СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение …………………………………………………………………. ,..стр. 2
Глава първа: ТЕОРИИ ЗА ЛИДЕРСТВОТО
1. Лидер и мениджър ……………………………………………… …стр.4
2.Видове власт в организацията …………………………………. . …стр.9
3. Теории за стиловете на ръководство …………………………. . ,,стр.14
3.1. Теории за характерните черти ………………………. ,, стр. 14
3.2. Поведенчески теории за лидерството ………………. ,, стр. 17
3.3. Ситуационни модели за лидерството ……………….. , стр. 26
4. Изводи от първа глава …………………………………………. стр. 40
Глава втора: ЕМПИРИЧНО ПРОУЧВАНЕ ОТНОСНО ВЛИЯНИЕТО НА СТИЛА НА
РЪКОВОДСТВО ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИЯ
1. Представяне на организацията …………………………………. стр. 42
2. Методика на проучването ……………………………………….. стр. 55
3. Анализ на резултатите от проучването .……………………….. стр. 58
4. Изводи и предложения …………………………………….…… стр. 78
Заключение …………………………………………………………….…. стр.79
Използвана литература ……………………………………………………. стр. 80
Приложения ……………………………………………………………….. стр. 81
1
ВЪВЕДЕНИЕ.Цел и задачи на дипломната работа
Реформирането на обществено-политическата и социално- икономическата система в
България през последните десетилетия доведе до ново осмисляне на проблема за
образа на ръководителя, за подготовката му и необходимите качества, за да е в
състояние да изпълнява успешно предназначението си в новите условия. Този проблем
има връзка и се отнася до концепцията и практическата организация на подготовката на
ръководители за различни сфери – публичната сфера, неправителствения сектор,
частния бизнес и т.н.
У нас е натрупан богат опит в това отношение. В същото време по инерция се
възпроизвеждат редица негативи при подготовката на ръководни кадри, благодарение
на това, че се разчита на традицията, без да се отчита изцяло промяната в социално-
политическата база на обществото и задачите пред ръководителите в новите условия.
Като цяло психологията на българина се определя от стила на неговия живот. Той иска
да има всичко, което имат другите в развитите европейски страни и така жаждата за
повече пари променя неговото отношения към ценностната му система – респективно и
върху отношенията му с обкръжаващата го среда. Добрата новина е, че с годините
промяната се отрази и в личните умения на съвременните мениджъри. Грешките от
миналото сякаш бяха осъзнати и постепенно от човек на статуквото българският
мениджър израства и осъзнава, че за да се управлява добре една бизнес единица са
необходими много знания и най-вече правилно отношение към функциите на
мениджмънта. Една от тези функции е ръководенето.
Оказва се, че стилът на ръководство в една компания има пряко въздействие върху
дейността на съответната бизнес организация. Ето защо темата за лидерството и в
частност влиянието на стила на ръководство е толкова значима и актуална.
За постигане на ефективност и ефикасност от дейността на организационната единица
ръководителят следва да притежава различни умения и качества, важна част от които
са да мотивира хората, да обединява усилията им и да ги води в посока за постигане на
организационните цели. Последното е свързано с възможността ръководителят да
влияе на подчинените си за решаване на определени задачи и постигане на цели.
Влиянието може да се осъществява чрез властта, като принуждава хората да действат
по определен начин. То може да се осъществява и на социално-психично равнище чрез
установените човешки отношения в групата. Първият вид влияние е формално, докато
второто – неформално, и е израз на доверието, зачитането и признаването на
ръководителя като лидер, т.е. като водач. От посоченото е очевидно, че желаният
вариант за един ръководител е влияние върху подчинените не само на формално, но и
на неформално ниво. Това е възможно, когато в процеса на груповата динамика
ръководителят се утвърди като пълноценен такъв и членовете на групата го признават,
зачитат като човек, заслужаващ длъжността. Казано по друг начин, когато групата
признава ръководителя за водач, когато е склонна доброволно да му се подчинява.
