Конспект по икономическа теория

Първа част

1. Икономически идеи в Древността.      

Античното общество е общество на робовладелчески строй. В него доминира натурална 
икономика     в   която   производството,   разпределението   и   потреблението   не   се 
опосредства   с   пари.   Преобладава   затворена   семейна   икономика   -   в   семейното 
производство   членовете  на   домакинството   произвеждат  сами   всичко   което  е   нужно. 
Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лица - робите. 
Съществува   пряка   връзка   между   производството   и   потреблението.   Контролът   върху 
производството   и   потреблението   е   в   едни   ръце   на   собствениците   на   факторите   на 
производство.     Семейните   стопанства   няма   активни   хоризонтални   връзки   с   други 
икономически   субекти.   В   натуралното   стопанство   се   развиват   и   стоково-паричните 
отношения - предимно на търг. В античното стопанство доминираща класа са едрите 
земевладелци.   Трудът   е   на   робите.   Учението   за   домашното   стопанство   се   нарича 
ойкономия. Освен от домашното стопанство., икономическата мисъл се интересува и от 
въпросите за организиране управлението на държава-град с името полис.

Древна   Гърция:   Ксенофонт   -   придържа   се   към   метафизиката,   статиката   на   света   и 
отрича саморазвитието на битието. Признава земеделието за най-изгоден занаят заедно 
с   военното   изкуство.   Според   него   най-голяма   роля   за   увеличаването   на   доходите   е 
рационалното   обработване   на   земята   спестовността.   Селското   стопанство   лежи   в 
основата на съществуването на нацията. Парите са средство за размяна и съкровище. 
Отнася се отрицателно към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го 
на умствен и физически и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. 
Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държава. В нея 
съществуват 2 държави - на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо да 
се прекрачи имущественото неравновесие между господстващата класа и свободното 
население. Проблемът за справедливостта - всеки човек трябва да се занимава само с 
един   вид   дейност.   Платон   също   засяга   проблема   за   разделение   на   труда.   Разделя 
общността на социални групи, на които определя съответни функции: управляващи, 
войните, земеделците и търговците, които принадлежат към свободните хора. Робите са 
говорещи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 функции: 
мярка   на   стойността;   средство   за   обръщение.   Аристотел   -   за   разлика   от   Платон 
Аристотел   лавира   между   идеализма   и   материализма.   Присъствие   на   метафизически 
подход в областта на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава 
структура   на   частната   собственост   в   дом.стоп.   Смята   че   то   включва   предметите   за 
лично   потребление   и   оръдията   на   труда.   Той   формулира   принцип,   който   да   обясни 
робството   като   обективно   явление.   Този   принцип   се   основава   на   един   факт   – 
естественото неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. 
Характеристика   на   икономиката   и   хрематистиката   (хрема   -   имущество).   При 
икономиката   богатството   се   измерва   с   количество   притежавани   вещи.   При 
хремататистиката богатството се отъждествява с парите. При икономиката богатството 
расте ограничено, а при хрематистиката неограничено. Зародиш на анализ на стоката - 
всяка стока има 2 страни - използва се по предназначение и не по предназначение (за 
размяна). Разменното отношение предполага равенство. Една стока може да се разменя 

с друга само ако са сравними. В икономиката - стока срещу стока. В хрематистиката - 
стока-пари-стока.

Древен Рим - Рим се превръща от малък град в гигантска империя. Робството приема 
големи размери. Робите са стояли по-високо от земляните - поети, художници, лекари. 
Превръщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на 
частна собственост. Земеделието и скотовъдтсвото са основни отрасли. Рентабилността 
зависи от два фактора: 1- близостта на стопанството до града; 2- добрите пътища и 
съобщителни средства. Формира се принципа повече да се продава и по-малко да се 
купува.   Колумела   –   занимава   се   с   организация   на   земеделието   Дава   задълбочена 
характеристика на латифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господарски 
чифлик, наричан вила; обработваема земя. Трудът се реализира по система на колоната. 
А причината  е недостига на работна ръка. той предлага мерки за преустройство на 
латифундиите, основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализиране на 
робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.

Феодализмът минава през 3 периода:

1) ранно Средновековие;

2) късно Средновековие, когато се постига разцвет на феодализма;

3) епоха на първоначално натрупване на капитала - разлагане на феодализма.

Феодализмът има за основа феодална форма на собственост върху земята и личната 
зависимост   на   селянина.   При   феодализма   съществува   еднолична   занаятчийска 
собственост   и   правото   на   собственост   върху   произведеното   от   личният   труд. 
Зависимите селяни плащали 3 вида рента: отработъчна; натурална; парична. Основен 
белег на феодализма е власт върху земята. Има 3 вида власт върху земя¬та: на короната; 
на   духовенството;   на   поземлената   аристокрация.   При   феодализма   не   се   оправдава 
физическото   унищожаване   на   селяните.   За   укрепване   на   феодализма   допринася 
католическата църква. Занаятчийството се обособява предимно в градските центрове. 
Задълбочава се принципът на разделение на труда. Размяната на стоки (търговията) е 
регламентирана   с   разпоредбите   на   градското   управление.   Август   Блаженни   има 
огромно   влияние   тогава   -   оказва   католическата   църква   и   каноничната   доктрина. 
Възгле¬дите   на   канонистите   се   придържат   към   нормите   и   общото   право.   Частната 
собственост е благо, за което всеки човек е отговорен пред бога. Истински фактори на 
производството   са   трудът   и   земята.   Той   е   за   лигитимност   на   едрата   поземлена 
собственост   върху   основата   на   която   се   гради   колонатната   система.   Социална 
несправедливост - наличието на голям брой бедни, според него, е дадено от Бога - 
наказание за греховете на човешкия род. Той представя едрият земевладелец като баща 
на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физическия труд за необходимост на 
всички хора. Висшите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държавни 
служби. Тома Аквински - дава класическо тълкуване на каноничното учение. Не приема 
стремежа към социално равенство, тъй като обществото е изградено на принципа на 
йерархията.   Оправдава   крепостните   системи   като   безспорно   явление.   Подкрепя 
частната собственост - тя е необходима и за общия, и за личния интерес. Издига тезата 
за   справедливата   цена.   Развиват   се   противоречия   между   града   и   селото   поради 
съотношението между цената на градските стоки и селските производства. Под това се 
разбира   такава   цена,   която   да   възстанови   разходите   в   производството.   Парите   са 

