1. Особености и предназначение на митата

Митата   са   данъци,   с   които   се   облагат   стоките,   които   се   внасят 

(данъци върху влизането на стоките в дадена национална територия или 
по-широка   икономическа  съвкупност   –   Европейския   съюз   например). 
Макар   и   рядко   те   се   прилагат   и   по   отношение   на   стоките   за   износ. 
Обективният факт, че по отношение на своята природа митото е данък, 
събиран   в   полза   на   държавата,   не   се   оспорва   от   никого.   Митата 
притежават   всички   основни   черти   на   данъка   изобщо   –   те   са   парично 
плащане на юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят 
стоки. Това плащане има задължителен и непротиворечив характер.

В преобладаващата си част обаче събирането на данъци е подчинено 

на   една   главна   цел   –   покриването   на   държавните   разходи.   Едва   след 
реализирането на тази цел или успоредно с нея се поставя въпросът за 
използването   на   данъка   като   инструмент   за   държавна   намеса   или 
регулиране.   При   митата   нещата   стоят   точно   обратно.   Главното   им 
предназначение   не   е   задоволяване   на   фискалните   потребности   на 
държавата,   а   регулиране   на   международния   търговски   обмен.   Това 
означава,   че   митата   са   една   от  малкото   приходни   форми,   при   която 
основните позиции (с малки изключения) заема икономическата функция 
на облагането,  а фискалната винаги  остава  на заден план. Това  е така, 
защото точно когато митата най-добре изпълняват своето предназначение 
– спиране или задържане на вноса на определена група стоки, в бюджета 
постъпват малки по размер, дори незначителни приходи.

Не   стоят   така   нещата   при   митата,   използвани   в   развиващите   се 

страни.   Тук   облагането   на   международния   обмен   (използват   се   както 
вносни,   така   и   износни   мита)   носи   значителна   част   от   бюджетните 
приходи – до 70%, срещу само 11% постъпления от подоходния данък.

Митата са приходна форма, която се отнася към косвените данъци, 

т.е. към данъците, облагащи обръщението на стоките. Това се обяснява с 
обстоятелството,   че   митническата   техника,  начинът   на   определяне   на 
облагаемата основа и данъчното задължение, контролът и събирането им 
са най-близки по своята природа до тези на непреките данъци.

Необходимо   е   обаче   да   се   прави   разграничаване   между   митата   и 

някои вътрешни данъци върху потреблението на местни продукти, които 
понякога   се   събират   подобно   на   митата   (данъци   върху   хранителните 
продукти   или   върху   петролните   продукти   например).   За   разлика   от 
митата,   обаче   вътрешните   данъци   (акцизи)   върху   потреблението   почти 
винаги имат доминираща фискална насоченост.

От   икономическа   гледна   точка   митата   спадат   към   групата   на 

данъците върху потреблението. Не бива обаче да се забравя, че подобно на 
данъка върху оборота, те могат да се събират и върху недвижимите имоти. 
В   този   случай   прехвърлянето   на   данъка   към   потребителите   не   е 
непосредствено,   тъй   като   се   знае,   че   стойността   на   машините   и 

съоръженията   може   само   частично   да   се   включи   в   стойността   на 
произведената с тях продукция.

При това състояние на нещата природата и характерът на митата, се 

реализират чрез въздействието върху:

-  Икономическите   структури.   Като   инструмент   за   облагане   на 

стоковите потоци, които пресичат националните граници, митата могат да 
стимулират   или   да   ограничават   външнотърговския   обмен.   Това 
обикновено   се   прави   с   цел   да   се   създадат   благоприятни   условия   за 
развитието   на   националните   производства   и   задоволяването   на 
националните пазари.

- социалното дело. Става дума за условията и предпоставките, които 

митата създават  за развитие на националните производства и дейности. 
Развитие,   предоставящо   гаранция   за   увеличаване   на   социалните 
придобивки   –   заетост   на   работната   сила,   нарастване   на   средствата, 
разпределени чрез националните програми за потребление.

- политическата област. Митата често се използват като средство за 

оказване на политически натиск, което използват главно развитите страни 
във взаимоотношенията им с по-слабо развитите икономически партньори.

- фискалната политика. То намира израз в способността на митата да 

носят   приходи   на   държавата.   Основните   цели   и   задачи   на   митата   в 
областта на регулирането на външната търговия и поставянето на преден 
план на икономическите мотиви за тяхното съществуване са причина за 
непрекъснато намаляване на фискалното им значение.

2. Вносни и износни мита

Повечето от митата се разпределят в две големи групи:
- Вносни (протекционистични) мита;
- Износни (фискални) мита.
Износните мита се използват предимно в слаборазвитите страни. В 

по-голямата  си част  те имат за  цел да възпрепятстват  износа  на някои 
основни   суровини   и   полуфабрикати,   но   в   същото   време   носят   и 
значителни по обем приходи. Затова се наричат още фискални мита. Те 
рядко преследват чисто икономически задачи.

Глобалната държавна политика в областта на външната търговия е 

насочена   към   разширяване   и   развитие   на   износа,   а   не   към   неговото 
задържане. Днес много по-голямо значение се отдава на процедурите по 
подпомагането   на   износа,   съответстващи   на   принципите   на   Световната 
търговска   организация,   отколкото   процедурите   по   неговото   задържане. 
Заслужава внимание обстоятелството че:

Първо.

 Африканските страни (черна Африка) събират мита на базата 

на пазарната стойност на изнасяните продукти. Това не облагодетелствува 
държавните   бюджети,   а   производителите,   тъй   като   приходите   са 
минимални,   а   производителите   са   тези,   които   получават   печалбата   от 
евентуално по-високите цени на международния пазар.

Второ

.   Някои   по-развити   страни   (Бразилия   например)   стимулират 

износа   и   облагат   само   разликата   между   цената   на   средния   износ   и 
валутния курс за деня (когато, разбира се, последният е по-висок). На тази 
основа   износителят   се   облага,   само   ако   печели   от   по-благоприятните 
условия   на   пазара   и   само   в   границите   на   конюнктурно   реализираната 
печалба.

Независимо от различните нюанси на същността и организацията на 

износните   мита,   митническата   политика   на   всяка   държава   зависи   от 
действащите системи за облагане на вносните стоки и услугите, т.е. от 
протекционистичните мита, чиито размер се определя според източника и 
характера на стоката.

Повечето   от   аспектите   на  използването   на  митата   се   определят   от 

митническата тарифа. Обикновено тя съдържа два основни елемента:

-  Номенклатурата   на   продуктите   и   стоките,   които   подлежат   на 

облагане (стоките се класифицират според тяхната категория – суровини, 
материали, полуфабрикати, крайна продукция и пр.);

- размерът на митата за отделните видове стоки и услуги.
В   зависимост   от   митата,   които   се   използват   и   от   провежданата 

митническа политика, тарифата може да бъде специфична или стойностна. 
Специфичната   тарифа   има   някои   реални   достойнства.   Тя   съдържа 
комплексна   номенклатура.   При   нея   трудностите   по   оценката   на 
облагаемата   митническа   маса,   типична   за   стойностната   тарифа,   не 
съществуват. Освен това специфичната тарифа най-добре съответства на 
протекционистичната   митническа   политика.   Ако   съвкупността   от 
вътрешните   цени   е   стабилна   и   цената   на   една   вносна   стока   –   ниска, 
протекцията чрез стойностната тарифа е по-слаба. В случая, при покачване 
цената на продукта, защитата му може да стане по-стабилна. В повечето 
случаи   в   съвременните   митнически   системи   обаче   се   използва 
стойностната тарифа. Причината за това е:

-

Предположението, че въпреки някои нейни неудобства тя отговаря 

по-добре на изискванията на съвременната икономика, в която броят на 
стоките   се   увеличава   непрекъснато.   Увеличава   се   и   тяхната 
диференцираност   и   сложност,   а   понятията   „стойност”   и   „цена”   са 
съществени;

- Обстоятелството,   че   в   периоди   на   обезценяване   на   националните 

пари специфичната тарифа става неефективна;

- Фактът,   че   стойностната   тарифа   осигурява   непосредствено 

адаптиране към честите колебания на международните курсове.

Облагането   по   специфична   митническа   тарифа   обаче   не   е 

елиминирано напълно. То се прилага по отношение на някои стоки, които 
трудно   се   поддават   на   обмитяване   (филмите   на   съвременното   кино 
например).  В  развиващите  се   страни,  за  да   се  избегнат   трудностите   на 
митническата   оценка,   се   използва   смесена   форма   на   облагане,   която 

представлява прилагане на специфично мито към пазарната стойност на 
стоката.

Съществено значение за митническата практика има способността на 

тарифата   да   осигури   защитата   на   националните   продукти   или   на 
митническия съюз, без да дестимулира износа. Тя трябва да обхваща не 
само количеството стоки, но и да  държи сметка за техния произход. В 
зависимост от това – колко на брой страни я използват, тарифата бива два 
вида: автономна и конвенционална.

Автономната   тарифа   съдържа   само   митото  върху   продукта, 

независимо от произхода. Фиксирана от националното законодателство, тя 
може   всеки   момент   да   бъде   изменяна.   Това   е   основание   автономната 
тарифа да се смята за едностранчива и неадаптивна.

Конвенционалната   тарифа,   обратно,   е   силно   диференцирана   (в 

зависимост   от   произхода   на   продукта)   и   се   определя   в   съответните 
международни търговски договори и споразумения.

Митническата   защита   на   Европейския   съюз   е   осигурена   от   една 

външна конвенционална тарифа, която е в компетентността на органите на 
Общността.   Тя   се   изменя   в   зависимост   от   типа   на   международните 
споразумения,   сключени   от   управляващите   институции   на   Европейския 
съюз. Използваните мита се определят не само в съответствие с произхода 
на   стоката   или   продукта,   но   в   зависимост   от   степента   на   неговата 
обработка.   При   това   положение   суровините,   материалите   и 
полуфабрикатите се облагат по-малко от крайните продукти. При всички 
случаи   обаче   изчисляването   на   митата   в   процент   към   стойността   и 
прилагането   на   подобна   тарифа   поставя   проблеми,   свързани   с 
митническата оценка на стоките.

Определянето   на   митническата   стойност   зависи   от   различията   в 

митническите тарифи, предлагани в отделните страни. Тези различия са 
обект на обсъждане и съгласуване на международните търговски форуми. 
Естествено,   не   са   изключени   случаите,   при   които   манипулирането   с 
методите за оценка завършва с анулиране на тарифните споразумения.

Страните членки на Европейския съюз започват да прилагат система 

за   оценка,   отговаряща   на   методите,   предвидени   в   договорите   на 
Световната търговска организация. На тази основа определено може да се 
каже, че в областта на митата и митническата политика е налице процес на 
непрекъснато  хармонизиране   на   методите   и   начините   за   оценка   на 
митническата   облагаема   стойност   –   процес,   който   се   контролира   от 
Световната търговска организация.

3. Икономически митнически режими

Чрез   съвременните   системи   за   облагане   с   мита   се   преследват 

различни цели и задачи както в икономическата и политическата, така и в 
социалната   и   фискалната   област.   С   разрастването   на   международния 
търговски   и   културен   обмен   обаче   доминиращи   позиции   заемат 

икономическите   цели   и  съображения.   Във   връзка   с   това   митническите 
режими   стават   икономически.   Те   се   определят   като   режими, 
предназначени   да   благоприятстват   определени   стопански   дейности, 
свързани   с   вноса   и   износа,   чрез   използване   на   различни   механизми   за 
установяване на митата и таксите, дообработката и усъвършенстването на 
стоките и продуктите, които пресичат националните граници.

Използват се следните няколко митнически режима с преобладаващи 

икономически функции.

Първо

.   Режим   на   транзита.   Според   действащите   законодателства 

„транзитът се състои в правото да се транспортират стоките през граница 
било   по   предназначение,   било   до   определена   точка   от   митническата 
територия”. Под 4стоки, транспортирани през митницата” се разбира тези, 
които се поставени под контрола на митницата и се освобождават от мита 
посредством гаранции.

Второ

.   Режим   на   складиране   в   митницата.   Режимът   от   този   тип 

улеснява   търговския   обмен   чрез   система   от   облекчения   във   връзка   със 
складирането   на   стоките.   Първоначално   той   се   прилага   към   вноса,   а 
впоследствие се разпростира и върху износа.

Трето

. Режим на подобренията, който се използва при временен внос 

и износ на стоки чрез премахване на митата с цел тези стоки изцяло да се 
усъвършенстват през времето на тяхното пребиваване на границата.

Четвърто

.   Режим   на   промишлено   складиране.   Той   позволява   на 

производителите да внесат свободни от такси продукти за преработване, 
без обаче да са задължени да реекспортират голяма част от произведената 
продукция.   Този   режим   има   за   цел   в   определена   степен   да   създаде 
свободни зони вътре в рамките на дадена промишлена група. Самолетите 
„Каравел”, „Конкорд” и „Ербюс” се произвеждат при условията на този 
режим.

В   крайна   сметка   утвърждаването   на   различните   икономически 

режими и увеличаването на свободните митнически зони имат за резултат 
намаляване   на   фискалното   значение   на   митата   и   увеличаване   на 
митническите техники за икономическо контролиране и стимулиране на 
международния обмен.

4. Основни елементи на данъка

Всяко   данъчно   плащане   предполага   съществуването   на   данъчна 

тарифа. То става задължително за облагаемото лице вследствие на явления 
или   ситуации,   които   съставляват   генераторния   факт   на   данъка. 
Обикновено   тези   три   елемента   –   данъчната   маса,   облагаемото   лица   и 
генераторния факт са от качествен характер и определят областта и полето 
на приложение на данъка.

Количествени   елементи   са   данъчната   основа,   данъчната   тарифа   и 

данъчното задължение.