2
Цел
на разработката е да се проучи и анализира влиянието на стила на ръководство
върху дейността на служителите в конкретна бизнес организация, базирайки се на
съществуващите теории за лидерството.
Задачите,
които се изпълняват във връзка с тази цел са както следва:
1)
Обзор на съществуващите теории за лидерството;
2)
Провеждане на проучване в конкретна бизнес организация относно влиянието
на стила на ръководство върху дейността на служителите;
3)
Анализ на резултатите от проучването;
4)
Формулиране на изводи и предложения към ръководителя, базирани на
получените резултати;
Предмет
на настоящата дипломна работа е влиянието на стила на ръководство върху
дейността на реална бизнес единица.
Обект
на изследване е Амета Холдинг, която
предлага на пазара основните си продукти под търговската марка „Лудогорско пиле” и
е ситуирана на територията на гр. Разград.
В изпълнение на първата задача, в
първа глава
ще бъдат обхванати следните въпроси в
теоретичен аспект: различията между лидер и мениджър, видовете власт в
организацията, теориите за характерните черти на успешния ръководител,
поведенческите и ситуационни теории за стиловете на ръководство.
В изпълнение на останалите задачи
, втора глава
ще обхваща: дейността на
организацията, нейните пазари, организационната й структура и промените, които са
настъпили във времето от нейното основаване до сега; методиката за провеждане на
проучване за установяване стила на ръководство и неговото влияние върху дейността
на изследваната организация, както и резултатите и изводите от това проучване.
Разработката би могла да е от полза за ръководителя, чийто стил се изследва.
3
ГЛАВА 1: ТЕОРИИ ЗА ЛИДЕРСТВОТО
1. Лидер и мениджър
Проблемът за същността на лидерството и за подходите в изучаването му е вълнувало
човечеството от зората на неговото възникване. Винаги, когато се съберат повече от
двама човека възниква въпроса за лидерството. В цялата човешка история има
безкрайно много примери, както на хора проявили лидерски качества и благодарение на
това наложили своя авторитет и власт, така и на хора, които не са могли в нужния
момент на нужното място да проявят такива качества и съответно са загубили своя
авторитет и власт. Положението на хората в йерархията на обществото не е равна. Те се
намират в различна степен на близост до властта. Оттам се определя и тяхната
способност да влияят на социалните изменения и да вземат стратегически решения, но
дори и в съществуващите елити отделните представители се отличават един от друг.
Личността, която оказва постоянно и решаващо въздействие на държава, общество,
организация, група наричаме обикновено лидер. Институцията лидерство възниква
много отдавна във връзка с потребността, сложно организираните системи да се
управляват балансирано от определени принципи и ръководни начала. Това се налага,
тъй като тяхното функциониране като правило се основава на взаимодействието на
разнородни, а често и противоположни икономически, социални, политически и
духовни интереси, а също така от въздействието на техните носители, които могат да
бъдат групи, организации и индивиди. Задача на лидера е да изработи съгласувани цели
на развитието, да разпредели функциите и ролите сред участниците, да сложи ред в
поведението на отделните елементи на системата и в крайна сметка да повиши нейната
ефективност.
Всичко това показва, че изясняването на проблема за лидерството в неговите различни
аспекти има изключително важно значение за човешкото общество.
В последните години в бизнес езика у нас активно навлязоха различни английски думи.
Сред тях и думи като “мениджър” (manager), “лидер” (leader), а оттам и “мениджмънт”
(management) и “лидерство” (leadership). Повечето хора приеха и започнаха да
използват тези думи без да се съобразяват с техния смисъл и контекст.
1 Марков.К..Лидерство и формиране на екип
………………………………………………………………………В.Търново 2014
2 доц. д-р инж.-ик. Симеон Христов и Тодор Христов..
Пет стъпки за подобряване на
лидерството на екипи
……………………………………………………………………………………………………………
…………………………Варна , 2005 год
4
А тези думи наистина имат различен смисъл.
