Курсова работа

по дисциплина: „Технологии в растениевъдството”

Изготвил:

Проверил:

План на растениевъдно производство за отглеждане на 

селскостопански култури

Земеделското   стопанство   има   насока   на   производство   на 

хлебна   пшеница   и   царевица   за   зърно,   ечемик   за   фураж, 
грах,фасул и слънчоглед при неполивни условия.

Култури

Площ (дка.)

Ср.добив 
(кг/дка.)

Обща 
продукция в 
натура (тона)

Грах

1000

130

130,000

Фасул

1000

140

140,000

Пшеница

2000

350

700,000

Царевица

2000

400

800,000

Ечемик

1000

300

300,000

Слънчоглед 

1000

500

500,000

ОБЩО:

8000

-

-

Общо обработваема и засята площ е 8000 дка.

Съставяне на полско сеитбообръщение при неполивни 

условия

За съставянето на подходящо сеитбообръщение трябва да е 

съобразено   с   направлението   на   земеделското   стопанство,   т.е. 
насоката   на   производство,   в   случая   то   е   ориентирано   към 
производството   на   хлебна   пшеница   и   царевица   за   зърно.   При 
изготвянето   на   сеитбообращение   трябва   да   се   има   в   предвид 
културите и техните най-подходящи предшественици.

Типа   сеитбообращение   е   петполно.   Включва   пет   полета   с 

две   полета   по   2000дка,   две   по   1000дка   и   сборно   поле   с   две 
култури по 1000дка, които заемат обща площ 8000дка. 

Отделните полета заети с култури имат следния ред:

Page 2 of 18

1)

Грах и фасул, които заемат по 1000дка. Двете култури 

формират общо поле с площ от 2000дка. Те заемат първо място в 
сеитбообращението, защото са много добри предшественици на 
пшеницата.

2)

Пшеница заема поле с площ от 2000дка.

3)

Ранна царевица, която заема поле с площ от 2000дка, тя 

е добър предшественик на ечемика.

4)

Ечемик, който заема поле с площ от 1000дка е добър 

предшественик на слънчогледа.

5)

Слънчоглед, който заема поле с площ от 1000дка.

Сеитбообращението ще се извърши за период от пет години.

Ротационна таблица

1

во

 поле

2

ро

 поле

3

то

 поле

 4

то

 поле

5

то

 поле

2004

Грах + фасул

Пшеница

Царевица

Ечемик

Слънчоглед

2005

Пшеница

Царевица

Ечемик

Слънчоглед

Грах + фасул

2006

Царевица

Ечемик

Слънчоглед 

Грах + фасул

Пшеница

2007

Ечемик

Слънчоглед

Грах + фасул

Пшеница

Царевица

2008

Слънчоглед

Грах + фасул

Пшеница

Царевица

Ечемик

Разработване на агротехническа част на технологична 

карта

Агротехнически особености на пшеница.

Пшеницата   е   най-важната   земеделска   култура   у   нас. 

Зърното ѝ е основна суровина за приготвянето на хляб, хлебни 

Page 3 of 18

изделия,   използва   се   още   за   производството   на   макаронени 
изделия, фиде, булгур, сладкарски изделия и др. Преработеното 
пшенично зърно и негодната пшеница се използва като фураж за 
животните.

В   България   се   засяват   средно   около   9   –   12   млн.дка. 

пшеница, при средни добиви 280 – 320 кг/дка., а при по добри 
условия добивите достигат 450 – 600 кг/дка. По-голяма част от 
площите са заети със зимна мека пшеница, която се използва за 
производството на хляб и хлебни изделия, а около 60 – 80 хил. 
дка. са заети от твърда пшеница, предимно в Южна България и 
се използва за производството на макаронени изделия.

Биологични   особености.  

Пшеницата   е   растение   на 

умерения   климат.   Най-подходящ   почвен   тип   са   шерноземните 
почви. Вегетацията продължава 260 – 280 дни.

Предшественици.

Пшеницата   има   избор   на 

предшественици. Те могат да се степенуват по следния начин:

-

ранни едногодишни бобови култури ( грах, фасул и др.) 

и едногодишни смески с бобов компоненти;

-

късни едногодишни бобови култури;

-

средно   ранни   хибриди   на   царевицата   за   зърно, 

слънчоглед и др.;

-

средно късни хибриди на царевицата за зърно, сорго, 

зеленчуци, ечемик и др;

-

късни   хибриди   на   царевицата   за   зърно,   късни 

зеленчуци;

Не бива да се отглежда след земни житни култури.

Обработка на почвата

. Времето и срокът на обработката на 

почвата се определя от вегетационния период на предшественика 
и от времето на освобождаване на площта от него. 

Обработката   при  ранните     предшественици  (  грах,  фасул) 

които се прибират 3 – 4 месеца преди сеитбата на   пшеница, се 
извършва   еднократна   плитка   обработка   с   дискови   лющилници 
или дискови брани.

След   късни   предшественици   почвите   се   обработват   на 

дълбочина 8 – 10 см. с тежки дискови брани. При заплевени с 

Page 4 of 18

многогодишни   плевели   и   растителни   остатъци   се   извършва 
предсеитбена оран с лемежен плуг на дълбочина 14 – 16 см. След 
оранта се извършват дискувания с дискова брана за изравняване 
на повърхността, за да се създаде подходящо легло за семената.

Торене.

  Торенето   има   важно   значение   за   повишаване   на 

добивите.Необходимо   е   да   се   прилага   схема   на   торене.   В 
зависимост   от   типа   предшественик   се   определя   нормата   на 
азотно торене, докато нормата на фосфорното торене за всички 
предшественици   варира   от   10   –   12   кг/дка.  Калиево   торене   се 
прилага,   ако   запасеността   на   калий   на   почвата   е   ниска. 
Фосфорните и калиевите торове се внасят с една от последните 
обработки на почвата.

Посевен материал и сеитба.

 Посевния материал трябва да 

бъде окачествен по установени стандарти, правилно съхраняване 
и   обеззаразяване   за   борба   с   болести   по   пшеницата 
непосредствено преди сеитбата.Посевната норма се определя в 
зависимост   от   особеностите   на   сортовете,   от   вида   на 
предшественика, от качеството на предсеитбената обработка на 
почвата и сроковете на сеитбата. Посевната норма трябва да бъде 
между   400   и   650   к.с./кв.м.   Сеитбената   норма   за   пшеницата 
варира между 22 - 26 кг.к.с./дка.

Сеитбата се извършва с тесноредови сеялки. След сеитбата 

площите се валират с комбинирани валяци.

Грижи по време на вегетация.

 След сеитбата за посевите 

се полагат постоянни грижи , за да се опазят от плевели , болести 
и   неприятели,   като   им   се   осигури   допълнително   количество 
хранителни вещества през вегетацията. Грижите при пшеницата 
се подразделят по периоди: есенни, зимни и пролетни.

Борбата   срещу   плевелите   се   води   чрез   използването   на 

хербициди, като се съобразява с характера на заплевяването.

  Борбата   срещу   болести   се   състои   в   използване   на 

фунгициди, която започва още с третиране на посевния материал. 
Борбата се води срещу базичното гниене, ръждата, брашнестата 
мана и др.

Неприятели   на   пшеницата   са   житните   бегачи   и   житните 

дървеници.

Page 5 of 18