ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

ПРАВНО­ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

НА ТЕМА:

„ДОГОВОРНО ПРАВО В СРЕДНОВЕКОВНА

БЪЛГАРИЯ”

ИЗГОТВИЛ:                                                            ПРОВЕРИЛ:

1

БЛАГОЕВГРАД

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

………..…………………………………………………………..…..….3

1. Зараждане и развитие на облигационното право……………………..5

2. Видове договори…………………………………………………………7

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

………………………………………………….....…….…20

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

………..………..……21

2

УВОД

ИБДП   /Историята   на   българската   държава   и   право/

  изучава

историческото   развитие   на   българското   право,   държавните   институти   и
институции   както   и   цялостното   устройство,   структура   и   развитие   на

българската   държава.   Предмет     на   ИБДП   е   историческото   развитие   на
отделните   отрасли   на   правото   –   семейно,   наследствено,   договорно,

процесуално,   наказателно   и   други.   Тя   изучава   още   държавното   и
административното   устройство   на   българската   държава   и   нейната

социално­икономическа структура.

Българската   държава   възниква   на   определен   етап   от   развитието   на

славянското и прабългарското общество. Нейното възникване и развитие се
обуславя   от   дълбоките   социално­икономически   промени   в   живота   на

славяните   и   прабългарите.   Създаването   на   българското   право   се
осъществява   в   условията   на   силна   централна   власт   и   наличие   на   едно

господстващо   съсловие,   което   се   стреми   да   узакони   съществуващото
положение.

Когато   се   говори   за   правото   трябва   да   се  разбира   както   държавното

законодателство   така   и   българското   обичайно   право.   То   възниква   в

преддържавния период, но се запазва и след това. 

Обичайното   право   изпитва   влиянието   на   държавните   институции   и

официалното   законодателство,   но   същевременно   то   също   оказва
въздействие в/у тях. 

В   този   смисъл   може   да   се   говори   за   паралелно   съществуване   на

обичайното право и държавното право. Обичайното право играе особено

3

важна роля в периодите на чуждо владичество, когато в страната се прилага

чуждо законодателство. 

Българското   обичайно право съдейства за запазването на българската

правна традиция и българската  народност. 

В   края   на   19в.   и   началото   на   20в.   обичайното   право   има   силно

въздействие,   че   се   налага   законодателите   да   променят   съществуващите
закони. 

Закони за наследство – заложените в него норми, противоречат на бълг.

традиция, следователно дава равни права на мъжете и жените ( заимстване

от френското и италианското законодателство ). 

През 1896г. и 1906г. изменение се налага в традиционното за българите

положение. Мъжете изкупуват дяловете на наследството от женски пол.
Изкупуването   се   регламентира   нормативно.   Когато   традицията   е   много

силна, дори и със закон не можеш да я промениш.

В българската традиция до 50­те на 20в. се изучава история на правото,

след това история на българската държава и право. Държавните институции
са правно регламентирани.

4

1.Зараждане и развитие на облигационното право

Облигационното   право   е   това   право,   което   свързва   две   определени

страни,   обикновено   две   лица.   В   основата   му   лежи   облигационното
отношение   по   силата   на   което   една   от   тия   страни   може   да   изисква   от

другата да направи  или даде  нещо. Тази страна, която иска, т.е., която
притежава облигационно право, се нарича обикновено с думата кредитор

(от глагола credoр, вярвам  ). Страната, която трябва да изпълни искането,
да даде нещо или да направи нещо, се нарича дебитор или длъжник. На

правото на кредитора да получи нещо, отговаря задължението на длъжника,
при   неизпълнение   на   което   кредиторът   има   възможност,  по   юридически

път, да търси удовлетворение. 

Облигационните задължения т.е. задълженията на едната страна да даде

или да направи нещо в полза на другата­ могат да възникнат главно по два
начина. Единият е по силата на договор между двете страни, а другият­ при

неправомерни деяния, при които интересите на едната страна са увредени
от   другата   и   в   резултат   на   това   възникват   задължения   да   бъдат   те

удовлетворени. В първия случай се говори за задължения ex contractu, във
втория­ за задължения ex delicto.

Облигационното право е разработено подробно от римските юристи, тъй

като то е имало твърде  голямо приложение. Знаем, че тогава имало силно

развита търговия, налице е било значително парично обръщение, сключвани

5

са   били   заеми   и   наеми,   организирани   са   били   дружества   за   съвместна

стопанска   дейност  и  пр.  Всичко   това   е  давало   тласък   на   развитието   на
облигационните отношения и е карало законодателите и юристите да ги

разработят детайлно, да изградят цяла система на облигационното право. 

Тази система е легална в основата на Юстиниановото законодателство

през  Vl  в.   ,а   отделни   нейни   положения   са   били   възприети   в   по­късни
византийски   правни   паметници:   Еклогата,   Прохирос   номос,   Пира,

Шестокнижието на Арменопулос и пр. 

Установяването на феодалния строй в средновековна България е било

свързано   с   подем   на   производителните   сили   в   страната,   с   усилване   на
общественото   разделение   на   труда,   с   по­голямо   развитие   на

занаятчийството,   на   вътрешната   и   външната   търговия.   Паричното
обръщение,   твърде   слабо   развито   през  lX­X  в.   секат   собствени   монети,

което   е   едно   доказателство   за   напредъка   на   икономическия   живот   на
страната, за преодоляването на затвореното, натурално стопанство. 

Във   връзка   с   това   развитие   на   средновековна   България   се   създават

благоприятни  предпоставки  за  по­голям  брой правни  сделки от  рода  на

покупко­   продажба,  заеми,  наеми   и   пр.   Феодалите,  чиято   мощ   нараства
много, се явяват като купувачи на земя и същевременно като предоставящи

заеми   и   като   наемодатели.   Селяните,   в   мнозинството   си   обеднели   и
страдащи от липса на земя и пари са изгоден обект за техните действия. Те

вземат от тях пари под лихва, отиват по земите им в качеството си на
изполичари,   изпълняват   занаятчийски   поръчки   за   нарасналите   им

консумативни изисквания и пр. 

По такъв начин феодалният строй, свързан с подем на производителните

сили,с   изостряне   на     имуществената   диференциация,   на   общественото
разделение   на   труда,   на   паричното   обръщение   и   пр.­   дава   тласък   на

6

облигационните   отношения   в   страната.   Съответно   с   това   се   усилва   и

нуждата от уреждането на тези отношения, от наличието на установен ред в
тази област. 

Най­   пригодно   за   тази   цел   е   било   правото   на   съседната   Византийска

империя, в чиято основа са лежали постановките и принципите на римските

юристи. Това право е било вече познато на българите чрез Еклогата, внесена
у   нас   след   покръстването   и   преведена   на   славянски.   То   е   останало   да

действа, вероятно и през Xlll­ XlV в.

2.Видове договори

Предмет на облигационното право са видовете договори и някои други

източници   на   облигационни   задължения.   Във   практиката   разграничаваме
четири основни източника и такива задължения:



Договор ( контракт ) ­ договорът е съглашение на две или повече лица

с   което   те   поемат   насрещно   права   и   задължения.   Характерно   за
средновековните договори е че те могат да бъдат както писмени така

и   устни   което   не   променя   тяхната   валидност.   Обикновено   те   се
сключват   на   публични   места   (   пазари,   тържища   и   други   )   във

присъствието на свидетели.

Предвидени са санкции (обезщетения) при неизпълнение на договорените

задължения а в някои случаи се допуска едностранно разваляне на договора
дори и без неизправност от насрещната страна (Земеделски закон член 4).



Квазиконтракти (полудоговор) ­ представляват правомерни действия

които пораждат задължения подобни на договорните без да е сключен
договор между страните ( Земеделски закон член 81 ). 



Деликти   ­   представляват   неправомерни   и   виновно   извършени

действия с които се причиняват вреди ( увреждане или причиняване

7