ДАНЪЧНО ПРАВО
ДОПК, ЗАКОН ЗА КООПЕРТИВНОТО ПОДОХОДНО, ЗАКОН
ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФЛ; ДАНЪК ЗА ДДС, ЗАКОН ЗА
МЕСТНИ ДАНЪЦИ ИТАКСИ; ЗАКОН ЗА АКЦИЗИ И ДАНЪЧНИ
СКЛАДОВЕ; ЗАКОН ЗА ЛИХВИ ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ
ПРЕМИИ; ЗАКОН ЗА ЛИХВИ ВЪРХУ ДАНЪЦИ, ТАКСИ И ДРУГИ
ДЪРЖАВНИ ВЗАМАНИЯ
1.
ВЪЗНИКВАНЕ И ГЕНЕЗИС НА ДАНЪЧНОТО
ОБЛАГАНЕ
Данъците са атрибут на държавата. Данъчното облагане се свързва
зараждане и развитие на държавата.
ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ДАНЪЧНОТООБЛАГАНЕ:
1.
ДРЕВНОСТТА – икономиката в била присвояваща – всички
продукти са общи и се разделят.
Появата на данъчно облагане се свързва с преминаване към
производяща икономика от присвояваща икономика при разлагане на
родово-племенна общност.
Този преход се характеризира с постепенно индивидуализиране на
труда и потребление, което води до появата на частната собственост.
Макар в обществото да се обособяват частни интереси в него се
запазват общи за всички индивидуални нужди и потребление, които могат
да се удовлетворят с общи усилия на всички членове на обществото.
Става дума за : * охрана на територия; на собствеността; живот на
хората от външни посегателства; * поддържане на ред и стабилност при
социалните взаимоотношения вътре/вън от общността
Обособяват се общите /публични/ интереси. За тяхната защита се
налага отдаване на доходи – да отдават част от доходите си в общ
(централизиран) фонд. За осъществяване на публичните функции и създава
държавен апарат, който да издържа.
Първоначално натурален, после паричен следователно бюджет.
2.
СРЕДНОВЕКОВИЕ ( между 5 в. и 15 в.) – формира се
данъчната система като съвкупност от случайни и безразборни такси и
мита, които се плащат. Често на база
Развитието на стоково-паричните отношения, води обособяването на
паричната форма на плащане на данъци като в този период на късното
средновековие започва да се формира научна теория за данъчното облагане
– Адам Смит - ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИРОДАТА
От 16 век до днес – този период се отличава с по-малко количество
данък, формата на данъци става все по определена и изчистена, правилата
за администратиране на данъци стават все по ясни. Характерна е
тенденцията за понижаване на косвеното данъчно облагане ( основно с
търговията) , включително е налице тенденция на отмяна на данъци за
стоки от първа необходимост. В този период се създават правните
конструкции на съвременните данъци и такси, формира се данъчното
облагане като правно-икономическа наука и се създава данъчното
законодателство.
След първата световна война повечето европейски държави
преминават към научна организация на данъчните си системи, за да се
стигне до днес страните в ЕС имаме общо данъчно законодателство.
2.ОБЩА ХАРАКТЕРИТИКА НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО.
ПРЕДМЕТ,ИЗТОЧНИЦИ
Данъчното право се разглежда като крупен основен институт на
финансовото ПРАВО. ДП се отделя от едва от 19 в. Днес има 3 подхода по
отношение на отрасловата природа на ДП:
1.
ДП е правен институт на финансовото право, т.е не се
разглежда самостоятелно от финансовото право
2.
ДП е самостоятелен правен отрасъл със собствен предмет и
метод за правното регулиране, със собствени правни принципи;
3.
ДП е подотрасъл на финансовото право , като са налице
тенденции за обособяването му в самостоятелен правен отрасъл.
У нас господстващо становище е част от финансовото право и не е
самостоятелен правен отрасъл. То има за предмет само част от
обществените отношения , които са предмет на финансовото право, а
именно: отношенията по повод разпределението на националния доход и
постъпването в бюджета на парични средства по формата на данъци -
приходни отношения.
