background image

  Фактори

 

на

 

ранното

 

национално

 

формиране

Османската

 

империя

 

е

 

теократична

 

държава

но

 

е

 

различна

 

от

 

европейските

организирани

 

съобразно

 

този

 

принцип

Истори

ческите

 

обстоятелства

 

налагат

 

специфична

 

форма

 

на

 

поли

тическа

 

организация

Всяка

 

религиозна

 

група

 

е

 

обособена

 

като

 

автономна

 "

национална

общност

 

със

 

свой

 

религиозен

 

глава

Всички

 

тези

 

нации

 

са

 

подчинени

 

на

 

силно

 

централизираната

 

"

правоверна

власт

 

на

 

султана

Това

 

е

 

т

нар

система

 

на

 

ми

летите

В

 

началото

 

милетите

 

са

 

четири

като

 

единият

 

от

 

тях

 ­ 

мюсюлманският

 ­ 

е

 

носител

 

на

 

властта

Така

 

той

 

става

 

равностоен

 

на

 

първите

 

съсловия

 

в

 

Западна

 

Европа

Другите

 

общности

 

са

 

нещо

 

като

 "

трето

 

съсловие

". 

Това

 

съсловие

 

се

 

състои

 

от

 

различни

 

езиково

 ­ 

етнически

 

и

 

религиозни

 

общно

сти

 

и

 

също

 

е

 

разслоено

Всяка

 

религиозна

 

общност

 

има

 

разли

чен

 

политически

 

статут

Някои

 

са

 

самостоятелни

 

милети

други

 

влизат

 

в

 

рамките

 

на

 

узаконените

 

от

 

султана

 

религиоз

ни

 

нации

Например

 

мюсюлманите

 

шиити

 

никога

 

не

 

стават

 

самостоятелен

 

милет

 

а

 

българи

сърби

власи

 

и

 

други

 

са

 

обе

динени

 

политически

 

в

 

състава

 

на

 "

рум

 

милет

". 

От

 

самото

 

начало

 

Османската

 

империя

 

усвоява

 

основни

 

принципи

 

на

 

орга

низационни

 

елементи

 

на

 

Византийската

 

империя

 ­ 

нейния

 

уни

версален

 

характер

От

 

друга

 

страна

 

завладяването

 

на

 

Кон

стантинопол

 

се

 

възприема

 

от

 

византийския

 

духовно

 ­ 

полити

чески

 

елит

 

като

 

катастрофа

необходима

 

за

 

спасяването

 

на

 

православния

 

дух

Така

 

се

 

слага

 

началото

 

на

 

един

 

специфичен

 

дуализъм

 

в

 

управлението

 

на

 

империята

 ­ 

пълната

 

светска

 

власт

 

принадлежи

 

на

 

султана

но

 

православнохристиянската

 

сила

 

е

 

в

 

ръцете

 

на

 

патриарха

Разграниченията

 

в

 

империята

 

дават

 

възможност

 

за

 

обособяване

 

и

 

поддържане

 

на

 

определени

 

общностни

 

идентичности

които

 

се

 

явяват

 

проформа

 

на

 

по

 ­ 

късните

 

нации

В

 

Западна

 

Европа

 

дори

 

след

 

Реформацията

 

и

 

въпреки

 

религиозните

 

войни

 

християнството

 

успява

 

да

 

под

държа

 

догматичната

 

идентичност

 

върху

 

по

 ­ 

обща

 

цивилиза

ционна

 

основа

смятана

 

за

 "

своя

след

 18­

ти

 

век

Можем

 

да

 

ка

жем

че

 

в

 

Османската

 

империя

 

и

 

в

 

Европа

културно

 ­ 

религиоз

ният

 

елемент

 

е

 

насочен

 

по

 ­ 

рано

 

към

 

политическите

 

процеси

 

водещи

 

образуването

 

на

 

модерните

 

нации

Но

 

те

 

закъсняват

 

защото

 

икономическото

 

развитие

 

е

 

забавено

а

 