Ако отворим англо-българския речник, ще видим, че “manager” може да се преведе като
“управител”, “директор”, “началник”, “ръководител”, “надзирател”, “администратор”.
От своя страна “leader” се превежда като “водач”, “вожд”, “предводител”,
“ръководител”.
Смисълът, който влагаме в думите “мениджър” и “лидер” е важен. Нашите действия,
постъпки, решения, отношения и нагласи се ръководят от собствените ни възприятия.
Например, в най-различни бизнес среди има хора, които се считат за лидери само
затова, че заемат мениджърска длъжност. В действителност те не винаги са лидери,
независимо, че са ръководители и осъществяват ръководна функция.
Кога един мениджър е лидер? И нужно ли е да е лидер, ако е мениджър? Възможно ли е
човек да е лидер без да е мениджър?
За да изясним какви са разликите между лидер и мениджър ще разгледаме
определенията за тях, след което ще ги онагледим в таблица .
Мениджър – определение
Мениджърът е човек със законна власт в официалната организационна структура,
комуто е възложено да планира, организира, направлява, измерва и контролира
работата на група хора за постигането на предварително зададена цел. Мениджърите се
занимават предимно с неповеденчески проблеми.
Мениджър произлиза от
manage
(ръководя, управлявам), коренът на думата
е
man
(човек). Семантичното значение на „мениджър” е „ръководещ хора”.
Лидер – определение
Лидерът е човек с ясна цел и последователи.
Лидер произхожда от
lead (водя, карам, убеждавам).
Възникнало като определение за
водачите на политически групи и партии.
Личността на лидера, неговата ценностна система и личният пример предопределят
уникалността на лидера. Уникалността е и причината за ограничения брой определения
на понятието „лидер”.
Бизнес лидер – определение
3 Професор дфн Мавродиева И. ….Вродени лидерски умения
…………………………………..София, 2011
5
Бизнес лидерът има отговорностите на мениджър, но притежава и уменията да създава
предизвикателни цели и да вдъхновява членовете на своя екип за постигането им, с
други думи, да създава последователи. Лидерът създава визия, вдъхновява, наставлява,
зарежда с енергия и дава възможности за изява. Бизнес лидерите се занимават
предимно с поведенчески проблеми.
Ключова роля при разграниченията между ръководство и лидерство имат емоциите и
чувствата. Те могат да имат и позитивно, и негативно въздействие върху магията на
лидерството. Искрата припламваща между водача и групата, може да направи от тази
група невероятно успешен екип или да възпламени разрушителната енергия на стадото.
Емоциите могат да издигнат самия лидер на пиедестал или да го смачкат за секунди.
Един лидер може да бъде чаровен и въодушевяващ, да проявява творчество и
динамизъм да има вкус към риска и промяната. Думите, които ни идват за ръководителя
( и мениджъра въобще ) са по-скоро ефективност, планиране, контрол, процедури и т.н.
На практика на немалко лидери им се налага да управляват и ръководят, а добрият
ръководител неизбежно в някаква степен трябва да бъде и лидер. Немалко психолози са
убедени, че лидерите и мениджърите са различен тип хора, т.е. има лидери по природа
и мениджъри (ръководители) по природа. Наистина има хора с подчертани
мениджърски качества и други, които са ,,родени лидери’’. Това обаче не значи, че
първите не могат да се научат на лидерство, а вторите – на принципите и правилата на
доброто ръководство. Мениджмънтът и ръководството не са синоними. Човек може да
бъде лидер без да бъде мениджър. От друга страна, човек може да бъде мениджър без
да бъде лидер. Хората стават мениджъри по силата на авторитета на служебното си
положение, дадено им от организацията. Те имат право да влияят, но те могат и да не
упражняват това право. Неформалното лидерство е начин да се обсъди контраста
между мениджъра и лидера.
Накратко, тези различия могат да се видят и от следната таблица :
Таблица.1
РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ
ЛИДЕР И МЕНИДЖЪР
Характеристика Бизнес
лидер
Мениджър
Планиране
Да
Да
Организиране
Да
Да
Направляване
Да
Да
Контролиране
Да
Да
Законна власт
?
