Каракачаните   населяват   Балканите   от 

хилядолетия.   В   една   от   най-разпространените   и 
актуални научни теории се развива тезата,   че 

първоначално те са живели в областта Пинтос на 
Средна Гърция и по-точно - в планинския масив 

Аграфа,   в   региона   на   гр.   Янина.   По   време   на 
турското робство каракачаните оказват съпротива 

на   по-робителите,   поради   което   Али   паша   (от 
Янина)   ги   подлага   на   масово   клане.   Тази   е 

причината в началото на ХIХ век те да напуснат 
земите си и да преминат към полуномадски начин 

на живот.

Каракачаните   се   срещат   от   Пелопонес   през 

Тесалия   (Средна   Гърция)   и   Северна   Гърция   до 
България, днешна Република Македония, Албания, 

Одринска Тракия, земите на Мала Азия.

Самото название "каракачан" също говори за 

историята на тези прокуденици. Съставено е от 
двете   турски   думи   "кара"   -   черен   и   "качан"   - 

беглец.
За историята на "черните бегълци" има и друга 

версия.   Те   били   последните   защитници   на 
Константинопол, които са го напуснали през 1453 

г.   и     той   паднал   под   турско   робство.   Тогава 
старейшините   на   каракачаните   решават   да   се 

изразява   дълбока   скръб   с   носенето   на   черни 
дрехи.   Черният   цвят   се   пренесъл   и   върху 

стадата,   от   които   били   изклани   всички   бели 
овце.

Най-твърдо   наложилата   се   теория   около 

каракачаните   и   тяхното   появяване   в   земите   на 

днешна   България   е,   че   още   около   ХVI   в.   от 
подножието   на   планината   Епир,   насевер   към 

България   започва   глобално   придвижване   на 
пастири, определяни като " каракачаните ". От 

ранна   пролет   до   късна   есен   те   обикаляли   със 
своите овце планинските пасища на България. С 

настъпването   на   зимните   студове   отново   се 

1

завръщали   в   Южна   Тракия.   Постепенно   започнали 

да   се   установяват   в   българските   земи   и   да 
стават част от местното население.

По   въпроса   за   произхода   и   името   на 

каракачаните   няма   едномислие   между   учените. 

Учени   като   Вайганд,   Хьоег,   П.   Аравантинос   и 
други   поддържат   мнението,   че   каракачаните   са 

“чисти” гърци.

Гръцки   учени   като   М.   Спилиотопулос   и 

Керамопулос твърдят, че всички аромъни – власи 
са били гърци.

Контстантин   Иречек   застъпва   друга   теория, 

според   която   каракачаните   са   власи-аромъни, 

коиот   по   време   на   зимуването   са   учили   гръцик 
език и така са се погърчили. На същото мнение 

са   сръбският   географ   Йован   Цвийч,   румънските 
учени Н. Йорга, Т. Капидан, Т. Р. Вуканович и 

други,   според   които   каракачаните     аромъни   – 
власи, в продължение на пет или шест века били 

гърцизирани.

През 1928 година сръбският учен П. Скок в 

обстойна и компетентна критика се усъмни, както 
в   теорията   на   Хьоег,   така   и   в   теорията   на 

Капидан;   той   установява,   че   в   езика   на 
каракачаните има и много славянски думи.

В България към 1964 година не е публикувано 

специално   изследване   върху   произхода   на 

каракачаните. 

През 1890 година Ив. Ев. Гешов пише, че не 

съществува   разлика   между   власи   и   каракачани. 
През 1917 година А. Иширков ги назовава “гръцки 

подвижни   пастири”.   По-   компетентно   мнение 
изказва   П.   Чилев,   според   когото   власите   са 

романизуровано   старинно   население,   а 
каракачаните   са   старинно   погърчено   население, 

т.е. и едните, и другите са потомци на старите 
траки.

2

Ж. Чанков, Г. Хлебаров, Д. Константинов са 

на   мнение,   че   власите   са   “романизирани 
тракийци”,   а   каракачаните   –   “елинизирани 

тракийци”,   т.е.   те   са   потомци   на   най-старите 
обитатели   на   Балканският   полуостров.   Траките, 

обаче попаднали под различни културно влияние и 
усвоили румънски или гръцки диалект.

Според   С.   Табаков   каракачаните   са 

“романизуровани траки илири”, а П. Делиралев те 

са “елинизирани илирийски номади.

Хр. Вакарелски не прави разлика между власи 

и каракачани.

Според   В.   Маринов   каракачаните   са   потомци 

на   гърцизирани   траки,   по-късно   примесени   с 
български   славяни,   докато   пастирите   власи   са 

потомци на романизирани траки.

Известният гръцки антрополог Арис Пулянос, 

въз   основа   на   изследванията   на   метрични, 
морфологични и биологични белези, а така също 

анализи   на   кръвта,   на   определящи   се   като 
каракачани   хора   от   територията   на   Гърция   и 

България, недвусмислено доказва че те са с общ 
произход   не   само   исторически,   етнографски   и 

лингвистично, но и антропологично. Изследването 
на   Пулянос   е   разширено   и   в   последствие   се 

предлага още едно интересно и научно мотивирано 
твърдение:   каракачаните   обитават   целия 

Балкански полуостров и са най-древния 
народ на Европа. В подкрепа е добавен и фактът, 

че   някои   от   елементите   на   сватбата   при 
каракачаните се срещат още в произведенията на 

Омир   и   Еврипид.   В   песните   на   Омир   са   открити 
над   500   думи,   които   и   днес   се   използват   в 

каракачанския език.

Известният английски учен проф. Дж. Кембъл 

в   своята   книга   "Чест,   фамилия   и   патронаж", 
пише, че днешното съществуване на каракачаните 

доказва   историческо   минало   не   по-различно   от 

3

това на гърците ("...the Sarakatsani, as they 

exist   today,   provide   no   evidence   of   a   past 
history that was ever anything but Greek").