средство за обръщение и мярка на стойността. Тома Аквински осъжда лихварството и 
защитава интересите на феодализма.

Ереси   -   представляват   опозиция   на   църковния   феодализъм.   Основна   идея   е   за 
равенство, за отмяна на феодалните такси и данъци. В България това са богомилите. 
Искали   са   социална   справедливост,   разделение   на   църковните   имоти,   отхвърля   се 
разкоша.Възникване   на   концепцията.Възникването   на   класическата   политическа 
икономия е дело на физиократите в Западна Европа - отначало в Англия, а после и във 
Франция.  Според   Йозеф   Шумпетер   първата   публикация   по   темата   е   на   френския 
физиократ Пиер Самуел Дюпон дьо Немур през 1767/68 г. Главна роля в класическата 
политическа   икономия   изиграва   Франсоа   Кене,   който   се   обявява   в   подкрепа   на 
либералния модел в икономиката, т.е. за ненамеса на държавата в стопанския живот, 
инициативи и дела. Френските физиократи се обявяват в подкрепа на производствения 
капитал - в противоположност на финансовия. Според известния немски икономист 
Вернер Зомбарт (който по този въпрос е на същото мнение като Карл Маркс), евреите са 
измислили капитализма налагайки го като икономически и социален модел посредством 
Английската   и   най-вече   Френската   революция   (виж   и   "Евреите   и   икономическия 
живот"). Според Зомбарт пуританския морал в Западна Европа е превърнат в извор на 
новата капиталистическа (либерална) етика, заменила християнската.  Зомбарт разделя 
теоретично   капитала   на   производствен   и   финансов.   За   него   начален   тласък   на 
капитализма дават ашкеназите, емигрирали от Полша в Англия в средата на 17 век, 
които създават по това време Лондонската борса и имат забележително присъствие в 
икономическия и политически живот на Англия от началото на 19 век (виж и Еврейски 
въпрос).

Общоприето е за родоначалник и класик на политическата икономия да се сочи Адам 
Смит с неговия капитален труд "Богатството на народите". От това време, т.е. след 
разпространението на тези идеи (по време и след т.нар. Велика френска революция) 
икономиката започва да се изучава като университетска дисциплина.

Икономическите разбирания през древността, Античността и Средновековието

ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ-  Старокаменна епоха

    Каменна епоха--Новокаменна епоха- Homo, Homo erectus,Homo sapiens

    Каменно-медна епоха

    Бронзова епоха

    Желязна епоха

ИсторияДревност Античност-  СредновековиеРанен период на ново време

    Ново време-Най-ново време

Най-ранните появи на макроикономическите идеи се забелязват сред древните източни 
народи населяващи земите на плодородния полумесец - Древен Египет и Месопотамия, 
а по-сетне и в Индия и Китай. Макроикономическите идеи намират развитие и в Древна 
Гърция след 9 и 8 век пр.н.е. Икономическата мисъл е представена в произведенията на 

видните   древногръцки   философи-енциклопедисти   от   5   и   4   век   пр.н.е.   -   Демокрит, 
Ксенофонт, Платон и Аристотел.

През 2 век пр.н.е. Римската република разгромява основния си съперник в западното 
средиземноморие - Картаген, утвърждавайки се постепенно като водеща сила в целия 
средиземноморски басейн, около който се върти размяната на стоки, т.е. търговията. По 
традиция   още   от   времето   на   Александър   Велики   и   поради   липса   на   друга 
цивилизационна   алтернатива   като   посока   за   инвазия,   Древен   Рим   насочва   своята 
външнополитическа експанзия на изток - към Персия и Индия. От времето на първия 
триумвират и по примера на Марк Лициний Крас след влизането на Помпей Велики в 
Светая   Светих,   се   създава   традиция   в   годините   преди   новата   ера,   римските 
завоевателни   походи   на   легионите   на   изток   да   се   финансират   от   храмовата 
съкровищница на Втория храм. Това усложнява и утежнява стопанското положение на 
източните провинции на Римската империя, където избуяват дрязги и спорове между 
основните   етноси   -   гърци   и   евреи   (виж   и   елинизъм,   елинистичен   юдаизъм   и 
антиюдейски   гръцки   погроми).Античният   средиземноморски   свят   наследява   от 
древността широко практикуваното и разпространено робство. Древен Рим в началото 
на   нашата   ера   се   утвърждава   като   най-могъщата   държава   в   античния   свят,   като 
Средиземно   море   по   което   протичат   основните   търговски   потоци   се   превръща   във 
вътрешно   море   за   империята.   Размяната   акумулира   стопански   процеси   довели   до 
разпространение на лихварството свързано с високия риск при презморската търговия. 
Въпреки това, по традиция, основа на римската икономика си останало земеделието и 
свързаното   с   него   конническо   съсловие.   Другият   водещ   икономически   отрасъл   на 
римската   икономика   било   строителството   -   обществени   сгради,   римски   пътища, 
акведукти и т.н. В този смисъл настъпилия с началото на нашата ера цивилизационен 
юдейско-римски конфликт имал и икономическа основа и измерение, изразяващо се във 
философията, разбирането и виждането за обществен просперитет и бъдещо социално-
икономическо   развитие.   Според   римляните   парите   сами   по   себе   си   не   са 
производителна сила, и стремежът към трупането и събирането им на едно място от 
садукейската   еврейска   храмова   върхушка   толерирана   от   римската   такава   за   да   се 
финансират римските завоевателни походи на изток (в случая в Йерусалимския храм) е 
контрапродуктивно най-вече от икономическа гледна точка. Най-видните представители 
на   римската   икономическа   мисъл   от   този   период   са   Катон,   Варон   и   Цицерон.   Към 
началото   на   новата   ера,   под   въздействие   на   изострените   противоречия   в   римското 
общество   и   на   стопанска   основа   се   появяват   учения   критикуващи   наследената   от 
римляните  особено  в  източните  римски  провинции  робовладелската   система.   Виден 
представител  на  това  обществено  течение  е  Луций  Аней  Сенека.  Най-видния  стоик 
противопоствяйки се на робството изтъква, че по рождение всички хора са равни, а 
неравенството е резултат на обществено-икономическите условия. Това проправя пътя 
на християнството с неговата етика, белязали нравствената и стопанска философия на 
средновековието   до   революционния   период   на   съвременността.   Икономическите 
разбирания през древността, Античността и Средновековието

ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ

Старокаменна епохaКаменна епохd Новокаменна епоха-Homo, Homo erectus,

Homo sapiens-Каменно-медна епоха-Бронзова епоха -Желязна епоха

История-Древност-Античност-Средновековие-Ранен период на ново време-Ново време

Най-ново време

Най-ранните появи на макроикономическите идеи се забелязват сред древните източни 
народи населяващи земите на плодородния полумесец - Древен Египет и Месопотамия, 
а по-сетне и в Индия и Китай.Макроикономическите идеи намират развитие и в Древна 
Гърция след 9 и 8 век пр.н.е. Икономическата мисъл е представена в произведенията на 
видните   древногръцки   философи-енциклопедисти   от   5   и   4   век   пр.н.е.   -   Демокрит, 
Ксенофонт,  Платон  и  Аристотел.  През  2 век  пр.н.е.  Римската  република  разгромява 
основния   си   съперник   в   западното   средиземноморие   -   Картаген,   утвърждавайки   се 
постепенно като водеща сила в целия средиземноморски басейн, около който се върти 
размяната на стоки, т.е. търговията. По традиция още от времето на Александър Велики 
и поради липса на друга цивилизационна алтернатива като посока за инвазия, Древен 
Рим насочва своята външнополитическа експанзия на изток - към Персия и Индия. От 
времето на първия триумвират и по примера на Марк Лициний Крас след влизането на 
Помпей Велики в Светая Светих, се създава традиция в годините преди новата ера, 
римските завоевателни походи на легионите на изток да се финансират от храмовата 
съкровищница на Втория храм. Това усложнява и утежнява стопанското положение на 
източните провинции на Римската империя, където избуяват дрязги и спорове между 
основните   етноси   -   гърци   и   евреи   (виж   и   елинизъм,   елинистичен   юдаизъм   и 
антиюдейски   гръцки   погроми).Античният   средиземноморски   свят   наследява   от 
древността широко практикуваното и разпространено робство. Древен Рим в началото 
на   нашата   ера   се   утвърждава   като   най-могъщата   държава   в   античния   свят,   като 
Средиземно   море   по   което   протичат   основните   търговски   потоци   се   превръща   във 
вътрешно   море   за   империята.   Размяната   акумулира   стопански   процеси   довели   до 
разпространение на лихварството свързано с високия риск при презморската търговия. 
Въпреки това, по традиция, основа на римската икономика си останало земеделието и 
свързаното   с   него   конническо   съсловие.   Другият   водещ   икономически   отрасъл   на 
римската   икономика   било   строителството   -   обществени   сгради,   римски   пътища, 
акведукти и т.н. В този смисъл настъпилия с началото на нашата ера цивилизационен 
юдейско-римски конфликт имал и икономическа основа и измерение, изразяващо се във 
философията, разбирането и виждането за обществен просперитет и бъдещо социално-
икономическо   развитие.   Според   римляните   парите   сами   по   себе   си   не   са 
производителна сила, и стремежът към трупането и събирането им на едно място от 
садукейската   еврейска   храмова   върхушка   толерирана   от   римската   такава   за   да   се 
финансират римските завоевателни походи на изток (в случая в Йерусалимския храм) е 
контрапродуктивно най-вече от икономическа гледна точка. Най-видните представители 
на   римската   икономическа   мисъл   от   този   период   са   Катон,   Варон   и   Цицерон.   Към 
началото   на   новата   ера,   под   въздействие   на   изострените   противоречия   в   римското 
общество   и   на   стопанска   основа   се   появяват   учения   критикуващи   наследената   от 
римляните  особено  в  източните  римски  провинции  робовладелската   система.   Виден 
представител  на  това  обществено  течение  е  Луций  Аней  Сенека.  Най-видния  стоик 
противопоствяйки се на робството изтъква, че по рождение всички хора са равни, а 
неравенството е резултат на обществено-икономическите условия. Това проправя пътя 
на християнството с неговата етика, белязали нравствената и стопанска философия на 
средновековието до революционния период на съвременността.

2. Икономическата мисъл в древността Китай, Древна Гърция, Древен Рим.