Да
Харизматична сила
Да
?
4 http://www.academy-for-leaders.bg/blog/post/31
6
Морална
принципност
Да
?
Силата да
награждава
?
?
Легенда:
? – незадължителна характеристика
Комбинацията от 4
-те
характеристики, маркирани в
червено, определят
великия лидер
,
който може да
поведе народа
както към добро, така и към
лошо.
Мениджърът би поставил задачата пред своя отдел приблизително така: „...целта е да
постигнем оборот 500 000 евро през следващото тримесечие.”
Лидерът би подходил към своя екип: „...на пазара има 6 фирми като нашата....целта ни е
да бъдем №1 или №2 по показател оборот. Мислите ли, че можем да се справим с тази
цел и как?” Но много важно е и как ще го каже на своите хора – с плам, увереност, вяра
в успеха...(нека не забравяме, че всеки лидер е уникален и си има свой стил за
въодушевяване на екипа). А още по-важно е какви конкретни действия ще предприеме
за постигане на целта, какъв личен пример ще даде в конкретния случай.
Понятието “лидерство” се отнася към характеристиката психически отношения от
гледна точка на отношенията на доминиране и подчинение. Понятието “ръководство”
се отнася към организацията на цялата дейност на групата, към процеса на нейното
управление. Понякога понятието “лидер” се отъждествява с понятието “авторитет”.
Лидерът се проявява като авторитет за групата, но не всеки авторитет означава
лидерски възможности за носителя му. Лидерът трябва да организира определена
групова задача, а авторитетът не изпълнява такава функция, той просто може да се
изявява като пример, като идеал, но изобщо да не поема решаването на задачата.
Лидерът винаги трябва да бъде авторитет. Той влияе, имат му доверие, разчитат на
него. Този авторитет се дължи на личностните му качества и на способността му да
постига груповите цели чрез добра организация при решаване на проблеми и задачи.
Следователно за лидерството е валидно задължително изпълнението на организаторска
функция, чрез които се влияе върху членовете на групата. Ръководството също означава
влияние и наличие на авторитет. Но ръководителят е официално назначено лице, чиято
цел е организация на работата. Оттук и съществуващите разлики между ръководство и
лидерство. Ролята на ръководител е постигане целите на организацията. Във връзка с
това той осъществява широк кръг от контакти, осигуряващи му необходимите условия
7
за успешното функциониране на организацията. За лидера такава функция не се
предвижда. Той защитава интересите на групата. Ето защо се смята, че един
ръководител се е научил да управлява, когато престане да вижда проблемите от
позициите на изпълнител и започне да ги вижда от гледна точка на интересите на
организацията. Втората разлика се свързва с правото на власт. Ръководителят е
назначен на тази длъжност, с което придобива правото да упражнява власт над
подчинените си. Това го прави формален ръководител. Лидерът влияе върху
поведението на групата, но няма официално дадени права от организацията, което
означава, че той е неформален ръководител. Тези две форми на ръководство се
отличават по степен на стабилност, устойчивост и постоянство. Формалното
ръководство е значително по-стабилно, не се влияе от различните ситуации и
настроения, докато неформалното функционира предимно стихийно. Стилът на
лидерство представлява съвкупност от прийоми и методи, прилагани от лидера в
процеса на взаимодействието му с членовете на групата. Вътрешното разбирателство в
групата, правилното разпределение на ролите и ефективността на дейността до голяма
степен зависят от стила на ръководство на лидера.