Каракачаните   са   познати   под   две   имена: 

саракачани   и   каракачани.   В   Гърция   е 

разпространено   името   “саракачани”   /мн.ч. 
sarakacanes,   eд.ч.   srakacan/,   а   в   България, 

Сърбия, Македония и Турция – “каракачани”. На 
някои   места   населението   на   Балканския 

полуостров   отъждествява   каракачаните   с   други 
етнични   групи   и   ги   назовава   още   със   следните 

имена:   юруци,   арнаути,   църновунци,   къчъуни   и 
др, но те имат по-ограничено разпространение в 

сравнение с името каракачани.

Названието каракач е от турски произход. То 

се състои от две думи: кара /черен/ и качан от 
“качак” /бегледц/, или означава “черен беглец”. 

Някои   смятат,   че   каракач   произлиза   от   кър 
/поле/ и качан /беглец/, т.е. Беглец от полето. 

Найден   Геров   в   "Речник   на   българския   език" 
определя   думата   "каракачанин",   като   човек, 

който пътува по суша, а не по море.

П. Чилев обяснява, че първоначалната форма 

е била “саракачан”, но преминала у турците като 
“каракачан”, възприета и от българите. В корена 

на тази дума Скок вижда суфикс –янин /-анин/, 
който е от славянски произход – фамилно име от 

селище : битолчанин, охридчанин и други.
 

Геогракас   е   склонен   да   приеме,   че   в 

основата   на   това   име   се   крие   лично   или 
родствено име.

Вайганд извежда думата саракачани от думата 

saras /сирак/ и според него тази дума е прякор. 

Власите   се   подигравали   на   номадите,   които 
говорят   гръцки   и   ги   наричали   –   “тези,   които 

обитават   в   стяновете   на   бедни   челници”.   На 
същото   мнение   е   и   Капидан.   Според   него 

саракачан   идва   от   областта   Сираку,   и   от   от 

4

славянската   българска   дума   “сиромах”   от 

Сираково.

Аравантинос   свързва   името   с   името   на   село 

Сакареси, което е населено с каракачани. Според 
него   “саракачани”   е   било   синоним   на 

“сакаретани”.

По-вероятно   е   името   “саракачани”   да   се 

свърже със село Сираку /Сираково/, което и днес 
съществува   и   е   разположено   в   южните   високи 

части на планината Пинд, Северна Гърция.

Според

преобладаващото

мнение

в 

литературата,   първоначавните   поселища   на 
каракачаните   се   намирали   предимно   в   Пинд 

планина, и от с център село Сираку /Сирако/ - 
Сираково. 

Според исторически данни, областта Сираку през 
1400   г.   се   е   състояла   от   42   селски   общини, 

населението   на   които   е   образувало 
полунезависилма “конфедерация”. 

През   ХVІІІ   век   по   стопански   и   политически 
причини каракачаните масово напуснали родината 

си   и   заедно   със   семействата   и   стадата   си 
преминали към пълен номадски живот в земите на 

България, Македония и Сърбия , като някои групи 
се прехвърляли и в Мала Азия /Анадола/.

Установяването на броя на каракачаните и на 

тяхното   разпространение   на   Балканския 

полуостров   е   придружено   с   големи   трудности. 
Причините за които се крият в обстоятелството, 

че при преброяването на населението в Гърция, 
те   минавали   за   гърци,   а   при   преброяването   в 

Югославия и България поради смесването на власи 
и каракачанир не е установен точният им брой. 

Неточните   данни   от   преброяванията   в   тези   две 
страни   се   дължат   и   на   факта,   че   каракачаните 

като номади нямат установени постоянни селища. 
Броят на каракачаните в пределите на България 

се е менял и колебаел и поради обстоятелството, 

5

че   при   официалното   преброяване   голям   брой 

каракачански семейства се оказват на гръцка или 
турска територия. 

Според П.Чилев по данните от преброяването 

в   Княжеството   от   1881   г.   в   България   е   имало 

само 700 каракачани и 2300 власи. През 1910 г. 
според   проф.Иширков   в   България   е   имало   4690 

души, а според Чилев за същата година е имало 
3159   каракачани.   Според   Чилев   каракачаните   за 

същата   година   се   разпределят   по   окръзи: 
Бурагски-1760 души, Варненски-4 д, Видински-75, 

Врачански-245,   Кюстендилски-4,   Пловдивски   457, 
Софийски-3,   Старозагорски-57-,   Търновски-28   и 

Шуменски-12 души.
Чилев прибавя, че според самите каракачани през 

1921 г те наброяват до 2000 семейства.

Данните   при   преброяването   в   България   през 

1956 г. показва следното:
Бургаски   окръг-1006   души,   Врачански-431, 

Хасковски-73, Пловдивски-17, Благоевградски-21, 
Софийски-8 или общо 1556 каракачни.

Броят   им   намаля   поради   обстоятелството,   че 
мнозина от тях след 1944 г. остават в пределите 

на Гърция и не могат да се завърнат в България. 
Много   от   тях   при   преброяването   са   се   писали 

българи, понеже са раждани в България. Въпреки, 
че една част от каракачаните, които живеят сред 

българското   население,   поради   сключване   на 
смесени   бракове   са   в   процес   на   асимилация, 

според   наблюдения   може   да   се   каже,   че   са   над 
3000 души.

По приблизителни данни, се счита, че броят 

им в Гърция е около 9700 души. Колко е точният 

им   брой   в   Сърбия,   Македония   и   Албания   не   се 
знае.

Каракачаните   на   Балканския   полуостров 

постепенно се асимилират, поради което броят им 

намалява.

6