Речник и енциклопедия:

модел за текстуален анализ,

предложен от Умберто Еко (р. 1932)

Продължаваме разглеждането на основния семиотичен принцип, който в 

предишната лекция въведохме като Денотация и конотация. Ековата хипотеза е доста 
по-глобална от примерите, които бяха дадени с Барт и засяга строежа на цялата 
култура. Ефективността на моделът е най-очевидна при анализирането на текстове. Там 
се крие един от основните семиотични спорове. Когато въвеждахме понятието “текст” 
(лекция 4) казахме, че става реч за съвкупност от знаци, имаща самостойна 
комуникативна функция. Най-важното бе, че тази съвкупност не е прост смислов сбор 
от съставящите я елементи, а нещо изцяло различно. Това означава, че ако текстът е от 
думи, крайният му смисъл не е сбор от значенията на съставящите го думи, а нещо 
качествено ново. Горе-долу от такава изходна позиция се е развила структуралната 
семиотика, според която компоненциалният (лексикалният, т. е. на отделните съставни 
елементи) анализ на текста не води до никъде (Греймас) и за това се е концентрирала 
върху дълбоките нива на генериране на смисъла, игнорирайки комуникативната 
повърхност.

Еко, развивайки една идея на френския лингвист Емил Бенвенист (1902 – 1976), нарича 
теориите с такава насоченост семиотики от първо поколение, като им противопоставя 
онези, от второ поколение, също ориентирани към текста, но претендиращи, че при 
едно добро ниво на институционализираност на даден език в елементите му виртуално 
се съдържат всички възможни значения, с които участват в смисловата амалгама на 
текста. Казано по-просто: Еко е съгласен, че текстът е със самостоятелен смисъл, но 
последният е производен на начина, по който езиковата общност, с говоренето си, 
потвърждава статистически определени значения на съставящите го думи.

Ако погледнем на езика от подобна гледна точка ще видим, че освен буквалното, 
речниково значение, думите разполагат и с цяла съвкупност “неясни” значения, само 
част от които се реализират, когато думата участва в даден текст. Авторът не използва 
в случая термина “конотативни значения”, защото същият би ограничил означителния 
потенциал на думите, а избира модела на енциклопедия, по-добре противопоставящ се 
на речник. Ако се върнем на първоначалния проблем ще видим, че действително една 
семантика (дисциплина, която се занимава със значенията на знаците) под формата на 
речник не ни осигурява достатъчно пространство за анализ, тъй като буквалните 
значения често отстъпват място на останалите, които са трудно класифицируеми. 
Именно това са имали предвид семиотиците от първо поколение, които се отказват от 
лексикалния анализ.

Но нека видим какво по-точно е семантика под формата на речник.

Още от времето на Аристотел, в зараждането на Западната култура, се е 

опитвало да се постигне ред в изучаването на света. Този ред се изразявал в