По своя характер работата на лидера е управление на хората с цел постигане на
определен резултат, което предполага, че лидерът като ръководител трябва ясно да знае
себе си, своите способности и възможности. Множеството възникващи професионални
задачи се явяват ключов фактор за определяне успешността на взетото решение и
предполагат кооперация и сътрудничество на хората, а оттам и урегулиране на
взаимоотношенията между тях. Разбира се само разбирането на човек от човек не е
достатъчно, за да се създаде организация на взаимоотношенията между тях. Преди
всичко е необходима нагласа към организиране на съответстващи отношения или в
крайна сметка нагласа към общуване на хората в организацията. Лидерът е този, който
би трябвало да се настройва към съответните отношения с подчинените, а те от своя
страна би следвало да демонстрират към него готовност и желание за общуване. Друго
важно условие за развитие на междуличностните отношения е материализацията на
същите под формата на симпатия и антипатия, съвместимост и конфликтност, взаимно
привличане или антипатия. Те не само дават характеристика на междуличностните
отношения в организацията, но и влияят върху тях, а в много случаи се явяват условие
за тяхното развитие. Ако лидерът в качеството си на ръководител поднася определена
информация на подчинените си, би следвало да обръща внимание на няколко момента,
които конкретизират неговата роля:
да се стреми към открита демонстрация на своите намерения;
5 Марков.К..Лидерство и формиране на екип
………………………………………………………………………В.Търново 2014
8
да проявява топлота и доброжелателност в отношенията, което усилва
вероятността съобщаваната информация да способства за ръста на
доверителността в общуването;
особено съществен фактор е компетентността. Некомпетентен лидер или
ръководител давайки информация по професионални проблеми едва ли ще
предизвика към себе си доверие.
Лидерството е тясно свързано с ръководството, тъй като и двете са обвързани с
категориите “влияние” и “власт”. Чрез влиянието си лидерът допринася за
осъществяването на груповата дейност и поддържането на добри междуличностни
отношения. По такъв начин той се издига като неофициален ръководител на групата.
Признаването му за ръководител е спонтанно, стихийно и неговото ръководство има
неформален характер. Лидерът винаги трябва да бъде авторитет. Той влияе, имат му
доверие, разчитат на него. Този авторитет се дължи на личностните му качества и на
способността му да постига груповите цели чрез добра организация при решаване на
проблеми и задачи. Следователно за лидерството е валидно задължително
изпълнението на организаторска функция, чрез които се влияе върху членовете на
групата. Ръководството също означава влияние и наличие на авторитет. Но
ръководителят е официално назначено лице, чиято цел е организация на работата.
Оттук и съществуващите разлики между ръководство и лидерство.
Ролята на ръководител е постигане целите на организацията. Във връзка с това той
осъществява широк кръг от контакти, осигуряващи му необходимите условия за
успешното функциониране на организацията. За лидера такава функция не се
предвижда. Той защитава интересите на групата.
Ето защо се смята, че един
ръководител се е научил да управлява, когато престане да вижда проблемите от
позициите на изпълнител и започне да ги вижда от гледна точка на интересите на
организацията
.
Втората разлика се свързва с правото на власт. Ръководителят е назначен на тази
длъжност, с което придобива правото да упражнява власт над подчинените си. Това го
прави формален ръководител. Лидерът влияе върху поведението на групата, но няма
официално дадени права от организацията, което означава, че той е неформален
ръководител. Тези две форми на ръководство се отличават по степен на стабилност,
устойчивост и постоянство. Формалното ръководство е значително по-стабилно, не се
влияе от различните ситуации и настроения, докато неформалното функционира
предимно стихийно. Стилът на лидерство представлява съвкупност от прийоми и
методи, прилагани от лидера в процеса на взаимодействието му с членовете на групата.
Вътрешното разбирателство в групата, правилното разпределение на ролите и
ефективността на дейността до голяма степен зависят от стила на ръководство на
лидера.
Таблица 2
6 Ангелов А., Организационно поведение. С., 2002
9
Ръководител
Лидер
Администратор
Иноватор
Поръчва
Вдъхновява
Работи по зададени от други цели
Работи по собствени цели
Планът е основа на действието
Визията е основа на действието
Опира се в действията си на системата
Опира се в действията си на хората
Използва рационални доводи
Използва емоционални доводи
Контролира дейността
Доверява се на действията на хората
Поддържа движението
Дава импулс на движението
Професионалист
Ентусиаст
Взема решения
Превръща решенията в реалност
Прави нещата правилно
Прави правилни неща
Уважение
Обожание
2. Видове власт в организацията
“Открай време думата власт е сред малкото слова, които са често използвани и на пръв
поглед без особена необходимост да се осмислят”
В широк смисъл на думата властта е способност на индивида да се контролира и да се
променя околната среда, вкл. и поведението на други хора. Властта има различни
форми, различни източници, може да бъде измерена по различни начини.
