I. Въведение в логистиката
1. Произход на понятието логистика и кратко историческо
развитие.
Разбирането за логистиката има своите исторически корени,
достигащи до древна Елада. В тази епоха с тази дума се е изразявало
изкуството да се разсъждава, да се правят сметки. Тя произлиза от
гръцкия езиков корен „logos”, с който са свързани думи като „мисля”,
„понятие”, „разсъждение”, „сметка”. По времето на Римската
империя логистиката се е свързвала с правилата за разпределение
на продоволствията. В епохата на Византийската империя (Х век) тя
е изразявала изкуството да се снабдява войската при всеки боен
поход с необходимите боеприпаси, техника, коне и продоволствия,
като за целта се е пресмятало пространство и време, тяхното
отражение върху движението на войската и необходимостта да се
изграждат мостове, укрепителни и други съоръжения.
През ХVІІ век думата „логистика” е изразявала практическо
смятане с числа, за разлика от математиката, която се е възприемала
като теория. Впоследствие (в началото на ХVІІІ век) тя се е
използвала в трудовете на немския математик Г. Лайбниц за
означаване на понятието „математическа логика”, за разлика от
традиционната логика.
През ХІХ век известният военен теоретик Анри Жомини в своя труд
„Очерк за военното изкуство за решаване на военни задачи”
използва думата „логистика” за изразяване на начина на
придвижване на войските, в който се включва както
транспортирането, така и планирането на потребности,
снабдяването с необходимите боеприпаси и продукти, разполагането
на войските на определените места, строителството на пътища и
мостове. Новото тук е включването на управленски аспекти в
значението на думата „логистика” във военната област.
2.Определения за логистика
Дефиницията, която дава Европейската логистична асоциация е
следната:
„Логистиката е организация, планиране, контрол и
осъществяване на потока от продукти от проектирането и
закупуването, през производството и дистрибуцията до
крайния потребител с цел удовлетворяване изискванията на
пазара с минимални текущи и капиталови разходи”.
Друга дефиниция представя стопанската логистика като:
„..наука
за планиране, контрол и управление на транспортирането,
складирането и други материални и нематериални операции,
извършени в процеса на доставяне на суровините и
материалите
до
производственото
предприятие,
вътрешнозаводската преработка на суровините, материалите и
1
полуфабрикатите, довеждане на готовата продукция до
потребителя в съответствие с неговите интереси и изисквания,
а също така предаването, съхранението и обработката на
съответната информация”.
Трета дефиниция:
„Тя е процес на планиране, изпълнение и
контрол на ефикасното и ефективно протичане и съхранение
на сурови материали, незавършени, готови продукти и
свързаната с тях информация от мястото на тяхното възникване
до мястото на потребление (вкл. входящи, изходящи,
вътрешни и външни движения) с цел удовлетворяване
изискванията на клиента”
3.Предпоставки за развитие на логистиката
Нарастващата роля на стопанската логистика в съвременните
условия е тясно свързана с динамичните промени в пазарната среда.
Постоянно засилващата се конкуренция на вече глобализирания
пазар принуждава фирмите да търсят реализация на възможности
във всички функционални области на управлението за открояване на
произведения от тях продукт.Разработените принципи и методи на
логистиката при управлението на военни операции след Втората
световна война започват постепенно да се прилагат в стопанската
сфера. Стимулиращо влияние за това оказват както промените в
икономическите и пазарните условия, така и развитието на важни
научни области, като „изследване на операциите”, съпроводени с
прогреса в електронно-изчислителната техника. С използването на
техните достижения се ускорява процеса на обработване на
информацията и вземане на оптимални решения по отношение на
логистиката в стопанската област
4. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В СТОПАНСКАТА ЛОГИСТИКА
Логистична система-
Тя представлява съвкупност от
логистични елементи, логистични връзки и логистична
структура за производството и реализацията на продукта при
минимум разходи.
