Мотивът за вграждането в българския фолклор според Михаил Арнаудов

Широко познатия мотив за вградената невяста битува не само в българските 
обреди и легенди,  но и в други балкански държави. Този мотив възниква на 
основите   на   вярването,   че   за   да   може   една   нова   постройка,   било   тя   мост, 
чешма или къща, да издържи на природните стихии, трябва да се зазида човек. 
Според легендата, строежа има нужда  от някакъв дух  - покровител, който е 
една невинна душа. Най-често жертва на този езически обичай става жената на 
първомайстора.   При   разработката   на   мотива   за   вграждането   е   разкрита   по-
сложна фабула. Героите са поставени пред трудно преодолима дилема

. 

Трябва 

да вземат решение, поставящо на изпитание традиция, морал, дълг и любов. 
Това противоречие поражда трагизъм. Градежът иска жертва –това е обред, 
който трябва да се спази.

В следващите страници ще се запознаете с мислите и изследванията  върху 
мотива   за   вграждането   на   един   виден   български   фолклорист-  Михаил 
Арнаудов. Като най-представителна фигура на българската фолклористика, той 
започва своята научна дейност още в началото на   XX  век. Благодарение на 
изключителната   му   работоспособност   и   огромната   му   любов   към   научната 
работа, Арнаудов представя мотива за вграждането по най-точния и опростен 
начин:  „Остава   открит   въпросът   за   реалните   предпоставки   на   песента   и   за 
смисъла   на   вграждането.   От   гледище   на   теорията,   която   вижда   във   всички 
случаи   на   вграждане   живи   същества   само   жертва   за   успокояване   или 
умилостивяване на духовете, смутени в своя покой, разгневени и с потъпкани 
права на владение, баладата се тълкува като поетическа обработка на вярата, 
че дадена сграда не се задържа, понеже е възбуден и пречи на работата духът. 
Именно упоритостта на вярванията, свързани с нови постройки, иде да убеди 
предишните   изследователи,   че   се   касае   в   песента   за   поетическа 
реминисценция от една действителна случка, че жертви за доизграждане са 
принасяни наистина някога.” 

Песента  за  „вградената  невяста”  е  сред  известните   религиозно  митологични 
балади не само в българския фолклор, но и във фолклора на  други балкански 
държави. Причината за това е самия мотив, за тайнствена и трагична случка и 
вкорененото   суеверие,   че   всяка   по  -голяма   постройка,   за   да   може   да   бъде 
трайна,   има   нужда   от   дух-   покровител,   който   може   да   се   добие   чрез 
вграждането на една невинна душа. 

Ще   започнем   анализирането   на   песента   от   самото   начало,   започващо   с 
несполучливия   опит   на   няколко   строители,   да   издигнат   здрава   и   трудно 
разрушима  крепост   или   чешма.   Каквото   и   да   съградили   през   деня,   то   се 
срутвало   през   нощта   и   това   се   повтаряло   така   всеки   ден.   След   поредния 
неуспех майсторите решили, че за да издържи постройката трябва да се вгради 

1