1.тема Художествената литература като словесно изкуство

­1.Подтици за литературно творчество

­

първият подтик

 е свързан с присъщата на човека склонност към съкровена изповед, към споделяне  с

някой друг на мъките, терзанията и радостите, на мечтите, страховете. Хората сме комуникативни

същества и като такива се отличаваме с желанието да споделим себе си с Другия. Да се разкрием като
индивидуалност,   да  разкрием   нашия   свят,   пълен   с  лични   преживявания.   За   да  намери   по­висок   и

постоянен израз на тези преживявания, човек използва художествено обработеното слово, чрез което
лесно достига до сърцето и ума на другите. Словото, с което си служи литературния творец,  е мощно

средство   за   внушение   и   въздействие,   както   и   за   освобождение   на   трупания   в   душата
потенциал.

вторият подтик 

за литературно творчество е човешкия стремеж към създаване на един нов

свят,   който   по   своята   същност   е   прозрение,   мъдрост   и   послание.   Художникът   на   словото   е
проповедник на бъдещето, като неговата проповед е изразяването на вътрешното аз, символ на това,

което ни чака в бъдеще. Творчеството е божествената искра в човешките гърди. В творчеството и чрез
него човек се чувства свободен. То му помага да развива своята индивидуалност  и уникалност, като
така го превръща в личност.

третият подтик 

е свързан с

нагласата на човека да мечтае, с вечното му

желание да се издигне над земното и тленно и да търси по­съвършена и хармонична действителност от
земната.

четвъртият подтик  

–вродената склонност на човека  

да играе.  

Играта

е първична човешка

функция.  Тя   е и главен културообразуващ фактор,   елемент на всяка култура. Според Кант такива

фундаментални   сфери   на   културата   като   красивото   и   възвишеното   са   игра   на   въображението   и
разсъдъка,   игра   на   въображението   и   разума.   Извън   играта   е   невъзможна   не   само   естетическата

способност за съждение, но и самото изкуство, което в някаква степен се оказва игра на душевните
способности.

петият подтик

 – е осъзнаването, че посредством литературата можем да компенсираме

своето   несъвършенство   като   човешки   същества,   социалната   си   уязвимост   и   преходност   в   света.
Посредством   литературното   творчество   човек   преживява   множество   съдби   едновременно,   той

непрекъснато търси да се себеразпознае в другия индивид и посредством литературата, той успява да
го   постигне.

шести   подтик

­   естетическата   наслада,   която   носи   художественото   слово.(нов

ред)

Литературата   е   институция,   която   включва   производство   (книгоиздаване),потребление,

управление

.

Тя   е   е   дейност­

  специфична   форма   на   комуникация.   Тя   е   материал­   начин   за

художествено   изобразяване   и   изразяване.

(нов   ред)Литературата   е   субективно

­творческата

интерпретация на човешкото битие, посредством система от словесно изградени художествени образи.

2.тема  Литературознанието   като   хуманитарна   дисциплина.   Предмет,   дялове   и   задачи   на
литературната   наука­   1.

Литературознанието   като   хуманитарна   дисциплина­думата

„литературознание“   се   появява   за   първи   път   в   Германия   в   средата   на   19   век.

Тя   е   наука   за

художествената   литература,   за   нейния   произход,   същност   и   развитие.   (нов   ред)2.Връзка   на

теория на литературата с други науки

­ тясна връзка с теорията на литературата има 

лингвистиката

,

като   границите   между   двете   науки   са   размити,   много   явления   се   разглеждат   и   от   двете.   С
литературознанието си взаимодейства и 

историята

 (историкът е зает с „критика“на текста, пресявайки

вярното   и   невярното   за   дадена   епоха,   литературоведът   намира   текста   за   реално   продъление   на

историята на обществото). Теорията на литературата има връзка и със семиотиката (науката за значите
и знаковите процеси) която анализира вербални и невербални текстове в киното, театъра, рекламата.

Литературознанието   влиза   в   определени   отношение   с   естетиката,   психоанализата,   философията,
социологията и културологията.

(нов ред)4. Дялове и задачи на литературната наука­ (1)Теория на

лит.  

­ Изучава структурата, композицията, фабула, сюжет, повествование и др. Най­общият кръг от

въпроси, с които се занимава теорията на лит. са: как съществува худ произведение и каква е неговата

обществена функция;какво е отношението между лит. и действителността, какво място заема лит сред
останалите редства за общуване, какви свойства притежава худ произведение, какви са общите закони

за  развитие   на  лит   като  вид  изкуство.   Теорията   на   лит   се  занимава   с  въпроси  от  методически   и
методологически   характер,   които   се   отнасят   до   анализа   и   интепретацията   както   на   отделното
произведение,   така   и   на   целия   литературен   процес   в   исторически   план.  

(2)История  на лит.

­   тук

акцентът не е върху текста, а в/у обществената причина на неговата поява. Този дял се занимава с

творческата история, която стои зад творбата, проследвата нейната творческа съдба от началото на
нейната   поява,   до   нейната   публикация.   Някои   от   въпросите,   с   които   се   занимава   са:   как   е   било

възприето или как се е разбирало произведението от съвремените му читатели, как е възприемано от
следващите   поколиня,   как   се   е   тълкувало   в   други   произведения.  

(3)  Лит.   критика

­   анализира   и

оценява лит творби с оглед на художествено­естетическите им достойнства и слабости. Лит критика е
инструмент за социален контрол на ценностите

.(4)

Поетика­ терминът се използва с три значения: 1­

поетиката като название на научната рефлексия за лит и изкуството изобщо­ „описателна поетика“,
„историческа   поетика“.   2­поетиката   като   название   на   обекта   на   изучаване,   това   са   свойствата   и

закономерностите на произведението. 3­ поетика като название на систематата от изисквания по адрес
на литературата. Съществуват много разновидности на поетиката: нормативна (учи как да разбираме

текста), иманентна (закономерностите, на които се подчиняват худ текстове), описателна, историческа
(развитието   на   худ   похвати   в   текста   метафори,   епитети,   цели   структури)

5.Задачи   на

литературознанието

­(1)Изучаване   на   литературното   произведение(2)Изачуване   на   лит

развитие(3)Изучаване на литературната личност(4) Преподаване на четене.

3.тема  Особености на литературната комуникация. Пораждане и възприема не художествения
текст

­ Худ текст е закрита с­ма със сложна вътрешна организация, елементите и равнищата на която се

намират в тясно взаимодейтвие и са ориентирани от авторска гл. точка за представяве на определена
естетико­познавателна   информация.   Той   притежава   признаците:   свързаност,   граматичност,

информираност,   цялостност   и   завършеност.   С   посочените   признаци   се   характеризират   и
нехудожествените тексотве, но художествения текст се различава същественно от тях. Разликите се

обуславят от особеностите в лит комуникация и на словесното художествено творчество.Изясняването
на различията може да стане с помощта на 2 схеми, представящи процеса на пораждане на един нехуд

текст и на един худ текст.( картинка)

Кодът е система от знаци и съвкупността от правилата за тяхното използване

.Пораждането на

нехуд текст преминава през след етапи: 

(1) Мотив

­той е вътрешната подбуда за действие, свързана с

някаква   потлебност

,(2)Комуникативно   намерение

­комуникативната   цел+комуник.   задачи

(

3)Вътрешна   програма

­а)смислообразуваща   и   б)формулираща,(

4)Лексикално   разгръщане   и

граматическо конструиране 

(номинация и предикация, синтаксиране

),(5) Текст

­външна реч. Фазите,

през   които   протича   пораждането   на   худ   текст   са:  

(1)Мотив

,(

2)Комуникативно­естетическо

намерение,(3)Худ   замисъл,(4)Образно­семантично   „сканиране“   на   худ   замисъл

(формиране   на

личностни смисли) с оглед на опр. Жанрова форма и творчески задачи на автора

,(5)Прекодиране на

ичностните смисли в езикови значение и назоваването им на равнише вътрешна реч

(формиране

на   микрообрази),(6)Лексикално­граматическо   и   графическо   оформяне   на   езиковите   знакове   в   худ
текст. 

Ако нехуд текстове се пораждат по формуларата „

действителност­

смисъл

­текст“, то худ текстове

се   пораждат   по   формулата   „действителност­

образ

­текст“.   В   лириката   основни   са   образите

преживявания, а в худ. проза­образите характери.

Художествена реферетна ситуация 

е „предметния свят“ на живота на персонажите, който възниква

във въображението на автора като нова категория. Като реализира худ си замисъл, авторът разделя и
детайлизира   реферетната   ситуация   на   отделни   елементи,   които   стават   предмет   на   назоваване   и
изображение. Тези предметни детайли се наричат  

художествени обекти

. Те са образно­естетически

аналози на съответните материални обекти, защото са художествено­естетически преосмислени като

възприемане на реалната действителност в субективно­образна форма и с оглед на постигането на
конкретни  художествени   цели.   На  равнището   на   вътрешната   реч   худ  обект  представлява  

сноп от

личностни смисли

, които авторът съотнася с определено системно значение, за да осъществи акта на

назоваване.Художественият обект, приведен с оглед на творческите намерения на автора под дадено

системно   значение   и   обозначен   с   определено   езиково   средство   и   по   определен   начин,   се   нарича

микрообраз

. Един и същ худ обект може да получи в хода на разгръщане на текста различни названия

и така да се породят няколко микрообраза. 

Макрообразът

 е худ образ на човек, пейзаж, интериор и

пр.   Художественият   образ   има   двойна   функция­   той   означава   нещо   друго   и   пробужда   друга

съзерцателност. Той е изблик на въображението. Езикът се променя чрез образите си много повече,
отколкото   чрез   семантични   операции.   Микрообразът,   възникнал   във   въображението   на   автора,

получава   своето   конкретно   сетивно   худ   битие   чрез   словото.Общото   (понятието)   в   думата   или
словосъчетанието за назован някъде обект се привежда към единичното и особеното в худ обект, към

субективните   оценки   и   емоции.   Така   се   активират   креативните   изобразително­изразителни
възможности на словото, които се проявяват в художествения текст.

Процесът на пораждане на худ текст протича в посока концепт­знак­знак, авторът избира готови
езикови единици и създава нови такива по съществуващите в дадения език словообразователни

модели, за да обозначи компонентите на мделираната художествена картина на света, съобразно

с творческия си замисъл.

4.тема Същностни черти на художествения текст­ 

Художественият текст се отличава от останалите

нехудожествени текстове по няолко същностни черти: (1)В художествения текст вътрешнотекстовата
действителност е създадена от въображението и творческата енергия на автора и носи по правило

условен, фикционален

  характер. Изобразеният в художествения текст свят се съотнася с реалната

действителност   само  

опосрествано,  

той   я   отразява,   преобразува   в   съответствие   с   творческите

намерения   на   автора.   Референцията   в   худ   текст   обикновено   се   осъществява   към   обектите   на
възможните светове, които словесно се моделират в произведението.В същото време границите между

художествените   и   нехуд   текстове   често   са   размити:   фикционалността   може   да   се   наблюдава   и   в
документални   текстове   и   обратно­   в   худ   текстове   могат   да   бъдат   представени   и   елементи   на

„нефикционални“ текстове, художествените текстове могат да се съотнасят понякога и с реалността.
(2)   В   художествения   текст   структурата   на   изказването   е   двойно   обусловена­   лингвистично   и

естетически,   при  което   ефектът   на   възприемането   произтича   от   взаимодействието   на   две   знакови
системи(езиковата и естетическата).Тези системи обединяват в единен комплекс автора и читателя при

силното влияние на стилистичното равнище.Предназначението на худ текст е не само да дава някаква
информация на онези, които го възприемат, но и да им въздейства естетически чрез изградена система
от худ. образи

.  (3) От една страна, худ

 текст е частна система от средства на общонародния език, а от

друга в него възниква собствена кодова система. Той се изгражда върху кодове, които никога не се

изчерпват   и   които   съществуват   в   променящата   се   йерархия   на   едно   и   също   четене,   създавайки
напрежение,   противоречие   и   колебание.   Взаимодействието   между   различните   кодове   води   до
многозначителност на художествения изказ. 

(4)Авторефлексивност на художествения текст

­ В худ

текст всичко се стреми да се мотивира от страна на значението. Тук всичко е пълно с вътрешни

значения и езикът означава самия себе си независимо от това знак на какви вещи е. Върху тази основа
се   обяснява   характерната   за   езика   на   изкуството   рефлексия   на   словото...Поетическото   слово   е

рефлексивно слово.Авторефлексивността на художествения текст означава, че той обръща внимание
на читателя върху самия себе си както с формалните, така и със съдържателните си качества. Пример:

Малката кибритопродавачка (ключови думи:от една страна съотнасяйки се с художествения обекти и
микрообраза, с худ образ на огъня (пламък и светлина) в худ контекст те започват да се обогатяват в

смислово­символичен и конотативен план.Огънят поражда желанието за промяна, за преминаване в
друг свят

. (5)Художественият текст е писмен текст

. Комуникативната ситуация, в която той се

осъществява   притежава   следните   особености:   времева   и   пространствена   раздалеченост   на
комуникативните   партньори,   еднопосочност   на   комуникацията   без   възможност   за   обратна   връзка,

принципна възможност за многократно връщане към текста от страна на адресата. Тези особености са
характерни и за останалите писмени текстове,  

но за худ текст е специфично комбинирането на

писмената форма на речта с естетическата насоченост на текста. 

Словото в худ текст реализира

художественото   си   значение   и   своя   индивидуален   образно­естетически   смисъл   както   с   оглед   на

лингвистичен контекст,

  така и на  

художествен контекст

  Художественият контекст представлява

част от текста или подтекст, където се осъществява същността на микрообраза или на макрообраза.

(6)Художественият текст е свързан с други текстове­ той отпраща към тях или включва в себе си техни
елементи. посредством цитати (явни или скрити), преразказ на чуждия текст. (7)Антропоцентричност

на худ. текст­ субективно­оценъчното изображение на света в литературното произведение е насочено
най­вече   към  интерпретацията   на  човека  и  неговото  битие.  (Заключение)  Художественият   текст е

индивидуална   естетическа   система   от   езикови   средства,   характеризираща   се   с   висока   степен   на

структурираност и цялостност. Той е уникален и в същото време използва типизирани похвати за

изграждане. 

5.тема Език и стил на художествената литература­ 

Езикът на художествената литература е изразно

средство за художествено творчество. И именно като такъв той е винаги функционално ориентиран

към изграждане на свят, натоварен с художествено­естетически послания.Езикът на художествената
литература е общонароден език, но той е естетически трансформиран в словесен художествен образ, в

стилистична   система,   функционираща   по   законите   на   изкуството.В   художественото   произведение,
според Михаил Бахтин, се преодолява лингвистичната същност на словото и се осъществява преход от

текстово измерение в образно­естетическо измерение. Словото, „движейки се“ вътре в художественото
цяло, от условно обозначение става безусловен обект. Художествено­естетическата функция превръща

словото в предметно­символна образност.В худ текст езикът не само изобразява нещо вътрешно, но
изобразява и самия себе си. Тук словото активира своя смислов и емоционален потенциал.Езикът на

художествената литература може да създава своя собствена „реалност“ само затова, защото в нея
отнесеността(референцията) към извънезиковата действителност е нееднозначна. В худ. текст всичко

се стреми да се мотивира с оглед на значенията. Тук всичко е пълно с вътрешни значения и езикът
означава сам себе си независимо от това знак на какви вещи е. На тази основа се обяснява толкова

характерната   за   езика   на   изкуството   рефлексия   на   словото.   Поетическото   слово,   по   принцип,   е

рефлектиращо   слово

.  

Многозначителността   нараства   с   нарастването   на   сложността   на

художествената   структура.

  (нов   ред)В   художествения   текст   широко   се   използва   синонимията   и

многозначността на думите, антономията(думите в двойката изразяват двата полюса на едно и също

понятие и взаимно се изключват). Употребяват се също така омоними (Омоними са думите, които
звучат еднакво, но са с различни значения)и пароними ( думи, които имат подобен звуков състав, но

нямат   нищо   общо   в   семантиката),   както   и   различни   категории   думи­   архаизми,   диалектизми,
нелогизми,, жаргонизми.Посочените думи и езикова явления не се използват самоцелно от автора, а се

натоварват с важни стилистични и естетически функции с оглед на изграждането на художествените
образи.(пример  с  Алиса  в  страната   на  чудесата   и  разговора  с  Кондора,“треската  боде“,  Л.  Карол

използва омонимия).(нов ред) В детската литература широко се използва и така нареченият нонсенс
(безсмислица).