3.Древен   Китай   през   V   и   Vв.пр.Христа,   китаеаца   Ван   Це   кометира   множеството 
икономически   проблеми.   В   Китай   за   пръв   път   се   говори   за   книжни   пари.   Друг 
представител е Конфуции.

2. Древна Гърция.

3. Икономическите идеи в Средновековието.

4. Меркантилизъм. 

2.   Меркантилизъм.   Обща   характеристика.   Идеи   на   меркантилизма   във   Франция   и 
Англия. Особености в Русия

Меркантилизмът   е   първата   икономическа   школа,   която   се   изгражда   в   епохата   на 
първоначалното натрупване на капитала. Под това се разбира натрупване, увеличаване 
на капитала по неикономически път – колониален грабеж, пиратство, строга политика 
на протекционизъм и т.н. Появата на меркантилизма отразява процеси на разлагане на 
натуралната икономика и извеждане в челни позиции на търговския капитал, ето защо 
наименованието   произхожда   от   френската   дума   „меркантиле”   –   търговец.   Това   е 
условие меркантилизмът да се квалифицира като търговска система на политическата 
система.

Формирането на меркантилизма като течение на икономическата мисъл е свързано с 
обективни крупни събития между които;

• Великите географски открития, изиграли огромна роля за развитието на световната 
търговия   и   разширява   обхвата   на   стоково-паричните   отношения   за   ускоряване 
увеличението на стоково-търговския капитал;

•   Освобождаване   на   обществото   от   църковна   зависимост.   Възникват   нови   факти, 
обяснението на които не може да стане чрез позоваване на догмите на религиозните 
доктрини. На тази основа се отхвърлят редица фундаментални догми на църковната 
доктрина

- откритията на астрономията опровергават догмата, че Земята е център на Слънчевата 
система;

-   откритията   на   механиката   и   физиката   играят   голяма   роля   за   преодоляване   на 
църковната догматика;

постиженията   на   тези   науки   предопределят   нещо   ново   –   за   критерии   на   истина   в 
познанието на икономиката се приемат реалните обективни факти, процеси и явления, а 
не догмите на Библията

• образуването на централизираната държава – предпоставка за меркантилизма. С него 
се променя и географската характеристика на пазара. Създават се условия за единен 
пазар. За издръжката на армията са необходими парични средства, а те могат да се 
гарантират само ако държавата създаде условия за развитие на търговския капитал на 
вътрешния и външен пазар. Така в този период обективно се съчетават държавата – 
кралската   власт   и   тръговският   капитал.Меркантилизмът,   представен   в   обща 
характеристика, се третира едновременно като теория и като икономическа политика. 
Мнозинството   меркантилисти   го   приемат   за   теория   за   обогатяване   на   нациите   чрез 
натрупване на благородни метали (пари). Като икономическа политика идеите му се 
поставят   в   услуга   на   централната   власт.   Предметът   на   научно   познание   на 
меркантилистите е сферата на обръщението тъй като функционирането й се свързва с 
ролята й на избор за продължаване на парите. С такъв изглед за предмета е конструиран 
и   метода   на   изследването.   За   меркантилизма   е   характерен   описателният   метод, 

наблюдение   на   явленията   в   сферата   на   обръщението   чрез   анализ   и   опити   да   се 
дефинират емпирични закономерности. Заслугата на меркантилистите е, че поставят 
реалните   факти   в   търговията   за   критерий   на   икномическото   познание   и   с   това 
допринасят за освобождаване на икономическата мисъл от влиянието на религиозната 
доктрина.

Основните идеи на меркантилизма се отнасят до:

1. Идеята за богатството, е тя е, че то се състои от при или злато и сребро

2. Източник на богатството е сферата на стоко-обръщението, защото в нея стоките се 
превръщат в пари. Печели този, който купува по-евтино и продава по-скъпо

3. Не всяка сфера на търговията е източник на богатство. Вътрешната търговия само го 
преразпределя   между   хората,   не   носи   ново   в   страната.   Източникът   е   външната 
търговия, следователно трябва да се изнася повече и да се внася по-малко. Придобитите 
пари увеличават богатството на страната.

4. Държавата трябва да е активен фактор в икономиката.

Идеите   на   меркантилизма   придобиват   относително   развитие   в   западноевропейските 
държави, сред които се открояват Англия и Франция.

Във Франция заслужават да се посочат имената на Антуан дьо Монкретиен и Колбер. 
Антуан Монкретиен въвежда термина политическа икономия. През 1615г публикува 
съчинението „Трактат по политическа икономия”. В него отстоява идеята за приоритета 
на търговия пред всички други дейности. Държавата трябва да се осигурява с пари като 
стимулира външната тръговия. Изказва се за ограничаване на вноса, тъй като често 
чуждите търговци са олицетворение на помпа, изсмукваща богатството на страната.

Колбер   е   виден   представител   на   меркантилизма.   Той   е   генерален   контрольор   на 
финансите   (финансов   министър)   на   Карл   Луи   14-ти.   Френският   меркантилизъм   е 
известен   като   индустриален   меркантилизъм   с   име   Колбертизъм.   Това   подчертава 
спецификата на идеите на меркантилизма във Франция и тя се проявява в активната 
стопанска   политика,   инициирана   от   Колбер   за   развитие   на   местната   индустрия, 
изграждане на пътища, мостове, канали, пристанища, корабостроене, корабоплаване и 
др. Анцент в индустриалната политика на Колбер е върху износните производства и 
експанзитичната   колониална   политика.   Главно   внимание   на   Колбер   е   развитие   на 
индустриалната и външна политика и подценяване на селското стопанство.

