ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ДИСЦИПЛИНА: СРЕДНОВЕКОВНА ОБЩА ИСТОРИЯ

Реферат

на тема:

АНГЛИЯ ОТ 1066 г. ДО НАЧАЛОТО НА

СТОГОДИШНАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1337г. 

ИЗГОТВИЛ:
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ ТОДОРОВ
ФАК. № 0239ИФ

Съдържание

Въведение ……..…………….………………………………………..……..3

I.

Управление на Норманската династия (1066­1154)……….

4

1. Уилям I (1066­1087)……………….………………………………………...4

2. Англия при управлението на наследниците на Уилям I

 (1087­1154)…………………………………………………………….……..7

II.

Династията на Плантагенетите (1154 – 1337)

……………….8

1. Хенри II Плантагенет (1154 – 1189)……………………………………….8

2. Ричард I Лъвското сърце (1189 – 1199)……………………………….…11

3. Англия през XIIIв. „Великата харта на свободите“ и възникването на 

парламента…………………………………………….……………………11

4. Политическото развитие на Англия през първата половина на 

XIVв……………………………………………………….…………………15

Заключение…………………………………………………………………..17

Библиография………………………………………………………………..18

Приложения………………………………………………………………….19

Въведение

Средновековието   е   период   от   световната   история,   който   обхваща   времето

между   Античността   и   Новото   време.   За   начало   на   Средновековието   историците
посочват  Vв., когато настъпва краят на Западната Римска империя, а за край  XV –

XVIв., когато протичат събития, които бележат началото на Новото време – това са
падането на Византийската империя, откриването на Америка. През Средновековието

се полагат основите на държавността в редица европейски държави една, от които е
Англия.

В настоящия реферат са разгледани редица процеси и събития, които протичат

в   Англия   през   периода  XI   –  началото   на  XIVв.   Тези   процеси   оказват   влияние   и

допринасят за формирането на държавността на английска земя и централизирането
на кралската власт. При Уилям  I  Завоевателя се провежда политика на държавна

централизация, основаваща се на принципа на прекия васалитет. Уилям управлява
кралството като лично владение с Кралския съвет (съвещателен орган в областта на

съдебните дела). Реформите, които той провежда – данъчна и съдебна, се превръщат
в пример за подражание за следващите крале. В резултат на норманското завоевание

се установява една напълно завършена феодална система  на земевладение,  а чрез

проведената политика и реформи от страна на Уилям I Англия се превръща в единна

монархия.

Във втората част на реферата е разгледана външната и вътрешната политика,

водена от представителите на династията на Плантагенетите. Първият представител
на тази династия, Хенри  II, провежда важни съдебни и административни реформи.

Той създава постоянен държавен съд, различен от кралския, прави опит да отдели
светската   от   църковната   юрисдикция.   В   реферата   е   проследено   историческото   и

социално значение на „Великата харта на свободите“. В историческата литература
тази   харта   е   сочена   за   първата   английска   конституция.   Обърнато   е   внимание   на

създаването   на   английския   парламент   при   крал   Едуард  I,   на   организацията   и
социалния   състав   на   тази   институция.   Проследена   е   не   само   законодателната

политика на този крал, но и неговите военни действия спрямо Шотландия. Разгледано
е политическото развитие на Англия до началото на Стогодишната война с Франция.

I.

Управление на Норманската династия (1066 – 1154)

1. Уилям I  (1066 – 1087)

Преломен момент в историята на Англия през  XIв.  е нейното завоюване от

франко­норманските феодали начело с норманския херцог Уилям I. Той нахлува на
територията на Англия през 1066г. с около 7000 рицари. Повод за нападението над

Англия послужило т.нар. „завещание” на английския крал Едуард Изповедник, който
бил   в   близки   отношения   с   норманския   херцог.   Римският   папа   дава   своята

благословия на Уилям в замяна на това да подчини английската църква на папската
курия.   На   28.09.1066г.   Уилям   акостира   в   Южна   Англия   в   близост   до   селището

Хейстингс.   Английският   крал   Харолд   не   успява   да   спре   настъплението   на
нормандците,   тъй   като   неговата   войска,   състояща   се   от   малки   дружини   и   пеши

опълчения,   значително   отстъпвала   на   тежковъоръжената   рицарска   конница   на
Уилям.   На   14.10.1066г.   е   решителното   сражение,   останало   в   историята   като

битката при Хейстингс. 

Англичаните претърпяват пълно поражение, а крал Харолд

е убит. Уилям се отправил на север, отрязал Лондон от останалите части на страната

и   го   обкръжил.   На   25.12.1066г.   Уилям   е   коронясан   за   английски   крал   в
Уестминстърското абатство под името Уилям I.  

