В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В С К И  У Н И В Е Р С И Т Е Т

“С В.  С В.  К И Р И Л   И   М Е Т О Д И Й”

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

«Социалната работа със семейства като възможност за 

оптимизиране на семейните отношения»

ИЗГОТВИЛ:

Мирослав Нешев

ФАК. № 665 - СППД

Проверил:

Доц. д-р. Р.Кузманова

Велико Търново 

2013 г.

Съдържание

УВОД................................................................................................................... 4

ПЪРВА ГЛАВА. 

СЪВРЕМЕННОТО   СЕМЕЙСТВО   –   МОДЕЛИ,   ДИНАМИКА, 

СОЦИОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО...................................... 7

1.1.   Теоретични   подходи   към   семейството,   основани   на   социално-

психологическите теории........................................................................................ 7

1.1.1. Теория на размяната.............................................................................. 7

1.1.2. Личностен социалнопсихологически подход................................... 13

1.2. Същност на семейството. Съвременни трансформации в семейната 

институция............................................................................................................... 17

1.3. Етика в семейната институция. Същност и основни аспекти........ 22

1.4.   Социално   –   икономически   и   материално   -   битови   отношения   в 

съвременното семейство........................................................................................ 25

1.5.   Духовно   –   емоционални   и   нравствено   –   етични   отношения   в 

семейството............................................................................................................... 31

1.6. Тенденции в развитието на съвременното българско семейство... 35

ВТОРА ГЛАВА. 

ТЕХНОЛОГИЧНИ   ОСНОВИ   НА   СОЦИАЛНАТА   РАБОТА   СЪС 

СЕМЕЙСТВА........................................................................................................... 44

2.1. Социалната работа със семейства като система................................ 44

2.2. Методика за работа със семейства........................................................ 56

2.3.  Личностни и професионални качества на социалния педагог при 

работа със семейства.............................................................................................. 60

ТРЕТА ГЛАВА. 

2

ОСНОВНИ   МЕТОДИ   И   МЕХАНИЗМИ   ЗА   ОПТИМИЗИРАНЕ   НА 

СЕМЕЙНАТА СИСТЕМА.................................................................................... 64

3.1. Институции, подпомагащи семейната система.................................. 64

3.2.  Нормативна   уредба   регулираща   семейните   отношения   и 

подпомагане на отглеждането на децата............................................................ 72

3.3. Методи и подходи за оптимизиране на семейните отношения....... 74

ЗАКЛЮЧЕНИЕ............................................................................................... 81

СПИСЪК

С

ИЗПОЛЗВАНИТЕ

ЛИТЕРАТУРНИ

И 

ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ В ДИПЛОМНАТА РАБОТА............ 84

ПРИЛОЖЕНИЯ.............................................................................................. 86

3

УВОД

Актуалност на проблематиката:

Семейството,   независимо   дали   е   основано   на   брак,   съжителство   или   кръвна   връзка, 

представлява   малка   социална   група,   членовете   на   която   са   обвързани   помежду   си   с 

отговорности и емоционална близост. Семейната среда за детето се явява като най-близкото 

социално   обкръжениеи   оказва   (несъмнено)   решаваща   роля   за   формирането   на   детската 

личност. Родителите всъщност оформят у детето представата за добро и зло, за позволено и 

непозволено - първо чрез поведението на детето си, после чрез регулиране на поведението на 

му,   когато   то   наруши   дадена   норма     -   да   му   помогнат   да   осъзнае   недопустимостта,   на 

действието   си   и   негодуването,   което   ще   срещне   при   евентуалното   му   повторение. 

Същевременно да придобие умения да поема отговорност за действията си.

Семейството,   като   специфична   социална   среда   изпълнява   определени   функции   по 

изграждане и насочване на личността, за самоопределяне във връзка с процеса на общуване и 

изпълняваните семейни роли. Семейната среда и взаимоотношенията в семейството влияят на 

емоционалната стабилност, адаптацията и възприятията на индивидите за околната среда

Тази значимост на семейството като основна социална единица и среда за формиране на 

личността на е и   причината за   е нарастващия интерес към проблемите изграждането и 

функционирането на семейството. В тази връзка, основния изследователският проблем, който 

ще   бъде   фокуса   на   настоящата   разработка   са   междуличностните   взаимоотношения   в 

семейството и тяхната динамика, в това число изпълняваните семейните роли и стереотипи, 

интимността и семейните конфликти.

