СЕКСУАЛНО ТРАНСМИСИВНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Condylomata acuminatum:
1.
Етиопатогенеза-причинява се от HPV с форма на къпина, който се
открива в ядрата на клетките от остри кондиломи. Той има ниска патогенност и за
да възникне заболяване, освен инокулация на вируса са необходими и :
патологично засилена влажност, мацерация на епителните покривки и по-висока
локална Т. Тези условия са налице в областта на ВПО, перинеума, влагалището и
маточната шийка и са в различна степен изразени при хроничен генитален флуор.
Острите кондиломи са сексуално трансмисивни заболявания. Рядко се наблюдават
при момичета в пубертета и жени в менопауза. Обикновено при изследване на
сексуалния партньор се откриват остри кондиломи на пениса.
2.
Патоанатомия- доброкачествено, епително-съединително разрастване
покрито със зрял невроговяващ многослоен плосък епител. Всяка папила има
централна капилярна бримка. Епителът има силно изразена акантоза или
паракератоза. Стромата е оточна с възпалителна кръглоклетъчна инфилтрация.
3.
Клиника- след инкубационен период 3-8месеца се появява флуор, който
се обуславя от съпровождащите кондиломите бактериални или протозойни
инфекции. Неинфектираните кондиломи могат да протекът безсимптомно. Те са
розови до кафяви в зависимост от времето на появяването им. Най-често се
локализират във влагалището, вестибулума, малките срамни устни и маточната
шийка. При цервикална локализация е необходимо колпоскопско изследване. При
него липсва съдов и епителен атипизъм и при прилагане на оцетна киселина
съдовете реагират с вазоконстрикция, докато неоплазмите с вазодилатация.
Заболяването може да хронифицира.
4.
Лечение- започва се с лечение на придружаващите инфекции.
Единичните кондиломи се отстраняват хирургично (кюретаж, лигиране, ДТК). За
терапия се използват следните р-ри 2 х седмично, като 4ч. след намазване се
измива пастата:
Rp/ Podophyllini Rp/5Ftoruracil 1ml (50mg)
Sulfathiazoli aa 2,0 Lanolini
Dermatoli Butiri cacao q.s.
Glycerini aa18,0 Mf glob.vaginalis
MDS външно D№XV
S x1 вечер
Прилагат се също Solcogyn и Solcoderm с намазване 1-2 пъти.
Херпес вирусни инфекции:
1. Етиология - причинява се от Herpes simplex virus HSV тип 2. Това е слабо
патогенен вирус, който се предава по полов път. Поради своята епителотропност
се размножава в епителните клетки на входното огнище, а освободените от
загиналите клетки вирусни частици достигат регионалните нервни ганглии,
където остават в латентно състояние и при провокиращи фактори се проявяват.
2. Клиника: локализира се във вулва, влагалище, маточна шийка и перигенитално.
Протича в 3 стадия:
-
Везикулозен- в/у еритемна плака на обрива се появяват нежни
мехурчета с бистра течност, които конфлуират
-
Улцерозен- мехурчетата се пукат и се появяват язвички с
дълбочина 1мм с гноевиден налеп. Пациентките се оплакват от флуор,
парене, смъдене, дизурия и болки в корема. Увеличава се титъра на Ат.
-
Епителизационен
При локализация във влагалището везикулозния стадии е по-кратък. В
улцерозния стадии се поставя диагноза colpitis ulcerosa- гноен флуор, болка,
дизурия, диспареуния. При цервикална локализация се установява при
колпоскопски преглед обикновено в улцерозен стадии.
3. Диагноза:
- Цитологичен метод- цервикална цитонамазка, фиксира се с метанол
30мин и се оцветява по Романовски-Гимза. Виждат се гигантски
многоядрени клетки с вътреядрени включвания.
- Вирусологични диагностични методи- култивиране в клетъчни култури и
микроскопско изследване с характерна балонна дегенерация на клетки с
изразен интер- и интрацелуларен оток.
- Имунофлуоресцентен метод-РСК, р-ция неутрализация и др
4. Лечение: Zovirax, Acyclovir. Смята се, че метронидазола също има терапевтичен
ефект. Nifimycin 10000Е glob vag подтиска синтеза на вирусната ДНК.
Цитомегаловирусни инфекции:
1. Етиопатогенеза- Цитомегаловирусът е от групата на херпес вирусите. Първична
инфекция и реактивиране на латентната ЦМВ инфекция през бременността са
свързани с вродена цитомегаловирусна болест и увреждане на плода и
новороденото. ЦМВ инфекция се предава по въздушно-капков път, чрез
инфектирана урина, полов акт и кръвопреливане. Майчино-феталното предаване
става трансплацентарно, чрез асцендираща инфекция от маточната шийка , при
раждането при контакт с урина и секрети от майката или след раждането от
кърмене.
