Думата   "матура"   според   данните,   съдържащи   се   в   Българския 

етимологичен   речник,   е   заемка   в   български   от   немски.   В   немската 
дума   Matura   пък   добре   си   личи   латинската   дума   maturus.   Maturus 
според   Латинско-българския   речник   означава   'зрял'.   Българският 
етимологичен   речник   отбелязва   и   наличието   на   думата   "матур"   (с 
ударение   върху   първата   сричка),   която   в   Разложко   означава   'стар 
овен   или   козел',   а   в   с.   Доброславци,   Софийско,   се   употребява 
ругателно   със   значение   'възрастен,   зрял   човек'.   Отбелязана   е   в 
речниците   и   думата   "матуритет",   която   означава   'зрялост',   и 
производното й прилагателно "матуритетен".

Matura   (Matur,   Maturita,…,Матура)   е   дума,   която   се   използва   в 

Австрия,   България,   Албания,   Босна   и   Херцеговина,   Чехия,   Италия, 
Лихтенщайн,   Македония,   Полша,   Сърбия,   Словакия,   Словения, 
Украйна. 

За   матури   в   България   се   говори   още   в   XIX   век.   В   края   на 

1883/1884 учебна година в Софийската класическа гимназия за първи 
път държат матура. На изпита са допуснати 8 ученика, като 7 от тях 
получават свидетелство за зрялост. 

През 1891 г. се въвежда матура при завършване на гимназия – 5 

писмени   и   5   устни   изпити.   При   класическите   гимназии   те   са: 
български, латински, гръцки, немски или френски и математика.

−

Държавни зрелостни изпити 

са проведени за първи път у нас през 

1878 г

. 

o

Зрелостниците 

са полагали 

и писмени, и устни изпити

 години 

наред. 

o

Матурите са били задължителни 

за всички, завършили  от 1892 г. до 

1965 г. 

Историческа справка

I. История на фондообразувателя

През Руско-турската война от 1877–1878 г. при Главното командуване на руската армия 
действувала Канцелария за гражданското управление на освободените зад Дунава земи, 
ръководена от княз Вл. А. Черкаски. Гражданската канцелария имала за цел да положи 
основите на новата българска администрация.

След сключването на Санстефанския мирен договор Гражданската канцелария била 
премахната и по-нататъшното уреждане на новата българска държава било 
прехвърлено на специален руски императорски комисар, за какъвто е бил назначен 
Александър Дондуков-Корсаков.

През 1878 г. е бил създаден отдел за народното просвещение и духовните дела при 
Канцеларията на руския императорски комисар в България, който съществувал до края 
на юни 1879 г. За негов ръководител е бил назначен проф. Марин Дринов.

В уредбата на учебното дело М. Дринов е бил привърженик на децентрализацията и 
автономността. Първите училищни законодателни актове, които поставили основите на 
училищното дело били «Временен устав на народните училища», «Временни правила 
за реалните училища», «Постановление за инспекция на народните училища» и др. 
Основното в тях е, че на общините се възлагали задълженията по издръжката на 
училищата и назначаването и изплащането заплати на учителите. Държавата запазвала 
правото си да изработва програми и да контролира учебната дейност на общините. Тези 
положения са били валидни до 1891 г. Училищата според устава се делели на 
първоначални, средни и главни. Първоначалните имали 3 отделения, средните били 
двукласни, главните четирикласни. Тази система на училища се запазила за кратко 
време. В зависимост от все по-нарастващите нужди тя се видоизменяла и допълвала. 
Така например за усъвършенствуване работата на учителите се създават временни 
педагогически курсове. На основата на тези курсове израстват педагогическите 
училища и институти в Лом, Казанлък, Шумен, Кюстендил и др.

С приемането на Търновската конституция в Княжество България се установили 6 
министерства. Едно от тези министерства е било и Министерство на народната 
просвета — създадено на 5 юли 1879 г. От тази дата до 9 септември 1944 г. в него се 
сменят 50 министри, някои от които са стояли само 1 месец. Постоянната смяна на 
министрите идва да подчертае отношението на буржоазните партии към това «постно», 
недоходно министерство. Какво отражение имат партизанските борби, личи и от факта, 
че само за един месец — август 1886 г. МНП е сменило 5 пъти своя министър.