Логистични дейности
-Комплексни дейности-
снабдяване ,осигуряване на
производството и дистрибуцията
-
Базови дейности-
транспорт,складиране,запаси ,опаковка , инф.с-
ми ,обслужване на клиентите ,манипулиране
Логистична операция
- обособена съвкупност от действия,
която подпомага движението на материалните потоци и е
насочена, в условията на силна конкуренция, към по-добро
обслужване на клиентите с оглед удовлетворяване на техните
изисквания и намаляване на общите логистични разходи. Към
логистичните операции се отнасят транспортирането,
складирането, комплектоването, опаковането, поддържане на
запаси и на база данни, обработката на поръчки и др.;
Логистична функция
- обособена съвкупност от логистични
операции, която съдейства за реализиране на поставените
2
логистични цели. Към тях се отнасят снабдяването,
движението и съхранението на материалите в производството,
дистрибуцията;
Логистична верига
– съвкупност от операции, които се
осъществяват в определена последователност на отделни
етапи до получаването на крайния резултат - услугата за
клиентите, при възможно най-добро координиране и съответно
по-малки общи разходи. Пример на логистична верига, която
представлява съвкупност от трите основни логистични
операции (транспортиране, поддържане на запаси, обработка
на поръчки);
Логистична мрежа
– съвкупност от операции при
последователното движение на материалните потоци през
различни междинни нива. На фиг.4 е представена схема на
логистична мрежа, в която се виждат усложнените връзки при
въвеждане на междинни нива в дистрибуцията, което по-често
се среща на практика, отколкото в снабдяването.
II. Теоретични подходи в логистиката
1.Мрежов подход
Мрежовият модел е този, в който протичат права, стоки, финанси и
информация от източника през междинни възли до получателя и
чрез който се преодоляват пространствени, количествени,
информационни и времеви различия. Мрежовият подход е
изключително подходящ за моделиране на междуфирмените потоци
в логистичната верига .Основен акцент на логистиката е потока от
товари и информация, докато маркетингът се съсредоточава върху
прехвърлянето на правата на собственост на стоките, В зависимост
коя от разновидностите на потоците е обект на внимание, могат да
се обособят различни канали, през които преминават и съответните
потоци. В маркетинга се говори за канали за реализация (пласментни
канали), в които се извършва прехвърляне на права на собственост
върху продуктите. Съвременните-концепции за стоково
разпределение изискват засилено използване на информационни
системи и поради това е целесъобразно разпределението на
товарите и предаването на информацията да бъдат групирани в един
общ канал.
2. Поточна концепция
Поточната концепция има основополагаща роля за съвременното
разбиране на логистиката. В една система може да се постигне
висока ефективност, само ако се осигури максимална
непрекъснатост на материалните потоци при преминаването им през
3
логистичната система и минимални престои за складови и
обработващи процеси. Приложението на поточния принцип за
оптимизация на бизнес процесите изисква техния детайлен анализ в
посока избягване на престоите и обратното движение на потоците.
3. Подход за опростяване па връзките
Движението на потоците през логистичната мрежа е свързано с
преминаване през поредица от възли, в които най-често се
извършват дейности по обработка на товарите.
Пристигането на стоки в даден възел едновременно означава, че е
преодоляна пресечна точка (връзка) между две системи. В този
съгласуващ пункт обикновено се изпълняват операции по контрол и
препредаване на стоките, например претоварване на продукти от
едно транспортно средство на друго, или постъпването им на склад.
Опростяването на връзките предполага увеличаване
непрекъснатостта на потоците. Тук може да се зададе въпроса дали
не е възможно да се групират различни съгласуващи звена в едно и
така да се постигне желаното опростяване. Опростяването на
връзките може да се реализира чрез координиране между
отправните и приемните пунктове, което се изразява в договаряне на
количествата, сроковете, местата на доставка, опаковката и
транспортните единици.
4.Подход за концентрация върху водещите компетенции
Подходът за концентрация върху водещите компетенции или
другото му наименование- освобождаване от излишните дейности се
изразява в предоставяне на определени стопански дейности, досега
извършвани от предприятието, на външна организация, на
кооперация от няколко външни фирми, или на съвместно дружество.
Основният резултат от неговото приложение е концентриране на
предприятието върху силните страни в стопанската си дейност и
осигуряване на потенциал за по-висока конкурентноспособност.
Следвайки постановките на този подход, част от логистичната
верига и специфичните логистични услуги могат да се предоставят
за изпълнение на външни организации.
5. Принцип на цялостното опростяване
Опростяването може да се възприеме и като най-общ принцип,
който намира своя конкретен израз в горедискутираното
опростяване на връзките, както и при концентрацията върху
базовите компетенции. Концентрацията върху основната дейност
4
опростява обекта на управление и увеличава прозрачността на
процесите и взаимоотношенията. Например една от последиците от
опростяването на обекта на управление е и опростяването на
организационната структура на управляващата подсистема в посока
на по-плоска йерархична структура. Спазването на принципа води до
по-висока непрекъснатост на материалните и информационните
потоци и частично се покрива с идеите на поточния принцип.
6. Принцип на увеличаване на информационния обмен
Материалният поток в мрежата може да бъде подобрен , когато се
осигури по-интензивен информационен обмен Обменът на
изпреварваща информация засяга данните за вида на пристигащите
товари, момента на тяхното пристигане, транспортните единици и
транспортните средства. Последващата информация включва
състояние на товарите, справки за щетите и повредите, за
отклоненията между заявените и получените стоки. По-интензивният
информационен обмен в мрежата създава условия за вземане на
своевременни и оптимални решения, допринасящи за намаляване на
запасите в складовете,позволява вземане на решения за съвместно
използване на транспортните и складовите мощности, избягване на
празните курсове.
7.Холистичен подход, системен подход и логистични
вериги
Приложението на
холистичния подход
означава да се спазва
изискването за цялостен единен поглед върху всички потоци в
мрежата и тяхното възприемане като единна логистична верига като
се отхвърля обособеното разглеждане на логистичните функции.
Потокът в логистичната верига може да протича по-бързо и с по-
мапко прекъсвания само чрез съгласувана работата на всички звена
от веригата Постановките на този подход намират своята
практическа реализация в концепцията за мениджмънт на
логистичната верига. Тя е косвено свързана с подхода за
опростяване на връзките в логистичната мрежа, а нейното
функциониране се подпомага от увеличаването на информационния
обмен в мрежата. От гледна точка на въздействието върху
логистиката съществува голяма близост между хопистичния и
системния подход, В основата на
системния подход
стои
разглеждането на всеки обект като система, . Според него всяка
система представлява едно интегрирано цяло и следва да се
възприема едновременно като част от друга по-голяма система и
като съставена от множество подсистеми, свързани в отношения,
образуващи мрежа от връзки. Системният подход разглежда
5
анализирания обект като комплекс от взаимосвързани системи,
обединени от обща цел, и разкриване на неговите свойства,
вътрешни и външни връзки.
8.Принцип на вертикалната маркетингова система
Вертикалната маркетингова система преобразува силно
сегментираните дистрибутивни мрежи в професионално ръководени
и централно направлявани единици. Отговорността за управление на
дистрибутивните канали се делегира на отделни мениджъри, което
съдейства за по-ефективно решаване на разпределителните задачи.
Реорганизацията премахва конкурентно поведение и конфликтни
ситуации между отделните участници в мрежата и осигурява
еднопосочно действие според поставените цели от ръководителя на
канала. Различават се следните форми на вертикални маркетингови
системи :
•
Вертикална интеграция.
Производствените предприятия,
дистрибутивните системи и пласментните канали принадлежат на
съвместно предприятие. Подобни системи със съвместна собственост
обикновено се доминират или от производителя, или от големите
супермаркети . В областта на хранително-вкусовата промишленост
вертикалната интеграция засяга преди всичко търговския сектор,
тъй като ценови предимства могат да се достигнат само чрез
собствени дистрибутивни системи като производителите остават
независими.
•
Авторитарна кооперация.
Характеризира се с прекалено
силно влияние на един от участниците в мрежата, чието въздействие
е достатъчно да насочи останалите членове в посока на неговите
собствени цели. Тази форма е характерна при партньорство според
принципа "точно на време" (Just-in-time), при което доминираща роля
имат автомобилните производители и при отношенията с
доставчиците при силно концентрираната търговия на дребно на
хранителни стоки.
•
Равностойна кооперация.
Тук производствените и пласментни
нива се координират на базата на договорни споразумения. Като
такива могат да се посочат франчайзинговите системи или веригите
за търговия на дребно, които се управляват от фазата за търговия на
едро.
6
9. Синергичен подход
Синергията
представлява процес, при който съвместната
реализация на две или повече взаимосвързани дейности осигурява
резултати, по-големи от тези, които могат да се очакват, ако тези
дейности биха били реализирани самостоятелно. Приложението на
синергичния подход в логистиката предполага обединяване на две
или повече фирми, за съвместната експлоатация на дистрибутивни
системи, складове, транспортни средства и др. Синергичните ефекти
най-общо могат да се изразят в подобряване на производителността ,
обединяване на наличните опит и знания, обединяване на
материалните потоци, обединяване и съвместно използване на
ресурси.
10.Подход на коопериране
Кооперирането се определя като дългосрочно, целенасочено и
съвместно действие на минимум две предприятия с цел оптимизация
на отделни функции от тяхната дейност. Кооперирането
представлява форма на координиране между две или повече
предприятия.Под координация на дейностите се разбира
целенасочено и съвместно действие, ориентирано към постигане на
обща група цели, докато при кооперирането в тази група се
съдържат няколко, както еднопосочни, така също и противоположни
цели. Хоризонталното коопериране включва фирми от едно ниво в
логистичната верига, което означава съгласуване между
конкуриращите се организации. Вертикалното коопериране се
изразява в обвързване на фирми от съседни фази в логистичната
верига.
При
хоризонталното коопериране
се извършва ново
разпределение на някои функции между партньорите с оглед
постигане на предимства от:
-Специализация
. Изпълнението на специализирани задачи
увеличава задълбочеността на познанията на персонала в
конкретната област.
-Намаляване на разходите
. Постоянните разходи се
разпределят върху повече стопански операции.
-Балансиране на натоварването и капацитета
. Кооперирането
позволява да се поемат явяващите се по различно време пикове в
натоварването на отделните участници в кооперацията.
Различават се няколко
вида хоризонтално коопериране
, които
зависят от начина на прехвърляне или преразпределяне на
отделните задачи, а именно:
-върху един от участниците - концентрация;
7
-върху съвместна институция - кооперативно предприятие;
-върху договорно обвързано предприятие - франчайзингово
предприятие;
-върху трета страна - логистично предприятие.
11.Подход на транзакцпонннте разходи
Подходът на транзакционните разходи позволява теоретично да се
обясни осъществяването на кооперирането. Обектът на изследване е
продуктовата размяна между пазарните агенти като се проучва
нейния договорен аспект с три подхода.
Първият подход
според
който в центъра на анализа стоят въпросите на собствеността.
Вторият подход
анализира, как трябва да бъдат формулирани
договорите, за да се минимизира алтернативното поведение на
пазарните участници.
Теорията за транзакционните разходи анализира формите на
договаряне посредством три категории:
• Специфичност.
Специфичността като фактор може да бъде
разгледана в различни измерения.
Ресурсна специфичност
съществува, когато за изпълнение на дадена задача (производство
на продукт) се използват ресурси (материали, машини и оборудване),
които не могат да се прилагат за други цели.
Времевата
специфичност
на логистичните задачи е толкова по-висока, колкото
е по-силно времевото обвързване между съответните предходни
процеси и последващите ги елементарни логистични процеси. Такава
ситуация например възниква, когато материалните ресурси трябва
да постъпят в предварително договорен момент, съобразен с
изискванията на производствения процес. Друг аспект на
специфичността е
пространствената специфичност
. При
оптимизация на логистична интеграция следва да се съобразяват и
пространствените особености на логистичните задачи. Например
една такава погистична инвестиция, която отчита спецификата на
местоположението, е изграждането на централен склад в близост до
дадена производствена единица.
Специфичността на персонала
описва особените умения, с които той трябва да разполага, за да
реализира съответните задачи. Колкото е по-голяма спецификата на
използваните фактори, толкова е по-силна обвързаността между
партньорите при съответните транзакции.
• Неопределеност на транзакциите
Тази категория изразява
обстоятелството, че преговорите обикновено се водят в контекста на
недостатъчно информация и ограничена рационалност и на тази
8
основа намирането на решение трябва бъде последователно и
адаптивно. Ако степента на несигурност е малка, тогава системата
за контрол трябва да се отнася само до стандартното осъществяване
на договорите. Обратно, при висока степен на сигурност в договора
се посочват процедури, в които се предвиждат поводите за
постепенно адаптиране към новите условия на средата.
Неопределеността има тясна връзка със специфичността, тъй като
при нея също се използва аргумента за неопределеност при
изпълнението на договорите. Неопределеността в околната среда, в
предмета на транзакции и в поведението на договорния партньор е
отговорна за несъвършенството на договорите и за необходимостта
от тяхната конкретизация в хода на транзакционния процес и
адаптация към съответните условия. В зависимост от фазата на
транзакциите могат да се обособят четири групи транзакционни
разходи:
- Разходи за търсене на партньори и установяване на контакти;
- Разходи за уговаряне на времевия и предметния обхват на
преговорите и разходи за сключване на договорите,
- Разходи за контрол на договорените параметри на сделката -
количества, срокове, цени и качество;
- Разходи за корекции на договора.
Върху размера на транзакционните разходи оказват въздействие
следните групи
фактори:
• Недостатъчна яснота на преговорната ситуация. Тя създава
проблеми при определяне стойностите на параметрите и може да е
следствие от проблеми с доверието или с измерванията. Това най-
често се явява в ситуации на обсъждане и при асиметрична
информираност;
• Промени в обкръжаващата среда и рамковите условия на
договора. Тук следва да бъдат посочени най-вече промените в
правните условия, които дават отражение върху качеството на
продукта, отговорностите и времетраенето на договора.
За тази цел
следва да се мисли в посока на подобряване на комуникацията
между страните, което ще улесни съгласуването на сроковете и
контролните процеси.
• Честота на транзакциите, която води до натрупване на опит и
за двете страни.
Въз основа на представените аспекти на транзакционните
разходи могат да се направят следните изводи:
- Размяната на стойности чрез пазара е подходяща, ако
транзакциите се характеризират с малък обем на необходимата за
изясняване информация.
9
- При комплексни информационни проблеми транзакционните
разходи при координация чрез пазара рязко се покачват и затова е
по-ефективно да се прилага координация чрез организация
(йерархия). Това може да стане чрез сливане (фузия) на
самостоятелни предприятия в една вертикално интегрирана
организация или чрез коопериране.
III. 0сновни направления на логистичната концепция
1.Отчитане на потребителната стойност
Същността на стопанските процеси се изразява в задоволяване на
потребностите на потребителите. Както вече казахме, те могат да се
обособят в три групи - производство, разпределение и потребление.
Всяка икономическа дейност трябва да се разглежда най-напред от
гледна точка на потреблението. Потреблението на икономически
продукти предполага, че те удовлетворяват определени потребности
на клиентите. Следователно задоволяването на потребностите не
става чрез икономическите дейности сами по себе си, а чрез
свързаното с тях създаване на потребителна стойност.
Пет основни съставки
на потребителната стойност (полезност),
които възникват в резултат на стопанската дейност, а именно
функционална полезност, информационна полезност,
пространствена полезност, времева полезност и правна полезност.
Функционалната полезност
се явява резултат от стопански
процеси в производствената сфера и засяга формата, функциите и
качеството на икономическия продукт. Останалите четири вида
полезност възникват в сферата на разпределението. Например, ако
една машина е произведена в град А (функционална полезност). то
тя може да задоволи потребност в град В едва тогава, когато в град
В има информация, че в град А съществува подходящата машина
(информационна полезност), и когато тя бъде транспортирана до
град В (пространствена полезност) точно в момента, в който е
необходима (времева полезност). Освен това върху потребителя
трябва да се прехвърлят съответните права върху машината (правна
полезност в резултат на упражняване на права върху продукта под
формата на собственост, лизинг или наем), на чиято основа той да
може да се разпорежда с посочената вещ. Пространствената и
времевата полезност, както и отчасти информационната полезност
(посредством изпреварващия информационен поток, включващ
процесите на обработка на поръчките) се създават от логистичната
система.
10
Познавателният интерес на икономическите науки не е насочен
само към изработката на продукта в смисъл на неговите естествени
характеристики, а и към създаването на неговата потребителна
стойност, т.е. онези качества, които формират неговата полезност.
Мисията на всяко предприятие се състои в създаване на
допълнителна стойност като продуктите се произвеждат с такива
стойностни характеристики, които влияят върху удовлетворяването
на потребностите (решаването на проблемите) на клиента.
В процеса на създаване на икономическа стойност от голямо
значение е разграничаването между ценността и потребителната
стойност на стоките - фиг. 2.5. Една стока придобива потребителна
стойност в сферата на потреблението едва тогава, когато тя е не
само подходяща за удовлетворяване на потребностите (притежава
определена ценност), но и се намира под разпореждане на
системата. Именно наличието на стоката разграничава нейната
ценност от нейната потребителна стойност. Един продукт придобива
стойност в системата за потребление, ако отговаря на две
изисквания:
Първо
, той трябва да притежава определена ценност за клиента.
Тя се създава в производствената система и отразява пригодността
на продукта да удовлетворява потребностите на клиента (да решава
неговите проблеми).
Второ
, трябва да е гарантирана наличността на продукта при
клиента, т.е. да е под негово разпореждане. Владеенето на
продуктите, което се създава от системата за разпределение, се
характеризира с две дименсии - фактическа и правна.
Фактическо
разпореждане
с един продукт съществува, когато той може да се
използва от системата за потребление в желания момент и на
желаното място
. Правно разпореждане
съществува. когато
клиентът получи необходимите разпоредителски права за ползване
на продукта. Ако съществува правно, а липсва фактическо
разпореждане, тогава може да се каже, че е налична обещана
потребителна стойност на изделието. Клиентът притежава права на
разпореждане в смисъл на претенции към производството и
осигуряването на продукта. Обещаната потребителна стойност, в
смисъл на обещан резултат, има значение предимно за сферата на
услугите.
От казаното по-горе, може да се
обобщи,
че логистичните дейности
са безусловно необходими за създаване на потребителна стойност на
продуктите. Потребителната стойност нараства не само с
11
подобряване на потребителските характеристики, а и с по-добро
осигуряване на нейната наличност при потребителя
2. Спазване принципите на системния подход
Степен на поемане на логистичните процеси от доставчика
Степен 1 -Транспорт до клиента
Стенен 2- Транспорт пряко до мястото за входящ контрол на
клиента
Стенен 3- Транспорт през рампата до вътрешността на склада
Степен 4- Транспорт до производствената линия на
клиента
Степен 5- Възприемане на функциите на управление на
запасите на клиента
Стенен 6- Снабдяване на всички, необходими за
дейността на клиента материални ресурси
Системният подход предполага отчитане на комплексните и
взаимообвързани връзки. Взаимодействията между елементите на
една система принципно могат да се интерпретират като връзки
"вход-изход", чрез които се изгражда логистичната мрежа на
логистичната система.Приложението на системния подход поставя
разглеждането на логистичните проблеми на нова основа. На тази
база могат да се развият нови тези от терминологичен, описателен,
теоретичен (обяснителен) и подпомагащ решенията аспект.