В Англия най-виден меркантилист е Томас Мън – един от директорите на източно-
индийската компания, стопански деец. Автор е на два труда:

• Разсъждения затърговията на Англия с източна Индия (1621)

• „Богатството на Англия във външната търговия” или „За баланса на нашата външна 
търговия”. Трудът е публикуван 20 години след смъртта му.

Изказва   се   съгласуване   на   външната   тръговия   с   местното   производство   на   стоки. 
Изказва   се   гъвкава   митническа   политика.   Предлага   страната   да   развие   по-мащабна 
транзитна търговия, а с нея са се развие и корабостроенето и корабоплаването.

Меркантилизмът има свое място в историята на икономическата мисъл. Принос:

- идеите за държавна намеса в икономиката;

- идеята за активен търговски баланс;

- протекционизъм (защита интересите на националната икономика);

- идеи за регулиране на паричното обръщение

Кейнс   оценява   меркантилизма   като   пример   на   практическо   благоразумие   при 
държавното   управление,   занимаващо   се   с   икономическата   система   като   цяло   и 
осигуряване на пълна заетост на всички ресурси в страната.

Меркантилизмът в Русия

  - Меркантилизмът там се появява по-късно. Причини: забавено стопанско развитие; 
доминира дълго време националните стокови отношения. Едва в началото на 17в. се 
парично разменяне. Ордин вижда причината в недостига на капитал. Той разграничава 
правата  на  руски  и  чужди  търговци.  Юри  Кр.е за  укрепване  на  паричната  система, 
забрана износа на суровини, стимул на промишленото и селското стопанство и развитие 
на   външната   търговия.   При   Петър   I   мерките   са   следните:   протекция   на 
промишлеността; разширяване на местното производство; предоставяне на монополни 
права на компании за производство на стоки от даден вид. Той прилага политика на 
търговски   баланс.   Активизира   търговския   баланс,   но   със   забрана   изнасяне   на 
благородни метали.

5.   Физиократически   школи.   На   границите   на   17   –   18в.   в   най-развитите   страни   на 
Западна   Европа   постепенно   све   завършва   натрупването   на   капитал. 
Капиталистическите отношения обхващат и сферата на производството. Икономиката 
навлиза   в   манифактурен   период   на   развитие.   Преобладава   ръчният   труд   в 
производството на стоки. При тези условия доктрината на меркантилизма демострира 
ограниченост на научно познание. Развитието на производството оставя на дневен ред 
обяснение   за   пазарната   цена,   работната   заплата,   печалбата,   лихвата,   рентата, 
конкуренцията, капитала, икономическото натрупване, кредита и други категории. В 
тези   условия   се   извършва   смяна   на   меркантилизма   с   класическата   (либерална) 
политическа икономия. За нея са характерни няколко общи положения:

- признания за съществуване на икономически закони, независими от съзнанието на 
отделните   хора.   Изследване   на   общи   закономерности,   като   обща   задача   на 
представителите на тази икономика;

-  източник  на   богатството  е  сферата  на   производството  –  а  не   на  търговията  както 
мислят   меркантилистите.   В   резултат   се   отделя   голямо   внимание   на   законите   на 
производството и разпределение на богатствата;

- в противоположност на меркантилната политика на протекционизъм, представителите 
на класическата школа представят лозунга на икономическата свобода. Принципът на 
икономическия   либерализъм   в   икономическата   литература   с   френския   израз   “лесе 
пасер”   (икономиката  да  се  развива  сама   по  себе   си).  Това   е  идеята   за   ненамеса   на 
държавата   в   икономиката.   Тази   идея   се   мотивира   с   това,   че   в   пазарната   система 
съществува   вътрешен   механизъм   на   саморегулиране,   основан   на   принципа   на 

свободната   конкуренция,   позволяващ   постоянно   икономиката   да   се   поддържа   в 
състояние на равновесие.

- Класическата политическа икономия е социална икономическата концепция. Нейните 
представители разделят обществото на класи според икономическия признак.

Характерен   е   преходът   от   емпиричния   (описателния)   подход,   присъщ   на 
меркантилизма,   към   абстрактния   теоретичен   анализ   –   изучаване   на   вътрешно-
причинно-следствени взаимозависимости.

Класическата икономия се изгражда постепенно и може да се определят няколко етапа 
на развитието й:

1) по средата на 17в. до 70-те на 18в. – постепенно отдръпване от меркантилизма и 
разработване на важни методологични положения на класическата школа;

2) последната четвърт на 18в. – началото на 19в. – свързван с Адам Смит, който прави 
решителна крачка за формиране на политическата икономия, като цялостна система 
знания   за   икономическата   система   на   обществото.   През   този   етап   политическата 
икономия   получава   признание   на   самостоятелна   научна   дисциплина,   започва 
преподаването й като отделен предмет в университетите;

3) до 1880 – извършва се по-нататъшно развитие на школата ( Рикардо, Малтос, Жан 
Батист   Сей,   Стюард   Мил,   Карл   Маркс).   През   този   етап   в  рамките   на   класическата 
школа се изявява вътрешно разграничаване и се проявяват различни посоки на анализ, 
свързани с посочените икономисти. Този етап завършва с маржиналната революция, в 
резултат на която политическата класическа икономия загубва водещите си позиции.

Физиократия – “физис” (природа) и “кратос” (сила, власт, господство)

Физиократите – представители на тази школа – имат за обект на икономически анализ, 
закономерностите на икономическото развитие във Франция. Теоретичните им възгледи 
се противопоставят на едностранната меркантилна политика на Колбер, пренебрегващи 
интересите   на   селското   стопанство,   което   изпада   в   тежка   криза   и   изхода   от   нея   е 
преодоляване на феодалните отношения върху които се крепи този отрасъл. Селското 
стопанство става главен обект на теоретичен анализ.

