Русенски Университет „Ангел Кънчев”

Факултет: ПНО

Катедра: Психология, педагогика, история

Курсова работа

Тема:Стресът като психично 

състояние

Изработил:                                             проверил: 

Пламена Михайлова                            С. Юлзари      

Фак.N096371

Социална Педагогика II курс                          

Русе 2010 

Съдържание

Увод

1.

Стрес ,ресурси и фактори за стрес  …4

2.

Еустрес                                                …9

3.

Дистрес                                               …10

4.

Стресори в социума                           …13

5.

 Копинг                                                 …14

Заключение 

                                               …17

Литература  

…18

Увод

 Стресът може да породи като неблагоприятен резултат от всякъкви психологични, 
емоционални , физични въздействия.той може да ни подтикне да проявим най-
доброто от себе си понякога, но ако равнището е прекалено голямо и за по-дълъг 
период , може да доведе до болестно състояние.

   Повече от 13% от българите страдат от тревожното разстройство. На стрес са 
подложени всички хора от всички възрасти, като бебето което отива на ясла и 
плаче за майка си ,през тийн годините, завършването на 

гимназията ,след това кандидатстудентските изпити, първото интервщ за работа, 
сватбата, разводът, пенсионирането и т.н.

   Начините за попадане в капана на стреса са безброй много. Разделяме стреса в 
две категории положителен – еустрес и отрицателен- дистрес. Еустресът е 
полезният вид стрес това е състоянието в което се намира човек когато е 
достатъчно стимулиран от средата, когато няма претоварване и приема събитията 
които му се случват като приятни, интересни и положителни. Човек има нужда да 
възприема стимули от средата за да се чувства добре, когато те са на 
благоприятно равнище човек преживява еустрес. Но когато тези стимули станата 
прекалено много или отрицателно съдържание тогажа човек преживява дистрес, 
чувства се зле, става раздразнителен, уморен, претоварен гневен и т.н. 

   Всеки човек трябва да възприеме свой индивидуален метод за справяне с 
тревожното състояние.На пример това може да е като използва своите почивни 
дни пълноценно, да си вземе домашен любимец,който намалява общия стрес в 
дома, различни отпускащи процедури, шопинг терапия, подходящ режим на 
хранене, стресът може да има двойнствена реакция при някои може да доведе до 
безапетитие ,а при други до не контролируем глад. Подходящо е и пиенето на 
успокояващ чай – от лайка, маточина или женшен.

3

-СТРЕС, РЕСУРСИ НА СТРЕСА, ФАКТОРИ ЗА 

СТРЕС-

Какво е стресът в действителност?

Според психолозите стресът е не специфичен резултат, провокиран в отговор на 
необикновени факти. Реакцията за зашита и събиране на силите на организма, за 
да се справи с дадени обстоятелства е една и съща, но случаите са много 
различни.

     Животът на всеки човек е пълнен с много различни събития. Тези събития ние 
възприемаме и съставяме отношението си според тях. Когато човек има 
достатъчно информация за предстоящото събитие той е спокоен, не си създава 
напрежение, така и организма му е в състояние да изпълнява зададените нови 
задачи. Когато предстои нещо неприятно или се случи нещо неочаквано, има риск 
от навлизане на сериозни нарушение в организма. Тези нарушения може да са 
както на психическо така и на физическо ниво. И по този начин се появяват силна 
тревожност и чувство на безпокойство, което може да доведе до тревожно 
разстройство.

      Понятието 

стрес

 идва от латински 

stringere,

 което се превежда затягам или 

стягам. Стресът е доста обсъждана тема след края на Втората световна война в 
САЩ. Провеждат се редица изследвания те са свързани с усложнената военна 
обстановка. 

      В ежедневието, а също в медицината, както и в психологията се случва не 
рядко различни състояния да се маркират като стресови, което не винаги е 
правилно. Доста изследователи твърдят ,че „ всичко в живота би могло да се 
нарече стрес ” .

