Софийски университет
  “Климент Охридски”

КУРСОВА РАБОТА

ОСНОВНИ  ЕТАПИ  НА 

ПОЛИТИЧЕСКАТА 

БИОГРАФИЯ  НА  ФРАНСОА 

МИТЕРАН

ИЗГОТВИЛ: 

СПЕЦИАЛНОСТ: 

Фак. 

Иво Христов е роден в Истанбул през 1970 г. Висшето си образование 

завършва в Софийски университет “Климент Охридски”­ Юридически 

факултет. Преводач на Маргьорит Дурас, Максим Руси, Андре Жид, 

Ив Берже и др. Книгата “Митеран между Волтер и Русо” създава с 

помощта на   Института “Франсоа Митеран” в Париж и личните 

свидетелства на много от приближените на Митеран.

Франсоа Митеран е роден на 27.10.1916 в Жарнак, в семейството на 

Жозеф Митеран и Ивон Лорен. До десетата си година учи в местното 

училище “Сент Мари” в Жарнак, а през 1926 постъпва в йезуитския 

колеж “Сен Пол” в Ангулем.След като завършва колежа, заминава за 

Париж, където продължава образованието си.

В   студентските   си   години   изповядва   десни   убеждения,   които   до 

голяма степен се формират под влияние на средата, в която израства 

и  се  образова.През  този  период  среща   някои  от  най­доверените  си 

приятели­   Клод   Роа,   Франсоа   Дал,   Франсоа   Мориак   и   др.   В 

съответствие с възгледите си се включва в движението “Огнен Кръг” 

на   полковник   Дьо   Ла   Рок,   което   издига   следната   политическа 

платформа:   засилване   на     президентската   власт;   забрана   на 

парламентаристите   да   участват   в   управителни   съвети   на 

предприятия;   възстановяване   на   обществения   ред.   Зад   тази 

платформа не стои никаква политическа идеология, Дьо Ла Рок не 

подкрепя фашизма и антисемитизма. Други искания, които издига 

движението,   са:   платен   отпуск,   репатриране   на   работниците 

имигранти и приобщаване на работниците към разпределението на 

печалбата в предприятията. Опорна точка е лозунгът на Дьо Ла Рок: 

“Труд, семейство,отечество”.

Самият Митеран извежда политическата си еволюция от семейната 

си среда: ”... роден съм в семейство, което не е ляво, още по­малко 

социалистическо”. Приятелят му Жак Маро нарича убежденията на 

младия Франсоа социален католицизъм.

Митеран   взима   участие   в   две   демонстрации,   насочени   срещу 

“нашествието на чужденците” и срещу професора­юрист Гастон Жез. 

2

През този период от живота си бъдещият президент се изявява като 

дописник на вестниците “Еко дьо пари” и “Монталамбер”, става дори 

завеждащ студентската и литературната секция в “Еко дьо пари”. 

Слухове го свързват с подкрепящата монархизма дясна организация 

“Аксион Франсез”.

В студентските си години Митеран не се задоволява само с една 

идеология­освен публичните изяви на десния социалист Дьо Ла Рок, 

той посещава и тези на социалиста Блум, на радикала Ерио и на 

Дорио. До края на живота си ще подлага не само политиката, но и 

изкуството, и хората на личната си преценка. Твърде млад, Митеран 

достига до важно прозрение и  извод за по­нататъшното си поведение­ 

той   отхвърля   менторите,   но   същевременно   осъзнава   ролята   на 

големите личности,необходимостта от тях, “за да бъде прокарана 

доктрината”.

От   началото   на   втората   половина   на   30­те   години   на   ХХ   в. 

Събитията в Европа ескалират. Още в края на 1934  г. са убити 

югославският крал Александър І и френският външен министър Луи 

Барту. Същия ден от сърдечен удар умира френският премиер Реймон 

Поанкаре. През лятото на 1935 г. загива белгийската кралица Астрид. 

На парламентарните избори във Франция, проведени на 26.04.1936 г., 

печели Народният фронт, който обединява комунисти, социалисти и 

радикали.   Новото   правителство,   съставено   от   Леон   Блум,   тайно 

подкрепя испанския Народен фронт в гражданската война в Испания, 

която   избухва   през   юли.   През   1937   г.   са   направени   разкрития   за 

заговори   за   преврат,   готвен   от   крайнодясната   организация   на 

качулатите, което разклаща позициите на десницата.

1938  г.    е повратна в живота на Франсоа Митеран­ той  вече не 

подкрепя   твърдо   десните   идеи,   а   в   съзнанието   му   протича 

“непрекъснат вътрешен преврат”. Все по­категорична е ориентацията 

му към политиката. Първото ясно разграничаване от десницата е по 

повод анексирането на Австрия от Германия на 12.03.1938 г. Докато 

десницата обявява Аншлуса за неприемлив, но закономерен, Митеран 

3

изказва мнението си от страниците на вестник “Монталамбер”:  “В 

живота на народите...всяка отстъпка е загубено сражение... Каква 

струва свободата, когато не се отстоява?...би било лудост от страна 

на Франция да обяви война, за да спаси един загубен мир...аз съзирам 

готвещото се светотатство и пряко волята си изпитвам срам, като 

да бях лично отговорен”.

През септември 1938 г. Митеран е мобилизиран. Именно войната и 

включването   му   в   разложената   френска   войска   окончателно 

променят възгледите му. В армията той се сприятелява с Жорж 

Даян, чиито политически виждания са близки до тези но комунизма. 

Макар и участник, Франсоа не подкрепя войната. Все пак тя му дава 

неща много ценно­изцяло променя възгледите му; в едно свое писмо от 

белгийската   граница   казва:   ”Мисля,   че   ще   изляза 

оттук...революционер   и   позитивист...   Да   живее   леволюцията,   да 

живее идеалът”.