През 1891 г., когато министър на народната просвета е Г. Живков, е бил издаден тъй 
наречения «Живков закон», който е внесъл известна централизация в дейността на 
училищата — държавата иззела функциите на общините. С този закон училищата се 
делят главно на държавни и частни. Със същият закон се създали и окръжните 
училищни съвети.

На 1/13 октомври 1888 г. е бил открит Висш педагогически курс, с историко-
философски отдел. През следващата година бил открит и физико-математическия 
отдел, като тези три отдела се преименували в 1894 г. във факултети, а преподавателите 

— в професори и доценти и слушателите — в студенти. През 1904 г. Висшето училище 
било преименувано в университет.

Към университета по-късно се открили Медицински факултет (1918 г.), през 1923 г. 
започнал занятие Богословския факултет (1923 г.) и Ветеринарно-медицинския 
факултет (1924 г.). Постепенно университета се разраствал, като през 1940 г. имал 7 
факултета.

Освен университета, подведомствени на МНП са били специалните училища, научните 
институти, културните учреждения и др. През 1896 г. било основано «Рисувалното 
училище», което от 1909 г. било преименувано в «Художествено-индустриално». 
Веднага след освобождаването на България от османско владичество, била създадена 
Народната библиотека, към която е бил и Археологическия музей, който през 1891 г. се 
отделя като самостоятелен институт. Към Археологическия музей е съществувала 
етнографска сбирка, която през 1906 г. прераснала в Етнографския музей.

Освен посочените учреждения и институти, подведомствени на МНП са били: 
институтите за слепи и глухонеми, Духовното училище в Самоков, Музикалното 
училище, Метеорологическата станция, Народния театър, Статистическото бюро 
(1881–1894 г.) и др. За правилното ръководене на всички тези институти и учреждения 
към МНП се създават различни комисии и съвети, като Висш учебен съвет за 
подработване проектозакони, правилници, наредби и др., комисия за легализиране 
дипломи издадени от чуждестранни учебни заведения, индустриална комисия за 
ръководене земеделските и занаятчийски училища и т. н.

Министерството на народната просвета чрез създадените към него съвети, комисии и 
др. е ръководело и утвърждавало уставите на всички културни, благотворителни, 
спортни и др. организации, като: читалища, въздържателни, туристически, женски 
дружества и т. н.

Към Министерството на народната просвета е имало множество фондове за 
подпомагане бедни и даровити ученици и студенти, за постройка на училища и 
университети като: Христо и Евлоги Георгиеви, П. Керемидчиев и др.

Успоредно с икономическото развитие на страната постоянно се мени и училищната 
система с оглед да може да даде все по-квалифицирани и образовани кадри за нуждите 
на буржоазно-капиталистическата държавна машина. За това говорят постоянните 
промени на закона за народната просвета, по-значителни от които са: на Г. Живков през 
1891 г., Н. Мушанов — 1908 г. С. Бобчев — 1912 г., Ст. Омарчевски — 1921 г. и т. н.

Учителите са били едни от най-прогресивните дейци сред интелигенцията при 
буржоазно-капиталистическите условия. Учители през отделни периоди са били Д. 
Благоев, В. Благоева, Л. Кандев, Димо Хаджидимов и други. Почти всяка година са 
били уволнявани редица учители за прогресивна дейност. Особено масови уволнения е 
имало през 1900 г. за отказ на учители да участвуват при събирането на десятъка и за 
обявяване против десятъка. Големи уволнения на учители са ставали след 
Септемврийското въстание, при Ал. Цанков, който е бил министър на просветата. 
Структурата на Министерството е била много непостоянна, често се изменяла. Почти 
всяка година и при всеки нов министър са били извършвани структурни промени. За 
ръководенето на учебното дело още от самото начало били създадени отделения. До 

1898 г. е имало две отделения, които с разширение формите на образованието се 
увеличавали. Така например след влизането в сила на «Мушановия» закон структурата 
на министерството през 1910 г. е била: 1. Отделение за средното и висше образование; 
2. Отделение за прогимназиите; 3. Отделение за основното образование; 4. Отделение 
за културните дела; 5. Отделение за счетоводството и 6. Главни инспектори. По-късно 
някои от отделенията се разраснали в отдели, към които се създават нови отделения и 
вече през 1939 г. Министерството е имало следната по-завършена структура:

1. Кабинет на министъра с:

а) Бюро за личен състав;

б) Служба за инспекция на всички подведомствени на Министерството учреждения;

в) Бюро за обща регистрация и експедиция;

г) Общи служби.

2. Отдел за училищното образование и възпитание с:

а) Отделение за средните и висши училища и университети;

б) Отделение за основните училища, детските градини и домове, институти за слепи и 
глухонеми и др.;

в) Служба за частните училища.

3. Отделение за културните учреждения и дейност с:

а) Служба за театри, кина и музика, заедно с Музикалната академия;

б) Служба за музеите, библиотеките и художество, заедно с Художествената академия;

в) Служба за изящна литература, детска литература и читалища.

4. Отделение за телесно и държавно гражданско възпитание в училищата и извън 
училищата.

5. Отделение бюджетно-контролно.

В Централния държавен исторически архив са приети архивните документи на МНП до 
1 януари 1944 г. До 9 септември 1944 г. дейността на Министерството се простира в 
един период от 66 години.

II. История на фонда

Общо дейността на МНП е обхваната от архивни документи за период от 54 години 
предадени в ЦДИА. До 1887 г. няма запазени документи, а също и за годините 1888 и 
1893 г. За първите години има запазени много малко материали: за 1887 г. само 2 
архивни единици, 1889 — 3, 1890 г. — 5 и т. н. докато за 1921 г. има 73, които за по-

късните години се увеличават.

По-голямата част от архивните документи образувани от дейността на МНП са 
унищожени. Заделени са онези, които са имали справочно значение, като заповеди, 
свидетелства за учителска правоспособност, преписки по легализирането на дипломи и 
т. н. В архивния фонд има малко запазени ценни материали, тъй като в миналото преди 
9 септември 1944 г. буржоазията не е имала интерес да остави следи от своята класова 
политика. Така например от 1901 г. са унищожени преписките по правописа, протести 
на учители и учителски дружества и т. н. Най-големи унищожения са ставали през 1919 
г. (няма запазени за това протоколи, а са правени отмятания направо на описите) и 1934 
г. (от тази година протоколите за унищожение на документите са запазени). През 
същата година е имало назначена, с постановление на Министерския съвет, комисия в 
състав: проф.Сп. Казанджиев, П. Мутафчиев, Ст. Романски и др., която е изработила 
ориентировъчен списък за ценните архивни документи, а също и предложение за 
изграждането на държавен архив, което предложение не се осъществява. Голяма част от 
запазените материали, особено заповедите, укази и др. са публикувани в «Училищен 
преглед».

Целият архивен фонд е подреден по хронологично-структурния ред. От 1901 до 1944 г. 
материалите имат описи на дела — това им е и класификационната схема, която е 
запазена и в архива.

Първото постъпление на документи от архивния фонд в ЦДИА е от 14 ноември 1953 г. 
Постепенно са приети и останалите части (по години). Архивният фонд на МНП е 
заведен в книгата на фондовете под № 177. В архива е извършена само дообработка на 
документите, като е запазена в общи линии организацията им. Архивните единици са 
подредени по хронология.

Фондът съдържа ... броя инвентарни описи, които ще бъдат публикувани 
последователно.

Към настоящият инвентарен опис са съставени именен и географски указатели(1), 
както и списък на употребените съкращения.

Имената на лицата и наименованията на селищата са посочени така както се срещат в 
документите. Не е посочено местонахождението на учрежденията в София, на които 
това личи от самото наименование.

Класификационна схема

I. Ръководство на министерството — основни документи

а) Укази и доклади

б) Окръжни

в) Закони, законопроекти, програми, правилници

г) Заповеди

д) Доклади на главните инспектори по възпитателната и образователната дейност.

II. Подведомствени учреждения и други

а) Библиотеки

б) Университет

1. Ректорат

2. Музикална академия — музика

3. Художествена академия — художество

в) Музеи — археологически, етнографски, къщи-музеи и др.

г) Училища

1. Гимназии

2. Първоначални и прогимназиални

3. Педагогически институти и училища

4. Частни и специални училища

5. Институт за слепи и глухонеми

д) Метеорологическа станция

е) Българска академия на науките

ж) Театри и опера

з) Училищни инспекции

и) Анкети, проверки, донесения и др. за прояви на учители и ученици

1. Дисциплинарни

2. Политически

к) Ученически кина, Държавна печатница и др.

III. Отношение с неподведомствени организации и частни лица

а) Министерски съвет, Народно събрание и двореца

б) Министерства, учреждения, организации

в) Частни лица — легализиране дипломи и др.

IV. Фондове, дарения, стипендии, завещания

V. Народни песни, статии, драми (рецензиране, аткупуване, публикуване и др.); 
юбилеи, честване народни будители и др.

VI. Финансова дейност

а) Заплати, щатове на подведомствени служители

б) Други финансови въпроси

VII. Културни връзки с чужбина

Инвентарен опис

1. I–а Доклади и укази за назначения, уволнения, повишения, разрешаване задграничен 
отпуск на учители, отпускане помощи за подпомагане на у-ща, закупуване на списания 
и др. 291 л.

3 март–25 ноем. 1887 г.

2. III–б Преписки с м-вата на финансите и правосъдието, Учебното окръжие в София, 
Димитър Ив. Золотович за даряване на средства, поддържане на у-ща, подпомагане на 
бедни ученици, укази за построяване на у-ща, уволняване на инспектори и др. 229 л.

11–24 юни 1887 г.

3–4. I–г Заповеди за назначения, уволнения, преместване, отпускане стипендии, 
задгранични отпуски и др. 500 л.

5 ян.–22 авг. 1889 г.

5. IV Преписка с Евлоги Георгиев, относно намерена полица в касата на П. 
Керемидчиев, основоположник на фонд за подпомагане на студенти в чужбина, писма 
до БНБ по изплащане стипендиите — писма от стипендиантите до м-вото и др. 90 л.

18 февр.–30 дек. 1889 г.

6–9. I–г Заповеди за определяне заплатите на учители и служители; отпускане 
стипендии и помощи на студенти и ученици; уволнения, назначения; преместването на 
Димитър Благоев от Видин в Силистра и уволнението му поради незаемане длъжността 
учител; утвърждаване на училищни настоятелства и др. 894 л.

2 ян.–31 дек. 1890 г. 

10. IV Преписки с Евлоги Георгиев, Яков Ланге, БНБ, Петър Момчилов, Иван Марков и 
др. относно управлението на завещания фонд от П. Керемидчиев «Народно 
образование», общи разпореждания до стипендиантите от фонда и др. 102 л.

12 февр. 1889–31 дек. 1900 г.

11–13, 23, 25. V Български народни песни, умотворения, обичаи по битови празници, 
събрани и записани от учители. 1272 л.

30 март 1890–16 апр. 1897 г.

14–16. I–а Заповеди, доклади, укази за назначения, уволнения, повишение, 
преместване, даване стипендии на учители, инспектори, назначаване на чиновници при 
метеорологически станции, утвърждаване на училищни настоятели и др. 1341 л.

8 ян.–3 септ. 1894 г.

17. VI–a Ведомости за заплатите на служащите в Народната библиотека в София и 
народните музеи в София и Пловдив. 79 л.

21 ян.–7 ноем. 1894 г.

18. IV Преписки с БНБ, Ив. Ев. Гешев, Училищното настоятелство в Сливен, 
Общинското управление в Габрово и др. относно разпореждането със завещанията за 
подпомагане бедни ученици, отпускане на стипендии и др. Има док. на чеш., рус. ез. 
187 л.

29 дек. 1894 г.

19–22, 24. I–г Заповеди за уволнения, назначения, наказания, отпуски нa учители и 
артисти, утвърждаване на училищни настоятелства, отпускане и отнемане на 
стипендии, даване възнаграждения за рецензии на Т. Г. Влайков и др. 1758 л.

3 ян. 1895–31 дек. 1896 г. 

26–28. I–г Заповеди за отпуски, наказания и уволнения на учители, отпускане и 
отнемане стипендии на студенти и ученици, между които на Кръстю Сарафов като 
cтудент по драматично изкуство в Петербург, отпускане помощи на драматичната 
трупа «Сълза и смях», назначаване членове на изпитни комисии; отпускане суми за 
закупуване картини от Ив. Мърквичка и др. 1308 л.

