ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕЗА

Тема: Афазия

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Същност……………………………………………………………….……2
2. Видове………………………………………………………………….…...5
3. Симптоматика…………………………………………………..…………12
4. Етиология……………………………………………………………….....16
5. Прогноза на заболяването………………………………………………18

2

Същност

Афазията

 представлява езиково нарушение - загуба или увреждане на 

способността да се създава езикова продукция и/или да се разбира чужда реч. 
Причинява се от специфична мозъчна увреда, най-често в езиковите центрове 
на мозъка (зона на Брока и зона на Вернике), които са локализирани в лявото 
мозъчно   полукълбо,   макар   че   съществуват   твърдения,   според   които   при 
малка   част   от   хората,   част   от   езиковите   функции   се   осъществяват   и   от 
дясната хемисфера. Увреждането на тези езикови структури може да бъде 
причинено от инсулт или от травматични увреждания на мозъка. Афазията 
също може да се развие и постепенно при туморни образувания в мозъка. В 
зависимост от областта и обема на увредата някои от афатиците например 
биха могли да са способни да говорят, но не и да пишат или обратно; или пък 
да разбират добре чужда реч, но самите те да се затрудняват да се изкажат. 
Нарушението може да се прояви и в различни нарушения на способностите 
за четене, писане или разбиране. Афазията може да е съпроводена с различни 
речеви разстройства, като дизартрия или апраксия, които също са резултат от 
увреждането   на   мозъка.   Когато   мозъчното   поражение   настъпи   при   малки 
деца е възможно мозъкът да се преустрои, използвайки различни области за 
говорна продукция и да възстанови нарушената функция. В това отношение 
мозъкът   при   възрастните   индивиди   е   чувствително   по-малко   "пластичен". 
Съществуват много инструменти и методики за диагностика на афазията, при 
които   в   различна   степен   се   обхващат   основните   компоненти   на   езика   и 
комуникацията.

С   термина   афазия   се   описва   нарушение   на   способностите   за 

формулиране прием и декодиране на условните знаци на езика. Афазията е 
нарушение   на   езиковата   дейност,   т.е.   на   процесите   на   езиково   кодиране 
/пораждане   и   създаване   на   езикови   съобщения/   и   на   езиково   декодиране 
/разбиране и осмисляне на възприетите езикови съобщения/. Афазическите 
нарушения могат да се демонстрират в сравнително изолиран, чист вид и 
дават   отражение   само   на   реализацията   на   езиковите   функции.   По-
характеристични   и   типични   са   комбинираните   форми   при   които   освен 
лингвистичните дефекти са налице и моторни нарушения /дизартрични или 
апраксични/   и   сензорни   нарушения   /в   сетивната   острота   или   агностични/. 
Нарушенията   от   моторен   тип   затрудняват   продукцията   на   речта,   а   от 
сензорен тип затрудняват възприемането и идентифицирането на речевите 
звукове.   Невъзможността   да   се   използват   думите   като   средство   за 
комуникация   се   приема   за   афазия   само   в   случаите,   при   които   езиковата 
система е увредена. Затруднения в словесната комуникация, провокирани от 
други увреждания /апраксии, агнозии/ не се отнасят към афатичните дефекти. 
Защото   при   тях   лингвистичното   кодиране   и   декодиране   на   вербални 
съобщения са запазени. Това диференциално различие, въпреки някои сходни 
симптоми   архаизира   класическите   термини   –   субокортикална   моторна   и 
субкортикална сензорна афазия. Афазията се среща по-често при възрастни, 

3

но се наблюдава и афазия при деца като вродено или придобито условие. 
Децата с умерена афазия не могат да ползват нормално езиковите патерни и 
се нуждаят от повече време от обикновеното за комуникация. Децата с тежка 
степен на афазия успяват само да маркират езикови форми и речников запас. 
Те не могат да използват езика за успешна комуникация.

Най-разпространени етиологични фактори са мозъчни травми, мозъчни 

тумори,   мозъчни   кръвоизливи   или   удари,   цереброваскуларни   инциденти. 
Повечето   церебро-васкуларни   злополуки   са   свързани   с   обструкции   на 
кръвоносните   съдове   /почти   винаги   на   артериите   и   по-рядко   на   вените/. 
Интерупцията на кръвта депривира мозъчни зони откъм кръвоснабдяване и 
обуславя за тях летален изход. Обструкциите могат да се предизвикат и от 
тромби или емболи. Тромбите са кръвосъсирвания в кръвоносните съдове, 
специално в областите, където стените им са разрушени. Тромбозните форми 
в кръвоносните съдове са агрегация на неразтворим материал, продуциран от 
комплексни   серии   от   реакции,   включващи   смесване   на   малки   плаки   от 
фрагменти.   Те   залепват   към   мозъчните   кръвоносни   съдове   или   едни   към 
други   докато   съсирването   стане   толкова   голямо,   че   кръвта   не   може   да 
протича   през   съдовете.   Емболите   са   своеобразно   „запушване,   затулване”, 
което се формира в една част от васкуларната система, „отчупва се” и се 
движи с кръвта, докато стигне до артерията. Емболите също са консистирани 
от   различен   материал,   включващи   бактериални   остатъци   от   инфекции. 
Окупирането   на   церебралната   артерия   може   да   е   на   антериорно   /предно/, 
средно и постериорно /крайно/ ниво, което дава основания за извеждане и 
диференциация   на   афазията   /само   по   локализационен   признак/   на 
антериорна, моторна и нефлуентна и респективно постериорна сензорна и 
флуентна афазия. Тези термии са неточни, обвързани са само с един признак 
и не представляват ясна картина за същността на увреждането. Единствено 
това разделение не е достатачно удачно, тъй като топичните поражения на 
мозъка   предизвикват   деструкция   и   в   сравнително   отдалечени   зони   и 
нарушават функциите и на анатомически съхранени ареали. По-масивните 
поражения   и   слабостта   на   съседни   структури   обуславя   по-тежки 
разстройства   на   езиковата   и   речевата   система.   Вербалното   поведение   е   и 
латерализирана   функция.   Повечето   от   езиковите   нарушения   се   проявяват 
след увреди в едната хемисфера /по-често в лявата/. Общоприето мнение е, 
че   лезиите   в   лявата   хемисфера   са   детерминиращи   за   афазия,   но   лезии   в 
дясната   хемисфера   довеждат   до   труности   в   разбирането   на   семантичен 
материал. Ако разбирането е значително нарушено, грешките във вербалната 
продукция ще се проявят с конфабулации, които са ранен знак за семантичен 
жаргон. Според Jason W. развитието на латералната репрезентация има ефект 
към асиметризацията в ранните /билатералните/ нива. Тези нива могат да се 
надграждат   чрез   функционалната   асиметрия.   Процесът   на   формиране   на 
функционална асиметрия може да продължи и чрез по-късния живот и може 
да се сметне за сигурен психологически „дефицит” на възрастта. Съответно, 
възможно   е   да   рефлектира   към   увеличаване   на   спецификацията   на   ляво-

