Въпрос 01: 

Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за 
класификация. Периодизация на римската правна история.

Източници на правото. Системи на 

действащото право

1) Предмет на дисциплината

Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно 
развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя 
разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското 
частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от 
него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от 
публичното от Улпиан в своите Институции: 

Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem.

 - 

Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, 
което се отнася до ползата на отделните лица.

Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, 
която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично 
право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното 
право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното. 

Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото 
значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в 
Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални 
кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в 
гражданските закони на повечето от западноевропейските държави. 

За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни 
норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради 
обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното 
разбиране. 

Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него 
за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската 
юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова 
логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа 
насоченост. 

Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи 
в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От 
едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското 
право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно 
достигнало своя разцвет робовладение. 

2) Методи за изучаването на римското частно право

- филологически; 
res - нещо/вещ 
actor - означава както актьор, така и ищец 
- исторически;