Местоположение и площ

Резерват “Изгорялото гюне”

•

Обявен с постановление на Министерски съвет 
№5334 от 16.08.1949 г., бр. на Държавен 
вестник;

•

На 30.12.1956 година площта му е намалена 
със заповед No.2245 на Главно управление на 
горите;

Основаване на резервата

Защо е обявена и какво опазва ?

•

Опазване  и  поддържане  на  популацията на  дървовидната 
хвойна  и  природно  местообитание  9596*.  Ендемични  гори 
от  Juniperus  spp.  Територията  на  резервата  е  от 
съществено  значение  за  биоразнообразието  не  само  в 
тази част на Родопите, но и за цялата страна;

•

Oпазване  и  поддържане  на  популациите  на  защитени 
видове  от  флората  и  фауната  като  елемент  на 
биологичното 

разнообразие 

и 

важен 

компонент 

в 

екосистемата на резервата; 

•

Резерватът  попада  в  защитена  зона  от  мрежата  НАТУРА 
2000  в  България  "Родопи-  Западни"  по  Директива  за 
местообитанията  и  частично  защитена  "Западни  Родопи" 
по Директивата за птиците;

•

Голямото  биологично  разнообразие  -  редица  организми 
групи  като  висши  растения  ,  земноводни  и  влечуги, 
прилепи, бозайници са представени с богатство от видове, 
включени  с  категории  на  застрашеност  “Застрашен”  и 
“Уязвим”  както  и  от  ендемичните  и  защитени  от  ЗБР 
видове и то на сравнително малка по площ територия;

Установени растителни съобщества 

на територията на резервата



Съобщества на келявия гъбар (Carpinus 
orientalis);



Съобщества на смесени широколистни гори от 
Бял дъб (Quercus pubescens), Цер (Quercus 
cerris), Мъждрян (Fraxinus ornus), Обикновен 
воден габър (Ostrya carpinifolia) и др.;



Съобщества на дървовидната хвойна (Juniperus 
excelsa);



Съобщества на черния бор (Pinus nigra);



Съобщества на хазмофитна растителност по 
варовик;

В резултат на терените изследвания в 

резерват “Изгорялото гюне” са 

регистрирани и определени: 

•

19 вида макромицети от отдел Basidiomycota 
(базидиални гъби). Видовете се отнасят към 1 клас 
Agaricomycetes, 6 разреда, 14 семейства и 17 рода;

•

15 вида мъхове и се отнасят към 2 отдела, 2 класа, 
11 семейства и 12 рода;

•

В резултат на инвентаризацията е установено, че 
флората на резервата включва 381 вида от 243 
рода и 70 семейства, което представлява 9.5% от 
видовете, 26.7% от родовете и 45.8% от 
семействата във флората на България;

В Приложение 3 към Закона за биоразнообразието 

освен дървовидната хвойна са включени и:



Синята айважива (

Alkanna tinctoria) 

– тревисто многогодишно растение. 

Разпространено по сухи и припечени каменливи места, рядко срещано растение. 
Има съдосвиващо, антибактериално и намаляващо сърбежите действие.



Обикновен анакамптис (

Anacamptis pyramidalis

) – е вид 

грудкова орхидея. В България видът е защитен. 



Балкански вечерник (Hesperis theophrasti) – Двугодишно до 
многогодишно растение. Балкански ендемит. Расте по сухи, 
предимно каменисти места.