Франсоа Кене (1694-1774) – лидер на школата

Освен него ядро на школа са Виктор Мирабо и други.

В методологията на физиократията доминира идеята за естествения ред. Тези закони 
определят производството и разпределението на благата и обществото е длъжно да се 
съобразява с тях. Върху основата на идеята за естествения ред се формира искането на 
физиократите за свободтаната стопанска дейност. Принцип на ненамесата на държавата 
в   икономиката.   Физиократите   насочват   своето   внимание   главено   към   селското 
стопанство и в негово лице приемат, че то е единственият източник на богатството. 
Новият   момент   на   концепцията   за   богатството   е,   че   то   вече   се   разглежда   като 
материално   богатство,   а   това   диктува   коренен   поврат   в  посоката   на   икономическия 
анализ.

Основни идеи на физиократите:

- учение за чистия продукт – той е категория на производството, прираст, превишаване 
на производствените разходи. Само селското стопанство е източник на чистия продукт. 
В търговията занаятите се преместват вече произведени продукти без да се създава чист 
продукт.

- Възгледи за еквивалентната размяна и парите - според Кене в теорията се извършва 
размяна на стоки с еднакви стойности. Равенството на стойностите е приип на стокова 
размяна. Кене под стойност разбира производствени разходи следователно размяната се 
свежда до равенство между тях. Размяната се обслужва с парите, които се използват 
като средство за обръщение.

Кене: “паричната маса, в която и да е нация може да нараства само в такива размери, в 
които се увеличава самото възпроизводство. Увеличаването на паричната маса свръх 
тези   размери   би   могло   да   става   само   в   ущърб   на   ежегодното   възпроизводство   на 
богатства”.

Възгледи за класовата структура на обществото – 3 класи

- собственици – съществува за сметка на чистия продукт, т.е. на “естественото” право на 
собственост да присвоява чистия продукт;

- производителна класа – арендатори и селскостопанските работници – създават чистия 
продукт

- безплодна – лица, извършващи различни трудови дейности извън селското стопанство

Принцип на физиократите – изваждат класовия състав на населението от икономиката

Учение за капитала – във физиократите има наченки на анализ на категорията капитал и 
те се свързват с централния на тяхната теория – учението за чистия продукт и като 
такова   се   проявява   само   в   земеделието.   С   такава   отправна   позиция   Кене   групира 
капитала на две части:

a)   първоначални   аванси   (разгоди,   които   се   изразходват   многократно,   изхабяват   се 
постепенно и от гл.т. на съвременната терминология, представляват основен капитал в 
земеделието

b)   ежегодни   аванси,   представляващи   текущи   капиталови   разходи,   т.е.   това,   което 
наричаме оборотен капитал.

Едно от големите постижения на физиократите е анализа на обръщението на годишния 
продукт   на   нацията.   В   две   произведения   Кене   показва   как   годишният   продукт   се 
разпределя и обръща между отделните класи на обществото. Това е т.нар. икономическа 
таблица на Кене.

Икономическа програма на физиократите – физиократите творят, когато във Франция 
доминират феодалните отношения, ето защо външно техните възгледи са представени 
във   феодална   обвивка,   но   всъщност   тяхната   икономическа   програма   е,   че   те   са 
привърженици   на   икономическия   либерализъм,   с   който   изразяват   интересите   на 
капиталистическия   сектор   на   икономиката   във   Франция,   най-вече   на   капиталистите 
фермери.   Това   проличава   от   разсъжденията   на   Кене   като:   “естествената   търговска 
политика   се   заключва   в   установяване   на   свободна   и   неограничена   конкуренция”., 

“идеята   за   облагане   с   данък   само   на   чистия   продукт   ,  респективно   на   поземлената 
рента,   т.е.   данък   плащат   само   едрите   собственици   на   земя.”.   те   пледират   за 
освобождаване от данъчното облагане на промишлеността, търговците и доходите на 
наемните   работници   в   земеделието.   От   позицията   на   стопанския   либерализъм 
физиократите разглеждат и икономическата роля на държавата, а именно нуждата от 
премахване на всяко регламентиране, ограничение на стопанската дейност и прилагане 
на икономическа свобода.

Възгледи на Тюрго

По своите възгледи Тюрго е физиократ, но не е бил ученик на Кене и както той сам се 
изразява, не принадлежи към „сектата” на физиократите.. тюрго доразвива идеята на 
Кене   и   внася   нови   моменти   в   доктрината   на   физиократите.   Автор   е   на   редица 
произведения. Най-крупният му труд е „Размишления за създаването и разпределението 
на богатството” (1766). Идеите на Тюрго са освободени от феодалната им обвивка и е 
даден по-дълбок анализ на капиталистическите отношения.

Новите   моменти   във   възгледите   на   Тюрго   –   и   при   него   чистият   продукт   е 
фундаментална икономическа категория. Приема, че трудът в селското стопанство е 
единствен източник на богатство, но по-ясно отколкото Кене обяснява чистия продукт 
като принаден продукт. Земеделецът произвежда своята собствена заплата и свръх нея 
допълнителен   доход   за   заплащане   на   труда   на   занаятчиите   и   другите   наемни   лица. 
„Земята не произвежда нищо без труда”. За Тюрго чистият продукт на собственика е 
във вида на поземлена рента, която получава свръх възнаграждението на земеделците.

