Астрономически основи на прабългарският календар 

Марина Загорчева 

Ръководители: Н. Кискинова, А. Стоев 

Народна астрономическа обсерватория и планетариум 

“Ю. Гагарин” 

Стара Загора 

І. Въведение 

Всички народи, които са ни известни от древността, са създали системи за отчитане на 
ритмичната смяна на деня и нощта, и на цикличната повторяемост на сезоните. 

Тези системи са наречени календари ( от латински- calendarium ). В буквален превод 
думата календар означава книга за дългове, регистър. Днес с тази дума ние означаваме 
системата за разпределение на времеви периоди ( дни, месеци, години). Целта на 
календара е да отчете времето и да подреди събитията в хронологичен ред. Още от 
древността хората са изчислявали дните, месеците и годините с голяма точност, която 
не съответства на представата ни за ниското развитие на технологията отпреди няколко 
хиляди години. 

В нашия век сме свикнали да приемаме календара за даденост. Много малко хора се 
замислят за пътя и за промените, които са довели до сегашния му вид. 

месец април 2007 година 

Сега използваната календарна система се основава на периода на една пълна обиколка 
на Земята около Слънцето (тропична година). Тя съдържа 12 месеца с променлив брой 
дни – 30; 31 или 28; 29 за февруари; като всеки е разделен на по-малки периоди – 
седмици от по 7 дена и разбира се денонощието – 24-часовата смяна на деня и нощта, 
дължащи се околоосното въртене на планетата ни. Месеците са заимствани от древните 
лунни календари, но началото на месеците в сега използвания общоприет календар не 
започват от една и съща лунна фаза и началото им е в различни дни от седмицата. 
Месеците и седмиците са заимствани като по-малки и удобни за ежедневието периоди, 
но те не се основават на някаква астрономическа ритмичност. Единствено периодиката, 

наложена от околоосното въртене на Земята, на което се дължи редуването на деня и 
нощта, както и орбиталното й движение, на което се дължи смяната на годишните 
сезони са астрономическите основи на съвременния календар, който е Григорианският 
или т.н. нов стил. 

Известните ни календари се делят основно на три вида: лунни, лунно-слънчеви и 

слънчеви, като са възникнали исторически в този ред. 

ІІ. Видове календари 

1.

Лунни календари – основават се на синодичния месец с продължителност 
от 29,5 денонощия 

Предполага се, че най-ранните календари, са тези, които са отчитали времето според 
фазите на Луната. Първите цивилизации шумери, асирийци и вавилонци, живеели по 
поречията на реките Тигър и Ефрат през ІІІ-ІV хилядолетие пр.н.е. и са използвали 
лунни календари. Жреците от Вавилон са определили с голяма точност 
продължителността на 

синодичния месец 

, който представлява една пълна смяна на 

лунните фази, траеща точно 29,530 59 денонощия или 29 дена 12 часа 44 минути и 3 
секунди. 

Едва ли точно с такава схема нашите предци са си обяснявали лунните фази.В 

техните възгледи за устройството на света , Земята и хората на нея заемат 

централно място , а над нея в небесата е света на божественото, неземното . 

Слънцето, Луната, планетите и звездите били или богове, или им се приписвала 

ролята на божествени знаци, които жреците разчитали

В превод от гръцки език думата синодичен означава буквално 

затъмнение, сливане 

. 

По време на новолунието, от което е прието да се проследяват лунните фази, Луната 
наистина се крие в слънчевите лъчи. Самият момент на новолунието е невъзможно да 
се фиксира, затова се фиксирал моментът 

неомений 

– когато при залез Слънце може да 

се забележи за няколко минути съвсем тънкия лунен сърп. Той следва с 36 часа точният 
момент на новолунието и именно от него на практика започвал лунният месец. 

Тъй като синодичният месец е приблизително 29,5 дни, то лунните месеци са били с по 
29 и 30 дни, като са се редували . Натрупването на разликата, дължаща се на минутите 
и секундите, водела до продължителност на лунната година, състояща се от 12 месеца 
или 354,36706 денонощия.Приблизителната стойност от цял брой дни 354 водела до 
отместване на първото число от месеца, както и до отместване на първото число на 
лунната година от неомения. А разликата от цели 10 денонощия с тропичната година 
неизменно водела до неудобството сезоните да настъпват по различно време всяка 
лунна година. 

Въпреки това редом с официалния, лунни календари все още се използват в Турция, 
Алжир, Мароко, Пакистан, Иран, Афганистан и другаде, където преобладаваща 
религия е мюсюлманството.За преодоляване на постоянно натрупващата се разлика, 
въведени са високосни лунни години от 355 дена и правила като: 

турския цикъл 

– основаващ се на 8-годишна периодичност, когато високосни трябва 

да са 2-та, 5 и 7-ма години. Интересно е, че това позволява да се въведе вечен лунен 
календар, защото такова редуване означава на всеки 8 години да се повтарят същите 
числа на месеците със съответните дни от седмицата. 

арабски цикъл 

– основава се на 30-годишна периодичност, съдържаща 19 прости и 11 

високосни години. 

Мюсюлманите имат и своя ера за отчитане броя на лунните години – т. н. 

хиджра 

. 

Началото й е свързано с преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина, което 
според общоприетия календар е станало през септември 622 г. пр.н.е. Според 
мюсюлманската хиджра 2006 година примерно е 1427 поред, а началото й е на 17 
април. В някои страни като Иран, Афганистан, Пакистан и Турция освен лунната 
хиджра се използва и 

слънчевата хиджра 

. Летоброенето започва от същата 

историческа дата, но за начало на всяка лунна година се приема денят на пролетното 
равноденствие, а продължителността на годината става, колкото е тропическата – 365 
или 366 дена. 

2. Лунно-слънчеви календари – основават се на продължителността на 
синодичния месец от 29,5 денонощия и тропичната година от 365 дена 5 часа 48 
минути 45,9747 секунди 

Уседналият начин на живот изисква стабилни постройки и приспособяване на големи 
площи около градовете за добиване на реколта. За изхранването на населението не е 
достатъчно само отглеждане на домашни животни, но и развитие на земеделието, което 
е силно зависимо от климата, от сезона. Календарната система за отчитане на времето 
за тази житейска необходимост се налагала с времето и определено може да се твърди, 
че колкото по-точен е използваният календар от една цивилизация, толкова по-развита 
е тя. 

Докато лунният календар е на основата само на синодичния месец, то лунно-
слънчевият календар се основава както на синодичния месец, така и на тропическата 
година. 

Орбитално движение на Земята около Слънцето. 

Една пълна обиколка е тропическата година. 

Тропическата година отразява орбиталното движение на Земята около Слънцето. 

Поради наклона на земната ос в пространството, при това обикаляне на Земята около 

Слънцето, слънчевите лъчи огряват под различни ъгли различни части от земната 

повърхност. Затова в умерените географски ширини например се редуват сезоните 

пролет, лято, есен, зима, а те определят земеделските дейности през годината. 

Годишни сезони 

Лунно-слънчевият календар е по-точен, но и доста сложен, защото нито синодичният 
месец, нито тропичната година имат цял брой денонощия и трудно се напасват.