Въпрос на информираност, но и въпрос на управленска компетентност е дали един
ръководител схваща властта по подобен начин. Има ръководители, в чиито представи
7 Гълбрайт. Д. Анатомия на властта. София “Христо Ботев”, 1993, с. 8
8 http://www.novavizia.com/vlast-na-rykovoditelya-klyuchovi-predstavi-i-osnovi/
10
властта в организацията се свързва единствено с йерархията и делегираните на тези
длъжности права, което не е съвсем точно.
Властта е тясно свързана с лидерството. То се разглежда като упражняване на власт,
авторитет, контрол и влияние на даден индивид върху други. Лидерът е свързан със
структурите и механизмите на между личностната власт и между груповите отношения
са на доминиране и подчинение. Властта на лидера е повсеместна и всеобхватна. Той
изпълнява и ролята на източник и на субект на власт.
Възможностите и способностите на едно лице в организацията да влияе върху друго(и)
му дават власт. Това е едно много широко определение, но е вярно. В условията на
организацията властта само отчасти се определя от йерархията на делегираните
пълномощия. Властта като способност да влияе има различни направления както от
горе на долу, така и от долу на горе.
разглежда властта като свойство на системата, а не като отношение на
индивиди и групи. Според него не всяко подчинение представлява упражняване на
власт. Власт има само тогава, когато способността да осигури подчинение е обобщена,
т.е. тя е функция и свойство на обществената система. Акцентира върху „властта да”, а
не върху „властта върху”. Игнорира възможността властта да осигурява частни
интереси. Властта е политика с обобщено средство и ценности по силата на съгласието
на членовете на обществото да узаконяват позициите на властващите. Парсънз прави
аналогия с парите и по този начин подчертава инструменталната природа на властта и
така акцентира върху механизмите на нейното поддържане (доверие на избирателите,
изборите).
Властта е потенциална и/или действителна, упражнявана възможност и способност да
се влияе върху нагласата и/или поведението на други за получаване на резултат, желан
от този, който влияе. А нагласата на индивида намира израз в потребността, интереса и
емоционалното отношение.
Властта е потенциална, капацитетна възможност и способност. Но тя е и упражнявана,
действителна възможност и способност. Някои може да я притежават като възможност,
но да не могат да я упражняват като способност.
В случаите, когато ръководителят не притежава достатъчно възможности и
способности да влияе върху тези, от които зависи ефективността на неговата и на
организацията дейност, той няма да е в състояние нито да определя, нито да постига
цели чрез други хора. А без упражняването на властта не е възможно съществуването
на самата организация.
Основи и източници на властта
9 Парсънз.Т.. …… Еволюция на обществата”; С.; 2005
11
Различията, които все още съществуват за същността на властта в организацията, идват
и от различията в нейните източници, както и от това, по какъв начин тези източници
се интерпретират като основа на влиянието. Изследванията на тази тема показват, че
източниците на властта се разглеждат основно в две направления: от позициите на
индивида или групата в организацията и от гледна точка на възможностите за контрол
на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите.
Разработвайки концепцията за бюрократичната организация, Макс Вебер
разбирането си за властта и авторитета. Според него:
- властта е способност да се извърши нещо под заплахата на сила и санкции;
- авторитетът е управление, което налага извършването на дейностите така, че
разпорежданията да се възприемат за справедливи и законни.
