Софийски университет
„ Св. Климент Охридски ”
Юридически факултет
История на Западна Европа
на
тема
Парижката мирна конференция. Версайска система от мирни
договори
С края на Първата световна война всякакви идеи за установяването на
световния мир витаят из Европа. Франция кипи от мъст към Германия, не само
заради голямата агресия, която Германия е проявила през войната, а също и
заради по-ранни противоречия във френско-пруската война. Великобритания цели
да увеличи територията си за сметка на Германия, В САЩ, президентът Уилсън
подготвя план за запазване на мира в Европа, а през това време обикновените
германски граждани се притесняват от предстоящите промени.Дейвид Лойд Джордж И
Жорж Клемансо, представляващи Великобритания и Франция са основните инициатори
на създаването на един от най-знаменитите договори в историята на Европа –
Версайския.
Мирната конференция в Париж се провежда в обстановка на приповдигнато
настроение и демонстрирани надежди за справедлив и траен мир. Парижката мирна
конференция се открива на 18 Януари 1919г. в Огледалната зала на Версайския
дворец, в присъствието на делегации от 27 страни. В работата на конференцията
не се допускат делегации на победените държави и на Съветска Русия.
Присъстващите политици и държавници разполагат с множество сътрудници –
експерти, консултанти, журналисти и други, чиито общ брой надхвърля 10 000
души. Мирната конференция продължава пет месеца. Всички важни политически и
правни въпроси се решават от специалните органи на конференцията: „Съвет на
десетте”, включващ държавните ръководители и министрите на външните работи на
Великобритания, Франция, САЩ, Италия и Япония; „Съветът на четирите”, състоящ
се от държавите ръководители на първите четири велики държави, и „Съветът на
петте”, включващ само министрите на външните работи на петте велики сили –
победителки (държавния секретар Лансинг, министрите Балфур, Пишон, Сонино и
Шинга), и многочислени комисии на експерти, които подготвят основните
материали за заседанията на посочените органи. Тези комисии провеждат над 1600
заседания, на част от които се разменят само несъществени заявления.Основните
проблеми на мира се решават от Л. Джордж, Уилсън и Ж. Клемансо. Договорености-
те, постигнати от тези авторитетни държавни мъже, имат определящо значение за
решенията на конференцията. „Тримата големи" обсъждат стратегическите въпроси
на политиката спрямо Германия и спрямо нейните бивши съюзници; отношението на
победителите към новите реалности, появили се на територията на Русия и на
бившата Австро-Унгарска империя, съдбата на германските колонии и на арабските
територии, в които след разпадането на Османската империя се създава временно
т. нар. „вакуум на Властта", бъдещето на международната организация за
сигурност и др.
Главната цел на участниците В Парижката мирна конференция -
изработването и утвърждаването на мирните договори с победените страни отнема
достатъчно време, тъй като се проявяват различни подходи, концепции и виждания
за наказание на победените. След петмесечна работа експертните комисии и
главно „тримата големи" постигат разбирателство по мнозинството основни
въпроси на бъдещите договори.
Версайската система от мирни договори урежда положението в Европа след
края на Първата световна война, Носи названието си от основния договор с
победена Германия, подписан в огледалната зала на двореца във Версай.
Останалите мирни договори носят названията си от парижките райони, където са
били подписани: Сенжерменски - с Австрия, Трианонски - с Унгария, Ньойски - с
България и Севърски - с Турция (не е намерил приложение, поради отхвърлянето
му от Турция и е заменен по-късно с договор, подписан в Лозана). Договорите не
са свързани юридически един с друг. Системната им връзка се изразява в общите
цели на победителите, налагащи своите решения за следвоенния ред в Европа,
съобразно техните интереси и воля. При преговорите относно съдържанието на
мирните договори, не са допуснати представители на победените страни, поради
което последните подписват по принуда и в последствие се стремят да ревизират
или отхвърлят договорите.
Изработени са пет мирни договора:
* Версайски договор - подписан от Германия на 28 юни 1919 г.
* Сенжерменски договор - подписан от Австрия на 10 септември 1919 г.
* Ньойски договор - подписан от България на 27 ноември 1919 г.
* Трианонски договор - подписан от Унгария на 4 юни 1920 г.
* Севърски договор - подписан от Османската империя на 10 август 1920 г.
Всички договори съдържат сходни клаузи:
* промени на границите, най-често във вреда на победената държава
* определяне на максимално количество допустима армия
* налагане на репарации
Версайски мирен договор
Версайският мирен договор е подписан между Германия и Антантата след
Първата световна война на 28 юни 1919 г. Той е изработен от Парижката
конференция, под председателството на френския министър-председател Жорж
Клемансо. Основните негови партньори са американският президент Уидроу Уилсън
и английският министър-председател Лойд Джордж. Германия не е поканена на
преговорите, поради което повечето германци разглеждат договора като диктат,
срещу който трябва да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението
на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се
изготвят договорите с останалите победени страни. Договорът, съдържащ 440
члена, разположени в 15 отделни части на текстовете, Вкл. първа част - устава
на Обществото на народите, и осма част - Международна организация на труда,
налага тежки условия на победената държава.
По силата на установения с Версайската система правен ред Германия
загубва 13% от територията си.
В резултат на това територията й намалява
от 541,000 на 467,000 кв. км. Като последица от войната и изгубването на
територии населението на Германия намалява съответно от около 68 млн. на около
60 милиона души. Според Версайският Германия изгубва значителни територии,
което става по три начина:
* част от земите й са предадени веднага на съседните държави - Елзас и
Предмет: | История |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 2041 |
Брой символи: | 17287 |