Висше училище „Земеделски колеж” 

УНЦ – град Велико Търново

Курсова задача

По дисциплината Етнология

Студент: Емил Марианов Марков

Специалност: Икономика на туризма, 1 курс, 2-ри семестър на учебната 
2008/2009

Форма на обучение: Дистанционна

Фак.№ 0005233

Тема:  Посещение, на етнографски музей и описание, на експозицията

                                                        Изготвил.............................
                                                                        /Емил М.Марков/

Посещение на Архитектурно - Етнографски Комплекс "Етъра"-

"Един друг свят - хармония между минало и настояще"

1. Реалност или истинска приказка...?

Намираме се, в подножието, на Стара Планина, само на 8 км., от град 
Габрово, когато, постепенно, от съвременната реалност, на градската 
среда, попадаме, в атмосферата на Възрожденска България...отваряме 
широко очи и се впускаме, в една разходка, назад във времето, за да 
опознаем, отблизо, живота, занаятите и творчеството, на българите, от 
втората половина на 18 и началото на 19 век. Мястото, на което се 
намираме, е АЕК "Етър" гр.Габрово. Разположен, по продължението на 
двата бряга, на река Сивек, на площ от 7 ха, етнографският комплекс 
представлява идеално място, за "среща" с българския бит и култура, 
място, където миналото оживява...!
АЕК "Етъра", е първи по рода си, в България, открит е на 07.09.1964 г, 
негов инициатор и основател е Лазар Донков, за да може " ...миналото 
да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да се съхрани това 
огромно национално богатство".
Мястото, е обявено за Народен парк през 1967 г., а основната  цел, на 
музейната експозиция, е да разкрие архитектурата, бита и стопанското 
минало, на Габрово и Габровския край, по време на Българското 
Възраждане - време, когато, в града, се развиват над 26 занаята, чийто 
изделия намират пазар,  в развити тогава търговски центрове като 
Букурещ, Виена, Андола и др.
На територията на музея, са разположени три основни сектора, които 
оформят цялостния облик на комплекса, елементите, на които, 
естествено се съчетават, със заобикалящата ги, природна среда. Тук в 
уникална хармония, последователно функционира, единствената по 
рода си, в България,  

Народна техника, по вода

, която съдържа 10 

обекта и е една от най-добре организираните, технически, сбирки сред 
европейските музеи, на открито. Най-важната особеност, на сбирката, е 
че всички обекти, действат така, както в миналото, благодарение на 
заварената, на място, вадищна система, оформена, на две нива. На 
първото ниво, са разположени точилото, тепавицата, воденицата - 
"Караджейка", велявица, струг за гаванки, а на второто ниво - 
гайтанджийска одая, воденица - "Долапкиня", струг, за бъклици  и 
бачкаджийница. Пусната в действие, водната система показва, 

рационални, технически решения, плод на изобретателността, на 
балканджиите и носената, през вековете, традиция, за използването, на 
водите, като задвижваща сила. Не случайно, водното колело, се 
превръща, в емблема на "Етъра". На фона, на хармонията, между водата 
и природата, естествено, се вписва и другият основен сектор, от 
комплекса - ансамбълът "

Занаятчийска Чаршия", 

който включва 

шестнадесет образци, на българската архитектура, разкриващи таланта, 
на възрожденските строители. Както е известно, в миналото, 
занаятчиите сами произвеждат  и продават продукцията си, ето защо 
техните работилници, са се намирали на първия етаж, на къщите, точно 
на главната улица, за да могат да се намират в непосредствена близост 
с потребителя. Ето защо, занаятчийските ателиета, пресъздадени в 
комплека, са разположени така, че посетителите могат да наблюдават, 
отблизо, майстора и да си купят, ръчно изработените, изделия. На 
втория етаж, са разположени изложбените и експозиционните зали. 
Обликът, на възрожденския град, се допълва и от допълнителните 
елементи, като 

сградите с обществено значение

 - църквата, която е 

пазителка на вярата и обичаите на българите, мостовете - неизменна 
част, от облика на града, часовниковата кула – служила, за измерване 
на работния ден на занаятчиите, както и типичните, за българската 
народна култура, каменни чешми, изграждани от знайни и незнайни 
майстори, за да "уловят" вечния порив на водата....! 

2. "Етъра"....когато миналото оживява!

 И ето....то наистина оживява, когато, веднъж, прекрачили прага, на 
етнографския комплекс, реалността, загубва своите граници, за да даде 
път, на това, което съхранява истинското, непреходното, българското. 
И това не е случайно, който дойде тук, обиква повече родината си, 
който дойде тук, става друг! 
Още преди да сме прекрачили, официалния вход, на комплекса, 
вниманието е привлечено от 

мозаечното пано

, което се намира, в 

началото на "Етъра". То е изградено през 1975 г. и е дело на А.Ангелов 
и И.Донков. След като, посетителят, прекрачи голямата дървена врата, 
бележеща входа на музея, разходката в миналото започва...асфалтовият 
път, се сменя от калдъръмените алеи, които те повеждат, в един друг 
свят. Каменнните зидове, на сградите, сякаш естествено прилягат, на 
чимширените алеи, лъкатушещата река, мостчетата и в същото време - 
близостта на естествено разположената гора, водеща към Балкана. 
Сгушено, в зеленината на дърветата и шарените багри на цветята,