Съществуват три основни типа здравни системи в света - модел „Бевъридж“, при който 
се осигурява здравна помощ за всички граждани, без значение на финансовото им 
състояние; модел „Бисмарк”, основан на базата на осигуряване от здравни фондове и 
модел „Кенеди”, според който здравеопазването е възложено на частния сектор. 
Здравеопазването в Европа се характеризира с първите два модела, докато последният е 
разпространен главно в Азия и САЩ. 
При моделът „Бисмарк” е характерно наличието на един или множество от 
осигурителни фондове, които са независими от организационна гледна точка от 
болниците и медицинските заведения, които предоставят здравни услуги. Този модел е 
характерен за Германия, Франция, Белгия и страните от Източна Европа. Като цяло 
системата „Бисмарк” има повече поддръжници в Европа. България също избра този 
модел на здравеопазването при реформата на системата през 1998 г. и създаването на 
Националната здравна каса, която управлява средствата, които се събират от здравните 
вноски. 
При системата „Бевъридж” финансирането и осигуряването се извършва от една 
структура, т.е. процесите на финансиране и доставяне на услугата не са разделени и са 
напълно или частично свързани с една организация. Най-голямата такава система е 
Националната здравна служба във Великобритания. Системата се прилага и в 
Скандинавските страни, Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Проблемите тук

Здравната система у нас се характеризира със съществени проблеми, които произтичат 
от липсата на конкуренция в сектора, монополното положение на Национално-
осигурителната каса в определянето на финансирането на здравни услуги, липсата на 
възможност за свободно договаряне между пациентите, финансиращата институция (в 
лицето на касата) и медицинските заведения. Резултатите са нерационално 
разпределение на финансовите ресурси; различни цени при лечение на сходни 
заболявания; трупане на дългове към доставчиците на лекарства и медикаменти поради 
некомпенсирани разходи за здравни услуги. Тези проблеми могат да се решат чрез 
реформиране на сектора и коригиране на слабите места на съществуващата система. 
През последните години сме свидетели на ускорено разширяване на обема на 
предлаганите медицински услуги в Европа, което е съпътствано с увеличаване на дела 
на разходите за здравеопазване като процент от БВП на страните. Причината е във 
високите разходи за нововъзникващите услуги и поради тенденцията за застаряване на 
населението, което означава повече разходи за здравни грижи на по-възрастните. 
Едновременно с това се увеличава и делът на частния сектор във финансирането на 
системата. 
В страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за 
здравеопазване е относително по-нисък от този на страните в Централна и Западна 
Европа. Последното се дължи както на по-ниската степен на развитие на 
здравноосигурителните системи, така и на по-ниското благосъстояние на икономиките 
в тези страни.
В Европа се наблюдават няколко различни начина за финансиране на здравната 
система. Великобритания прилага финансиране чрез данъчно облагане. В Ирландия 
тази система също се използва, но е комбинирана с елементи на частно здравно 
застраховане. 

Финансиране от местни данъци

В Дания и Швеция финансирането на здравните системи става от местни данъци, 
съчетано с управление на доставчиците на здравни услуги от страна на органите на 
местната власт. В Дания основният механизъм за разпределение на ресурсите при 
финансирането на болниците се осъществява през националния бюджет. Договарянето