2. Клиника-При жената ЦМВ инфекция протича с мононуклеозоподобен синдром:
субфебрилитет, артралгия, хепатоспленомегалия, фарингит, лимфаденопатия.
Може да протече и безсимптомно. Серопозитивните майки в 20-50% заразяват
плодовете. Инфекцията на плода се изразява в: глухота, хориоретинити,
умствена ретардация, ИУРП, микроцефалия, перивентрикуларни калцификати,
иктер, хепатоспленомегалия, неимунен хидропс. Колкото в по-ранна бременност
е инфекцията, толкова по-тежки са последствията за плода.
3. Диагнозата
е трудна. Най-новите методи са кордоцентеза с полимеразна реакция
за доказвана на ЦМВ в плода. В майката се взима материал от маточната шийка,
влагалище, урина и се изследва с културелни методи.
4. Лечението е трудно и симптоматично. Ваксина няма.
Вирусен хепатит:
Вирусният хепатит е една от главните причини за иктер по време на бременността.
Известни са 4 типа вирусни хепатити:
•
Хепатит А- предава се по фекално-орален път, инкубационен период 15-40 дни и
се причинява от hepatitis A virus (HAV). Няма носителство.
•
Хепатит В вирус- HBV е хепатотропен вирус и се предава по полов път и при
хемотрансфузия. Инкубационният период е 45-150 дни. HBV е ДНК високо
специфичен вирус с външна и вътрешна обвивка. Външната обвивка съдържа
повърхностен антиген HBsAg (австралийски антиген), а вътрешната обвивка
съдържа HBcAg антиген. При него има носителство.
•
Хепатит non A non B- има парентерална (причинява се от РНК вирус HCV) и
ентерална форма, която се предава по фекално-орален път и не е установен
причинителя й.
•
Хепатит D- предава се парентерално и се причинява от РНК вирус- hepatitis delta
virus ( НDV).
Хепатита протича клинично с астеновегетативен, диспептичен, артралгичен и
грипоподобен синдром. Жената се оплаква от адинамия, анорексия, тежест в дясното
подребрие и епигастриума, артралгия на големите стави, катарални прояви и сърбеж.
След тези симптоми урината потъмнява, появява се субиктер по склерите и кожата и
иктер, ахолични изпражнения, хепатомегалия и спленомегалия. Този период
продължава 20дни и се последва от реконвалесцентен период до 1г.
Диагнозата се поставя, чрез доказване на HBsAg в кръв от жената, увеличени
трансаминази и директен билирубин (при активен процес).
Лечението е симптоматично. Може да се използва имуноглобулин, ваксина на 0,1,6
месеца-Engerix.
СПИН- HIV:
СПИН се причинява от РНК вирус, който инвазира лимфоцитите и чрез ензима
транскриптаза синтезира ДНК от РНК, като инкорпорира своя ДНК в клетките,
разрушава лимфоцита и намалява имунитета.
HIV инфекцията има 4 клинични стадия:
I стадии- акутна инфекция подобна на мононуклеоза няколко седмици след
заразяването, която разсейва вируса в лимфоцитната тъкан и спонтанно
отзвучава.
IIстадий- латентна фаза (безсимптомна) 10 години и повече. Репликацията
продължава и имунитета се понижава.
III стадий- слаби умерени симптоми
IV стадий- изявени клинични симптоми, повишена температура, умора,
анорексия, гадене, повръщане, диария, намалена телесна маса, генерализирана
лимфаденопатия, деменция, периферна невропатия, злокачествени болести-
сарком на Капоши, Неходжкинови лимфоми.
Инфекцията се предава по полов път и парентерално.
Диагноза- принадлежност към рискови групи, клинични признаци и лабораторни
показатели- анемия, лимфопения, намален индекс на Th:Ts, позитивен серологичен тест
за антиHIV антитела, HIV антигени доказани с методите ELISA и Western Blot.
Лечението е на опортюнистичните инфекции. Основна е профилактиката.
Сифилис:
Причинява се от Treponema pallidum се предава по полов път и се разсейва, чрез кръвта
и лимфните пътища до регионалните лимфни възли. Бива:
Първичен луес- най-ранни клинични лезии
Предмет: | Медицина |
Тип: | Общи материали |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 2325 |
Брой символи: | 20869 |