Цел на дипломната работа:

Целта на дипломната работа е свързана с анализ на възможностите за социална работа 

със   семейната   институция   като   фактор   за   развитието   и   оптимизирането   на   добрите 

взаимоотношения вътре в тази институция.

Задачи на анализа в дипломната работа:

Задачите на анализа са пряко следствие от поставената цел на дипломната работа и са 

обединени в няколко направления, а именно:

1. Анализ на социалната работа със семейства като система

2. Анализ на методиката за работа със семейства

4

3. Анализ на личностните и професионални качества на социалния педагог при работа 

със семейства

4. Анализ на основните методи за диагностика и изследване на семейната система

5. Анализ на основните механизми за оптимизиране на семейната система - институции 

подпомагащи   семейната   система;   нормативна   уредба   регулираща   семейните   отношения   и 

подпомагане на отглеждането на децата

6. Обобщение и препоръки по отношение ефективността на основните 7етоди и подходи 

за оптимизиране на семейните отношения

7. Изводи и препоръки по отношение социалната работа със семейната институция.

Защитавана теза в дипломната работа:

Семейната   среда   е   многообразна   и   трудна   за   осмисляне.   В   нея   се   осъществяват 

възпитателни и контролни функции, взаимоотношения на власт и подчинение, социализация 

на личността, като всички те оказват формиращо въздействие по отношение на членовете на 

семейството, техния мироглед, ценности, морал и специфични нагласи към действителността. 

Защитаваната теза в дипломната робата е: 

«Социалната работа със семеййствата дава 

възможност   за   оптимизиране   на   взаимоотношенията   в   семейството   и   е   фактор, 

благоприятстващ развитието на добрите семейни отношения».

Семейството е отворена социална група и върху нея оказват влияние редица фактори (от 

външната   и   вътрешна   среда).   Това   влияние   може   да   бъде   положително   или   отрицателно. 

Членовете   на   семейството   от   своя   страна   взаимодействат   помежду   си   посредством 

изпълняваните   от   тях   семейни   роли.   Ефективността   на   междуличностните   контакти 

неминуемо влияе на качеството на семейния живот, на усещането за лична удовлетвореност и 

щастие на членовете и на техните нагласи, по отношение на външния свят.

Основната   хипотеза   на   изследването   е,   че   отношенията   в   семейството   оказват 

изключително   влияние   върху   чувството   за   щастие   на   индивидите.   Респективно, 

положителните семейни отношения въздействат положително на членовете, а отрицателните 

създават   психологично   и   емоционално   напрежение   и   съдействат   за   негативна   субективна 

оценка на личностното благополучие.

Фокусът на изследването ще бъде насочен върху идентифициране на факторите, които 

оказват влияние върху качеството на семейния живот и начините, по които то, от своя страна 

влияе   върху   личното   благополучие   на   индивидите,   като   тези   фактори   се   използват   от 

социалните   „специалисти”   в   работата   си   със   семейните   двойки   с   цел   подобряване   на 

отношенията в семейната институция.

5

Обект и предмет на анализа:

Обект на изследване е семейството като институция и отношенията в семейната среда, 

докато предмет на анализа е социалния диалог и помощ от страна на специалисти, имащи 

отношение към подобряването на семейните взаимоотношения в тази „институция”

Семейството   се   определя   като   единица   от   взаимодействащи   си   личности   в   една 

променяща   се   обстановка.   Неговата   цел   е   осъществяването   на   лично   щастие   на   всички 

членове.   Поведенческият   контрол   в   семейството   се   осъществява   от   взаимните   чувства   и 

съгласуваност на членовете, а не от външни социални структури.

Използвана методология.

Използваната   методология   в   дипломната   работа   е   свързана   с   литературен   синтез   на 

проблемите в семейната институция и възмогжностите чрез ефективна социална работа с 

тази институция да се подобрят взаимоотношенията вътре в семеййната среда.