Делението   на   обществото   на   три   класи   допълва   с   още   две   класи:   капиталисти   и 
работници. Тюрго дава най-пълно за неговото време обяснение на работната заплата. 
Той не само посочва, че тя е равна на минимума средства „необходими за поддържането 
на   живот”,   но   и   разяснява   защо   това   е   така.   Наличието   на   излишни   работници   и 
конкуренцията   между   тях   е   причината   за   определянето   на   работната   заплата   като 
минимум средства за съществуване.

Тюрго   е   родоначалник   на   теза   за   появата   на   капитала,   която   в   последствие   се 
възпроизвежда   в   политическата   икономия.   Според   него   пестеливостта,   старанията, 
въздържането и други подобни фактори обуславят появата на капитала. Нови моменти 
се наблюдават и по отношение на печалбата. За него тя е доход на капиталиста както за 
труда, изкуството и риска, така и лихва за вложения капитал. Тюрго изучава връзката 
между   печалабата,   лихвата   и   рентата.   Разсъжденията   му   имат   следната   логика: 
печалбата се произвежда от лихвата, а тя от рентата. Притежателят на паричен капитал 
може да купи земя, носеща рента. Щом парите могат да носят доход във вид на рента, 
то това доказва, че те трябва да осигуряват доход и в тръговията и промишлеността, тъй 
като  в  тях  са  вложени  пари.  Каиталът  съдейства  за  увеличаване  на  чистия  продукт 
затова има право на част от него.

Нейн   основател   е   д-р.Франсоа   Кене.Той   лансира   тезата,че   хората   трябва   познават 
естественото право и ред, и да регулират според тях своите стоп.действия. името е от 
физис-   природа   и   кратос-   сила,   власт,   господство   т.е.   власт   на   природата   или 
прилагането   на   метода   на   естествените   науки   в   полит.   икономия.   По-   важни   и 
конкретни възгледи на д-р. Франсоа Кене са:

1) за обществото- жив организъм, включващ две състояния-здраво,трябва да се прилага 
полит. на хигиена, и болно- ненормално състояние,трябва да се прилага политика на 
терапия.

2)концепция   за   естествения   ред-според   Кене   всичко   е   подчинено   на   законите   на 
природата и хората са надарени да разбират тези закони.

3)за   механизма   на   естеств.   равновесие-това   е   идеята   за   свободната   конкуренция, 
свободния пазар и краля да не се намесва в иконом. живот на държавата.

4)издигане на фразата”Лесефер лесе пасе” т.е. лозунг за свободна търговия и пазар и 
ненамеса на д-вата в икономическия живот на обществото.

5)схващания   за   т.нар.   ”чист   продукт”-Лансира   се   идеята,че   само   в   земеделието   се 
създава чист продукт и само там става нарастване на богатството.

6)класовата структура- за1 път Кене определя по-категорично следните 3 класи:

-производителна- лица заети в земеделието и създаващи чист продукт.

-класата на собствениците-лицата,които получават чист доход или т.нар. „владелци на 
земя „

-безплодна класа

7)капитала- прави анализ на капитала под формата на аванси, които се разделят на 
първоначални   аванси,   които   са   съществените   елементи   на 
производството,функционират   за   продължителен   период   от   време   и   се   вкл.   в 
издръжката на това производство постепенно (постройки и работен добитък).

2ри   вид   аванси-ежегодни   аванси,които   се   въплъщават   в   издръжката   на   труда   и   за 
семена,които всяка година се закупуват отново.

Иконом. таблица на д-р. Кене обхваща 3те класи, техните ежегодни богатства и описва 
тяхното обръщение в следната форма:

- производителна класа- ежегодните разходи на тази класа, достигащи до 2 млрд. либри 
са произвели 5млрд. от които 2млрд. са чист продукт или доход.

-класата на собствениците-доходът на тази класа съставлява 2млрд.,от които 1млрд.са 
изразходвани за покупки от безплодната класа.

-безплодна класа- разходите на тази класа са 1млрд. които се изразходват от нея за 
закупуване на сурови материали от производителната класа.

Заключение:

Смята   се,че   иконом.   таблица   на   Кене   е   1та   в   историята   на   икономията. 
Макроикономическата   схема   на   натуралните,   стокови   и   парични   потоци   на 
произведените   материални   ценности.   Заложените   в   нея   идеи   се   смятат   като   първи 
наченки на бъдещите икономически модели.

6. Уилиям Пети.

Начало   на   реферати.   Уилям   Пети   (1623-1687г)   (запознава   се   с  Томас   Хобс,  изучава 
задълбочено Фр. Бейкън, след ирландския разгром забогатява много, а чрез спекула 
умножава богатството си, познава Хенри Кромуел, навлиза в политиката, става член на 
парламента, получава дори благороднически сан). Негови произведения са: Нещо за 
парите,   Политическа   анатомия   на   Ирландия,   Политическа   аритметика,   Трактат   в-у 
таксите и налозите

Методология   на   Пети:   пълното   разбиране   на   природата   на   нещата   прилагане   на 
дедуктивния   метод   от   общото   към   същността   пренасяне   на   естествените   в 
обществените науки, за да се даде отговор за природата на богатството

    малки недостатъци, присъщи на меркантилизма - фрагментарност

       обяснява редица икономически явления и връзките между тях (работна заплата и 
средства за живот, цената на земята и рентата труда и цената), поставяйки основата на 
научното   разбиране   на   метода   и   предмета   на   икономическата   наука   това   е   първият 
икономист тръгнал по този път.

Понятие за стойността на Пети:

В основата на размяната стои количеството вложен труд за изработката на стоката. Пети 
разделя цената на естествена цена която за него е самата цена на стоката, която се 
определя от труда и политическата цена това е пазарната цена, която може да се движи 
около нейната естествена.

