СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ „ТРУДОВА И ОРГАНИЗАЦИОННА

ПСИХОЛОГИЯ“

УЧЕБНИ ЗАДАЧИ

по

СТРАТЕГИЧЕСКИ МЕНИДЖМЪНТ

Изготвил:                                                                                Научен ръководител:

Вяра Радомирова Радева                                    

   проф. дсн Цветан Първанов Давидков

Факултетен № 

30326

Магистърска програма

София, 2018

1. Кои са най-общите представи и асоциации, когато говорим за 
стратегия?

На първо място асоциацията, която правя, когато говорим за стратегия е свързана с 
понятието военна стратегия или стратегическа компютърна игра. Днес стратегията се 
използва в много области. Най-общата представа на повечето хора, като се говори за 
това, е план за действие, но всъщност дефиницията е доста сложна и многопластова. 
Стратегията обеденива в себе си няколко различни, но свързани по някакъв начин цели 
и посока за тяхното постигане, също така може да се променя и в движение, тя е 
връзката между настоящата идея и бъдещото й развитие. 

2. Характерни определения - /различни автори/ - кое е общото и 
различното.

Стратегия според Клаузевиц  —  

Верига от действия за осигуряване на трайно

преимуществено положение спрямо противника.

Стратегия   според   Сун   Дзъ

  –

  От   битка   на   всяка   цена   няма   нужда,

защото   са   по-неефективни   и   отдалечават   целта   на   войната   в   сравнение   с
преките действия по осъществяването на тази цел.

Стратегия според Лидъл Харт

  – Изкуството за разпределение и приложние а

военни средства за изпълнението целите на политиката.

Стратегия   според   Джордж   Стайнър

  –   Стратегията   излиза

едновременно действие и посока, цел и средство.

   Стратегия според Хенри Минцбърг

 -



 средство за достигане на едно състояние в друго;



  характерния   за   конкретен   субект   негов   отличителен   модел   на
действие,   който   подчинява   всички   последвателни   решения,   които
организацията следва;



позиция   –   отнася   се   до   решения   за   конкретна   реализация   на
организацията на фона на останалите;



перспектива, т. е визия и ориентация, направление на усилията;

Стратегия според Кенет Ендрюс

 -

Според   него   корпоративната   стратегия   е   общия   модел,   на   който   съответстват
решенията   в   организацията.   Той   допълнително   прави   разлика   между   КС   и   бизнес
стратегия   (БС).   Под   КС   той   разбира   бизнеса   изобщо,   в   който   организацията   ще   се
съревновава, а БС – като съревнование в рамките на самия бизнес, т.е. стратегията
намираща   се   под   равнището   на   КС,   където   стратегията   е   само   позиция,   която
организацията заема спрямо своите конкуренти

.

Стратегия според Майкъл Портър

 -

Портър внася идеята, че конкурентната стратегия е онази, която те прави различен, т.е.
избора на различен набор от дейности, различни от тези, които използват конкурентите.
Трябва да се отбележи, че той говори за конкурентната стратегия, а не за стратегията
въобще.

Стратегия според икономическата теория 

-

Икономическата теория представя стратегията като идея и общ план за развитие на
корпоративните субекти, съобразно конкурентната им страна.
Извън   икономическата   област   обаче   стратегиите   имат   допълнително   и   политическо
значение.   Именно   по   това   КС   в   стопанската   сфера   се   различава   от   стратегията   за
обществено развитие, т.е. обществените стратегии налагат политическо поведение на
участващите субекти.
Стратегията се различава от конкретните политики и по начина, по който се планира.
Стратегията   е   едновременно   план,   позиция,   перспектива   и   модел,   т.е.   комплексна
мрежа от мисли, идеи, познание, цели и очаквания.

3. Обобщение на понятието стратегия.



Схваща се по-скоро чрез техническата си роля;



Определя   се   както   като   специална   позиция   спрямо
конкурентите, така и като правилната употреба на действията, с
оглед реализация на възможностите;



Създава   възможност   да   се   разделят   кардиналните   цели   на
субекта   от   неговите   стратегически   цели,   като   стратегическите
цели   се   възприемат   като   помощни,   осигуряващи   успеха   на
кардиналните;



Не   съществува   единно   понятие   за   стратегия,   поради
многокомпетентния характер на стратегическия процес.

4. Конкурентна основа на стратегията.