Използвани литературни и информационни източници:

С   оглед   актуалността   на   разглежданата   проблематика,   поставената   цел   и   задачи   на 

анализа, обекта и предмета на изследване, литературните и информационни източници са 

обединени в няколко направления, а именно – актуална икономическа и социална литература 

по въпроса, статии, мнения, коментари, анализи по отношение разглежданата проблематика в 

периодичния печат и социалните мрежи; закони, правилници и наредби, имащи отношение 

към проблема със семейната среда и социалната помощ, интернет ресурси и лично мнение по 

въпроса.

6

ПЪРВА ГЛАВА

СЪВРЕМЕННОТО СЕМЕЙСТВО – МОДЕЛИ, ДИНАМИКА, 

СОЦИОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

1.1.   Теоретични   подходи   към   семейството,   основани   на   социално-

психологическите теории.

1.1.1. Теория на размяната

Корените на тази теория лежат в широко известната психологическа теория на Дж. Тибо 

и  X. Кели — теория за взаимодействащите изходи или резултати. Независимо от това сред 

специалистите   в   областта   на   семейството   е   възприето   мнението,   че   основоположници   на 

теорията на размяната са Т. Бърнс, А. Хийт и П. Еке 

1

.

Според   теория   на   размяната   груповото   поведение   може   да   бъде   проследено   от 

взаимносвързаните   поведенски   “прехвърляния”,   трансакции  

(transactions)  

или   “размени” 

(exchanges), 

които формират и . поддържат социалните взаимоотношения между членовете на 

дадена   група.   В   зависимост   от   съдържанието   на   взаимодействията   между   членовете 

груповото поведение приема различна насока. Самите социални “размени” се регулират от 

нормите на междуличностните отношения. Под норми обикновено се разбират правилата или 

стандартите   на   очакваното   поведение.   Тези   норми   възникват   от   взаимодействията   между 

членовете на дадена група, но зависят от външни по отношение на групата социални фактори, 

определящи мястото й в обществото.

2

Основната идея в теория на размяната е, че всеки се стреми да получава възнаграждение 

и да, избягва наказание. С други думи, винаги и навсякъде трябва да има определена печалба 

за коткретния човек, в противен случай неговото поведение няма да му носи удовлетворение.

Този процес е възможен благодарение и т. нар. равнище на сравнение 

(comparative level), 

което се формира у всеки човек и което играе ролята на стандарт (модел) на съпоставяне на 

разходите и печалбите от взаимоотношенията. При наличието на две или повече еднакво 

силни алтернативи влиза в сила т. нар. ниво на сравнение на алтернативите 

(comparative level 

1 Nye, I. F. Is Choice and Exchange Theory the Key? – Journal of  Marriage and the Fammily

2  Джаксън,   Рекс;   Брак   и   семейство:   Уч.   пособие   /   Рекс   Джаксън;   Прев.   [от   англ.]   Симона 

Старцева. - Русе: Нов живот, 1992. - 116 с

7

alternatives),  

което   действа   по-точно   от   предишното,   защото   е   в   състояние   да   отрази   и 

минималната разлика между две алтернативи

3

.

Ето няколко примера за взаимоотношения, описани в термините на разменната теория:

— поощрява личността;

— носи   загуби   на   личността;

— носи печалба;

— носи загуба. Последните две твърдения се основават на следната логика.

Ако човек е независим, ще може да се откаже от онзи статус, взаимоотношения или 

поведение,   които   му   носят   загуба   и   да   избере   такива,   които   му   осигуряват   високо 

възнаграждение и малка загуба. Твърди се също така, че резултатът от взаимоотношението 

между равни партньори носи повече печалба, отколкото между неравни. 

Теорията на размяната става особено популярна в края на 70-те години, когато започват 

и някои опити за комбиниране на този подход с принципи, взети от други теории. Поради 

това не е чудно, че съществуват много модификации на разменната теория, които се стремят 

да задълбочат теоретичната й база.

В цялата гама от иновации особено място заема т. нар. теория на избора и размяната на 

П. Еке

4

.