Мярка на величината на стойността е времето.

Пети полага началото на трудовата теория за стойността.

Важно място заема природата, Пети казва: трудът е баща и най-активен принцип на 
богатството, а земята неговата майка следователно не само труда, но и природата е 
стойностно образуващ фактор.

Работна заплата на Пети:

       Трудът си има цена, както всички други стоки. Затова Пети реалистично свързва 
работната заплата със минимума средства за съществуване на работника и неговото 

семейство. Това не е екзистенциален минимум, при който работника съществува едвам 
едвам, а просто минимум, с който работника да продължава същото количество труд, а 
не по-малко, ако му бъдат дадени повече средства.  Този минимум обаче не е константна 
величина. Той се променя според 2 фактора, изложени от Пети: плодородието на земята 
оказва   влияние   върху   производителността   на   труда.   Следователно   ако   цената   на 
основните   хранителни   продукти   се   повиши,   ще   се   повиши   и   минимума.природо-
климатичните условия свързваме с естествените потребности на работника (дърва за 
зимата).Рентата   на   Пети:част   от   стойността   на   продукта,   присвоявана   след 
приспадането   на   разходите   за   семена   и   РЗ,   по   силата   на   собствеността   върху 
земята.Рентата според Пети трябва да е равна на толкова пари, колкото един човек може 
да спести, след като му се приспаднат всичките разходи

7. Адам Смит. През 18век.Англия много бързо започва да променя своята икономическа 
и   социална   класова   структура.   Постепенно   Англия   от   аграрна   страна   става 
индустриална   държава   наричана   „работилницата   на   света”.   Нарастват   големите 
промишлени   центров,земята   започва   да   се   концентрира   в   едрите   поземлени 
собственици и на практика се появява нова класова структура в лицето на лордовете, 
капиталистите   и   наемните   работници.Всичко   това   намира   израз   в   икономическото 
учение на Адам Смит:

-теоретик на едрата капиталистическа манифактура

-теоретик на промишления либерализъм

Основното и най- задълбочено произведение на Адам Смит е от 1776г, известно у нас 
като „Богатство на народите” сбор от 5 отделни книги, които включват:

1) причина за увеличаване на производителната сила на труда и редът по,който неговия 
продукт се разпределя м/у различните класи.

2) за природата, натрупването и приложението на капитала

3) за различният напредък към богатството на различните народи

4) за системата на политическата икономика

5) за дохода на владетеля или държавата.

Основния   принос   на   Адам   Смит   в   историята   на   икономическата   мисъл   е,   че   той 
разкрива политическата икономия като цялостна наука. Известна е т.нар. „Триада на 
Смит” в това число три основни приносни теории, а именно:

- разделението на труда, което е мотор на икономическото развитие.

- учението за самопроизволната организация на обществото

- теорията за стопанската свобода

Смит за пръв път определя алфата (свободната конкуренция) и омегата (невидимата 
ръка на пазара на икономическото учение). За категорията работна заплата Адам Смит 
дава следните няколко определения:

-израз на част от труда на работника

- пазарна цена на труда

-тя се получава само когато работника и работодателя са две различни лица

-работната заплата се регулира от стойността на труда т.е. от стойността на предметите 
от първа необходимост и жизнени удобства на работника и неговото семейство

-тя е естествено възнаграждение на труда т.е. като цена на труда.

На основата на тези нови определения Смит прави извода,че работната заплата е най- 
висока не в най-богатите страни каквато е Англия, а в най- бързо забогатяващата страна 
САЩ.

По отношение на печалбата възгледите на Смит също се характеризират с определен 
дуализъм,   а   именно   нейната   проява   е   свързвана   с   развитието   на   капитализма.   Тя   е 
удръжка   от   продукта   на   труда,   която   външно   приема   формата   на   предприемачески 
доход,   лихва   и   рента;   печалбата   е   част   от   производствените   разходи;   тя   е   част   от 
работната заплата и частично резултат от функционирането на капитала.

Лихвата   според   Смит   е   самостоятелна   икономическа   категория,   част   от   печалбата 
получена от прилагането на заемния капитал в сферата на производството.

Най-ярко дуализмът на Смит се проявява ри тълкуване на категорията поземлена рента, 
а именно:

- рентата   като  удръжка  в полза  на  поземления  собственик  от  продукта   на  труда  на 
работниците. В селското стопанство и мините рентата е част от предадената стойност.

-рентата   като   естествено   възнаграждение   за   услугата   на   земята,   което   арендаторите 
дължат на поземлените собственици

- рентата като дар на природата.Смит свързва съществуването на рента с наличието на 
монополна цена само за т. нар. редки продукти.

По   отношение   на   факторите   за   растежа   А.Смит   защитава   тезата,   че   моторът   на 
икономическия   растеж   е   разделението   на   труда,   което   зависи   от   три   фактора:   -   от 
сръчността на работника,икономията на времето и възможноста да се изобретяват нови 
машини

Смит  достига  до гениалния  извод,  че  колкото  по- развито  е  разделението  на  труда, 
толкова   по-   широк   е   пазара.   По   отношение   на   стойността   Адам   Смит   следва 
класическата линия Пети Буагилбер, че стоките имат стойност, защото те струват труд. 
Успоредно с това Смит различава две различни значения за стойността- потребителна и 
размерна стойност. За Смит съществува разлика между понятията- стойност, която се 
определя от труда и пазарна цена, която се оформя от т. нар. „невидима ръка на пазара” 
т. е. от силите на търсенето и предлагането.

Според Смит пазарната цена се отклонява от своя център- естествена цена и това е 
случайно явление. Оригинални изрази Смит изказва и за парите: