Декамерон

 е сборник от 100 новели, създаден от Джовани Бокачо през 14 век (между 1348 

и 1353 г.) и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват 
"разказ в разказа", като цели да изобличи лицемерието на римокатолическите духовници. 
Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция осмива 
аскетизма.

Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Авторът 
показва покварата на морала в тогавашното общество, осмива различни социални групи и 
тиражи. Акцентира се върху индивидуалното вместо върху типичното.

Книгата “Декамерон” съдържа 100 новели, разказани от 10 младежи – 7 момичета и 3 
момчета, в продължение на 10 дни. Произведението, съдържащо в себе си чертите на 
ранния Ренесанс, а именно оптимизма и любовта като движеща сила, е отражение на 
хуманистичния светоглед на Бокачо. Този светоглед сам по себе си е едно отражение на 
идеите на Ренесанса, където човек може да надмине себе си. Засиленият интерес към 
чувствения свят на човека и пълното признаване на човешката индивидуалност са само 
част от основните черти на текста, които могат да се проследят и в двете сюжетни линии - 
на разказвачите и на героите в новелите.