Съществуват случаи когато теорията на размяната се обединява с «теорията на избора», 

изборът се разглежда през призмата на понятията за печалба, загуба, положителни резултати, 

равнище   на   сравнение   и   алтернативи.   По   този   начин   се   прави   опит   да   се   излезе   от 

елементарното социално поведение и да се изследва изборът в нормативен контекст. Към 

разширения вариант, предложен от Е. Еке, А. Хийт добавя времевата перспектива. При това 

положение непонятното днес решение от гледна точка на простата сметка: печалба — загуба 

може   да   намери   своето   обяснение   както   в   миналото,   така   и   в   бъдещето.   По   този   начин 

присъщите на всяко решение норми и санкции автоматически стават източници на печалби и 

загуби. И ето че индивидът престава да се разглежда вън от групата, престава да измерва само 

личните   си   печалби   и   загуби,   а   се   влияе   и   от   групата,   която   нормира   поведението   му, 

санкционира постъпките му, награждава го или дори го изключва от своя състав

5

.

3 Спасова, П, Американска аналитична етика, УИ “ Св. Климент Охридски “ , с.34-42

4 Nay, I. F. Is Choice and Exechange Theory the Key? – Journal of Marriage and the Family,  pp. 219-

232

5  Джаксън,   Рекс;   Брак   и   семейство:   Уч.   пособие   /   Рекс   Джаксън;   Прев.   [от   англ.]   Симона 

Старцева. - Русе: Нов живот, 1992. стр. 33-34

8

Като   цяло   основните   положения     на   теорията   на   размяната   могат   да   бъдат 

формулирани в следния ред:

1.   Човек търси винаги възнаграждение и избягва наказанията, тъй като се стреми да 

увеличи своята полза.

2.  При еднаква загуба индивидите избират онази алтернатива, която осигурява или се 

очаква   да   осигури   по-голяма   печалба.   При   еднаква   печалба   индивидите   ще   предпочетат 

алтернативата, която носи по-малка загуба. Ако резултатите от няколко алтернативи водят до 

еднаква   печалба,     най-привлекателна   ще   бъде   онази,   която   предлага     по-продължителен 

положителен     ефект.   Ако   пък   положителният   ефект   от   двете   алтернативи   е   еднакво 

продължителен, ще се избере тази, която дава по-добър непосредствен резултат. При равни 

печалби и загуби се търси алтернативата,  която получава или се очаква да получи  по-високо 

социално признание (или най-малко социално отхвърляне). При еднакви печалби и загуби 

индивидите избират статус, който да им позволява по-голяма независимост. Ако печалбите 

или загубите са равни, ще бъде избрана онази дейност или позиция, която им носи най-голяма 

финансова печалба или най-малка финансова загуба. 

Най-голямо, приложение теорията на размяната получава при изследването на темата 

«избор на брачен партньор». Но влиянието на тази теория се разпространява не само върху 

изследване   отношенията   между   съпрузи   или   между   половете   изобщо,   а   и   в   случаите   на 

употреба   на   физическа   сила   в   семейството,   при   прилагане   на   наказания   на   децата,   при 

изследване   процеса   на   вземане   на   решение   от   жените   за   професионалното   им   развитие. 

Голямо приложение теорията на размяната има и в семейната психорапия, където за нуждите 

на терапевтите са разработени специални методики, чиято цел е да разкрият семействата с 

нарушени взаимоотношения и малко положителни (носещи печалба) аспекти.

Съществуват редица варианти на разменната теория, обикновено предлагани от авторите 

им като самостоятелни теории или подходи за изучаване на семейството. Според нас това са 

модификации на класическата теория на размяната, които разширяват обекта на изследването 

й и видоизменят в една или друга степен основните й постулати.

Такъв е вариантът с претенциозното название «теория за източниците на семейна власт» 

на изследователите Р. Блъд и М. Уолф. Основната им идея гласи, че съпругът, който влага 

повече сили в брачните взаимоотношения, упражнява и повече власт. Това важи особено за 

онзи, който употребява повече сили, за да поддържа положителни брачни отношения. Той ще 

има по-силно влияние при вземане на съпружески решения, което се отнася и за приелия 

повечето   от   отговорностите   на   дадена   роля.   Вземането   на   решения   в   съответната   ролева 

9

дейност са негово право. Според редица изследователи изводите от теорията на Блъд и Уолф 

са верни, тъй като имат успешно експериментално потвърждение

6

.

