Енергийно проектиране на телекомуникационен канал за пренос 

на данни 

1.

Цел 

С  енергийното  проектиране  на  телекомуникационен  канал

се  цели  да  се  определи 

чувствителността  на  приемника  при  зададена  достоверност  на  приетата  информация,  след 

което  при  известни  параметри  на  средата  за  разпространение  да  се  изчисли  минималната 

мощност  на  предавателя.  В  други  случаи  при  зададена  мощност  на  предавателя  може  да  се 

изчисли  максималната  дължина  на  телекомуникационната  линия  –  разстоянието  между 

приемника и предавателя.  

Методиката  за  енергийно  проектиране  се  подчинява  на  основното  неравенство  на 

връзката.  Мощността  на  приетия  сигнал  трябва  да  бъде  по-голяма  от  чувствителността  на 

приемника 

S

RX

: 

RX

TX

p

RX

P

P

L

S







(1). 

Във  формулата  величините  са  в  логаритмичен  мащаб  и 

P

TX

  е  изходната  мощност  на 

предавателя dBm, 

P

RX

  е  мощността  на  приетия  сигнал  в  dBm,  а 

L

  е  затихването  в  средата  за 

разпространение в dB . 

Ако  се  знае  чувствителността  на  приемника,  максимално  допустимите  загуби  се 

определят посредством: 

P

TX

RX

L

P

S





(2). 

Другият  вариант  е  при  известно  затихване  да  се  определи  минималната  мощност  на 

предавателя: 

TX

P

RX

P

L

S





(3). 

2.

 Чувствителност на приемниците 

При цифровите комуникационни системи чувствителността на приемника се изчислява 

въз основа на определено отношение сигнал шум, при което се постига зададен коефициент на 

двоична грешка. Тя зависи и от коефициента на шума на приемника. Мощността на шума, в 

логаритмични единици при  пренебрегнат вътрешния шум на приемника се определя с: 

10lg(

)

n

o

P

N

BW





(4).