индустриали

зация

 

изобщо

 

не

 

се

 

извършва

Не

 

се

 

стига

 

до

 

стандартизиране

 

на

 

куртурата

 

като

 

изискване

 

на

 

индустриализацията

а

 

се

 

наб

людава

 

разграничаване

 

което

 

обръща

 

погледа

 

към

 

собствени

те

 

традиции

 

и

 

исторически

 

запазени

 

образци

 

на

 

социалната

 

организация

На

 

Балканите

 

също

 

се

 

появяват

 

тепечните

 

за

 

национализма

 

групи

 

от

 

интелектуалци

които

 

стават

 

първи

те

 

говорители

 

на

 

нацията

Техните

 

призиви

 

са

 

агресивни

 

към

 

колективната

 

личност

насочвана

 

от

 

стремежа

 

за

 

отхвърля

не

 

на

 

чуждото

 

политическо

 

господство

 

и

 

произтичащата

 

от

 

него

 

икономическа

 

експлоатация

Водеща

 

тук

 

е

 

идята

 

за

 

свобо

дата

 

на

 

народа

не

 

за

 

свободата

 

на

 

гражданина

 ­ 

дори

 

когато

 

европейският

 

либерализъм

 

започва

 

да

 

влияе

 

на

 

мисленето

 

на

 

много

 

балкански

 

дейци

Затова

 

Балканите

 

се

 

оказват

 

благо

датна

 

почва

 

за

 

идеите

 

на

 

немския

 

романтичен

 

национализъм

характерен

 

с

 

идеализацията

 

на

 

народа

 

като

 

носител

 

на

 

ду

ховни

 

ценности

 

и

 

социалин

 

опит

но

 

това

 

важи

 

в

 

по

 ­ 

голяма

 

стерен

 

за

 

славянските

 

народи

Като

 

описва

 

този

 "

подготви

телен

 

етап

на

 

национално

 

формиране

 

английският

 

историк

 

Ерик

 

Хобсбом

 

установява

 

няколко

 

вида

 

връзки

пораждащи

 

чув

ство

 

за

 

колективна

 

принадлежност

Първа

 

може

 

да

 

е

 

езикова

та

 

връзкац

 

Но

 

не

 

всяко

 

езиково

 

различие

 

притежава

 

потенци

ала

 

да

 

се

 

превърне

 

в

 

белег

 

на

 

националността

Изобщо

 

нацио

налните

 

езици

 

са

 "

полуизкуствени

 

конструкти

а

 

в

 

някои

 

слу

чаи

като

 

модерния

 

иврит

буквално

 

новосъздадени

." 

Втората

 

възможност

 

е

 

етническата

 

принадлежност

свързана

 

с

 

пред

ставата

 

за

 "

родството

и

 "

кровта

". 

Но

 

населението

 

на

 

голе

мите

 

национални

 

държави

 

в

 

Европа

 

е

 

твърде

 

разнородно

 

и

 

то

ва

 

се

 

отнася

 

в

 

пълна

 

сила

 

за

 

Балканите

Етническият

 

състав

 

на

 

народите

 

от

 

Югоизточна

 

Европа

 

е

 

формиран

 

чрез

 

продъл

жително

 

смесване

 

на

 

различни

 

народи

 

и

 

племена

 

от

 

Европа

 

и

 

Централна

 

Азия

По

 ­ 

близка

 

е

 

връзката

 

между

 

религия

 

и

 

нацио

нално

 

съзнание

Религията

според

 

Хобсбом

е

 "

парадоксална

 

спойка

 

на

 

протонационализма

 

и

 

модерния

 

национализъм

". 

За

Това е само предварителен преглед!

Прабългарски титли и длъжности

Една от най-впечатляващите забележителности, свързани с прабългарите, е наличието на изключително многообразие от титли и длъжности в структурата на държавното им управление.

Прабългарски титли и длъжности

Предмет: История
Тип: Анализи
Брой страници: 10
Брой думи: 1413
Брой символи: 11079
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм