Методика на обучението по БЕ в ДГ

Г. Янкова

Образователно съдържание по БЕ в подготвителна група в ДГ

Съдържателни аспекти на образователното взаимодействие по БЕЛ

Системата на обуение по БЕЛ в ДГ се реализира чрез 

образователното дейстиве, при което се решават задачи, с помощта на 
адекватни технологии – това са дейности на преподаване и учене. За 
усвояване на образователното съдържание и постигане на целите, заложени 
в програмата за възпитание на детето от 3 до 7 год., от особено значение е 
реализираната педагогическа технология, която трябва адекватно да се 
вписва в съвременната образователна парадигма, чиито разпознаваеми 
признаци са: комуникативност, прагматичност, иновативност, 
интерактивност, вариативност и др. Тези признаци влияят върху всички 
компоненти на методическата система, които се проявяват като единство и 
в своите функции. 

От изключително значение за системността в образователното 

взаимодействие са съдържанието и целите на обучение – съдържателните 
аспекти на обученето. Усвояването на образователното съдържание е 
прибилижаване към крайните цели на обучение. Учебната информация, 
структурирана в отделните ядра на образователното съдържание е в пряка 
връзка с целите, определени в програмните системи и държавните 
образователни изисквания.  

Целта на обучението по БЕ в ДГ е формирането на правилна устна 

реч и навик за речево общуване с околните, въз основа на овладяване на 
българския книжовен език. В така формулираната цел са представени 
едновременно трите аспекта на езиковото обучение – практиески, 
образователен и възпитателен. Децата още на 3 год.могат да говорят на БЕ, 
за тях той е роден (не става дума за децата белингви),  но в ДГ се извършва 
преход от неусъзнатото ползване на езика към съзнателно и целенасочено 
използване. 

При усвояване на езика се има предвид действието на два подхода: 

комуникативно-дейностен подход към обученето и системно структурен. 

Устната реч като цел на обучението по БЕ в ДГ, в частност 

подготвителна група, заема основния дял в областта на речевото общуване. 

1

Методика на обучението по БЕ в ДГ

Г. Янкова

И поради факта, че тя има динамична и сложна структура, организирането 
и провеждането на обучението по роден език е изключително трудно. 
Устната реч е единство от взаимносвързани страни – външна и вътрешна, 
звучаща и значеща, физическа и смислова. 

В дейностен план в устната реч се бележат четири основни 

компонента:

1.

Ориентировка

2.

Планиране

3.

Изпълнение

4.

Контрол

Устната реч подготвя овладяването на писмената реч. При реализацията на 
основната цел се решават задачи, които можем да обособив в 3 групи:

I.

Задачи по развитие на свързаната реч

II.

Задачи по овладяване на езиковия материал

III.

Задачите за подготовката за уграмотяване и работата с художествена 

творба

Главна и водеща задача е развитието на свързаната реч и мотивите за това 
са следните:



Единствено свързаната реч позволява случването на речевото 

общуване и разбирането между хората



В свързаната реч най-ясно проличава връзката между речевото и 

умственото развитие на детето



Свързаната реч закономерно включва в себе си всики други основни 

задачи – фонетични, лексикални, граматични. 

Формирането на свързаната реч започва много рано и изпълнението на 
основните задачи е обезпечено чрез учебното съдържание. 
Образователното съдържание включва обучаваща информация по 
фонетика, по лексикология, по граматика, която се предава на децата и се 
възприема от тях с цел прилагане в речевата им практика. Лингвистичната 
информация по фонетика е свързана с понятията звук и буква, с 

2

Методика на обучението по БЕ в ДГ

Г. Янкова

артикулацията на звуковете, с разпознаването им в потока на речта и 
определяне на мястото им в думите със съчетаването им в срички и думи. 
В педагогическите ситуации се формират умения за елементарен, непълен 
звуков анализ. 

На занятията по лексикология децата се запознават с думата като 

единица на езика с нейното лексикално значение (думата нозовава 
предметите около нас, действията, които извършваме), правят разлика 
между звук, сричка, дума, разбират отношенията на синонимия, антонимия 
и омонимия, познават родовите и видовете понятия.

По морфология осмислят спецификата на частите на речта като думи 

за означаване на предметите, признаците, количествата им и действията с 
тях. Запознават се с думи за означаване на пространствени и времеви 
отношения. Научават, че думите се свързват по определени правила 
(съгласуване по род, число, лице, време и т.н). 

По синтаксис се запознават с изречението. С видовете изречения по 

цел на общуване и по състав. В учебното съдържание е включена 
информация за текста, като няколко изречения, с които казваме нещо. В 
учебното съдържание са включени и някои от формулите на речевия етикет 
(учтивост, поздрав, сбогуване, молба). 

В ядро подготовка за ограмотяване се разграничават две насоки:

•

Осъзнаване на езиковата действителност

•

Подготовка за писане и четене

При работа с художествени творби се запознават с произведения от 
различен жанр (стихотворения, приказки, басни, гатанки) на български и 
чужди автори.

