Кратко представяне на миграционния процес, бежанците
като част от него и сигурността
В литературата, Ерих Мария Ремарк е смятан за един от последните представители на
Романтизма. Неговите творби са антивоенна литература и част от тях описват живота на един емигрант в
друга държава – легален или не. Цитат в една от книгите му, „Нощ в Лисабон”, дава понятие за
усещането, какво е да си емигрант – „Загубите се понасяха по-тежко без родина. Тогава липсваше
всякаква опора, а чужбината ставаше още по-чужда.” Миграционният процес в своята основа е движение
на група от хора от една територия към друга, с намерение за смяна на местожителството.
След разпадането на биполярния свят, етническите конфликти се увеличават. Двете световни
войни, а след това и Студената война,
създават един вакуум, в който етническите конфликти преминават
на заден план, давайки път на политическия, който обсебва както начина на живот и икономиката, така и
социалната структура. Двете световни войни оставят след себе си разруха. Новите политически системи
се утвърждават и търсят превес една над друга.
С промяната на границите след Първата световна война много остават като малцинство на
територията на друга държава. Предоставят им се минимални права, за да се избегнат протести. Преди
1970-та ,
по данни на ООН,
в света е имало 8млн. бежанци, а след края на Студената война, с разпадането
на Съветския съюз
и Югославия, броят нараства до 27,4 млн. Това е огромен поток и движение на
население през територии и държавни граници. Като цяло, имигрантската вълна в Европа идва от 5
държави – Афганистан, Сомалия, Ирак, Сирия, Судан. До 2015-та год. в света съществуват
15 нови
конфликта и нито един от старите не е намерил решение, а броят на бежанците е надхвърлил 60 млн.
(според лекциите на Доц. Христо Георгиев в НБУ, курс „Национална сигурност”).
Конкретно за България, на територията на държавата 5-те челни държави от които според данни
на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет са Иран - 439, Пакистан - 1 630, Сирия - 2
348, Ирак - 5 136 и Афганистан
-
8 721, от 1 януари 2016 до 30 ноември 2016. За периода 1.1.1993-та до
30.11.2016-та челните 5 са Ирак - 18 235, Афганистан - 24 016, Пакистан - 2 656, Сирия - 19 893 и Без
гражданство - 2 090. Тези статистики говорят за засиленото движение на малцинства и вътрешното
напрежение, конфликти и икономика от държавите, които напускат.
Като цяло се появява една тенденция на по-малките етноси и националности да търсят своя
собствена държава. Наблюдава се желание за отделяне и самоопределение, а това се превръща в двигател
за етнонационалните конфликти и миграцията.
През последните години,
според статистика,
представена в същите лекции, броят на бежанците
се увеличава прогресивно – до степен, която може да се сметне за ново „велико преселение на народите”.
Това е процес, който е свързан, както с трафик на хора, организирана престъпност, тероризъм,
контрабанда, нелегално преминаване на граници и други криминални дейности, така и
с хуманитарни
инициативи, доброволчески групи, мисионери, неправителствени и правителствени организации за
опазване на човешките права. Отношението е двойнствено – желание на международното общество да
заеме позиция и да се справи с наплива на хора, желание да се предприемат мерки за бежанците от
Сирия, възможността на прием на количество хора, за даване на убежище и статут. Да се положат
адекватни грижи за тях е с лимит. Държавите предприемат различна
политика и според
количество хора,
различна административна процедура и особености според наплива на мигранти.
Предмет: | Политология |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 933 |
Брой символи: | 5627 |