91 ГПНЕ „Проф. Константин Гълъбов”, София
ДОКЛАД
По предмета “СВЯТ И ЛИЧНОСТ”
на тема
КУЛТУРА И ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
Изработил:
Лъчезар Светозаров Добричков
12
г
клас, №20
17.11.2008г.
СОФИЯ
1
Съдържание
5. Усвояване на културата: социализация, индивидуализация.
........................................................................
7. Източници - 10 -
Увод
Културата
е всичко създадено от човека и за човека.
Етимологически “култура” се свежда до латинския глагол colo, colui, cultus.
Първоначално “култура” означава “обработване на земя”. Оттук метафорично започва да
означава всяка обработка – в частност на ума и съзнанието. В Античността прякото и
преносното значение винаги са били разглеждани съотносително като два аспекта на един
2
и същ процес вложен в културата. Това единение на значенията е пряко отражение на
основния естетически принцип на Античността, а именно органичното единение на
материалното и идеалното, на образ и идея, на конкретното и абстрактното. В съгласие с
този принцип, за античните хора добре обработената, култивирана земя е напълно
идентично, тъждествено понятие с добре обработения, културен интелект и съзнание.
Най-общо културата се разглежда в два аспекта – материална и духовна.
Материалната култура обхваща:
•
култура на труда/производството: това е всичко, свързано с
производството – средства за производство (оръдия на труда), имущество,
природни ресурси, инфраструктура, сгради, земя, производствени умения и
знания.
•
култура на бита – всичко произведено.
Духовната култура включва: всичко, свързано с обработката на душата и ума –
наука, изкуство, религия, философия, морал, етика, политико-правови идеи и отношения,
култура на чувствата, литература, образование, език, реч, логика, митология и т.н.
Индивидуализацията
е процес при който различни компоненти, части, елементи
на сложното цяло се диференцират един от друг, стават различни и специфични и оттам
отделни. При хората индивидуализацията означава да разбираш. Индивидуалността е
неповторимостта и оригиналността на човешката личност. Тя е явление, при което
личността влияе върху организацията. В най-развитата си форма стига до бунт срещу все
приетия ред, в най-меката си форма, това е съзидателния индивидуализъм, е изразен чрез
критики, дискусии, отстояване на позиция, с което спомага за промяната да се наруши
статуквото.
1. Индивидуална идентичност
Индивидуалната идентичност е многоаспектна, многолика и многогласна. В
пълния си вид тя е нещо динамично и генеративно, пораждащо различни конкретни “аз”
на Аза. Но най-същественото е, че външното отношение с другите в човешката общност
има аналог във вътрешния свят на човешката личност. На свой ред и човешката общност е
нещо като обтекаема и по-малко компактна личност. Разсъжденията на Пърс по въпроса,
както и съвременните по-късни развития на темата са насочени основно към поставяне под
въпрос на поддържаната от европейската културна среда опозиция на индивид и човешка
общност.
Отправната точка при разбирането на
човешката идентичност
трябва да бъде не
колективната, а индивидуалната идентичност. Според тази, така да се каже, реалистична
теза сложното преплитане на социални и индивидуални цялости е по-добре наблюдаемо в
човешкия индивид. Става дума за непопулярна в съвременната наука гледна точка,
следвана от една херменевтична социология, която се противопоставя на
обективистичното „ние”-говорене за колективната идентичност, толкова широко
застъпено в европейската социална наука, в политологията и политическата практика.
Противопоставянето и съответно равнопоставянето на колективно и индивидуално е нещо
обичайно и за съвременното всекидневно говорене. То обаче става проблематично, когато
се повдигне въпрос за начина на съществуването на индивида и социума. Съществуването
на човешкия индивид не е само естествен, а и културен факт, но все пак е факт -
индивидът съществува, случващото се и правенето от него са изразени в наблюдаеми
субекти и текстове. Така че и индивидуалната идентичност изглежда нещо реално. Ако
човешките общности са реални и виртуални групи от други, като индивида, а човешките
3
Предмет: | Химия |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 18 |
Брой думи: | 505 |
Брой символи: | 3182 |