 

да   възникне   заболяване,   освен   инокулация   на   вируса   са   необходими   и   : 

патологично засилена влажност, мацерация на епителните покривки и по-висока 

локална Т. Тези условия са налице в областта на ВПО, перинеума, влагалището и 

маточната шийка и са в различна степен изразени при хроничен генитален флуор. 

Острите кондиломи са сексуално трансмисивни заболявания. Рядко се наблюдават 

при момичета в пубертета и жени в менопауза. Обикновено при изследване на 

сексуалния партньор се откриват остри кондиломи на пениса.

2.

Патоанатомия-   доброкачествено,   епително-съединително   разрастване 

покрито   със   зрял   невроговяващ   многослоен   плосък   епител.   Всяка   папила   има 

централна   капилярна   бримка.   Епителът   има   силно   изразена   акантоза   или 

паракератоза. Стромата е оточна с възпалителна кръглоклетъчна инфилтрация.

3.

Клиника- след инкубационен период 3-8месеца се появява флуор, който 

се   обуславя   от   съпровождащите   кондиломите   бактериални   или   протозойни 

инфекции. Неинфектираните кондиломи могат да протекът безсимптомно. Те са 

розови   до   кафяви   в   зависимост   от   времето   на   появяването   им.   Най-често   се 

локализират във влагалището, вестибулума, малките срамни устни и маточната 

шийка. При цервикална локализация е необходимо колпоскопско изследване. При 

него   липсва   съдов   и   епителен   атипизъм   и   при   прилагане   на   оцетна   киселина 

съдовете   реагират   с   вазоконстрикция,   докато   неоплазмите   с   вазодилатация. 

Заболяването може да хронифицира.

4.

Лечение-   започва   се   с   лечение   на   придружаващите   инфекции. 

Единичните кондиломи се отстраняват хирургично (кюретаж, лигиране, ДТК). За 

терапия   се   използват   следните   р-ри   2  х   седмично,   като   4ч.   след   намазване   се 

измива пастата:

Rp/ Podophyllini                                                 Rp/5Ftoruracil  1ml (50mg)

       Sulfathiazoli    aa 2,0                                         Lanolini

       Dermatoli                                                           Butiri cacao  q.s.

       Glycerini          aa18,0                                      Mf glob.vaginalis

      MDS външно                                                   D№XV

background image

                                                                                 S x1 вечер     

Прилагат се също Solcogyn и Solcoderm  с намазване 1-2 пъти.

Херпес вирусни инфекции:

1. Етиология  - причинява  се от  Herpes  simplex  virus    HSV  тип 2. Това е слабо 

патогенен вирус, който се предава по полов път. Поради своята епителотропност 

се   размножава   в   епителните   клетки   на   входното   огнище,   а   освободените   от 

загиналите   клетки   вирусни   частици   достигат   регионалните   нервни   ганглии, 

където остават в латентно състояние и при провокиращи фактори се проявяват. 

2. Клиника: локализира се във вулва, влагалище, маточна шийка и перигенитално. 

Протича в 3 стадия:

-

Везикулозен-   в/у   еритемна   плака   на   обрива   се   появяват   нежни 

мехурчета с бистра течност, които конфлуират

-

Улцерозен-   мехурчетата   се   пукат   и   се   появяват   язвички   с 

дълбочина 1мм с гноевиден налеп. Пациентките се оплакват от флуор, 

парене, смъдене, дизурия и болки в корема. Увеличава се титъра на Ат.

-

Епителизационен

При   локализация   във   влагалището   везикулозния   стадии   е   по-кратък.   В 

улцерозния стадии се поставя диагноза  colpitis  ulcerosa-   гноен флуор, болка, 

дизурия,   диспареуния.   При   цервикална   локализация   се   установява   при 

колпоскопски преглед обикновено в улцерозен стадии. 

3. Диагноза:

- Цитологичен   метод-   цервикална   цитонамазка,   фиксира   се   с   метанол 

30мин     и   се   оцветява   по   Романовски-Гимза.   Виждат   се   гигантски 

многоядрени клетки с вътреядрени включвания.

- Вирусологични диагностични методи- култивиране в клетъчни култури и 

микроскопско   изследване   с   характерна   балонна   дегенерация   на   клетки   с 

изразен интер- и интрацелуларен оток.

- Имунофлуоресцентен метод-РСК, р-ция неутрализация и др

4. Лечение: Zovirax, Acyclovir. Смята се, че метронидазола също има терапевтичен 

ефект. Nifimycin 10000Е glob vag подтиска синтеза на вирусната ДНК.

Цитомегаловирусни инфекции:

1. Етиопатогенеза- Цитомегаловирусът е от групата  на херпес вирусите. Първична 

инфекция и реактивиране на латентната ЦМВ инфекция през бременността са 

свързани   с   вродена   цитомегаловирусна   болест   и   увреждане   на   плода   и 

background image

новороденото.   ЦМВ   инфекция   се   предава   по   въздушно-капков   път,   чрез 

инфектирана урина, полов акт и кръвопреливане. Майчино-феталното предаване 

става трансплацентарно, чрез асцендираща инфекция от маточната шийка , при 

раждането при контакт с урина и секрети от майката или след раждането от 

кърмене.

