Училищна 
тревожност при 
деца от начална 
училищна 
възраст (7-10 
години)

I. УВОД.

Актуалност: 

Тревожността присъства не само у възрастните, но и у децата, когато ги 

очакват нови преживявания и предизвикателства. Адаптацията след детската градина 

към нова среда, която е училището, е по-стресиращо за подрастващите. Вече играта е 

съчетана с усвояването на нови знания, умения и компетентности, и не е единственият 

център в техния живот. Тревогата дали ще се справя с учебният материал, с новия 

учител, дали ще могат да си намерят приятели или въобще различната среда, е нормално 

да породи тревожност у учениците. Тревожността може да е временна или постоянна, 

зависи от детето до каква степен се е адаптирало в училище и новите условия. 

Значимост: 

Да се направи изследване за нивото на тревожността на учениците от 

начална училищна възраст ще ни покаже до каква степен се е увеличила или намаляла 

стресът и тревогата у учениците, до колко се е адаптирал ученика към новите условия и 

кои са факторите, които влияят на психическото му състояние по време на учебните 

часове. Така ще могат да се намерят и подходящи стратегии за справянето с 

тревожността.

Обект: 

Тревожността при децата от начална училища възраст (7-10г).

Предмет: 

Естеството, спецификата и източниците за появилата се 

тревожност между 7 и 10 години.

Цел: 

Да се изследва нивото и източниците на тревожност у децата от 

начална училищна възраст.

Задачи: 



Да се проучи подходяща литература и други източници по проблема.



Да се създаде подходяща методика и инструментариум за изследване 

на тревожността у учениците между 7 и 10 години.



Да се проучат резултатите, факторите и спецификите за наличността 

на тревожност и намиране на стратегии за справяне с нея.

II. Теоретична постановка на проблема.

Тревожността като понятие. 

Тревожността

 е абнормно и силно чувство на 

напрежение и страх, често белязано от 

физиологични признаци (например – изпотяване, 

напрегнатост, диспнея, тахикардия), съмнения 

относно реалността и естеството на заплаха, както и 

собствените способности за справяне с нея. 

Началото му е белязано още през 19 век и е свързано 

с името С. Киркегор. Той разглежда страха като 

реакция по отношение на конкретна, определена и 

реална опасност, докато тревожността – като 

неопределено изживяване с въображаем характер. 

Изобр. 1 – С. Киркегор

В

идове на тревожността

:



Поява на паническо разствойство – поява 

на интензивни паник атаки, придружени 

с треперене, болки в гърдите, задух, 

изтръпване на крайниците и др.



 Социално тревожно разстройство – 

интензивно чувство на притеснение в 

социална среда, в случая сред 

съучениците на детето



Посттравматично тревожно разстройство 

– отключва се при негативно 

преживяване, в случая може да е в 

детската градина или семейството. Може 

да се отключи и по време на училище.

Симтоми на тревожност 

при деца:



Сърцебне



Забързано дишане



Чувство на притеснение по време 
на изпитване или други различни 
ситуации в учебна среда



Проблеми с концентрирането по 
време на учебните часове, 
изпитвания и т.н.



Безсъние 



Нежелание за посещаване на 
учебното заведение