Макс Вебер смята властта и авторитета за източници на влияние. На основата на тези
виждания и определения М. Вебер изгражда своята концепция за бюрократичната
организация. В нея той разграничава три вида авторитет в организацията:
1) традиционен, основаващ се на вярването, че човекът, който управлява, има
естественото право да влияе, както е по традиция и обичай;
2) харизматичен, основаващ се на вярването в личните черти и качества на дадената
личност;
3) рационално законен (легален), основаващ се на вярването в законността на
установените нормативи и на правото на заемащия длъжността да издава заповеди,
които подлежат на изпълнение.
Съвременните разбирания за властта днес се свързват по схемата на професорите от
Мичиганския университет Дж. Френч и Б. Рейвън.
може да се основава на: възнаграждения, принуда, пример, знания и умения
(експерименти), законова длъжност (традиционна власт).
Според схемата на Френч и Рейвън източници на властта са, от една страна,
авторитетът: формален и неформален, а, от друга страна, притежаваните средства за
влияние принуда чрез санкции (страх) и чрез възнаграждения. Да награждава и да
санкционира може само този, който притежава тези права в организацията.
10 Вебер.М. ..Социология на господството , УИ „ Св. Климент Охридски „, София 1992 ,
стр.110-114
11 Цитат, „Величината на властта. „ С., Университетско издателство, 1994
12
В основата на източниците на властта лежи авторитетът формалният и неформалният.
Останалите източници на властта са тези, които дават възможност за контрол на едни
индивиди за удовлетворяване или неудовлетворяване на потребностите на други
индивиди или групи. Най-често като такива източници на властта се посочват:
контролът на информацията и контролът на ресурсите, което зависи от позицията,
която заемат тези индивиди и групи в организацията.
И така, шестте основи на властта според Френч и Рейвън са
1.Власт, която се основава на възнаграждения – влиянието се основа на осигуряването
или на обещание за осигуряване от А на Б. /икономическа власт/
2.Власт, която се основа на принуда – влиянието се основава на въздействието на А
върху Б чрез наказание или заплаха за наказание. /силова власт/
3.Власт, която се основава на закона (законова власт) – влиянието се основава на
правото или пълномощията на А да изисква от Б. /правова власт / Тази власт се опира
на 3 неща:
- На културните ценности. Тук се включват такива неща като възраст, интелигентност,
класова принадлежност, физически характеристики и други. В някои култури например
на по-възрастните хора се дадени правата да предписват поведението на по-младите.
- На възприемането на социалните структури. Ако Б възприема като право социалната
структура на неговата група и организация и особено йерархията на длъжностите, то
той ще възприема законната власт на А, който заема по-висока длъжност в йерархията.
По такъв начин законната власт в една формална група или организация е отношение
предимно между длъжностите, отколкото между отделните личности.
- На упълномощаването на законов представител. Влияещият А може да бъде
разглеждан като законов при предписване на поведение на Б, ако преди това са му
дадени такива права от законов представител, на когото А е подчинен. По такъв начин
началникът на даден отдел ще се подчинява на своя вицепрезидент в съответната
област, защото тази власт ще е определена от президента.
4.Референтна власт – основава се на самоидентификацията на Б с А. Б подражава на А
и развива качества, които наблюдава в А. Това е власт на примера на харизматичното
влияние на А върху Б.
5.Експертна власт – основава се на разбирането на А, че Б притежава някакви
специални знания или способности, без които А не може да взема компетентни
решения.
12 http://www.novavizia.com/vlast-na-rykovoditelya-klyuchovi-predstavi-i-osnovi/
13
6.Информационна власт – влиянието се основава на убедителното съдържание на
съобщението.
Какви са видовете власт в организацията
:
Единия от подходите за изучаване на лидерството се основава на
упражняването на
власт в организацията
, обикновено се определят седем източника на власт в една
организация:
−
принуждение;
−
компетентност;
−
делегирано право за вземане на решение;
−
личен пример;
−
възнаграждения или наказания;
−
информация;
−
връзки.