      Нерядко терминът стрес се смесва с резултат на възбуда. Тя е съвкупност от 
физиологични промени , които правят по-лесна подготовката на тялото за „бягство 
или борба” те подготвят организма за възможните разходи на голямо количество 
енергия при срещата със стресора. Нивото на реакцията на възбуда зависи от 
интензивността на  дразнителите. При такова състояние често настъпват 
физиологични промени, които са различни при всеки човек и за всяка конкретна 
ситуация.Биха могли да се представят по следният начин: 

Важни физиологични изменения който настъпват в организма при стрес



честотата на сърдечната дейност се ускорява (нивото на адреналина се 

повишава);



кръвното налягане се повишава (адреналин, норадреналин); скелетната 

мускулатура се напряга;



скелетната мускулатура се оросява по-силно и се повишава способността й да 

реагира ;



кръвоносните съдове се свиват, кожата става по-хладна;



дишането се ускорява ;



зениците се разширяват - способността за възприемане се увеличава;



сексуалните функции се понижават;



резервите от захар и мазнини се мобилизират чрез черния дроб и се предоставят 

на мускулните клетки ;



предразположението към инфекции нараства;



разграждането на натрупванията в далака и в циркулиращата кръв води до 

увеличаване на червените кръвни телца (повишава се съдържанието на кислород), 
белите кръвни телца (повишава се имунната им съпротивителна способност), 
тромбоцитите (ускорява се съсирването на кръвта);



повишава се вниманието и скоростта на реакциите.

Неблагоприятните  ефекти на стреса върху психиката

Проведени са множество научни изследвания,  които показват, че при хората 

продължителни или много силни психологически стресори имат същите 
неблагоприятни ефекти,  които са наблюдавани при въздействието на физически 
стресори.  Физиологичният стрес предизвиква стереотипни реакции чрез нервните 
и хормонални механизми,  а психичният стрес може да доведе до различни 
състояния -  страх, гняв, депресия, тревожност и др. При човека стимулите, 
постъпващи от външната среда не въздействат върху организма директно,  а са 
опосредствани от фомирани и натрупани в човешкото съзнание по време на целия 

5

жизнен цикъл схеми,  очаквания, модели на преживени събития.  Тези модели, 
осигуряващи възможност за диференцирано отражение на заобикалящите 
явления, представляват еталони, с които непрекъснато се сравняват 
постъпващите въздействия и повлияват начина, по който човек реагира.

      През 1966 г. се въвежда понятието психичен стрес, при който реакцията зависи 
от това как личността преценява значението на дадено явление –дали е източник 
на заплаха, загуба или предизвикателство. Стресовата реакция трябва да се 
разглежда в контекста на взаимодействието между личността и външната среда, 
посредством когнитивните процеси /оценка на опасността и справяне със 
стреса/.При хората стресът не атакува директно соматичното и психичното здраве, 
а посредством формираните схеми, спрямо които стресогенните ситуации се 
възприемат, оценяват, преживяват и интерпретират. По този начин личностните, 
когнитивните и поведенческите стереотипи определят начина, по който човек 
възприема въздействието стресора. Успоредно с това са установени и онези 
личностни особености, които в най-висока степен влияят на възприемането и 
оценката на стресогенното събитие. Това са моделите за лична ефикасност, 
самооценката, убежденията за контрол и др.Под термина лична или собствена 
ефикасност в психологията се разбира убеждението на индивида, че “е способен 
да организира и да извърши необходимите действия за постигане на даден 
резултат”. Собствената ефикасност представлява съвкупност от множество 
конкретни убеждения в това, че личността е достатъчно силна и способна, за да 
се справи с един или друг специфичен стресор. 

     Чувството за собствена ефикасност влияе върху протичането на действията, 
върху усилията, които се инвестират в тях, върху устойчивостта на поведението, в 
случай на трудности или провал или при застрашаващи или напрегнати ситуации, 
върху равнището на стреса и накрая върху качеството на постигнатия резултат.

Убежденията за контрол представляват убежденията за локализацията на 
контрола, колективната ефикасност, оптимизъм-песимизъм и т.н. Идентифицирани 
са няколко убеждения за контрол върху ситуациите, релевантни на процеса на 
оценка на стреса и справяне с него:



фатализъм /събитията в живота се случват по силата на някаква 

предопределеност/;



случайност /събитията в живота са детерминирани от случайността/;



вътрешна локализация на контрола /събитията в живота се определят от 

нашата собствена активност/;



влиятелни други /събитията в живота зависят единствено от волята на 

някакви влиятелни авторитети и ръководители/;



оптимизъм-песимизъм /очакванията на личността, че събитията ще се 

развият по-скоро позитивно или по-скоро негативно/;



колективна ефикасност /само с помощта на другите могат да се постигнат 

дадени значими цели/.

Твърде често обаче, тези вярвания, убеждения и представи са неточни и могат 

да провокират дисбаланс между изискванията на социалната среда и ресурсите 
на човека да се справи ефективно с тях.Към формираните жизнени модели,