Привържениците на тази теория разглеждат правата на един член на семейството като 

задължение на другия. Едва ли е правомерно обаче да се счита, че в реалните условия на 

функциониране на семейството е налице реципрочност на взаимоотношенията от подобен 

механичен   характер.   Освен   това   функциите   на   семейството   не   могат   да   бъдат   строго 

хронологически   разменяни   между   членовете   на   семейството.   Съществуват   личностни 

качества, като компетентност за дадена дейност, ефективност при изпълнението й, които не се 

поддават на метрични размени просто, защото не са съпоставими с предлаганите от авторите 

социоикономически средства за размяна.

7

Като друг вариант на разменната теория може да се разглежда «теорията за постоянната 

готовност» на Б. Фарбер

8

. Изхожда се отново от идеята, че основната цел на всеки индивид е 

да  получи  максимална»  печалба  от  взаимоотношенията  си  с  партньора,  още  повече,  че  с 

отмирането на разширеното семейство основен обект на интерес са двойката съпрузи. Тъй 

като   професионалната   дейност   и   на   двамата   не   се   обсъжда   (приема   се,   че   носи 

удовлетворение и е необходима за доброто функциониране на семейството), се прави опит да 

се свърже масовата извънсемейна ориентация на жената с големия брой разводи, характерни 

за   съвременния   период.   Според   авторите   професионалното   развитие,   което   следват 

съпрузите, ги заставя на всеки нов етап от личностния им растеж да се намират в готовност 

да сменят партньорите си в зависимост от новите изисквания на дейността или най-малкото 

да са готови да променят взаимоотношенията си така, че да съответствуват на тези промени.

Към   гореописаните   разновидности   на   разменната   теория   се   отнася   и   «теория   за 

удовлетворението»   на   С.   Орден   и   Н.   Бред-бърн.   Като   тръгват   от   същия   принцип   за 

максимална печалба, авторите твърдят, че в семейната етика тя се измерва от наличието на 

баланс   между   двете   емоционални   състояния   —  напрежение   и   удовлетворение.   Доколкото 

стремежът на двамата партньори е осигуряването на равенство, ако съществува значителна 

разлика в степента, с която партньорите се разкриват ефективно един към друг, ще е налице 

6 Ackerman, N. W. The Diagnosis of Neurotic Marital Interaction. – Social Casework, 35, pp. 139 – 

147

7  Джаксън,   Рекс;   Брак   и   семейство:   Уч.   пособие   /   Рекс   Джаксън;   Прев.   [от   англ.]   Симона 

Старцева. - Русе: Нов живот, 1992. стр. 36

8 Фарбер,  Б.,  Организация в семейството, 1964

10

ниско   брачно   удовлетворение.   Това   неудовлетворение   ще   се   чувствува   не   само   от 

получаващия по-малко и даващ повече, но ще е характерно и за другия партньор. Според 

авторите онези индивиди, които показват висока степен на семейно удовлетворение, са по-

склонни   да   променят   мнението   си   относно   границите   на   близостта   между   съпрузите. 

Любопитно   е,   че   онези,   които   показват   ниска   степен   на   семейно   удовлетворение,   са 

изключително твърди в мнението си за границите на тази близост .

Друг вариант е теорията на Р. Винч за «допълнителните нужди». Според нея брачните 

партньори   се   избират   взаимно   с   цел   максимално   задоволяване   на   собствените   си   нужди. 

Основното изискване е тези нужди, специфични за мъжа и жената, да не са идентични, а 

допълващи се. Например нуждата от враждебност върви с нуждата от унижение; нуждата от 

доминантност   и   уважение   -   с   нуждата   от   почтително   отношение;   нуждата   от   грижи, 

отглеждане - с нуждата от поддръжка и т. н. С други думи, търсят се партньори, у които са 

налице качества, липсващи у нас. В термините на теория на размяната това значи, че ние 

търсим онези партньори, които сме в състояние да облагодетелстваме с неприсъщи за тях 

качества, като едновременно с това извличаме полза от тях.