За няколко години крал Уилям и неговите барони подчиняват цялата страна.

Земите на богатите англосаксонци, които отказвали да признаят Уилям за свой крал
били конфискувани, а много от тях изпратени в изгнание далеч от Англия. В Северна

и   Североизточна   Англия   продължили   бунтовете   срещу   завоевателите,   като
последният е  

Бунтът на графовете  

през 1075г. В тези бунтове участвали както

феодали,   така   и   крепостни   селяни.   Всички   въстания   били   потушени.   След
покоряването на цялата страна голяма част от земята на английската аристокрация

била   дадена   на   нормандските   барони.   Малките   земевладелци   съхранили   своите
владения,   но   били   подчинени   на   нормандските   завоеватели.   Голяма   част   от

англосаксонските епископи били сменени от французи от Нормандия. С идването на
новата власт се обновила почти изцяло господстващата класа.

Голяма част от земята била превърната в кралски домен. При разпределянето

на земите между бароните, кралят избягвал да концентрира техните владения на

едно място. Владенията на бароните били обширни и разпръснати из цялата страна,
което отслабвало тяхната позиция по отношение на кралската власт. 

Бароните станали васали на краля и били задължени да изпълняват военна

служба. Същото се отнасяло и за дребните феодали – рицарите. При Уилям I Англия

е разделена на графства начело с шерифи. Това били длъжностни лица, назначавани
от краля, които ръководели администрацията, съда и събирането на данъци. Владеещ

големи материални ресурси – земи и гори – кралят подчинил знатните феодали.
Значителни доходи кралската власт получавала и от градовете, които в повечето

случаи   били   разположени   в   кралския   домен.   Така   поставяйки   в   непосредствена
васална зависимост всички феодали, кралската власт в Англия станала по­силна в

сравнение с другите страни от континента. 

През 1086г. по разпореждане на Уилям I бил направен опис на всички земи в

кралството.   Описът   е   направен   на   пергамент   и   е   наречен   от   народа  

„Книга   на

страшния

съд“

.  Той е направен въз основа на показанията на шерифи, свещенници и

селяни.   В   книгата   били   подробно   описани   каква   земя   във   всяко   графство
принадлежи   на   краля,   каква   на   духовниците   и   светските   сеньори   и   с   какво

количество васали разполага всеки барон. Целта на този опис е, че кралят е искал да
знае точният размер на земевладението и доходите на всеки свой васал и да получи

точни сведения за обложеното с данъци население. От „Книгата на страшния съд“

става ясно, че след 1066г.  броят на свободните селяни в Англия значително намалял

за сметка на зависимите селяни.

В   резултат   на   норманското   завоевание   се   установява   напълно   завършена

феодална система на земевладение и васални отношения. Тази система до голяма
степен се прехвърля в Англия от Нормандия. Феодалната система в Англия е по­

добра, защото тя е пренесена в готов вид, докато във Франция тя е постигната по
естествен път. Английските отношения се различават от френските по това, че в

Англия   е   налице   необходимостта   да   се   задържат   окупираните   територии   от
враждебно настроеното местно население и да се създадат условия за засилване на

кралската власт. В Англия кралят е върховен собственик на цялата земя, а бароните
нямат   право   да   строят   замъци.   Едрите   земевладелци   получават   земи   в   различни

графства, което изключва възможността за извличане на политически дивиденти, те 

не са върховна юрисдикция. В противовес на бароните Уилям I запазва и поддържа

съдебните   събрания   в   графствата   и   стотните,   запазва   опълчението   от     дребни
земевладелци, които му плащат данъци. 

Кралският   съвет   не   приема   характера   на   феодалния   съвет   по   френски

образец, в английския съвет заседават приближени на краля лица, които поддържат

неговата политика. Крал Уилям   I  управлява страната чрез писмени нареждания,
изготвени под надзора на канцлера. Заповедите се изпращали на шерифите, които

представлявали   кралската   власт   в   графствата.   В   резултат   на   всички   тези
обстоятелства   възниква   монархия   не   толкова   силна,   колкото   единна.   За   това

допринася   и   фактът,   че   кралската   власт   се   поддържала   от   малките   и   средни
феодали,   църквата,   търговците   и   запазените   в   някои   райони   свободни   селяни.

Известна роля за това изиграва и наличието на значителни доходи от домейните на
Уилям в Нормандия. 

Уилям прокарва целенасочена политика по отношение на църквата – от една

страна църквата получава приходи от своята земя и редица привилегии (създаване на

църковни съдилища), а от друга – всички претенции на папата за върховенство били
отхвърлени. Уилям отказал да се признае за васално подчинен на папа Григорий VII

и постановил, че никой освен кралят не може да контролира делата на английската