Дефиниционен аспект
. Въз основа на системния подход се
образуват понятия, които позволяват по-точно обхващане на
логистичните проблеми. Част от определенията за логистика,
представени в предходната глава, се основават на системни понятия.
Изграденото на тази база дефиниране на различните логистични
подсистеми има определено значение напр. за анализа на
организационните дейности и задачи. Системно-ориентираната
дефиниция на логистиката е основополагаща при анализа на
разходите, тъй като тя изяснява, кои от разходите следва да се
разглеждат като логистични.
Описателен аспект
. Системният подход предлага две предимства
при описание на материалните потоци. Първото се състои в това, че
базираните на него дефиниции за логистика позволяват представяне
на най-разнообразните логистични системи с една обща
терминология. По този начин могат да се откроят например
незабелязани общи характеристики на проблемите и техните
решения между военната и фирмената логистика или между
снабдителската и дистрибутивната логистика. Второто предимство
12
се състои в това, че при описанието на логистичните системи е
наложително обхващането на комплексните, логистични системни
връзки. Например, не се описват изолирано обработката на
поръчките, складирането, транспорта и т.н.. а се търси тяхното
взаимодействие при реализацията на материалните потоци.
Обяснителен аспект
. Системният подход поставя на преден план
разкриването на връзките между отделните системни елементи.
Затова вземането на решение, отнасящо се до даден елемент, трябва
да бъде единствено в светлината, как то ще допринесе за
подобряване действието на цялата система. Например, изолираното
решение за смяна на едно транспортно средство с друго,
притежаващо различни технически характеристики и скорост на
транспортиране, може да доведе до непредвидени изисквания към
опаковката или до значително увеличаване на складовите
наличности. Системният подход разкрива тези зависимости, защото
основно негово свойство е да анализира, как промяната в една
логистична подсистема ще се отрази на останалите. По същия начин
при възникване на проблем в някоя логистична подсистема
причините се търсят не само в нея, а и в останалите логистични
подсистеми.
Аспект на подпомагане вземането на решения
. Приложението
на системния подход позволява да се генерират определени
препоръки към лицата, вземащи съответните; решения.
Логистичните решения засягат структурата на логистичните системи
и протичането; на логистичните процеси. Изхождайки от
дефиниционния, описателния и обяснителния аспект'' и
съобразявайки се с поставените цели, могат да се разработят
модели, базирани изцяло на, системния подход. Подпомагането на
решенията посредством тези модели позволява отчитане на
логистичните взаимозависимости в много по-голяма степен,
отколкото това би било възможно при другите модели. Така се
полага по-добра основа за оценяването на наличните алтернативи за
вземане на решения и се улеснява избора на оптималната от тях
Друга основа характеристика на системния подход е, че той
съдейства за преодоляване на субоптималните локални решения при
логистичните проблеми посредством отчитане на ресурсните и
процесиите взаимодействия и се стреми към постигане на цялостен
оптимум.