Сред   големия   брой   разновидности   на   разменната   теория   особено   се   откроява 

«стимулноценностноролевата теория» на Б. Мърщайн. Тази теория е предложена от автора за 

обяснение на феномените на брачния избор, и то само на избора на равен партньор, т. е. 

изследван е хомогенният избор. Названието си теорията дължи на разграничените три етапа 

на   брачен   избор   -   съответно   стимулна,   оценъчна   и   ролева   перцепция.   Тези   етапи   са 

характерни за повечето от двойките, които достигат до брак при относително свободен избор 

на ситуации.  Изборът на партньор през първия, стимулния етап се определя от привличане в 

резултат на физическата, умствената или социалната привлекателност на партньора или на 

репутацията   му.   На   втория   стадий   се   извършва   сравнение   на   ценностите.   За   този   етап   е 

задължителен междуличностният  контакт, обикновено под формата на разговор за оценка на 

качествата. При наличие на сходство в ценностните ориентации двойката е в състояние да 

развие силни положителни чувства, доколкото поддръжката на дадени     ценности     засилва 

увереността   на   индивида   във   верността   на   неговите   собствени.   Това   потвърждение   се 

разглежда от него като социална валиди-зация на собствените му съждения, мисли, ценности. 

Третият   етап,   който   обаче   не   е   задължителен,   е   т.   нар.   етап   на   допълващите   се   роли. 

Развитието на взаимоотношенията през различните етапи зависи преди всичко от вида на 

ситуацията, в която се срещат двамата партньори. Например т. нар. отворено поле предполага 

ситуация, при която мъжът и жената още не се познават. Обратно, затвореното поле означава, 

че мъжът и жената са принудени да взаимодействат в резултат на обстановката, в която се 

11

намират. При среща на отворено поле се наблюдава по-чисто преминаване през трите етапа, 

защото   затвореното   поле   отслабва   търсените   стимули   (физическа,   социална   и   умствена 

привлекателност), а увеличава влиянието на втория, т. нар. етап на вербалната интеракция

9

.

В концепцията на теория на размяната всъщност има един принцип или една идея, около 

която се въртят всички останали положения. Става дума за предположението, че всеки винаги 

и   във   всичко   се   стреми   към   печалба.   Очевидно   този   принцип,   хедонистичен   по   своето 

съдържание,   акцентира   единствено   върху   възнаграждението,   удоволствието,   снемането   на 

напрежението.

Интеракционистки подход

Интеракционисткият   подход,   в   който   влизат   повечето   ролеви   теории,   символният 

интеракционизъм и теорията на референтните групи, се базира на социологическите знания 

за етиката в семейството и особено на социалната психология в социологически аспект. Той е 

един от най-използуваните подходи за изследване на етиката в семейството. Възникването си 

дължи на развитието на социалнопсихологическите знания, получени преди и по време на 

Втората   световна   война.   И   до   днес   остават   в   сила   постулатите   на   символния 

интеракционизъм, формулирани от Дж. Мийд. По-късните изследователи Д. Роуз, Р. Хил, Д. 

Хенсън, Ш. Страйкър фактически систематизират идеите на Мийд, като се съобразяват с това, 

което може да бъде приложено към семейството и  неговата проблематика.

Всъщност интеракционисткият подход е един от най-разпространените в областта на 

изследванията на семейството —най-вече благодарение на определението на Е. Бърджес, че 

семейството е единица от взаимодействуващи личности. По този начин обектът на изследване 

от  

семейството като социална институция

се измества в посока към  

вътрешната му 

организация-етика

.  

Особено  силно  е  влиянието  на  този  подход  в  областта  на  семейната 

терапевтична практика, където той изиграва ролята на катализатор.

Самият  термин  интеракция  обаче  поставя  много  въпроси.  Най-важният  от  тях  е как 

различните   личности   в   едно   семейство   се   свързват   в   една   поведенска   структура,   която 

едновременно се характеризира с устойчивост и с промяна. Вероятно за да избягнат този 

въпрос,   привържениците   на   интеракционизма   заменят   т.   нар.   семейно   обединение   (по 

определението   на   Е.   Бърджес)   със   «семеен   хомеостазис»   (А.   Джексън),   «семейно 

равноденствие» (Т. Парсънс и Р. Бейлс), «интеграция и солидарност» (Дж. Босард и Е. Бол).