Изключени ни са разпределителните отношения, които са свързани с
разходването на бюджета. За законосъобразното развитие на отношенията
предмет на ДП се създават специални контролни органи и контролни
норми , които също се включват в предмета на ДП. ДП регламентира
отношения, които имат паричен характер, това са същинските данъчни
отношения. Съществуват организационни отношения – процесуални и
контролни.
Данъчните правоотношения съществуват само и единствено само
като правни отношения, не може да има данък без правна норма, която да
посочва неговата форма, размер. Данъчните отношения не са фактически
отношения, те не съществуват обективно в действителност освен като
правни отношения.
Методът на правно регулиране е властнически, императивни, което
означава че се изключва наличието на диспозитивни правни норми. У нас
данъчните отношения са само парични отношения, натурални не
съществуват.
Предмет на ДП – данъчните правни отношения, които са парични
отношения като в тези отношения единия субект е държавата,
представляван от орган по приходите. В предметът на ДП можем да
отделим както отношения, които са непосредствено свързани с движението
на паричните средства, като движението може да се осъществява в налична
и безналична форма; организационни отношения. Първите традиционно се
разглеждат актоосновни, авторите като спомагателни, които обезпечават
възникването, изменението или прекратяването на същинските (основните)
данъчни отношения.
4.
ИЗТОЧНИЦИ НА ДП
Източниците на ДП - това са юридическите форми, които съдържат
данъчно правни форми или посредством източниците на ДП държавната
воля се обективира и се фиксира документално, източните ДП образуват
много степенна йерархична система, която включва нормативни актове и
международни договори. В юридически смисъл източниците са
нормативни актове издадени от компетентен държавен орган , по
установен от закон ред.
От принципа за законоустановеност на данъците следва основен
източник на ДП да законите.
Основно място сред източниците заема Конституцията – чл.60 ,
чл.84. , чл.141 ал.4. Правото да се определят данъците по основание и
размер със закон от НС не може да се делегира на изпълнителната власт,
нито по друга форма да се установяват данъци – единствено и само със
закон. Други норми , които са относими за ДП - финансовата амнистия,
която се постановява със закон, тя не противоречи на Конституцията, не
може да се постанови с решение, само със ЗАКОН.
Следващият източни са данъчните закони – ЗДФЛ, ЗКО, ДОПК, и
т.н. всеки данъчен закон, има минимално необходимо съдържания, като
това съдържание включва елементи, характеризиращи данъчното
задължение, а те са обект на облагане; данъчно задължени лица, размер
на данъчната основа, размер на данъчната ставка и срокове за плащане на
данъка.
Следващата група са: подзаконовите източници с оглед на
принципа и правилото е, че регулиране с подзаконови нормативни актове
се прави само с изключение, ограничава се приемането на подзаконови
нормативни актове. Различните писма и актове на НАП са
вътрешноведомствени актове. Според решение на ВКС едва актът , който
е издаден въз основа на такова писмо или указания и засяга права и
интереси подлежи на съдебен контрол.
Освен данъчните закони и подзаконовите нормативни актове,
отделни правни норми, уреждащи данъчни отношения, ….. - като ЗЗД –
давността, ТЗ, ЗН и други закони.
Международните договори – друга група правни източници. Те
могат да бъдат източници когато са ратифицирани, обнародвани и влезли в
сила, имат предимство пред вътрешното законодателство – спогодбите за
избягване на двойното данъчно облагане – те имат белези на
международните договори, те се ратифицират от НС; международни
договори сътрудничество и взаимопомощ за спазване на данъчното
облагане. Те регулират въпроси по двойното данъчно облагане. РБ около
80 международни договора.
Съдебната практика не е източник на данъчното право, с нея не се
създават или изменят правни норми, те се произнасят по правни норми.
Решенията на КС са източник на правото в случаите ,когато отменят норми
на данъчните закони, които са в противоречие с Конституцията.Решения
на ВАС когато отменят подзаконови административни актове, когато са в
противоречие със закон.
По отношение на източните на ДП в световната практика са правени
опити за кодифициране на данъчната практика, данъчен кодекс има в
Русия.
