ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ– ПОЕТ НА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА

   П. СЛ е продължител на реалистичните и демократични традиции в българската 
литература­ той ги наследява  и обогатява. Поет­ мислител, културен мисионер, Сл. има 

самочувствието на духовен учител в областта на философските,  естетичните и 
нравствени идеи. Оказва влияние върху българския духовен живот не само с 

творчеството си , а и с общественото си поведение, с духовно присъствие в епохата. 
Дебелянов го нарича „Жрец и войн  на  живота”.

       Под влияние на народната песен, влиянието на българската литература, влиянието 
на модернистичните идеи, лични предпочитания на Сл., проблемите са  разгледани в 

нравствен,естетически, философски план, и са психологически уплътнени.
Сл. вижда красотата и хармонията в природата, любовта, човешкото битие.

       Славейков желае да наложи самостоятелни философска линия в българската 
литература. Той търси вечните ценности­ красота, идеал, изкуство. Във Възрожденската 

епоха все повече се излиза от конкретния адрес и се навлиза  в сферата на  общовалидни 
норми и закономерности , търси се общонационалната философска същност на понятия 

като борба, свобода, прогрес. Пенчо Славейков и Стоян Михайловски съзнателно търсят
философската проблематика.. Те създават философска епическа поезия.Философските 

поеми на Пенчо Славейков приветствани при появата им в края на 19  век по –късно 
биват позабравени, а през 50­те години догматичната критика ги отрича заради 

Ничшеанските идеи. 
   Сл. се стреми към произведения, в които изкуството и 

философията

 са неотделимо 

преплетени. Той желае да наложи самостоятелна философска линия  в българската 
литература.

 Още  в средновековната  книжнина се поставят философските въпроси. Славейков  
подбира за персонажи титани , герои от античността, от обществено­културната 

история, които стават въплъщение на неговия идеал. 
  Със стихотворението” Фрина” за пръв път в българската литература Славейков  внася  

темата за красотата /култът към красотата става по­късен проблем при Йовков/ 
.Красотата според Славейков  е   висш критерий за нравственост. Тя е  божествена и 

безсмъртна, способна да оневини човека. В народните си поеми Сл. Превръща красотата 
в нравствена сила. 

     „Цизмол” означава „До диез минор” Една  лирическа тоналност, сравнително 
жизнерадостна. „Лунната соната „е в такъв стил.  Поемата поставя темата за съдбата на 

гениалния творец. Поемата налага идеите, че изкуството е изстрадване. В страданието се
ражда великото изкуство./ницшеански идеи. Страданието е съзидателна сила, фактор за 

формирането на силната личност. Човешката красота е в превъзмогването на 
страданието. Творецът въплъщава божествен дух, той е безсмъртен.

         „Микеланджело”  Смята се , че конкретен подтик за написването на поемата е  
анекдота приведен от биографията на  Микеланджело.. След извайването на статуята на 

Моисей гениалният скулптор ударил гневно по коляното с ваятелния чук и извикал 
„Говори”. Поемата разкрива драматичните страдания на гения, съзнание на 

преходността на телесното Творбата налага идеята, че гениалният творец стои над 
делничното, над  временното. Призванието на художника е не той да бъде материал за 

творбите, а те да са материал за него.
 До края на живота си Славейков остава под влиянието на възрожденския идеал, под 

влиянието на руската литература и  на немските романтици. До края на живота си