Е С Е Н Н А      З А Б А В А

Тържество за есента в Подготвителна група – ДГ с. Вокил

Дете:        ЗНАЕТЕ  ЛИ  НОВИНАТА,  ЕСЕН Е ДОШЛА В ГОРАТА! 

                  ЧУЙТЕ ВИКА ОТ ДАЛЕЧЕ:

Есен: Ето ме пристигам вече! 

          За стопаните грижовни 

         Нося капчици дъждовни

         С тях ще напоя нивята

         Жадни чакат семенцата

         През дворове и градини

         Нося круши, сливи сини

        Нося ябълки големи, 

        Нося дюли и бадеми.

ВЯТЪРКО:    Фиууууу

ЕСЕН:   Вятърко почакай, какво правиш. Защо си се разсърдил толкова?

Вятърко:   Защото децата не ме поканиха на есенна забава, която ще се 
проведе тук в гората. Поканили са всички животни и Слънцето – да им грее 
и свети. А мен не защото не им върша никаква работа.

ЕСЕН:   Вятърко не са те забравили децата. Те помнят твоята добрина – 
хладината, която им правеше през лятото. И сега можеш да им бъдеш 
полезен, като минеш през цялата гора, да им напомниш на всички за 
нашата есенна забава.

ВЯТЪРКО:   Благодаря ти мила есен ! 

Песен:  „Тихичко капят листата”