ДП ползва сериозни заемки от административното право и
конституционно то право , ДП препращат към АПК, и по рядко към ГПК.
За да се развие едно данъчно отношение, трябва да се приложат
фактите в правната норма.
ПОНЯТИЕ И ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЦИТЕ
Сложна икономическа и правна категория, финансовата наука
изучава данъка като приход. Правната дисциплина ДП изследва правните
норми, с които се установяват данъците, елементите на данък,м
установяват се процедурите на определяне и събиран е на данъка. От
икономическа гледна точка данъка се разглежда като част от доходите на
гражданите , която безвъзмездно се изземва и се предоставя на държавата.
Това икономическо определение е непълно, защото не в достатъчна степен
изразява връзката държава – данък.
Отношението данък – държава е сложно , без данъците държавата си
остава само една политическа организация. Връзката данък – държава се
счита сякаш неотменима , приема се че данъка възниква с възникването на
държавата. Едва ли обаче данъка в сегашния си вид е възникнал с
възникването на държавата, и няма спор по този въпрос.,
Първите демократични идеи , свързани с данъчното облагане се
появяват тогава когато възниква необходимост да се наложи контрол
върху харчовете на владетеля и същевременно контрол върху средствата ,
които той събира. Идеята за този контрол създава парламентаризма.
Адам смит сочи, че плащането на данък, трябва да стане признак на
свобода. Той формулира 4 признака на данъчното облагане:
1.
Принцип на равенството и съизмеримост на данъка спрямо
обектите на данъчно облагане;
2.
Принцип за предварително и точно определяне на данъчното
задължение;
3.
Принципа за удобство на данъка;
4.
Принципа за икономичност на данъка – разходите по
събирането на данъка не трябва да надхвърлят приходите от данъка.
Теории, свързани с данъците – осигурителната теория; теория на
дълга теория за дължимостта на данъка.
От правна гл.т, икономическите теории се свеждат до теории
изградени въз основата на частното право и те приемат , че данъка се
дължи на сключен договор между държавата и данъкоплатеца, според
който лицата се задължават да плашат данъци, а държавата да изразходва
тези данъци според нуждите на обществото. ? при тези теории са кога и
как а гражданите дават съгласието си за събиране на данъците.
Друга група теории разглеждат данък през призмата на публичното
права – данъка се дължи, защото данъците са елемент на общия
суверенитет на държавата. Същността на данъка не може да сбъдне
изяснен, ако не се разгледат и функциите на данъка. Безспорното приемане
е на фискалната функцията - данъка е приход в държавния бюджет.
Съществуват и други функции на данъка, например - икономически,
социални, регулативни, правната характеристика на данъците – чрез
юридическите белези на данъците. Данъкът е публично субективно право
на държавата да получи определена парична сума , основано на нейния
фискален суверенитет.
Плащането на данъци е основно конституционно задължение на
гражданите. Това задължение е основно задължение на всички държави.
Още в декларацията на правата на гражданина – във Франция , основава на
данъците 2 члена – относно въоръжените сили и управлението на
държавата, в последно време се правят опити за обясняване задължителния
характер на данъците.
Фискален суверенитет- изключителното право на държавата да
установява данъци други финансови задължения на своята територия. На
фискалният суверенитет съответства конституционно установено
задължение за плащане на данъци. Възможно е държавата да предостъпи
правото да получи тези вземания – местни данъци и такси, със закон
предостъпва правото на общините да получат местните данъци. Друг
метод – въвеждане на различни форми на данъчни облекчения и
привилегии.
Тома Аквински – разрешена форма на грабеж!!!!!
Чрез данъците държавата изтегля част от средства от гражданите за
образуване на централизирани парични фондове , с които се финансират
публични дейности. Чрез данъците част от собствеността и имуществото
на гражданите става собственост на държавата.
ЮРИДИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДАНЪЦИТЕ
1.
Невъзвръщаеми вземания;
2. Безвъзмездни вземания; - не се дължи нищо срещу
плащането от данък, за разлика от таксите – където има престация на
публична услуга
3.
Възникват по силата на закона, а актът с който се установява
конкретния размер има декларативно действие
4.
Данъците се установяват по общ начин за всички данъчно
задължени лица
5.
Определят с едностранно от държавата и договорното начало е
изключено
6.
Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна
принуда – за изпълнението на публичните и данъчни задължения има
самостоятелен изпълнителен процес – ДОПК
7.
Данъчните задължения са непрехвърляеми – прехвърлянето на
данъчното задължение не обвързва държавата – дори и да се договорим
данъчните задължения друго лице да плати данъците, договора е нищожен
за държавата
ВИДОВЕ ДАНЪЦИ
В зависимост от категорията на данъкоплатци – ФЛ, ЮЛ и смесени
данъци , които се плащат както от ФЛ, така и ЮЛ според обекта на
облагане данъците се делят налични данъци и имуществени данъци.
Личните данъци се дължат от определен кръг лица,но след 1991г. не
съществуват в България, личен данък е ергенския данък.
Имуществените данъци се делят на : имуществени и подоходни,
имуществените е данък върху недвижими имоти, МПС,; а подоходни –
данък върху общия доход, корпоративния данък или данък върху
печалбата. Имуществените се делят на всеобщи и специфични, при
всеобщите се облагат всички видове доходи - ДДС, а при специфични –
само някои – акцизи.
Според начина на облагане данъци биват преки и косвени. При
преките данъци начисляването става директно от дохода на данъкоплатеца
– данъчно задълженото лице и данъкоплатеца е едно и също лице; при
косвените се събират като част от стоката или услуга – ДДС, акцизите,
данък върху застрахователните премии. Косвените се делят на еднофазни
и многофазни. Еднофазен данък е акциза, многофазен – ДДС.
Многофазните могат да бъдат кумулативни и некумулативни, при
кумулативните имаме кумулиране на данък върху данък, а при
некумулативен е крайно облагане, постига се данъчния ефект чрез
данъчния кредит - ДДС.
Според начина на определяне на данъчната ставка данъка бива прост
и пропорционален. При простия данък – определя се като абсолютно
определена парична сума – патентния данък, а пропорционално – данък се
определя каро част от данъчната основа – ДДС и те биват обикновен
пропорционален данък – обикновено корпоративно облагане или
обикновен прогресивен данък – частта която се събира като данък, се
променя взависимост от размера на данъчната основа. Данък с етажа на
прогресия – разновидност на обикновения прогресивен данък, целта е
справедливо данъчно облагане, при тази прогресия за всеки етаж с е
прилага съответен процес.
В зависимост от това в прихода на кой бюджет постъпват биват
републикански и местни. Според механизма на установяване на данъка
данъците биват обложни и безобложни. Данъчната основа се определя чрез
действия на данъчно задължението лице – подаване на декларация от
лицето или чрез действия на органа по приходите, или чрез двете.
ПРИНЦИПИТЕ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ
Принципите на данъчното облагане се делят на юридически,
социално-икономически и технически. Първите стоят в основата на
процесуалната част на данъчното; вторите определят характера на
материалните правни норми; третите – установяват основите на
техническото осъществяване на данъчните операции.
Един от основните принципите е законоустановеността на данъка.
Той не може да бъде установен, изменен и отменен освен със закон. Той е
въведен, държавната власт пресича опитите за обсъждане на
целесъобразността на данъчното облагане, а законосъобразността на
неговото изпълнение. Ако гражданите настояват на целесъобразността на
една или друга форма, имат възможност за конструктивни политически
действия, в резултат на които да се постигне изменение, отмяна на текст от
закона от законодателният орган.
Принцип – равенство на гражданите пред данъчните закони.
Принцип за справедливо данъчно облагане – основанието за
данъчното облагане е важният въпрос за обезпечаване на справедливост на
данъчното законодателство, като още в Декларацията за правата на човека
и на гражданите – 1787 г.; данъците трябва да бъдат равномерно
разпределени между всички граждани.
Принципа за забрана на специализацията на данъците според който
данъчните приходи не са предназначени за конкретни държавни разходи.
Принцип за единен данъчен фонд – държавния бюджет / местния
бюджет.
Принципите в Конституцията на Р България – законоустановеност,
данъчна справедливост, еднакво прилагане на данъчните закони и принцип
на служебното начало – органите по приходите са длъжни да установят
добросъвестно всички факти и обстоятелства, свързани с данъчното
облагане включително и тези, които водят до данъчни облекчения или
утежнения.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЕ В ДАНЪЧНОТО ПРАВО.
Субект на данъчно облагане- лицето на което данъчния закон възлага
тежестта за плащане на данъците. Може да бъде както ФЛ,така ЮЛ или
друг асоциална даденост, определена от закона като субект на облагане за
собствени данъчни цели – например: приравняване на персонифициране на
гражданските дружества и социалните каси като ЮЛ.
Освен определянето на субектите като ФЛ И ЮЛ данъчните закони
използват и други определения за лицата – местно лице или чуждестранно
лице. При определянето на лицето като местно определяща е
икономическата принадлежност на лицето към държавата, определянето на
лицето като местно води до неговата неограничена данъчна отговорност
т.е. облагат се всички негови доходи и имущества, независимо къде са
получени и къде се намират – принципа на облагане на световния доход.
Някои закони определят специфични характеристики за местните
лица, например по отношение нас „ЮЛ за определянето им като местни
критерият е дали са учредени съгласно българското търговско
законодателство и дали са вписани в български регистър. Всички
лица ,които не са местни са чуждестранни. Съгласно закона върху
доходите на ФЛ по отношение на ФЛ гражданството е без значение,
критерият на ! ФЛ като местно е то да постоянен адрес в България ида
пребивава на територията на страната повече от 183 дни.
Данъчните закони за определят субектите на данъчното облагане
използват понятието център на жизнени интереси – той се намира в
България когато интересите на лицето са тясно свързани с интересите на
България, при определяне интересите на лицата се взимат в предвид –
семейството, собствеността, мястото от където лицето осъществява
трудовата или стопанска дейност и мястото от където управлява
собствеността си.
По отношение на чуждестранните лица е възприет териториалния
принцип на прилагане – те са задължени само на доход и имущества, кото
са източник в страната.
Субект на данъка и данъчно задълженото лице – е онова лице, на
което данъчния закон възлага задължение за плащане на данък, в широк
смисъл – се разбира субектите на облагане, лицата които са задължение да
удържат или внесат данъка, както и лица, които отговарят за задълженията
на договорните отношения.
ДАНЪЧНИЯТ ОБЕКТ – това е имуществена или оценима в пари
даденост с която се свързва възникването на данъчното задължение, всяка
имуществена даденост може да бъде обект на облагане, това зависи от
волята на законодателя. Данъчният обект се определя чрез финансово-
стопанския смисъл на ….. -пример - доход, оборот, имущество, печалба.
Винаги съществува връзка между субекта и обекта на облагане, тази
връзка е правна и фактическа.
ДАНЪЧНА ОСНОВА – трансформирания за целите на данъчното
облагане , тое уредено изрично в закона. Стойността на обекта на облагане
е величина различна от данъчната основа при определяне н а данъчната
основа се имат предвид облекченията или утежненията – например: за
определяне на доходите на ФЛ се има предвид облагаемите, както и
необлагаемите доходи.
ДАНЪЧНАТА СТАВКА - е определена величини , която може да
бъде процент, промил; която отнесена към данъчната основа дава размера
на дължимия данък.
Данъчно задължение – това са подлежащите на плащане парични
суми, които законодателството определя като данъчно задължение.
Лицето, което е задължено да плати данъчното задължение се нарича
данъкоплатец.
ДАНЪЧНА ЕДИНИЦА – тя се свързва с данъчната основа, като
определя в какво се състои тя, ако данъчната основа е парична, то и
данъчната единица е в пари. В други случаи данъчните единица може да е
кубични метри, ако данъчната основа е кубатура и т.н. данъчната единица
е определена от закона.
Данъкът се изчислява въз основа на стойността на обекта на
облагане, за целта този обект трябва да бъде измерен, оценен и т.н. за един
и същи обект могат да се използват различни данъчни основи за
определяне н а данъка – например – за целите на облагането основа може
да бъде обработваната площ; количество добито производство; стойността
на произведената реколта; за сградите например – дали са масивни или не;
застроена площ; продажната цена, цената на придобиване.