2. Клиника-При жената ЦМВ инфекция протича с мононуклеозоподобен синдром: 

субфебрилитет,   артралгия,   хепатоспленомегалия,   фарингит,   лимфаденопатия. 

Може да протече и безсимптомно. Серопозитивните майки в 20-50% заразяват 

плодовете.   Инфекцията   на   плода   се   изразява   в:   глухота,   хориоретинити, 

умствена ретардация, ИУРП, микроцефалия, перивентрикуларни калцификати, 

иктер, хепатоспленомегалия, неимунен хидропс. Колкото в по-ранна бременност 

е инфекцията, толкова по-тежки са последствията за плода.

3. Диагнозата

 

е трудна. Най-новите методи са кордоцентеза с полимеразна реакция 

за доказвана на ЦМВ в плода. В майката се взима материал от маточната шийка, 

влагалище, урина и се изследва с културелни методи. 

4. Лечението е трудно и симптоматично. Ваксина няма.

Вирусен хепатит:

Вирусният хепатит е една от главните причини за иктер по време на бременността. 

Известни са 4 типа вирусни хепатити:

Хепатит А- предава се по фекално-орален път, инкубационен период 15-40 дни и 

се причинява от hepatitis A virus (HAV). Няма носителство.

Хепатит В вирус- HBV е хепатотропен вирус и се предава по полов път и при 

хемотрансфузия.   Инкубационният   период   е   45-150   дни.  HBV  е   ДНК   високо 

специфичен вирус с външна и вътрешна обвивка. Външната обвивка съдържа 

повърхностен   антиген  HBsAg  (австралийски   антиген),   а   вътрешната   обвивка 

съдържа HBcAg антиген. При него има носителство.

Хепатит  non  A non B- има парентерална (причинява се от РНК вирус  HCV) и 

ентерална   форма,   която   се   предава   по   фекално-орален   път   и   не   е   установен 

причинителя й.

Хепатит D- предава се парентерално и се причинява от РНК вирус- hepatitis delta 

virus   ( НDV).

Хепатита   протича   клинично   с   астеновегетативен,   диспептичен,   артралгичен   и 

грипоподобен синдром. Жената се оплаква от адинамия, анорексия, тежест в дясното 

background image

подребрие и епигастриума, артралгия на големите стави, катарални прояви и сърбеж. 

След тези симптоми урината потъмнява, появява се субиктер по склерите и кожата и 

иктер,   ахолични   изпражнения,   хепатомегалия   и   спленомегалия.   Този   период 

продължава 20дни и се последва от реконвалесцентен период до 1г.

Диагнозата   се   поставя,   чрез   доказване   на  HBsAg  в   кръв   от   жената,   увеличени 

трансаминази и директен билирубин (при активен процес).

Лечението е симптоматично. Може да се използва имуноглобулин,  ваксина на 0,1,6 

месеца-Engerix. 

СПИН- HIV:

СПИН   се   причинява   от   РНК   вирус,   който   инвазира   лимфоцитите   и   чрез   ензима 

транскриптаза   синтезира   ДНК   от   РНК,   като   инкорпорира   своя   ДНК   в   клетките, 

разрушава лимфоцита и намалява имунитета.

HIV инфекцията има 4 клинични стадия:

I  стадии-   акутна   инфекция   подобна   на   мононуклеоза   няколко   седмици   след 

заразяването,   която   разсейва   вируса   в   лимфоцитната   тъкан   и   спонтанно 

отзвучава.

IIстадий-   латентна   фаза   (безсимптомна)   10   години   и   повече.   Репликацията 

продължава и имунитета се понижава.

III стадий- слаби умерени симптоми

IV  стадий-   изявени   клинични   симптоми,   повишена   температура,   умора, 

анорексия, гадене, повръщане, диария, намалена телесна маса, генерализирана 

лимфаденопатия,   деменция,   периферна   невропатия,   злокачествени   болести- 

сарком на Капоши, Неходжкинови лимфоми.

Инфекцията се предава по полов път и парентерално. 

Диагноза-   принадлежност   към   рискови   групи,   клинични   признаци   и   лабораторни 

показатели- анемия, лимфопения, намален индекс на Th:Ts, позитивен серологичен тест 

за антиHIV антитела, HIV антигени доказани с методите ELISA и Western Blot.

Лечението е на опортюнистичните инфекции. Основна е профилактиката.

Сифилис:

Причинява се от Treponema pallidum се предава по полов път и се  разсейва, чрез кръвта 

и лимфните пътища до регионалните лимфни възли. Бива:

Първичен луес- най-ранни клинични лезии

Това е само предварителен преглед!

Сексуалнотрансмисивни заболявания

Етиопатогенеза-причинява се от HPV с форма на къпина, който се открива в ядрата на клетките от остри кондиломи. Той има ниска патогенност и за да възникне заболяване, освен инокулация на вируса са необходими и : патологично засилена влажност.....

Сексуалнотрансмисивни заболявания

Предмет: Медицина
Тип: Общи материали
Брой страници: 14
Брой думи: 2325
Брой символи: 20869
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм