"Хайдушки песни" и романтиката на хайдушкото битие

Хайдушки песни
1. Заглавието на цикъла е буквално заимствано от фолклора

2. Композиция ­ 4 отделни текста, обединени чрез образа на юнака и 

чувството, което носи всеки един от текстовете.

3.  Характер  ­  лирически  цикъл,   чувството  е  светло,   жизнерадостно, 

израз на революционната романтика.

4. Образи
4.1. централен е образа на бунтовника ­ силен, волен, освободен от соц. 

задръжки, самотен, доближаващ се до романтичния тип самотен бунтар, при 
който личен и обществен дълг се сливат в едно.

5.   Особености   на   поетиката­   основна   е   фолклорната   поетика, 

фолкстилизация, народни изрази, постоянни епитети

Хайдушки   песни"   ­   композиция:

  В   четирите   стихотворения   са 

отразени   дълбокото   познаване   на   човешката   душа   (мотивът   за   сирака), 
страстната   любов   към   народ   и   свобода   (типично   ботевски),   отразен   е   и 

многозвучният строй на Яворовия стих.

Първа   песен

  ­   разкрит   е   идейният   свят   на   хайдутина   както   в 

народните песни; забелязва се типично по ботевски самоотричане в името на 
дълга и всеотдайност към народното дело. Изразени са полюсни чувства на 

любов и омраза чрез тавталогични фигури: разкрива се модереният мотив за 
сирака, самотника, с който започва и завършва поемата. Както в тази песен, 

така   и   в   другите   се   забелязват   всички   стилни   и   езикови   особености   на 
фолклорната поетика (постоянни епитети, народна лексика, които придават 

национален колорит на стихотворението).

Втора   песен

  ­   навлиза   се   в   сърдечния   живот   на   хайдутина   и   се 

поставя проблемът за любовта и дълга, както и при Ботев любимата е млада 
и красива и се сблъскват две сили ­ любов и обществен дълг. Силните чуства 

са предадени чрез обръщения и умалителни съществителни, на принципа на 
контрастите   е   изграден   образът   на   любимата.   Използват   се   антитези   и 

анафори, за да се внуши силната воля на хайдутина.

Трета   песен

  ­   мотивът   за   любовта   и   дълга   е   пресъздаден   в 

драматична ситуация. Изразен е конфликтът между любовните чувства и 
съвестта на хайдутина. Два вътрешни гласа си дават решителна среща ­ 

гласът на съвестта (на хайдушката клетва и дълг) и повикът на сърцето. 
Диалогът  между  сърцето и разума  е особено драматичен: съвестта ­ Лазо 

трябва   да   бъде   убит,   прокобата   за   смъртта   са   отронените   листа   и 
повторението на четиристишието; сърцето ­ Лазо не бива да бъде убит, звучи 

в подтекстта на метафоричното двустишие, съчетано с етимологична фигура, 
взета от народната лексика. Сблъсъкът на двете колосални чувства ­ омраза, 

която жадува мъст, и любов, която жадува радост ­ раздвоеността на сърцето 
създава дълбокия драматизъм.

Четвърта   песен

  ­   поставя   се   проблемът   за   отношението   на 

хайдутина   към   смъртта,   разкрита   чрез   прокобен   сън   както   в   народната 

песен. Но все пак има различие от народната песен и Ботевата традиция. За 
разлика от Ботев тук има демитологизация, защото няма опоетизиране на 

смъртта,   тя   е   нежелана   и   е   претворена   в   елегичен   тон.   Революционната