10

9 Спасова, П, Американска аналитична етика, УИ “ Св. Климент Охридски “ , с.112-117.

12

Смисълът е на всеки член от семейната група да се гледа като на развиваща се личност в 

една променяща се обстановка. Функциите на семейството да се определят и анализират в 

зависимост от взаимодействията (интер акциите) на семейните членове. А основният акцент 

на   психотерапевтичната   дейност   е   осигуряването   на   условия   за   осъществяване   на   лично 

щастие на членовете на семейството.

С   промяна   на   названието,   определящо   самото   семейство   -   обединение,   хомеостазис, 

равнодействие,   интеграция,   се   разширяват   ограничените   възможности   за   изследване   на 

интеракцията, като се включват такива проблеми като физическите контакти, познавателния 

обмен,   поведенските   норми,   речевите   творчески   способности,   валидизацията   на   тези 

понятия,   въпросите   за   афективното   поведение,   изучаването   на   онова   поведение,   което   е 

насочено към разкриване на Аз-а, проблемите за разделянето и свързването като основни 

условия за семеен живот и др.

1.1.2. Личностен социалнопсихологически подход

Семейната   етика   в   този   социалнопсихологически   подход   се   разглежда   като   една   от 

многото   променливи,   с   помощта   на   които   специалистите   свързват   изучаването   на 

поведението   на   индивидите.   Изследванията   на   семейната   етика   от   страна   на   социалните 

психолози не са насочени специално към семейството като към отделна аналитична единица, 

но то присъства като задължителен елемент на всеки анализ.

Както може да се види още от заглавието, този подход акцентира върху личността, но 

основанието да бъде отделен не се изчерпва с тази особеност. Всеки социологически анализ 

задължително включва и социалнопсихологически моменти на изследване на личността. От 

своя страна много от теориите, които са разгледани дотук и които ще бъдат разгледани по-

нататък   в   изложението,   включват,   а   понякога   и   изхождат   от   социалнопсихологически 

изследвания за личността.

Личностният социалнопсихологически подход подчертава специфичността на избрания 

обект за изследване – семейната етика от гледна точка на личността. Оттук семейството е 

малка група, формална и неформална едновременно, със собствена динамика, съществуваща 

във връзка със социалната структура на обществото.

В този подход намират място най-важните социалнопсихологически области в изучаване 

на   семейната   етика,   към   които   са   насочени   преди   всичко   интересите   на   американските 

10  Джаксън,   Рекс;  Брак  и семейство:   Уч.   пособие   /  Рекс  Джаксън;  Прев.   [от англ.]  Симона 

Старцева. - Русе: Нов живот, 1992. стр. 60-62

13

социални психолози. Както ще се види от изложението, това са области, центрирани около 

факторите   -   личност,   личностни   взаимооотношения,   личностни   потребности.   Тъй   като   в 

повечето изследвания тези фактори се анализират заедно, ние ще проследим тяхното значение 

за   съвременното   изучаване   на   семейната   етика   в   рамките   на   предложения   от   нас   т.   нар. 

личностен подход.

Теоретиците,   които   използват   този   подход,   на   първо   място   поставят   ролята   на 

социалните фактори за формиране на личността. Ако класическият психоанализ акцентира 

върху биологичните характеристики за развитието на личността, важни за семейната етика, 

социалните психолози включват социалните фактори. Индивидите в тази схема (така както и 

обществото) се разглеждат като поддаващи се на промени величини, тъй като са в състояние 

да се развиват и разширяват така, че да включват все нови и различни -стимули. Следователно 

семейството не се разглежда като статична единица (институция), а като такава, върху която 

може   да   се   въздействува.   Само   тези   семейства   (и   групи),   които   дават   възможност   на 

индивидите да се развиват в рамките на тяхната общност, се оказват успешни и от гледна 

точка на индивида, и от гледна точка на обществото. Според социалните психолози всеки 

индивид е по своему единствен (уникален), тъй като и стремежите и потребностите му са 

само негово творение. Затова семейството е длъжно да осигури достатъчно «пространство» в 

своята структура, за да може индивидът да развие тези свои същностни качества.

