Япония в завладяване на Източна Азия

Въпреки, че се е отворила за света Япония съхранява култа към миналото и към мъртвите. Символ на 

върховната власт е императора.

Определяне на посоките

Япония завзема германските колонии в Тихия океан и Китай. Въпреки че златните запаси се увеличават, 

оризът се продава на високи цени. Стига се до нападение на складове и разграбване на основната храна (оризови 
бунтове, 

1918г.

). 

Правителството на Хара увеличава броя на избирателите. Въстания в Корея и Тайван пораждат разногласия 

сред управляващите. След страшното земетресение от 

1 септември 1923 г.

, правителството въвежда извънредно 

положение. Бедствието е използвано от концерните за получаване на повече субсидии при възстановителните 
работи. Производителността скача рязко в отраслите, свързани с въоръжаването и снабдяването на армията и 
флота.

След като идва на власт през 

април 1927 г.

, правителството на ген. Танака се заема с подготовката на 

завоевателни походи. Издава се таен 

меморандум 

(дипломатически документ, който се прилага към нота, за да 

обоснове нейното съдържание)

 на министър-председателя. В него като първа задача се определя завладяването на 

Манджурия и Монголия. Следват Китай и цяла Източна Азия. Главен противник на Япония са САЩ.

Първото огнище на „най-голямата война”

Японското стопанство разчита на износа и вносо, но световната иконом. Криза свива обема им. Цените 

скачат. Увеличават се безработните. Политиците търсят изход в завсемането на Манджурия, където има предимно 
японски капиталовложения. Пречка за Япония е и гражданската война в Китай. Там през 

1924 г.

 националисти и 

комунисти влизат в конфликт за наследството на Сун Ятсен и създадената от него партия 

Гоминдан 

(нац. партия 

на демократичните републикански сили в Китай).

 СССР помага на комунистите на Мао Дзедун, а САЩ и 

Великобритания на Чан Кайши.

На 

18 септември 1931 г.

, вземайки взривяването на Южноманджурската железница, Япония нахлува от 

Корея в Манджурия. Китайското правителство търси помощ от ОН. То призовава агресорите да се изтеглят, но те 
продължават настъплението си. На 

9 март 1932 г.

 е провъзгласена държавата Манджукуо.

Японската армия нахлува в Китай до Шанхай, Пекин и Тянцзин. На 

24 февруари 1933 г.

 ОН приема 

резолюция, с която не признава откъсването на Манджурия и потвърждава 

суверенитета 

(призната пол. 

Независимост и самостоятелност на д-вата във вътрешнопол. и външнопол. Дейност, в която не се допуска  
никаква чужда намеса) 

на Китай върху Манджурия. Правителството на Чан Кайши се споразумява с японското 

командване и допуска пълен контрол в Манджурия.

„Новият ред” в Източна Азия

На 

26 февруари 1936 г.

 офицерите от съюза „Императорски път” правят опит за държавен преврат. В 

армията командва „Групата на контрола”, която настоява за премахване на конституцията, парламента и партиите.

На 

7 август 1936 г.

 Съветът на петте министри одобрява основните принципи на нац. политика. Целта им е 

Япония да стане стабилизираща сила в Източна Азия. Империята се насочва към Далечния изток, южните морета и 
Тихия океан. Проблемът е откъде да се започне.

Подписаният на 

25 ноември 1936 г. 

Антикоминтерновски пакт с Германия е насочен срещу СССР и 

комунизма. Двете страни се задължавата да не сключват никакви договори с Русия.

Стремежът на Япония да превърне Китай в колония принуждава Чан Кайши да се съюзи с комунистите. 

Япония предприема настъпление към Шанхай и Нанкин на 

7 юли 1937 г.

, но ОН се намесва отново. В резолюция от 

6 октомври 1937 г.

 ОН изказва подкрепа на Китай и му предлага помощ. САЩ отпускат заеми. СССР доставя