8 ян.–31 дек. 1897 г.

29. IV Преписки по завещанията на В. Е. Априлов, д-р Г. Золотович, Нанчо Попов, 
Българското човеколюбиво общество в Букурещ и др. за отпускане стипендии, 
получаване завещани суми от Русия и др. 129 л.

14 ян.–30 дек. 1897 г.

30. I–б Окръжни до училищните власти за изключване на ученици за фалшифицирани 
свидетелства; за закупуване и носене предмети на българската промишленост, 
уволнение на учители и др. 216 л.

14 ян.–29 дек. 1898 г.

31. I–б Окръжни от различни м-ва, с които се изпращат правилници и закони за мнение 
и разпореждане от МНП. 77 л.

31 дек. 1897–19 ноем. 1898 г.

32–37. I–г Заповеди за даване отпуск, уволнения, назначения на учители, 
възнаграждения на наблюдателите при метеорологическите и дъждомерни станции, 
отпускане заеми на стипендианти и помощи на бедни студенти, прекратяване на 
стипендии, назначаване на актьори и отпускане суми за драматичната трупа «Сълза и 
смях» и на Висшето училище, утвърждаване училищни настоятелства и др. 1415 л.

5 ян.–31 дек. 1898 г. 

38. I–г Преписка с Педагогическото трикласно училище в Силистра за сформиране на 
певчески хор, бюджета на училището и прилагане «комбинованата система» в 
обучението. 146 л.

2 ян.–23 дек. 1898 г.

39. II–г–3 Преписки с Държ. педагогическо трикласно училище в Кюстендил за грубото 
отношение на директора, даване вечеринка от местното женско д-во «Майчина любов», 
чествуване на В. Левски, учредяване на гимнастическото д-во «Осоговски юнак» и 
устав на д-вото, издаване на «Училищен сборник», провеждане на научна екскурзия, 
проектобюджет на училището, събиране колекции от местни изделия за откриване на 
български търговски промишлен музей и др. 113 л.

19 дек. 1897–27 дек. 1898 г.

40. II–д Преписки с Централната метеорологична станция за отпускане на средства, 
ведомости за заплатите на служителите, изплащане на възнаграждения, назначения, 
повишаване, преместване, уволняване и отпуски на служителите. 145 л.

13 ян.–31 дек. 1898 г.

41. II–в Писма от Народния музей в София за увеличение материалната му поддръжка. 
10 л.

13 авг.–11 септ. 1898 г.

42. III Писма от и до МОСПС, МС, Държ. музикално у-ще, Класическата гимназия в 
София, Градското общинско управление в София и др. за даване концесия за 
построяване помещения за държавните учреждения в столицата и за подарените места 
от Градското общинско управление в София за постройка на здания за мъжки 
гимназии, рисувално у-ще и др. Приложения: скици на отчуждените места, планове на 
у-ща и на у-ще във Видин. 194 л.

24 ян.–21 дек. 1898 г.

43. IV Рапорт, писма, молби, протокол, телеграма, временни правила и др. от Градското 
общинско управление, Севлиево, Петър Цонев Петров, Христо Кънчев и др. до МНП и 
Окръжния управител в Севлиево за утвърждаване завещания от Стойчо Хр. Цонев фонд 
за стипендии за издръжка в средните и висшите учебни заведения в Швейцария на 
ученици от Севлиево. 43 л.

19 ян.–5 февр. 1898 г.

44. II–г–1 Годишни рапорти от директора на Девическата гимназия във Варна за 
състоянието на учебното дело, таблици за присъствието на директора на учителски 
преподавания, отсъствието на учители, броя на учениците, успеха и др., извлечения от 
рапорти на лекаря за здравословното състояние на учениците, статистически сведения 
за основното училище във Варна и др. Приложение — вестник «Известник». 133 л.

22 ян.–2 дек. 1898 г.

45. II–г–1 Рапорти за състоянието из учебната работа и ведомости за заплатите на 
служителите в Априловската гимназия в Габрово. 160 л.

31 ян.–8 дек. 1898 г.

46. II–г–1 Годишни и месечни рапорти за Мъжката гимназия във Видин и протоколи на 
учителския съвет. 33 л.

23 февр.–21 ноем. 1898 г.