Данъчната година в Р Б съвпада с календарната, данъците могат да
бъдат годишни, но могат да бъдат и месечни. Месечен данък –ДДС.
Данъчните привилегии – установяване по-благоприятен данъчен
режим, с оглед на социалната значимост на обект или субекта на облагане.
Форма на данъчно облекчение и преотстъпването на данъците.
Данъчен кредит – елемент в данъчното облагане, който не присъства
във всички данъци. Той е законово дължим и платен данък , който при
определени обстоятелства става недължим и подлежи на възстановяване –
ДДС и при акцизите.
8.
ДАНЪЧНИ ПРАВНИ НОРМИ
Данъчно право
05.02.2013
ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
ТЪЛКУВАНЕ НА ДАНЪЧНОПРАВНИТЕ НОРМИ-ТЕМА 7
Изхождаме от общото понятие за тълкуването като мисловна
дейност , която се извършва от прилагащия закона с цел точното прилагане
на закона и установяване волята на закона .
КАКВОТО НЕ Е УРЕДЕНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОБАВИ ИЛИ
ДОПЪЛВА-ПРАВИЛО
.
В данъчното право приложимо е буквалното и граматическото
тълкуване като чрез тях се разкрива съдържанието на понятията с които си
служат данъчните закони . Тези две тълкувания водят до логическото
тълкуване , за да се установи за какво се плаща данък , как се определя
данъчната основа и кой плаща данък . При тълкуването според целта на
закона се отговаря на въпроса дали Е в полза на фиска или на гражданите .
Отговорът е, че с оглед на законоустановеността на данъчните
задължения , данъчният закон трябва да се тълкува стриктно не в полза на
която и да е от двете страни . Данъчният закон трябва да гарантира
интересите на фиска и на отделните граждани по еднакъв начин.
Допустимо е ограничително и разширително тълкуване .
Специфичен проблем за данъчното право свързан с тълкуването са
двата основни подхода, които се използват при определяне на понятието .
При единия подход се взаимстват правни понятия и институти от
други правни отрасли . По този начин се постига единство на правния ред
и понятията имат едно и също съдържание . Данъчното право твърде често
обаче модифицира тези понятия по съдържание . Основната цел е да се
предотврати заобикаляне на закона . От друга страна при определяне на
обектите на облагане понятията се използват в техния финансово
стопански смисъл , а не само от гледна точка на тяхното формално правно
съдържание . ( ТОВА ЧЕ ДАДЕН ВЪПРОС НЕ Е УРЕДЕН В ЗАКОНА-
съдът може да прилага данъчния закон по аналогия това е разрешено ) В
данъчния закон може да има два вида непълноти във връзка с
харектиристиките на съществените елементи на данъка , а втората по
отношение на останалите елементи . При първия вид когато става въпрос
за основните елементи на данъка празноти не могат да се попълват чрез
тълкуване , по отношение на втория вид е допустимо разширително
тълкуване . От принципа за законоустановеност на данъчните задължения
следва че аналогията в данъчното право е недопустима. Аналогията в
данъчното право е недопустима !!!
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ДАНЪКА. ДНЪЧНИ
ПРАВООТНОШЕНИЯ –ТЕМА-8
Общата характеристика на данъчните правоотношения съвпада с
характеристиката на финансовите правоотношения-тези отношения се
регулират чрез властнически метод като винаги едната страна в
правоотношението е държавата , представлявана от неин орган- основно
това са органите на приходната администрация . Предмет е плащане ,
което трябва да извърши данъчнозадълженото лице в полза на бюджета .
Особеното е , че това задължение възниква въз основа на законова норма ,а
не въз основа на индивидуален акт на органите на приходите . Данъчното
правоотношение се изразява в правна връзка между субектите от една
страна държавата чрез органите по приходите и данъчно задължените лица
. В тази връзка активният субект е държавният орган , който има
властнически правомощия . Пасивният субект е данъчнозадълженото
лице , което освен основното си задължение да плати данъка може да има и
допълнителни задължения , които са свързани с общото му задължение да
оказва съдействие –напр. да подаде данъчна декларация , да предостави
допълнителна информация и др.