13
3. Отчитане на сумарните разходи
Намаляването на разходите в една логистична подсистема може да
доведе до покачване на разходите в други подсистеми. Когато
снижаването на разходите е по-малко от сумата на увеличенията в
останалите подсистеми, това води до тяхното повишаване за цялата
логистична система. Така например намаляването на транспортните
разходи, без да се предвиди евентуално покачване на разходите за
опаковане или за съхранение на склад, ще има за последствие
нарастване на разходите за експедиция. Затова при отчитането на
общите или сумарни разходи се изисква да се вземат под внимание
всички логистични разходи, които са пряко свързани с вземането на
логистичното решение. Понятието "общи разходи" тук се използва
само за обозначаване на изискването за отчитане на всички разходи
с логистичен характер и не трябва да се обърква с традиционната
употреба при изчисляването на пълната себестойност. Като присъщи
разходи за дадено решение се отбелязват тези, които възникват
само когато се реализира определена алтернатива и отпадат, когато
тази алтернатива не се реализира.
Компоненти на общите логистични разходи
Най-напред се отчитат логистичните разходи, възникващи при
реализация на основните логистични дейности вследствие
използване на съответните производствени фактори. Допълнително
се вземат предвид разходите, непосредствено свързани със
системните логистични разходи. От една страна към тях
принадлежат разходите, произтичащи от по-ниското ниво на
обслужване.
От друга страна към логистичните разходи спадат и
партидните
разходи. Те зависят от броя на партидите, които трябва да се
изготвят в производството или да се осигурят от доставчика, а не от
количеството изделия в една партида. При производствените
партиди това са разходи за пренастройка на производството или
преминаване от един вид изделия към друг.
4.Развитие на логистичното обслужване
4.1. Същност на логистичното обслужване
Логистичните резултати, които се явяват на изхода на
логистичните системи, спадат към сферата на услугите. Те се
получават в процеса на доставка на необходимите материални
ресурси на предприятието (снабдителско обслужване, обслужване на
осигуряването с материали), както и с доставката на съответните
14
стоки до клиентите (дистрибутивно обслужване, обслужване на
пласмента) От гледна точка на връзката доставчик-клиент двата
вида обслужване (снабдителско и дистрибутивно) могат да се
разгледат като двете страни на медала. Може да се каже, че
дистрибутивното обслужване, предоставяно от доставчика, трябва
да съответства на изискванията на клиента за обслужване на
снабдяването. От гледна точка на продуктовия поток през
предприятието
дистрибутивното обслужване се отнася до потока от
готови изделия до клиента, докато
снабдителското обслужването се
отнася до потока от материални ресурси от доставчика до
снабдителския .
4.2.Логистичното обслужване като основна и спомагателна
дейност
Логистичното обслужване е една от услугите, която се предлага
допълнително редом с продажбата на основната продукция на
индустриалните и търговски предприятия. Така дейностите във
фирмата могат да бъдат разделени на основни и допълнителни.
Последните се характеризират с това, че доставчикът поема
допълнителни функции при предлагане на своите продукти, които
обаче могат да се изпълняват и от кпиента. Характерно за
допълнителните дейности е поемането на допълнителни функции, а
по този начин на разходи, които произтичат от реализацията на
процеси, свързани с предоставянето на услуги на клиента. При
дефинирането на допълнителните дейности няма някакво особено
значение, дали предлагащият се опитва да покрие техните разходи
чрез отделна цена или те са включени в цената на продукта.
Покриването на разходите може да стане с допълнителни приходи,
които могат да се постигнат, както чрез по-висока цена на продукта,
така също и чрез повишаване обема на пласмента.
Логистичното обслужване представлява допълнителна дейност,
чрез която дистрибутивната логистика на доставчика поема
определени функции, които също биха могли да се изпълняват от
снабдителската логистика на клиента. За изпълнение на тези услуги
между доставчика и клиента може да се включи логистично
предприятие. Задача на логистичното предприятие е да предложи на
доставчика (изпращача) необходимото му обслужване на пласмента,
съответно на клиента (получателя) желаното от него обслужване на
осигуряването с материални ресурси. В този случай логистичното
обслужване представлява основна дейност на логистичното
предприятие.
4.3.Компоненти на логистичното обслужване
15