ФОНЕТИЧНА СИСТЕМА НА СБКЕ 

 

Фонетиката (от гр.– φωνή ‘глас, звук’) е дял от езикознанието, който изучава звуковата форма на езика.                                                                                                                                                                            

 

Разлика между фонема, звук, буква 

- Фонемата е абстрактно, събирателно научно понятие. Тя е най-

малката звуково неделима единица, чрез която могат самостоятелно да бъдат различавани по смисъл думите и 
техните форми (има смислоразличителна функция) – пример: 

вал/ дал/ кал/ сал.

 Всяка фонема е звук на речта, 

но не всеки звук в определена ситуация, произнесен от определен човек, има статут на фонема. Всяка фонема 
е  представена  в  речта  от  различен  брой  отделни  (понякога  близки  в  акустично  и  учленително  отношение) 
звукове, наречени 

варианти (алофони

): 

бал –

 

бял

. Можем да направим аналогия с цветовете. В палитрата на 

природата има разнообразни багри с множество оттенъци, но всички те могат да бъдат групирани в няколко 
основни  цвята.  С  помощта  на  специална  електронна  изчислителна  машина  са  различени  осем  милиона 
отсенки на червения цвят, но всички те са всъщност варианти на 

един и същ

 спектрален цвят – червения. 

 

Цялото  многообразие  от  звукове  в  речта  се  експлицира  от  минимално  число  фонеми.  Основното 

звуково  значение  на  буквата/  графемата  е  азбучното.  Допълнителни  значения  има  буквата,  когато  означава 
звук, който наред с нея може да бъде означен и с друга буква. Значенията на някои букви /

я, ю

/ се определят 

от графичната им позиция, а на други  – от книжовната или диалектната/жаргонната им употреба: 

ще

  [ште], 

[шъ], 

[ше], 

[чъ]; 

махам

 

[махам], 

[махъм], 

[маам].                                                                                                                 

 

В СБЕ има 45 фонеми, които се отбелязват с 30 букви. Съществува явлението дифония: една графема 

представя 

фонемно 

съчетание 

– 

щ

, 

ю

 

и

 

я

 

имат 

фонемни 

стойности 

[шт], 

[йу] 

и 

[йа].                                    

 

Признаци  на  фонемата  –  1.  Диференциални 

–  основните  признаци,  по  които  се  отграничават  и 

противопоставят фонемите: сред тях са 

звучност – беззвучност

 (

вар

 - 

фар

); 

твърдост – палаталност

 (

гол – 

гьол

); 

място  на  образуване

  –  предноезични  –  задноезични  (

тост  –  кост,  но  и  двете  се  беззвучни  и 

преградни

). Ако се различават по един диференциален признак, фонемите влизат в 

корелативни 

опозиции (б 

–  п),  а  ако  се  различават  по  повече  от  един  признак,  влизат  в  некорелативни  опозиции:    (г  –  с)  – 
преградност/задезичност. 

2

. 

Силна  и  слаба  позиция

  –  силната  позиция  при  гласните  е  под  ударение;  при 

съгласните  разнообразието  е  по-голямо  –  напр. палаталните  са  силни/  съществуват  само  пред  задни  гласни.                                                                                                 
 

 

Класификация  на  звуковете  – 

Според  учленителните  и  акустическите  си  особености  звуковете  на 

речта се поделят на 2 групи: 

вокали/ гласни и консонанти/ съгласни

. 

Българската консонантна система 

се  състои  от  39  фонеми. 

Броят  им  се  установява  само  в  позиция  пред  задните  гласни  –  а/ъ,  о/у,  където 

съгласните се противопоставят едновременно по диф. признаци звучност – беззвучност и твърдост – мекост. В 
позиция пред е/и напр. се срещат само 21 гласни. Не всички съгласни имат една и съща честота на употреба, 
съчетаемост  и  функционална  тежест  –  някои  от  тях  влизат  в  много  фон.  противопоставяния,  а  други,  като 
меките,  веларние  съгласни  к’/  г’/  х’се  срещат  рядко  пред  задни  гласни,  предимно  в  чужди  думи.                               
 

Основната класификацията на съгласните е на сонорни (

л, м, р, н

) и шумови. Сонорните са по-звучни 

от шумовите, но в СБЕ вече не изпълняват сричкотворна функция.

Други делитбени критерии 

на шумовите

 

съгласни са: по акустичния признак 

звучност – беззвучност:

 28 фонеми, групирани в 14 двойки. 

звучни 

б 

в 

г 

д 

ж 

з 

й 

л 

м 

н 

р 

– 

дз 

дж 

беззвучни 

п 

ф 

к 

т 

ш 

с 

– 

– 

– 

– 

– 

х 

ц 

ч 



 

по признака 

твърдост – мекост 

34фонеми/ 17 двойки

 

твърди  б 

в 

г 

д 

ж  з 

– 

к 

л 

м 

н 

п 

р 

с 

т 

ф  х 

ц 

ч  ш  дз  дж 

меки 

б’  в’  г’  д’  – 

з’  й  к’  л’  м’  н’  п’  р’  с’  т’  ф’  х’  ц’  – 

– 

дз’  – 

Сп. мястото на образуване съгласните са: лабиални, дентални, алвеолни, палатални, фарингални и ларингални. 

Фонемата  й

  заема  особено  място  сред  съгласните.  Не  участва  в  нито  едно  от  противопоставянията  по 

звучност,  проходност,  палаталност  и  небност.  Нарича  се 

глайд 

–  полугласна,  полусъгласна.  Като  гласна  се 

реализира  в:  юфка,  яма.  Като  съгласна  –  пред  неударени  гласни  и  пред  съгласни:  майка,  някой,  случай.                                                                                                                                    
 

Система   на   гласните  – 

Под ударение има 6 гласни – 

а/ъ, о/у, е/и

, в неударена позиция са по-малко. 

Друг  критерий  е  обкръжението  от  съгласни  –  след  твърда  съгласна  се  срещат  всички  гласни, а  след  мека  – 
само 

а, ъ, о, у

. Гласните се противопоставят по 4 диференциални признака: 1. Място на учленяване: предни (е, 

и), задни (а, ъ, о, у); 2. Лабиалност – нелабиалност: о/у – а,ъ,е,и; 3. Компактност – дифузност: тесни (и, ъ, у),