На 14.10.1940 г. Митеран е ранен с два шрапнела в гърба. Дни по­късно 

става немски военнопленник, като в лагера kommando 1515 в Шаала 

се запознава с няколко души, изиграли важна роля в живота му по­

нататък­ Бернар Финифтер (руски евреин, бивш боксьор), Роже Пела 

(работник, комунист, бивш интербригадист), Жак Мюние, абатът 

Ксавие   Льоклер.   Прави   два   неуспешни   опита   за   бягство,   едва   на 

третия път успява да стигне до свободната зона в Южна Франция. 

След възстановяване и кратко пребиваване в Мантри, Сен Тропе и 

пътуване до Париж Митеран се установява в центъра на свободната 

зона Виши. Младият човек е объркан, изпаднал в духовен смут и 

апатия. Той започва чиновническа работа в документния отдел на 

Легиона на бойците, начело с Франсоа Валентен.

През този откъс от живота си Франсоа Митеран работи върху себе си: 

“Намерението ми е само да поставя солидна основа, да възприема 

опледелена   методика,   защото   не   съм   достатъчно   прилежен   и   ми 

липсва   последователност   в   усилията”­споделя   в   писмо   до   свой 

приятел   рлез   1942   г.   Той   все   още   търси   посока,   в   която   да   се 

4

ориентира,   за   разлика   от   генерал   Дьо   Гол,   който   не   може   да 

рзколебан от скептицизъм или от създалата се политическа ситуация 

(крахът на Третата република, военният разгром, разделението във 

френското общество). За разлика от Дьо Гол, който се идентифицира 

с Франция, Митеран въплъщава в себе си колебанието на французите.

Това   колебание   обаче   не   продължава   твърде   дълго.   Въпреки,   че 

подкрепя   маршал   Петен,   Франсоа   не   приема   окупацията   и 

антисемитизма. Това са част от причините през април 1942 г. той да 

напусне заемания в легиона пост. Основното, което го води обаче, е 

чувството за  безполезност. В средата на същата година Митеран 

участва в сформирането на мрежа за подпомагане завръщането на 

френски   военнопленници   от   Германия.   Той   си   изработва   ясни 

политически   максими   за   изграждането   и   управлението   на   една 

организация:

“ ­ масата се ръководи само от няколко човека

  ­ които не трябва да се отчитат пред нея

  ­ и я ръководят според вижданията си, които...трябва да почиват на 

съвестта и волята ни за успех.”

Новосъздаденото движение е наречено “Верига”, негов ръководител е 

Антоан Мюдюи, включват се още Жан­Алберт Русел, Макс Варен, 

Марсел   Бароа   и   д­р   Фрик.   Франсоа   Митеран   се   включва   в 

Съпротивата. През втората половина на 1942 г. с помощта на Жан­

Алберт   Русел   и   Марсел   Бароа   създава   Център   за   подпомагане   на 

бивши военнопленници в Алие.

Митеран се изказва уклончиво за личността на Рене Буске, който 

договаря с Гестапо и СС депортирането на 30 000 евреи от френските 

окупирани и свободни земи. Въпреки, че е антирасист и противник на 

антисемитизма,   Митеран   е   воден   от   необяснима   приятелска 

лоялност.   Макар   политическите   му   възгледи   да   започват   да   се 

избистрят, той все още е обзет от морална неопределеност.

Междувременно настъпват важни промени­ освободени са част от 

френските северноафрикански колонии (с помощта на САЩ), а на 

5

11.11.1942 г немците окупират и южната свободна зона. Проведена е 

административна   чистка­   сменен   е   генералният   комисар   по 

въпросите   на   военнопленниците­   Морис   Пино,   с   Андре   Масон.   В 

отговор   като знак на протест голяма част от сътрудниците на 

комисариата,   включително   и   Франсоа,   подават   оставка.   Те 

сформират още една мрежа на Съпротивата, ръководена от Морис 

Пино.

В   началото   на   1943   г.   Пино   и   Митеран   успяват   да   установят 

контакт с генерал Жиро и много скоро бъдещият президент става 

неофициален пълномощник но генерала в окупирана Франция. Така 

той обединява няколко от мрежите на Съпротивата, които, взети 

заедно,   имат   значително   влияние.   Успоредно   съществува   и 

проголистка   организация,   ръководена   от   племенника   на   Дьо   Гол 

Мишел   Келийо,   с   когото   Митеран   си   оспорва   лидерството   на 

обединената   вътрешна   сила   срещу   немците.   Франсоа   бързо   печели 

авторитет с активната си дейност. По това време се сдобива с значка 

на   учредения   от   маршал   Петен   орден   Галски   франциск,   която 

използва за улеснение по време на многобройните си пътувания като 

координатр на Съпротивата. Митеран взема участие и в проведения 

на 10.07.1943 г. национален ден на Движението на военнопленниците, 

създадено   от   колаборациониста   Андре   Масон,   с   когото   влиза   в 

конфликт.

През 1943 г. се разгаря борбата между генерал Жиро   Дьо Гол за 

контрол над Съпротивата. Именно чрез нейните структури се усеща 

все   още   осезаемото   разцепление   на   френското   общество. 

Проголистките   структури   са   съставени   главно   от   бивши   военни, 

мрежите   на   Жиро   също   разчитат   на   военните,   на   на 

военнопленнически   организации.   Най­организирани   и   ефикасни   в 

своите действия са комунистите. На срещата между Жиро и Дьо Гол 

на   26.01.1943   е   учреден   Комитет   за   национално   освобождение   на 

Франция (КНО), върху който Дьо Гол упражнява едноличен контрол 

след 9.11.1943 г. Подкрепата, която Генералът оказва на Келийо, е 

6