РЕСТРИКТАЗИ
ВЕКТОРИ 

РЕСТРИКТАЗИ 



Рестрикционните 
ендонуклеази(рестриктази) са група 
от ензими,отговорни за 
специфичното разкъсване на ДНК 
молекули до отделни 
полинуклеинови фрагменти. Те са 
характерни за клетките на 
еубактериите,но са изолирани и 
ензими от вируси,архебактерии и от 
еукариотни организми.



Статистическите данни сочат,че около 
25% от всички бактерии съдържат поне 
един вид реструкционни ендонуклеази, а 
при някои бактериални щамове  броят в 
отделната клетка може да достигне до 
седем.



Рекистазите се превръщат в необходим 
инструмент на генното инжинерство 
непосредствено след откриването 
им.Периодът в който за пръв път се 
изолирт ензими с ендонуклеазна 
активност е известен като 

контролирана 

рестриктивна модификация

.



Това е описано от Лурия и Бертани  при 
отглеждане на бактериофаги върху 
различни бактериални щамове.

ТИПОВЕ:



Ензимната  номенклатура на 

NC-IUBMB 

класифицира рестриктазите,като 
хидролази,действащи върху естерни 
връзки от вътрешността на 
полинуклеотидната верига на 
дезоксирибунуклеиновата киселина и 
продуциращи 5’-фосфомоноестерни 
фрагменти.



Основните рестрикционни ензими са 
означени като място-специфични 
ендодезоксирибонуклеази от тип I,II и III с 
индентификационни номера съответно 
3.1.21.3,3.1.21.4 и 3.1.21.5.