4

латерализираните   системи,   които   могат   да   разработят   или   разрушат   /при 
лезии/ нивата на когниции, които са продължаващи на нивата на когниции на 
дясната хемисфера. Този ефект на дейност е специфичен за когнитивните, не 
за хемисферните нива. Осъществява се над модална преработка на езика и 
речевата   дейност.   Традиционното   разделяне   на   афазиите   на   моторни   и 
сензорни   е   свързано   със   способностите   да   се   продуцира   и   да   се   разбира 
речта. Подобно детайлизиране е условно и в по-съвременно обозначаване се 
приема модела на експресивни /свързани със създаването на лингвистични 
стимули/   и   импресивни   /рецептивни,   свързани   с   разбирането   на 
лингвистични   стимули/.   Твърде   често   тези   прояви   са   комплексни   или 
комбинирано проявени. Налага се отчитането на специфика на спонтанната 
вербална и писмена експресия, разбиране на слухово и зрително възприета 
реч, повтаряне, назоваване на обекти, предмети и действия.

5

Видове

АФАЗИЯ   НА   БРОКА,   КОРТИКАЛНА   МОТОРНА   АФАЗИЯ   /   ПО 

ЛИТХАЙМ – ВЕРНИКЕ/, ЕФЕРЕНТНА МОТОРНА /ПО ЛУРИЯ/

Проявява се нарушение на долните отдели на премоторната област на 

доминантното   полукълбо,   подкоровите   структури   и   пътищата   към 
фронталната кора. Демонстрират се три основни дефицита:

-

артикулационни   трудности   със   специфиност   на   орална 
апраксия,   понякога   принуждавани   от   дизартрични   прояви. 
Характерна е бавна, мъчителна и нефлуентна реч. Изговарянето 
на   фонемите   е   неточно   и   неясно.   Трудно   се   реализират 
специфичните движения с устните и езика по инструкция и по 
подражание.   Същевременно   при   хранене   тези   движения   са 
възможни.   Фактът   е   показателен,   че   нарушението   не   е 
единствено   свързано   с   апраксия.   Наличието   на   дизартрични 
компоненти   се   проявява   в   неразбираемо   и   замазано 
произношение.  Заменят   се,   пропускат   се   или   се   вмъкват 
отделни   фонеми   /литерални,   фонемни   парафрази/. 
Неправилното   изговаряне   се   осъзнава   и   се   прави   опит   за 
коригиране.   Съвършено   точно   се   отчита   неправилната   чута 
дума, дори и при филигранни нюанси на неточност. Възможни 
са   персевации   /повторения/   на   отделни   вече   произнесени 
фонеми   или   думи.   В   тежките   степени   не   е   възможна 
артикулация   /мутизъм/   или   стереотипно   се   повтаря   една, 
единствена   сричка   или   дума.   Спонтанната,   повторната   и 
автоматизираната реч са затруднени. Прозодиката /мелодично-
интонационната страна на речта/ също е нарушена.

-

aграматизъм.  Трудно   се   използват   граматични   конструкции. 
Отбелязва   се   своеобразно   изреждане   предимно   на 
съществителни имена и отглаголни съществителни. Почти не 
се   използват   функционални   думи   –   предлози,   съюзи, 
местоимения,   както   и   на   глаголи   и   прилагателни. 
Лаконичността се проявява и в спонтанната, и в писмената реч. 
Оскъдната   вербална   продукция   в   съчетание   с   паузи   и 
артикулационни усилия представя нефлуентен модел на говора. 
Икономичната   реч   е   достатачно   информативна   и 
комуникацията, макар  с проблеми се осъществява.

-

Аномия. Очевидно е трудното намиране на съответните думи 
за   обозначаване   на   обекти   и   действия.   При   хронифицирано 
протичане номинацията /назоваването/ е изненадващо запазено.

Тези три основни позиции имат разнообразни комбинации при 
отделните лица в зависимост от точната локализация на лезията, 
от   определеното   пространство   и   степента   на   възстановяване. 

6