Педагогическите идеи на Ян Амос Коменски /1592-1970/

Роден   е   през   1592   г.   в   Чехия.   Произхожда   от   бедно   мелничарско   семейство, 

приобщено   към   обществото   „Чешки   братя”,   отричащо   тиранията   на   дворянството   и 
духовенството и апелиращо за равенство в духа на първичното християнство. Завършва 
латинското   училище   на   чешки   братя,   следва   първо  в  Херборнския   университет,   по-
късно завършва теология в Хайделбергския. Изследва трудовете на Ратке от когото е 
силно   повлиян.   Започва   преподавателска   дейност   и   изследва   проблемите   на 
образованието и възпитанието. Работи също и като свещеник и ректор на братското 
училище. Тридесетгодишната войана го лишава от дом, семейство, родина, библиотека. 
През   1628   г.   е   заточен   в   гр.   Лашно   /Полша/,   където   е   учител   в   латинското   средно 
училище. Създава дидактически съчинения, с които оказва влияние върху чяастните 
методики на преподаване. 

През   1632   г.   издава   „Велика   дидактика”,   където   разработва   теория   на 

образованието,   която   допълва   с   други   свои   трудове.   Автор   е   на   редица   училищни 
реформи, които реализира в Полша, Англия, Унгария, Швеция и др. теорията му се 
основава на хармонията във взаимодействието между природа и образование, с което 
принципът за природосъобразност се издига в методология. Училищните реформи се 
опират на идеята за всеобщо и достъпно образование, което да бъде природосъобразно. 
Тъй като всеки човек носи в себе си началото си от Бог и се стреми към него, следва да 
получи   възможност  да   се   развива  съоразно   заложбите   си  като   хармочнина   личност. 
Себепознанието е основна жизнена функция и смисъл на човешкия живот. Истинският 
човек може да бъде само този, които е научен да „да прави това, което прави човека 
човек”. Природата дава на човека само семената на науката, нравствеността, религията, 
но те се придобиват чрез молитви, учене и труд. Главното средство за възпитание и 
обучение   е   училището,   което   той   нарича   „работилница   за   човещина”   с   основните 
образователни задачи:

-

Да развива заложбите;

-

Да облагородява езика;

-

Да оформя хармонията;

-

Да възпитава почит към Бог.

Типове деца /определят се от възможностите за възпириемане с ум и сърце/:

-

Остроумни, любознателни, податливи на влияние;

-

Остроумни, но бавни;

-

Остроумни, любознателни, но упорити, своенравни, трудно се поддават на 

въздействие;

-

Любознателни, но трудно възприемчиви;

-

Тъпи, но и мекошави и лениви;

-

Тъпи, нравствено похабени и зли.

Периодизация на детското развитие

 – човешкото тяло расте и се развива до 25 

годишна възраст, след това се засилва и затвърдява. Разделя го на 4 степени по 6 години: 
-   детство,   момчешка   възраст,   младежка,   възмъжаване.   За   всяка   възраст   определя   и 
съответно училище.

Училищна система: 

1)

Майчино училище – упражняват се анализаторите, правилно да опознават 

предметите, да ги различават. Целта е правилното и хармонично развитие на детето, а 
основната   задача   –   подготовка   за   училище.   Особено   място   заема   нравственото 
възпитанием   уважение   към   детето,   добри   взаимоотношения   между   родителите, 
примери, беседи. Допуска и наказания, но справедливи, които не пораждат гняв.