СТИЛ   НА   ХУДОЖЕСТВЕНАТА   ЛИТЕРАТУРА­  

Под  

стил   на   речевата   дейност

  се   разбира

обществено осъзнат стереотип на речево поведение или особено, което носи определена информация за

субекта на дейността (на речта)­ за социалните роли, които той изпълнява, за принадлежността му към
една или друга социална група, а така също и за определени негови личностни качества.Понятието

стил на речевата дейност

  има два аспекта­ „стил на съдържанието“ и „стил на израза“.

Стилът на

израза

 е свойството на съобщението, възникващо в резултат на избора на езиковите средства, с които

ще бъде изразено това, което адресантът иска да каже (да напише). Следователно стилът на израза е
свързан с избора на код за кодиране на съобщението.

Стилът на съдържанието

 възниква за сметка на

избора, който адресантът осъществява на равнището на означаемите, т.е. с оглед на това какво иска да
каже или да напише. Равнището на еквивалентност се задава тук от целта на речевия акт (например да

накарам адресата да затвори прозореца) или от общия замисъл на текста.(нов ред) Стилът на худ
литература е специфичен начин за осъществяване на художествено­естетическата функция на словото,

той   започва   с   избора   на   тематика,   на   проблеми   и   естетическа   тоналност   на   текста.   Свързан   е   с

построяването на сюжета и с начините на описание на персонажите.Най­съществените разновидности
на литературно­художествения стил са: 1.Стил на литературното направление,2.Стил на литературните

родове и видове,3.Стил на композиционно­речевите форми,4.Индивидуално­авторски стилове.

6.тема Стилистична и художествено­естетическа функция на словото

­ 

1.Комуникативнафункция

(референтна,денотативна,когнитивна)­това е функция посредством която 

езикът се реализира като средство за общуване между хората.Съобщението обозначава реални вещи, 
включително и културни явления:“Това е чанта“. За Шилер културата се явява източник на дейността 
и същевременно нейно отрицание: „Той говори четири часа.“ 

2.Емотивна(експресивна

 функция)­тя е 

съсредоточена върху адресанта и има за цял прякото израяване на отношението на говорещия към това,

за което той говори. Съобщението цели да предизвика емоционална 
реакция.Например:“Внимание!“,“Обичам те!“

3.Апелативна(повелителна)функция­ 

посредством нея 

се въздейства върху адресата на речта.съобщението е 
заповед,повеля.Например:“Пий!“,“Пей!“,“Говори!“. 

4.Фатична функция

­ посредством нея се 

осъществява езиковият контакт за успешна комуникация.Съобщението установява, продължава или 
прекъсва комуникацията,проверява дали работи канала за връзка(Ало, чуваш ли ме?),привлича 

вниманието на събеседника или се убеждава дали той слуша внимателно(„Чуваш ли ме?“). Тази 
функция първо се усвоява от децата.

5.Метаезикова функция

­това е функция на тълкуването,когато 

предмет на речта става самия код, тест езикът тълкува сам себе си.Например:“Съобщението „Как е?“­
това е съобщение с фатична функция.Предмет на съобщението е друго съобщение.

6.Поетична 

функция

­съобщението се натоварва с тази функция, когато се стреми да привлече вниманието на 

адресата към това как е построено. Например:Хрус,хрус,страхотен вкус. В сферата на литературната 
комуникация следва да се говори 

за художествено­естетическа (поетическа) функция

, а в 

останалите сфери на вербална комуникация­ за 

естетическа функция

 на езиковите средства. По 

своята същност тя е речево представяне на естетическите качества на езика с оглед на опозицията 
„красиво­грозно“ (съвършенство на формата, лаконизмът, изящна простота,логическа стойност на 

изложението на мисълта и пр.) (нов ред)Художествено­естетическата функция на словото е неговата 
способност да представя резултатите от въображението на определена творческа личност, при 

реализацията на която в процеса на литературна комуникация словото придобива необикновена степен 
на многознатичелност (нов ред)Освен естетическата и художествено­естетическата функция следва да 
различаваче и 

стилистичната функция

 на езиковите и речевите единици. Тя се изразява в 

емоционално­оценъчното, експресивното, образното и смисловото обогатяване както на собствената 

семантика на тези единици, така и на съдържанието на изказването, чийто съставни компоненти те 
са.Това обогатяване става под влияние на социални, психологически и конкретно­ситуативни 

фактори.В художествения текст се наблюдава активното взаимодействие между стилистичната и 
художествено­естетическата функция, като първата участва в осъществяването на втората.Двете 
функции се различават по: 1

)сферата на тяхната реализация

­ХЕФ характеризира само литературно­

художествената комуникация, а стилистичната­речевата дейност изобщо.