Освен знания, в учебното съдържание са включени като втори 

компонент, умения за непълен езиков разбор за възприемане на кратки 
текстове (рецептивни умения) и създаване на собствени текстове. 
Специфично място имат и уменията за осведомяване и самоосведомяване – 
гледане на образователни програми, филмчета, театър, компютърни игри, 
разговор с възрастните. Чрез образователното съдържание се формират и 
отношения към българския език – че той е звучен, мелодичен, изразителен.

Образователното съдържание в учебната програма е регламентирано 

и представено диференцирано по възрастови групи. Най-общо посоката на 
промяна е към усложняване в обемен и съдържателен план поетапно 

3

Методика на обучението по БЕ в ДГ

Г. Янкова

надграждане, като се разчита на вече познатата информация. Например в 
първа възрастова група се работи върху уточняване на изговора на 
звуковете в кратки думи в междуметия, като се разчита на 
звукоподражанието. Речникът се обогатява с думи, означаващи цветове, 
животни, растения, прибори, действия, усещания, членове на семейството. 
Децата усвояват думи от мъжки, среден, женски род, като категорията се 
осмисля с помощта на думи, при които естествения род съвпада с 
граматическия. Работи се върху кратки текстове – опростен сюжет, малко 
герои, опростена композиция. Децата образуват кратко просто изречение. 
Правят разказ по картина, съставят описания, преразказват част от 
приказка. Във втора група продължава работата върху изговора на 
звуковете, на съчетанията „й” и „я”, „й” и „у”, „ь” и „о”, на групи съгласни, 
запознават се с прилагателни в различни степени, съгласуват прилагателни 
и съществителни по род и число. Речникът се обогатява с думи от различни 
тематични области – празници, семейство, годишни времена, превозни 
средства, с думи за емоционално състояние, с умалителни думи. 
Продължава работата върху просто изречение, върху приказка и съчинение. 
В трета група се поставя акцент върху звуково-буквена представа, съставят 
сложно изречение със съюзи „а”, „но”, „и”, правят словесен анализ на 
изречението, сричков анализ на думата, упражняват употребата на 
преизказни глаголни форми (Петьо вчера бяхме в зоологическата градина. 
Разкажи какво видяхме там. Гошо, хайде сега разкажи какво каза Петьо). 
Довършват сложни съставни изречения с подчинени определителни, 
обстоятелствени и допълнителни. („Надявах се да видя морето, но то не се 
вижда през този прозорец” – това изр. е сложно смесено ; „Хотелът, където 
нощувахме е много красив – сложно съставно, с подчинено определително; 
„Когато задуха вятър, става студено – сложно съставно, с подчинено 
обстоятелствено за време; „Жената, която беше млада и хубава, стоеше на 
пътя” – сложно съставно с подчинено определително). Правят разлика 
между букви „ю” и „я” и звукосъчетанията  „й” и „я” и „й” и „ю”. Също 
така се запознават със звук „дж” в Джудже. Овладяват нови етикетни 
формули, продължава работата върху продуктивни и непродуктивни 
текстове. Запознават се със сравнението като художествено средство, 
възприемат и анализират художествени текстове, разлини по жанр.

В 4-та група продължава работата върху звуковете, диференцирани 

гласни и съгласни, върху писане на букви по образец, речникът се 
обогатява с названия на обекти с 3, 4 и 5 звука. Могат да изразяват 

4

Методика на обучението по БЕ в ДГ

Г. Янкова

логически отношения, разбират преносното значение на думите, познават 
омоними, използват синоними и антоними, различават родови и видови 
понятия. Образуват глаголи в минало, бъдеще и сегашно време. С помощта 
на учителя образуват сложни съставни и сложни смесени изречения. 
Констроират въпроси с въпросителни думи. Продължава звуковия анализ 
на думите, сричковият анализ също, словесния анализ на изречението. 
Децата четат на срички едносрични и двусрични думи. Звуковият анализ се 
усложнява – брой на звуковете, ред, място,, синтез на думи, развиват се 
графични умения, речникът се обогатява със сродни думи (с общ корен). 
По развитие на речта се работи по всички видове устни текстове, като се 
усложняват дидактическите задачи. Художествените творби са с усложнен 
сюжет, коментара включва въпроси за сюжета, за композицията 
(постройката на текста), за героите, за художествения език, за авторовото 
послание.

Специфични особености при реализирането на образователното 

съдържание по роден език

Обучението по роден език заема централно място в образователната 

програма за подготвителна група, защото езиковото развитие на детето е 
свързано с всички образователни направления. Чрез общуване детето 
участва в педагогическото взаимодействие и във всяка дейност в 
целодневния режим. Основното умение, което детето трябва да усвои е 
умението да общува, а основното знание – знанието за езика, което по 
безспорен начин интегрира и акумулира в себе си на значително по-високо 
интелектуално и теоретично равнище всяко друго знание. От друга страна 
обучението по БЕ в подготвителна група е свързано не толкова с 
осигуряването на специалната подготовка на детето за ограмотяване, 
колкото с формирането на общата психологическа готовност на детето за 
училище и за училищно обучение. Произволността на психичните процеси 
у детето и рефлексията на собственото му поведение могат да се формират 
успешно към края на предучилищния период изключително на основата на 
опосредствената вербална дейност.

5