ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - 

ГАБРОВО

Факултет „Стопански науки“

ПОЛИТИКА И ВЛАСТ. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НА 

ОБЩЕСТВОТО 

Проверил: гл.ас. М. Пантев
Изготвил: Бетина Гинкова Дичкова

Фак. №: 31849412

Политика и власт – социални феномени 

Политиката и властта са два феномена, които стъпват върху обща основа и 
тази обща основа е целеполагането, т. е. и двете представляват целенасочена 
човешка дейност за постигане на определена цел. Реализираната политическа 
цел най-често води до придобиване на власт. Властта е социален феномен, 
който след политиката е най-актуален и най-много вълнува хората и 
обществото. Има изключително внимание от политическите науки към властта 
и начините на нейното осъществяване. Науката политология ни предлага 
много интересни идеи, концепции и теории за природата на властта. Търси се 
отговор на въпроса кои са мотивите, които карат хората да изпитват върховно 
удоволствие, когото властват. С какво е свързан този понякога най-грубо 
изразен нагон към властта? 

Теории на властта: 

Теория на властта като цел 
Погледната в отделния индивид тази цел е възвишено желание в такава 
степен, че индивидът не подбира средства и методи, за да се добере до 
властта. Оттук и следва въпросът защо? 
Отговорът е обикновен: Стремежът към властта се диктува от две 
обстоятелства: 
Властта е ценност сама по себе си, тя е благо, защото е източник на престиж, 
на висок статут в обществото за този, който я притежава – много хора от 
заможна класа имат интерес към властта именно заради престижа, даващ 
високия статут в обществото. 
Властта е източник на блага особено за нецивилизованите, традиционни 
общества. В тях властта се превръща в източник на обогатяване. За 
съжаление стремежът към власт в условие на преход в Източна Европа е 
свързан преди всичко с 
придобиване на блага. Привилегиите, които дава властта – тя е източник на 
специфичен вид блага – позиционни блага, т. е., с които разполагат тези, 
които заемат определени властови позиции. Обикновенно благата, които се 
разпределят в обществото се делят на две основни групи – демократични 
блага (имат достъп до тях всички граждани), но има един тип олигархични 
блага (достъпни само до тесен кръг от хора). 

Бихейвиористична теория. 

При тази теория властта се разглежда като поведение на отделния човек и на 
хората и това означава, че при практическата реализация на властовата 
позиция и на властовите взаимоотношения има хора, чието поведение е 
свързано със стремеж за придобиване на власт. Съществуват обаче индивиди, 
които са готови да изпълняват, да се подчиняват. При тях, както казва Фройд, е 
вродена робската психика. Това поведение е свързано с готовността да се 
подчини. Нещо повече: тези хора търсят подчинението, защото се чувстват 
слаби. Понякога се чувстват безпомощни и не могат сами да решават 
проблемите си. Ето я тази субективна мотивация по отношение на властта. Това 
е индивидуалистичната същност на човека и неговата природа. 

Затова е субективна мотивацията, докато стремежът към власт и 
завладяващите, така и готовността за подчинение са осъзнати, т.е. тук 
присъства разумът. Това поведение не идва от чисто емоционални подбуди, а е 
осмислено, осъзнато, макар , че се реализира на субективна основа.