Приема   се,   че   семейството   е   вътрешнозависима   единица.   Своето   съществуване 

семейството дължи не на това, че се формира като група на основата на приятелството, а на 

това, че съставящите го личности се намират в определена степен на взаимозависимост един 

от   друг.   Така   с   увеличаване   на   взаимозависимостта   на   ролите,   които   играят   семейните 

членове, затвърдява своята структура и семейството.

Диадните (на двойката съпрузи) отношения се различават и градират в зависимост от 

степента   на   междуличностно   включване.   Първоначално   съществува   само   външно 

впечатление за другия, едва с течение на времето може да се стигне до дълбока взаимна 

привързаност.   Степента   на   тази   взаимозависимост   на   съпрузите   или   на   тяхното 

междуличностно включване се отнася както до общата им собственост, общия вид знания и 

възможности,   поведение,   чувства   и   обща   памет,   така   и   до   взаимното   им   отказване   от 

взаимозависимостта. Видът на сплотеността на двойката по примера на груповата включва 

положително   или   отрицателно   привличане   -   комфорт   и   адмирация   срещу   дискомфорт   и 

дразнене, а така също бариерни (ограничителни) сили, които поддържат отношенията между 

двете личности. Последните действат само в случаите, когато един от партньорите иска да 

14

напусне взаимоотношението. Общественото неодобрение на развода например може да се 

разглежда като такава ограничителна сила, насочена срещу разтрогването на брака.

В тази, схема лесно може да се види влиянието на теория на полето на К. Левин и на 

онези постулати на Аз-концепцията, които разглеждат семейството като ограничителна сила 

за   личността,   макар   че   Дж.   Левинджър   се   определя   като   привърженик   на   теорията   на 

размяната.   С   този   пример   исках   да   покажа   как   от   социалнопсихологическа   страна   се 

изследват   междуличностните   взаимоотношения.   Разработката   на   Дж.   Левинджър   е 

показателна   и   по   отношение   на   това,   че   дава   възможност   да   се   види   стратегията   на 

изследователите   на   конкретни   семейни   проблеми.   Рядко   в   едно   изследване   може   да   бъде 

проследена   теоретичната   линия   на   един   методологически   подход,   обикновено   авторите 

приспособяват към анализирания проблем най-различни теоретични формулировки. С други 

думи, не методологическата основа определя фокуса на изследване, а тя се търси единствено 

с цел да подплати някои самостоятелно направени наблюдения. 

Ако се върнем към изследването на Дж. Левинджър, трябва да изясним още няколко 

момента от схемата на съпружеските взаимоотношения. Бариерите, за които стана по-горе 

дума,   не   се   разглеждат   единствено   като   ограничители,   а   се   предполага,   че   те   имат   и 

функцията да облекчават временните преходи в междуличностното привличане.

Самото привличане всъщност се дължи на взаимните потребности на партньорите да 

търсят   тяхното   удовлетворение,   от   необходимостта   им   да   поддържат   физическо 

съществуване, да получават определена сигурност, да намират психологическа защита, да 

срещат   любов,   да   се   утвърждават,   като   внушават   чувство   на   респект   у   другите,   да   се 

реализират и да се развиват

11

. 

На основата на тези три фактора и в зависимост най-вече от начина на привличане Дж. 

Левинджър   прави   типология   на   съвременните   бракове,   като   разграничава   певърхнестни, 

непсвърхпостни   и   съдържателни   бракове   или,   както   авторът   още   ги   нарича-фасадни, 

нефасадни  и  пълни  бракове.

Когато  бариерите  действуват  силно  за  поддържане  на  връзката,  а  междуличностното 

привличане е слабо и отрицателно, се говори за «фасадни бракове». На другия полюс са 

«пълните бракове». В тях и бариерите, и междуличностното привличане са силни. Между тях 

се намират т. н. «нефасадни бракове», за които е характерно, че имат слаби бариери, но силно 

изразено привличане между съпрузите. Общата презумпция е, че брачната сплотеност като 

вид  междуличностно   взаимоотношение   разкрива  силата  на   привличането  между   брачните 

11 Спасова, П, Американска аналитична етика, УИ “ Св. Климент Охридски “ , с.167-173.

15