Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
есе на тема:
Конституцията като основен закон,
гарантиращ свободата и благоденствието в
гражданското общество
Изготвил:
Анна Тодорова
Проверил:
2 курс, сп. Политология
доц. Ф. Йотов
фак. № 241419
София, 2006
Конституцията е основният закон във всяка правова държава, в която
съществува и гражданско общество. Идеята за създаването на такъв закон
има дълга история, а конституционализмът като правен ред е
историческото достижение на световната цивилизация. Целта на
конституцията е да създава устойчиво демократично управление на
обществото и хуманни отношения, които да поставят човека на най-
високото стъпало в обществената ценностна система.
Първите белези могат да се търсят още в трудовете на Платон и
Аристотел. А Цицерон доразвива техните възгледи в условията на
Римската империя, където владетелите издавали „императорски
конституции” – едиктите, декретите, епистолите и мандатите на
императорите, които имат природа и сила на особени закони – такива, на
които останалите закони не могат да противоречат. В това е и същността
на Конституцията. Тя е закон, с който следва да се съобразява както
законодателното тяло, така и всеки един законов или правен акт.
Законността е обективна необходимост за утвърждаване на правопорядъка
и съхраняване на държавността, но законността в древността е само
предистория на конституционализма и има твърде малко общи
характеристики със съвременния конституционализъм.
Обликът на съвременния конституционализъм се очертава в епохата
на Просвещението като антипод на монархическия абсолютизъм. Най-ярко
той е обрисуван в теориите на Джон Лок, Шарл Луи дьо Монтескьо, Жан-
Жак Русо. В техните теории е залегнала концепцията, че е необходимо да
се преодолее произвола на неограничената монархическа институция и да
се установи либерално-демократично общество и държава.
Една от най-съществените отличителни черти на съвременния
конституционализъм е частта, в която се определят личните права и
свободи. Те очертават зоната на личната свобода и имат до голяма степен
всеобщ характер. Например в българската Конституция, приета на 12 юли
1992 г. от ВНС, всеобщият характер на личните права и свободи се
разкрива както чрез разпоредбата на чл. 26, ал. 2, така и чрез текстовете на
чл. 27 за някои специфични лични права на чужденците.
От всичко казано дотук може да се обобщи, че Конституцията и
конституционните текстове изобщо са от изключителна важност са
установяване на демократично управление, което да гарантира свободата и
благоденствието на гражданите. Тук трябва да се отбележи, че
утвърждаването на конституционализма не е еднократен акт.
Установяването на конституционно управление преминава през различни
етапи, които се характеризират с множество особености в отделните
държави.
Всички лична права и свободи така или иначе са израз на определена
политика от страна на държавата, която приема своята Конституция. В
българския вариант от една страна много от текстовете съдържат пряко
отрицание на тоталитарната политика – забраната за насилствена
асимилация, за принудително лечение и пр. От друга страна, реализацията
на личните права и свободи неслучайно постоянно намира израз в
определени забрани. Тези забрани не са конкретно адресирани, но при
внимателен анализ засягат и законодателната уредба, и действията на
цялата държавна машина. Най-деликатен е въпросът с правомощията на
правозащитните органи, които могат да гарантират, но и да похитят
личната свобода.
Трябва да се отбележи също така, че българския конституционен
опит не е твърде голям, което естествено води до затруднения в
първоначалното формулиране на някои от текстовете. В този смисъл
твърде важно е да се разбира добре, че успехът на едно конституционно
1
Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази
Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват
българско гражданств.
Предмет: | Политология |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 11 |
Брой думи: | 2010 |
Брой символи: | 13516 |