Гнозис. Агнозии – видове, локализация на нарушенията и

характеристика на отделните форми. Сензорни и гностични

зрителни разстройства. Зрителни агнозии.  Сензорни и

гностични кожно­кинестетични разстройства, тактилни

агнозии. Сензорни и гностични слухови разстройства.

Слухови агнозии.

Гнозис.

ГНОЗИС   (част   от   висшите   корови   функции   заедно   с   праксис   –
двигателните програми и езика) – висша сложна преработка на сетивната
информация.   Информацията   постъпва   в   сетивния   вход   като   усещане.
Имаме много повече информация – признаци наобекта, отколкото е нужно
за  да  го  разпознаем  – редундантност  (излишък  от  информация/  мозъкът
рашава кое е фигура и фон от Гещалтпсихологията). Контекстът (извън
обекта) също влияе върху гнозиснито решение. Ако контекста е типичен
той   помага   за   гнозиса,   обаче   ако   е   нетипичен   той   може   да   затрудни
гнозисното   решение.   При   гнозиса   възаникват   много   хипотези,   но   ние
вземаме   решение   и   разпознаваме   предмета.   Гнозисът   прави   също   и:   ­
категоризация   –   класифицира   обектите   в   групи   по   сходни   черти   до
получаване на сходни процеси и ­ идентификация – какво представлява
даден обект и какво е точното му название. 

Ултракраткотрайна   памет   (сензорна   памет)   –   оговаря   за   информацията
идваща   от   сетивните   органи   и   съхранява   тази   информация   в   специален
«сензорен склад» в продължение на десети от секундата (около 0,5 сек.).
Това е времето за самия акт на възприятието и по този начин се гарантира
функционирането на сетивните органи.

Краткотрайна памет (първична памет) – съхранява информацията за около
15­20 секунди. Краткотрайната памет разполага с два «склада» ­ един за
вербална информация локализиран в лявата хемисфера и друг за зрителна
информация ­ в дясната хемисфера.

Има   и   дълготрайна   (вторична)   памет   –   подреждането   на   информацията
става отчасти и според емоционалното състояние на личността по време на

1