2)съдържание

:ХЕФ винаги е 

свързана с предаване на светогледно съдържание, а стилистичната­ със смислово обогатяване от 
социален, психологически характер.

3)характер на реализация

­ХЕФ се въплъщава с помощта на 

завършена система от похвати за художествено отражение на действителността, докато стилистичната 
функция се реализира изцяло със средствата на езика. 

4)условията на реализация и откриване

:ХЕФ 

се реализира само в рамките на завършено произведение.За осъществяването и откриването на 

стилистичната функция е достатъчен контекстът на едно или няколко изказвания.

7.тема Поетическа фонетика.Звук и смисъл.Метафония и типове метафонични структури. 

Функция на метафонията­

 1.

Същност и похвати на метафонията

­ МЕТАФОНИЯТА е 

надстройката върху нормалната фонологична структура на художествения текст на допълнителна 

фонична структура със съответни нови функции на фонемите.Терминът метафония обобщава 
термините звукопис, еуфония, инструментовка и пр.Метафонията изпълнява стилистична и 

художествено­естетически функции, които не само насочват към определен смисъл, но и формират 
смисъл, обогатяват го емоционално и експресивно и по този начин усилват въздействието на 

съответния текст.“Звукът­твърди Александър Пол­ е длъжен да бъде отклик на смисъла.“Метафонията
се постига посредством определени стилистични похвати.По­важните от тях са: 

АЛИТЕРАЦИЯ

­

избор, комбинация и повторна употреба на еднакви или сходни съгласни звукове.Напр:“Бърза 
бързоструйна Струма“.

АСОНАНС

­избор,комбинация и повторна употреба на еднакви или сходни 

гласни звукове.Напр:“

До

кле е мла

до

ст, леко път се 

хо

ди.“,“Настан

е

 в

е

чер, м

е

с

е

ц изгр

ее

/зв

е

зди 

обсипят свода небесен/гора зашуми, вятър повее/балканът пее хайдушка песен“(Ботев).

ЗВУКОВА 

АНАФОРА

­повторение на един и същи звук в самото начало на стиха или на изречението в прозаичен 

текст.Напр:“Пеят птички пъстрокрили.“

ЗВУКОВА ЕПИФОРА­ 

завършващите думи в 

последователни стихове започват с една и съща съгласна или с еднакво звукосъчетание.Срв:“Все за 
нещо ще намери/да се начумери“,“малката река 

п

релива/веч голяма и 

п

енлива“.

ЗВУКОВА 

ЕПИАНАФОРА

­повторение на началните звукове на последната дума от първия стих и първата от 

втория стих:“Душата ми заспива в скута на на 

н

ощта/

н

едейте я разбужда“.

ЗВУКОВА 

АНАЕПИФОРА

­повторение на началните звукове на първата дума от първия стих и на последната от 

втория стих.Напр:“

Б

ъди му ти отдих и радост/в неволи и черни 

б

еди...“ПОВТОРЕНИЕ НА ДВЕ, ТРИ 

И ПОВЕЧЕ ЗВУКОСЪЧЕТАНИЯ. Срв: „Па

дн

а чу

д

на ля

тн

а нощ, прохла

дн

а и свежа“(2)ФУНКЦИИ 

НА МЕТАФОНИЯТА

: (2.1)звукоподражателна функция

­тя може да бъде явно 

изразена.Напр:“Пиленцата как си църкат?//Цър,цър,цър!“...По­интересна е неявно изразената 
звукоподражателна функция(при нея думите се подбират така че при подредбата си да имитират звука 
на животно или нещо друго) 

(2.2)изобразяване на незвукови признаци.

Например:“гарванът грачи, 

грозно, зловещо“, „тежко зарева камбаната на патриаршеската черква“­изобразява се 

мащабност,обемност и отвореност на пространството,тежест, тържественост. (2.3)звуково­символична 
функция­звуковият символизъм е явление, при което става съотнасяне на звуковете на речта с 

незвукови представи и понятия. Носител на символично значение на фонетично равнище е звуково­
буквеният психичен образ. Тук звуковете на човешката реч се подразделят на красиви и грозни,