В зависимост от субекта на властта могат да се определят две групи източници
на власт в зависимост от това дали тя произтича от личност или от организация:
Таблица 3
Основа на властта
Личност
Организация
Експертна власт
Приемане на решение
Власт на примера
Възнаграждение
Право на власт
Принуждение
Власт на информацията
Власт над ресурсите
Потребност от власт
Власт на връзките
Ръководителите трябва да служат за пример за поведение на своите подчинени.
Колкото повече един ръководител се представя като идеал в очите на подчинените си,
толкова повече и по-голямо ще бъде уважението от тяхна страна към него. Толкова по-
големи ще бъдат и възможностите му за влияние.
3. Теории за стиловете на ръководство
13
14 Марков.К..Лидерство и формиране на екип
………………………………………………………………………В.Търново 2014
14
3.1. Теории за характерните черти
От огромно значение са и личностните качества на лидера. Първото от тях е харизмата,
следвана от характера: лидерът трябва да бъде последователен и да отстоява позициите
си и вярванията си, независимо през какви обстоятелства минава. Трудностите са
кръстопът, който поставя личността пред избор- да прояви характер или да направи
компромис. Всеки път, когато човек избере първото, той става по-силен, дори ако има
негативни последици. Инициативността също е важна черта от характера на лидера.
Както изглежда, успехът е свързан с действието. Успяващите хора не спират да се
движат. Те правят грешки, но не се отказват, защото знаят какво точно искат.
Проявяването на воля е от ключово значение за лидера. Тя е това, което го кара дори и в
трудни моменти да събере сили, да си припомни, че зад него стоят хора и няма право на
слабост. Поведението на лидера зависи основно от две неща: неговият личен характер и
качества и от конкретната ситуация. Конюнктурата не винаги може да бъде предвидена
и затова не може да се разчита на нея като гарант за справяне в дадена ситуация. Но
един лидер може да изгради и доразвие онези черти от характера си, които ще накарат
хората да го следват, независимо дали авторитарно, демократично или либерално. В
този смисъл големият въпрос е как, по какъв начин да се съчетават ръководството с
лидерството, как да се превърне лидерството в задължителен елемент на
ръководството, за да се справят групите(екипите)с комплексните си задачи. Отговорът
на този въпрос е кратък: като човекът, който стои начело на екипа е не само
ръководител, а и водач, лидер. Това е предопределено от самата природа на групата и
екипа- в тях участват хора, които работят съвместно, еднакво силно съпричастни към
това, което трябва да постигнат, взаимно зависими едни от други, от гледна точка на
поведение. Този екип се нуждае и от ръководство и от лидерство и от ефикасното
съчетаване на тези две поведения. Ръководителят е човек, който едновременно се явява
лидер и ефективно управлява своите подчинени - той влияе на другите по такъв начин,
че те да изпълняват работата, която им е поръчана от организацията. Работата на един
ръководител се свежда до това да застави другите да правят нещо така, както на него
му харесва. Ръководителят оказва влияние върху своите подчинени, като те възприемат
не само неговите идеи, но и предприемат практически действия и възлагат труд, който е
необходим за достигане целите на организацията. Лидерството може да се дефинира
като процес, с помощта на който една персона оказва влияние върху поведението на
членовете в групата, оказва влияние върху поведението на отделни личности и групи, и
направлява техните усилия за достигане целите на организацията. Ръководителите са
поставени на определена длъжност благодарение на професионалните си качества,
които са наложени от организацията с цел усилията на останалите членове да бъдат
насочвани към постигане на цели и.
Теорията за характерните черти на лидера, обединява вижданията, които са характерни
за началния етап в изследване на проблема лидерство.
15 Коен У., Новото изкуство на лидера. С.,2001
15
Влияние на стила на ръководството върху дейността на организацията
Реформирането на обществено-политическата и социално-икономическата система в България през последните десетилетия доведе до ново осмисляне на проблема за образа на ръководителя, за подготовката му и необходимите качества...Влияние на стила на ръководството върху дейността на организацията
| Предмет: | Мениджмънт, Икономика |
| Тип: | Дипломни работи |
| Брой страници: | 81 |
| Брой думи: | 20384 |
| Брой символи: | 128342 |