47. II–г–1 Годишни и месечни рапорти за състоянието на учебното дело, за учениците, 
успеха, извлечения от протокол за поведението на ученици от Мъжката гимназия в 
Пловдив и др. 59 л.

16 февр.–22 окт. 1898 г. 

48. II–г–3 Годишни и месечни рапорти, протоколи и др. за състоянието на 
педагогическото и трикласното у-ще в Кюстендил, бележки по преподаването, списъци 
за опитите и упражненията по химия и физика през 1897–1898 г., реферат на тема 
«Метода», четен в заседание на учителите от държавните педагогически у-ща. 59 л.

1897–1899 г.

49. II–г–3 Списък на учителите при Държ. педагогическо и третокласно у-ще в Лом. 7 л.

1898 г.

50. II–г–1 Доклади на гимназиите в Разград и Хасково за състоянието на учебното дело, 
неморални прояви на ученици и изключването им и др. 142 л.

25 авг. 1897–14 юли 1898 г.

51. II–г–1 Доклади на директора на Девическата гимназия в Пловдив, годишен рапорт и 
извлечение от протоколи на учителския съвет за състоянието на учебното дело, доклад 

на лекаря за здравословното състояние на учениците, списъци и таблици за движението 
на учениците, отсъствия на учители и др. 114 л.

25 авг. 1897–30 окт. 1898 г.

52. II–г–1 Годишни и шестмесечни отчети за състоянието на Мъжката гимназия в Русе, 
таблица за наказанията, отсъствията и поведението на учениците, протоколи за 
отсъствията и поведението на учениците, протоколи от заседанията на учителския 
съвет и др. 59 л.

24 февр.–27 окт. 1898 г.

53. II–г–1 Месечни и годишни рапорти, доклади, сведения и таблици от Държ. мъжка 
гимназия в София и Първа прогимназия към нея за броя, успеха и поведението на 
учениците, за отсъствията и контрола на учителите. 82 л.

1 февр.–13 апр. 1898 г. 

54. II–г–1 Годишни и полугодишни рапорти от Девическата гимназия в София и трите й 
клона за цялостната им дейност. Приложение: извлечения от протоколи, таблици за 
успеха и поведението на ученичките и др.; сведения за лошото материално състояние 
на ученички при четирикласното девическо училище «Мария-Луиза» — глад 
(припадъци), лишение от отопление и осветление. 147 л.

20 ноем.–26 ноем. 1898 г.

55. II–г–2 Опис-извлечение от инвентара за имуществото на трикласното у-ще в 
Станимака (Асеновград), списък на учителите, таблица за разходите и др. 40 л.

9 ян.–8 дек. 1898 г.

56. II–г–1 Годишен отчет на Девическата гимназия в Търново за учебната 1897–1898 г. 
23 л.

27 юли 1898 г.

57. II–г–1 Списък на учителите при Мъжката гимназия в Пловдив, рапорти за 
състоянието на Мъжката гимназия в Търново и третокласното у-ще в Станимака 
(Асеновград). Приложение: таблици за броя на учениците, списък на учителите и др. 70 
л.

12 ян.–14 дек. 1898 г.

58. VI–а Ведомости за заплатите на служителите в МНП. 24 л.

ян. 1898–дек. 1898 г.

59, 65, 66, 67, 137. VI–а Ведомости за заплатите на учителите и служещите в мъжките 
гимназии във Видин, Пловдив, Русе, София и свидетелства на завършилите курса на 
Държ. девическа гимназия в Търново. 415 л.

22 ян. 1898–4 дек. 1900 г. 

60–62, 68, 69. VI–а Ведомости и рапорти за заплатите на учители и служащи от Държ. 
педагогически и трикласни у-ща в Казанлък, Кюстендил, Лом, Силистра, Станимака 
(Асеновград). 217 л.

5 ян.–4 дек. 1898 г.

63, 64, 70. IV–а Ведомости и сведения за заплатите не учителите и служещите в 
гимназиите във Варна и Пловдив и пансиона при Държ. девическа гимназия в Търново. 
230 л.

21 ян.–21 дек. 1898 г.

71–73. II–г–3 Свидетелства на завършилите курса на педагогическите училища в Лом, 
Казанлък, Силистра, Кюстендил, Шумен, протоколи за провеждане на изпити, теми за 
изпити по бълг. ез., алгебра и др. 423 л.

18 септ. 1897–20 окт. 1898 г.

74. I–а Укази и доклади за одобрение на правилник за зрелостни изпити, изменение 
Закона за народната просвета, отпуски, назначения и уволнения на учители, отпускане 
помощи на y-ща и др. 293 л.

4 ян.–31 дек. 1899 г.

75–77. 1–г Заповеди за назначения, уволнения, преместване и отпуски на учители, 
даване на стипендии и др. 1156 л.

7 май–31 дек. 1899 г.

78–81. III–в Разпореждания, заявления за легализиране дипломи от чуждестранни у-ща, 
приложени дипломи, правилници на чужди университети и издадени у нас за аптекари, 
зъболекари и др. от 1883–1898 г. 780 л.

9 ян.–21 дек. 1899 г.

82. II–г–3 Годишни и месечни рапорти за състоянието на Педагогическото и трикласно 
у-ще в Лом и протоколи на учителския съвет. 102 л.

3 ноем. 1897–5 февр. 1899 г.

83. I–а Укази и доклади, относно даване помощи за летуване на учители, построяване 
на у-ща, назначаване, преместване и даване задгранични отпуски и др. 217 л.

8 ян.–30 дек. 1900 г.

84–86. I–б Окръжни за изключване на ученици, уволняване и наказание на учители 
поради участието им във бунтовете в Дуран Кулак и Шабла, Балчишка околия, в 

политически събрания, организиране на митинги, подбуждане населението към 
непокорство на властта, събиране на данъка десятък, за заплатите на учителите и 
инспекторите, уволнение и пенсиониране, борба със заразни болести, правилници за 
литературния фонд «Иван Вазов», управлението на пансионите при девическите 
гимназии, за народните библиотеки и др. 714 л.

6 ян. 1900–13 ян. 1901 г.

87. I–б Заповеди и окръжни за Назначаване на преподаватели и организиране 
практически курсове по овощарство, пчеларство, цветарство и др., списък и молби на 
кандидати за слушатели в курсовете, свидетелства за завършен курс, конспекти на 
преподавания материал и др. 302 л.

6 апр.–21 ноем. 1900 г.

88. I–б Телеграми, окръжни, писма и др. относно провеждане на зрелостни изпити и 
др.; съобщение за стачкуващи ученици-зрелостници от мъжката гимназия в Габрово, 
изпратена протестна телеграма, подписана от стачкуващите до м-вото по повод 
арестуването на ученици. 125 л.

17 май–17 ноем. 1900 г.

89. VI–а Заповеди, актове, ведомости, обявления, прошения, писма от и до Върховната 
сметна палата, относно назначаване, даване отпуски, удръжка на данък «занятие» на 
служителите на Учебния съвет при м-вото. 62 л.

4 ян.–19 дек. 1900 г.

90–96. I–г Заповеди за назначения, уволнения, наказания на учители между които на 
Димо Хаджидимов, Антон Страшимиров, Ст. Чилингиров, Милена Ал. Стамболийски, 
Кирил Христов, отпускане и прекратяване на стипендии на студенти и ученици, 
утвърждаване членове на училищни настоятелства, отпускане суми за екскурзии и др. 
1938 л.

4 ян.–30 дек. 1900 г.

97–100. I–в Преписка относно законопроекта за училищата, протоколи и мнения по 
законопроекта на учителски съвети и конференции. Приложение — законопроект. 1122 
л.

15 юни–17 авг. 1900 г.

101. I–в Законопроекти и проектоправилници за МНП, Университета, Народната 
библиотека в София и мнения към тях от учители и др., резолюция на VI конгрес на 
Учителския съюз за подобрение битовите и политически условия, против 
политическите преследвания на учителите, проектозакона за у-щата и др. Мнение от Д. 
Благоев по «Законопроекта за училищата». 303 л.

4 ян.–15 дек. 1900 г.

102–105. III–в Преписки по легализирането на дипломи на завършили българи в други 
страни. 738 л.

3 ян.–20 дек. 1900 г. 

106. II–з Протоколи на окръжни училищни съвети за назначение, преместване и 
уволнение на учители като социалисти, участници в конгрес на Земеделския народен 
съюз, отказали да работят по събиране на десятъка и др. 707 л.

14. ян.–20 дек. 1900 г.

107. II–з Преписки с инспекцията на учебния окръг в Ст. Загора, Девическото училище 
«Антим I» във Видин, Девическата гимназия в Шумен, МВРИ и др. за неморалните 
действия на учители, заразени от сифилис ученици и ученички, отпускане средства на 
Г. Баласчев за археологически разкопки, провеждане на избори и др. 123 л.

10 ян.–30 дек. 1900 г.

108. II–г–1 Списъци на учители от гимназията в Габрово, учебните окръзи във Видин, 
Враца и Лом. 119 л.

22 окт. 1898–12 дек. 1900 г.

109. II–г–1 Годишни и полугодишни рапорти на директора на Държ. девическа 
гимназия «Мария Луиза» във Варна за учебното дело, приключване на учебната година 
и състоянието на пансиона. 224 л.

19 ян.–5 дек. 1900 г.

110. II–г–1 Полугодишни и годишни рапорти на директора на Априловската мъжка 
гимназия в Габрово, за учебното дело и приключването на учебната година; рапорт за 
ученически вълнения и съществуване на социалистически кръжок. 96 л.

18 февр.–дек. 1900 г. 

111. II–г–3 Рапорти за състоянието на учебно-възпитателната работа в Педагогическото 
у-ще в Казанлък; таблици, ведомости за успеха на учениците, за движението на 
учениците, за работата на отделни учители; протоколи на учителския съвет; сведения за 
Aнтон Страшимиров като учител в Казанлък. 291 л.

7 ноем. 1899–29 ноем. 1900 г.

112. II–г–1 Месечни и годишни рапорти за състоянието, работата и успеха в гимназията 
и пансиона в Пловдив. Приложения: протоколи на учителски съвети, таблици за броя 
на ученичките, списъци на учителите, списанията в учителската библиотека, 
учениците, таблици за минатия и зададен материал и др. 140 л.

11 февр.–23 окт. 1900 г.

113. II–г–1 Преписка с Девическа гимназия във Варна за провеждане на зрелостни 

изпити; теми за писмени изпити по бълг. и фр. ез.; протоколи на изпитни комисии; 
свидетелства за завършен курс и др. 173 л.

8 май–19 авг. 1900 г.

114–115. II–г–1 Рапорти и писма на Девическата гимназия в Русе за състоянието и 
дейността на гимназията, даване частни уроци от учители и др. Приложения: таблици 
за броя на учителите и учениците, изпитваните ученици, извлечения от протоколите на 
учителските съвети, списък на учителите, училищни свидетелства и др. 358 л.

10 февр.–16 ноем. 1900 г.

116. II–г–1 Отчети и сведения за състоянието на учебната работа и Държ. мъжка VII–а 
прогимназия в София. 261 л.

10 дек. 1899–1 дек. 1900 г.

117. II–г–3 Полугодишни и годишни рапорти за състоянието на Държ. педагогическо у-
ще в Силистра. 187 л.

28 февр.–2 ноем. 1900 г.

118. II–г–1 Месечни и годишни рапорти за състоянието на девическата гимназия в 
Стара Загора, ведомости за заплатите на служещите в гимназията и пансиона. 150 л.

24 ян.–7 дек. 1900 г.

119. II–г–1 Месечни годишни рапорти за състоянието на Държ. девическа гимназия в 
Търново. 133 л.

15 февр.–3 ноем. 1900 г.

120. II–г–1 Окръжно, писма и молби от учители за явяване на зрелостен изпит. 16 л.

24 ян.–13 май 1900 г.

121. II–г–1 Теми за зрелостен изпит по нем. и фр. ез. Има документи на нем. и фр. ез. 2 
л.

8 май 1900 г.

122. II–г–1 Теми за зрелостен изпит при Мъжката гимназия във Варна, прошения за 
явяване на зрелостен изпит и др. Има док. на нем., фр., лат. и гр. ез. 109 л.

15 май–16 дек. 1900 г.

123. II–г–1 Теми за зрелостен изпит при Мъжката гимназия във Видин, протоколи на 
изпитната комисия, свидетелства за зрелостен изпит и др. Има док. на нем., фр., лат. и 
старогръцки ез. 65 л.