Данъчно задълженото лице има и права и те са свързани със
законосъобразното установяване на данъците в тази връзка е правото му да
обжалва актовете на органите по приходите. Данъчните правоотношения
се делят на
материални и процесуални , също така на същински и
организационни
:
-същинските
-възникват по повод плащането на данъка , а
организационните
са свързани с контролната дейност с процесуалните
действия , с уреждането на правомощията на органите по приходите .
-За да възникне едно същинско данъчно правоотношение е
необходимо да се проявят предвидените в хипотезата юридически факти,
те са прости , сложни , правомерни и неправомерни.
По отношение на същинските правоотношения юридическите факти
са събития от гледна точка на данъчно-правните последици. В данъчното
право юридическите факти са събития , тъй като страните не изразяват и
не могат да изразяват воля по отношение на данъчно-правните последици ,
тези последици произтичат от данъчния закон.
Индивидуалните административни актове , които наричаме данъчни
не са правопораждащи юридически факти по отношение на същинските
данъчни правоотношения. Данъчноосигурителният кодекс в чл.106,
107, 108 говори за актове , но не дава легално определение , в тази връзка
следва да се прилага АПК.
Принципът е , че данъчният акт било то ревизионен акт , акт за
установяване на данъчно задължение , акт за установяване на
публично вземане с тях принципа е че не създават същински данъчни
правоотношения той има само декларативно неконститутивно
действие . С този акт данъчното задължение се индивидуализира по
основание , размер и адресат , т.е прави се ликвидно след издаването
му има 14 дневен срок за доброволно изпълнение т.е задължението
става и изискуемо
. Данъчните актове , обаче могат да бъдат юридически
факти пораждащи процесуални правоотношения- например- ревизионният
акт подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването .
Данъчните правоотношения се делят още на регулативни и
охранителни
.
Като регулативните са основния вид те обезпечават
реализацията на регулативната функция на правото , охранителните
имат спомагателна роля по отношение на регулативните или са
производни от тях .
Данъчното охранително правоотношение възниква
във връзка с нарушаване на данъчна правна норма и необходимостта от
налагане на санкция . Субекти на данъчното правоотношение се явяват
лицата , които участват в конкретно правоотношение и се явяват носители
на данъчни права и задължения . В данъчното правоотношение участва
като субект на данъчното право държавата , която се представлява от
конкретен държавен орган, притежаващ данъчна правосубектност , която
очертава неговата компетентност. Често
държавата се нарича данъчен
кредитор
доколкото тя е притежател на вземане установено от нея
едностранно в качеството и на орган на власт.
Лицето , което данъчният
закон предвижда да понесе данъчната тежест се нарича данъчен
субект , който може да бъде физическо , юридическо лице или др.
социална даденост - те са пасивните субекти в данъчните
правоотношения
.
Данъчната правосубектност на лицата следва гражданската ,
поради тази причина физическите и юридическите лица притежават
данъчна правосубектност от момента на получаване на гражданска
такава , физическите лица от момента на раждането си , а за
юридическите лица от момента на учредяването им.
Възможно е при прекратяване на правосубектността на юридическо
лице данъчното право да предвиди специален режим.
При
преобразуването на юридическите лица данъчното законодателство
предвижда солидарна отговорност
.
Когато данъчната правосубектност следва гражданската
казваме , че тя има вторичен характер
. В данъчното право има
пример
на първична данъчна правосубектност в чл.9 ал2 на ДОПК.
Данъчните
закони допълнително характеризират физическите и юридическите лица
на
местни и чуждестранни
.
Местните лица са неограничено данъчно
задължени и за тях се прилага принципът на облагане на световния
доход
.
Чуждестранните лица са ограничено данъчнозадължени и за
тях се прилага териториалният принцип , освен ако в друг закон не е
предвидено друго .
Що се отнася до държавните органи тяхната компетентност се
схваща до съвкупност от правомощия дадени от закона , тяхната