Конкурентната основа на стратегията е неизбежна, тъй като винаги съществуват “други”
и колкото по-значима е крайната ни цел, толкова повече те биват засегнати. Ресурсите
за всяка обществена дейност са не само ограничени, но и нарастващо ограничени с
увеличаването на крайната цел.
Конкурентното предимство (КП) е позиция спрямо конкурентната среда. Майкъл Портър
приема,   че  КП   е   налице   тогава,   когато  изгодите   на  дадена   организация   надхвърлят
средните изгоди на всички останали организации, борещи се за подобно равнище.
Трайното   КП   (ТКП)   е   нещо   друго.   При   него   отсъства   възможността   за   всеки   от
конкурентите   да   копира   и   постигне   КП,   установено   от   един   от   всички   конкуренти.
Следователно   ТКП   се   различава   от   КП   по   това,   че   осигурява   преимуществено
положение, чието дублиране от друг конкурент е трудно осъществимо.
Слабостите на ТКП не се дължат толкова на актуалната конкуренция, а при появата на
нови   конкуренти,   различни   от   първоначалните,   който   отправят   предизвикателства,
разчитайки на нови, изненадващи ресурси.
Източник   на   предимство   е   т.нар.   основна   компетентност   на   организацията,   като
например изключителното владеене на даден ресурс. За да бъде трайно предимството,
трябва да бъде ярко открояващо се и всеобщо признато (явно или скрито).
Стратегическото   предимство   създава   възможностите   за   осъществяването   на   цялата
система   от   интереси   на   субекта.   Трайното   стратегическо   конкурентно   предимство   е
нещо повече от средство за добра печалба тук и сега, а средство за успех сега и за
вбъдеще.

5. Разработване на стратегии – равнища.

Корпоративната стратегия е:



Свързана с цялостния образ на организацията;



Решаващото   равнище   на   стратегиране   и   отговорност   на   висшето
ръководство;



Отнася   се   до   най-дългосрочните   и   най-далечните   цели   от   кардинално
значение за съществуването на организацията.

Функционалната стратегия:



Отнася   се   до   стратегическите   решения   за   отделни   сегменти   (например
човешки ресурси);



Дело и отговорност на отделни сектори от дейността на организацията;



Функционалните стратегии се намират в зависимост една от друга и са в
пряка зависимост от корпоративните стратегии;



Отнася се до средносрочните цели на организацията.

Операционална стратегия:



Най-ниското равнище на стратегирането;



Отнася   се   до   организирането   на   всяка   отделна   дейност,   за   да   е
гарантирана стратегическата посока на другите две нива.

Трите   вида   стратегии   образуват   структурната   страна   на   всяка   стратегия.   Някои
организации вече експериментират с по-проста структура на своите стратегии, които
дават   възможност   за   много   по-голяма   гъвкавост   и   нагаждане   към   все   по-бързо
променящите се условия на обкръжаващата ги среда. Този нов вид стратегия се нарича
динамична стратегия.

6. Практическа страна на стратегията.

Минцбърг, Алстранд и Лемпъл сравняват положителните и отрицателни страни на 
стратегията като поведенчески метод. Те оценяват четири основни аспекта от 
същността на стратегиите, всяка от които е представена като твърдение:



Стратегията задава посоката.

Предимство – стратегията посочва най-надежния курс при съществуващите условия.
Недостатък – сляпото, но твърдо следване на предварително установен курс във всяка 
среда, особено непозната, е сигурен начин за предизвикване на катастрофа.



Стратегията координира усилията.

Предимство – без координация на дейността би се достигнало до хаотично състояние 
на организацията.
Недостатък – прекалената координация води до “групово мислене”.



Стратегията характеризира организацията.

Предимство – стратегията отразява в общи линии характера на организацията и 
демонстрира отличителните и черти.
Недостатък – определянето на организацията чрез стратегията и, води до упростена и 
неточна картина, до използването на стериотипи, за да се попълни цялата картина.



Стратегията осигурява логика на мотивите и действията.

Предимство – стратегията осигурява ред и порядък и свързва когнитивните елементи в 
по-ясна структура.
Недостатък – принципът на стратегическото поведение, като стриктна 
последователност, може да се противопостави на принципа на творческото действие, 
което е крайно нежелателно.



Стратегията ограничава говоренето и усилва действието.

Предимство – стратегията дава пътя за решаването на проблемите и вместо да се 
продължи с обсъждането всички възникнали проблеми, вниманието се концентрира 
върху по-значимите крайни цели.
Недостатък – корекции на “пътя” при прилагането на дадена стратегия понякога са 
много необходими за сметка на решителното действие.

Обобщение:

Стратегията дава хоризонт и увереност на действията.
Става възможно постигането на най-високи резултати.