Опишете възможните начини за комбиниране на различните

източници за финансиране на фирмата

Увод: 

В   жизнения   цикъл   на   едно   предприятие   от   голямо   значение   играе

финансирането й – при етапа на създаването  и   след това при нейното

функциониране   на   пазара.   Цената   на   финансиране   представлява

минималната   стойност,   която   един   инвеститор   иска   да   получи   срещу

инвестициите си. Разходите за финансиране зависят от две неща: Степента

на   риска,   която   фирмата   носи,   така   и   от   степента   на   риска,   която

инвестицията носи. За да може да се определи кое финансиране ще бъде

подходящо за самата фирма, е нужно да имаме подходящ модел за оценка

на   тези   решения,   чрез   който   да   се   избере   най-изгодната   схема   за

финансиране   на   дейността.   За   да   установим   възможните   начини   на

различните   източници   за   финансиране   на   фирмата,   първо   трябва   да

установим кои са източниците за набавяне на капитал.

Те   се   разделят   на   няколко   основни   класификации.   Първата

класификация   разделя   според   произхода   на   средствата   на   вътрешни   и

външни. Вътрешните  източници са в следствие на собствената  дейност.

Външните   са   резултат   от   участие   на   финансовите   пазари.   Втората

класификация   ги   разделя   на   източници   за   финансиране   на   активите   на

фирмата   според   характера   на   задълженията,   които   пораждат:   собствен

капитал и привлечен капитал. Третата класификация е според трайността

им   и   се   разделят   на   краткосрочни   и   дългосрочни.     Отделно   от

класификациите,   самите   техники   на   финансиране   се   разграничават   на:

свързани с капитала (емисии и апортни вноски) в зависимост от типа на

дружеството; самофинансиране чрез неразпределена печалба; увеличаване

на   капитала;сливане,   разделяне   и   частично   участие   в   актива   на   друга

фирма;намаляване   и   амортизиране   на   капитала;   облигационни   заеми;

държавно   кредитиране   и   държавни   субвенции;удължен   и   нормален

краткосрочен   дълг;   дългосрочен   заем;финансов   и   оборотен   лизинг   и

факторинг. 

Финансовата   политика   на   предприятието   е   един   от   основните

фактори, оказващи влияние на развитието и на пазара. Затова проблемът с

финансирането на фирмата и разпределението на финансите е един от най-

важните   проблеми,   пред   които   е   изправено   управлението   на

предприятието.

Комбинирането между различните видове източници финансиране са

най-различни, но първостепенно е самото предприятие да определи своите

цели   и   нужди   от   финансови   постъпления,   за   да   избере   най-добрата

комбинация от финансирания на своята дейност. 

Изложение: 

Нека   да   използваме   класификацията,   която   разделя   източниците   на

финансиране според срока, за който осигуряват на дългосрочни (собствен

капитал и дългосрочния дълг)  и краткосрочни (банкови кредити и текуща

задлъжнялост) , за да ги разгледаме по-отделно методите на финансиране.

1. Дългосрочно финансиране 

Както казахме средствата, с които разполага дружеството, могат да са

вътрешни   и   външни   източници.   Вътрешните   включват   неразпределена

печалба,   амортизационни   отчисления   и   постъпления   от   продажби   на

дълготрайни   материални   активи.   Външните   източници   са   включени   в

дясната част на баланса, а именно в пасива на баланса.  До тях се достига,

когато предприятието не използва своите вътрешни източници и се налага

да емитира нови акции, облигации, да изтегли заем или да използва лизинг.

По тях, естествено, се заплаща дивидент и лихва. Те са по-рисковани от

вътрешните   източници,   но   в   същото   време   осигуряват   маневреност   на

дружеството.   Вътрешните,   от   друга   страна,   дават   на   дружеството   по-

голяма   автономност   и   те   се   считат   и   като   на   алтернативни   разходи   за

капитал. Както уточнихме според характера на задълженията се делят на

собствени и привлечени. Към собствените се включват обикновени акции,

привелигировани   акции,   конвертируемите   привелигировани   акции,

резервите и неразпределената печалба. Към привлечените, от друга страна,

се включват облигации, банкови заеми,  сметки по кредитни линии, както

и   лизинг.   При   ликвидация   на   дружеството   първо   се   изплащат

задълженията по привлечения капитал и след това към притежателите на

предприятието.  

Цената   на   финансиране   представляват   разходите,   които

предприятието   прави   за   определен   период   и   се   възползва   от     единица

капитал от източника. Тя се измерва в проценти обикновено. 

Емисия на корпоративни ценни книжа

  – Тя се  извършва по два

начина   –   чрез   публично   емитиране   и   чрез   директно   пласиране.

Публичната   емисия   е   както   във   вид   на   публична   оферта,   така   и   на

привелигирована   подписка.   Последователността   при   публична   емисия   е

следната.   Първо,   се   взима   решение   от   Управителния   съвет   (при   друга

структура   на   дружеството/   предприятието   –   Съвет   на   директорите)     за

размера, срока и вида на емисията. Надзорният съвет и Общото събрание

на   акционерите   одобрява   това   решение   като   това   е   задължително   при

емисия на нови обикновени акции.  Следва Комисията за финансов надзор

да регистрира емисията. В края на процедурата емитентът се договаря с

посредниците (още наричани гаранти  или подписвачи), които трябва  да

пласират емисията. Гарантът има възможността, както да изкупи цялата

емисия, така и да вземе само комисионна. При изкупуване на емисията от

негова   страна,   той   се   задължава   да   поеме   риска   за   нейната   продаване.