Принцип за съответствие между цел и средства

Целта оправдава средствата. – йезуитска теза

От етическа гледна  точка това не е правилно. Целта е значима и правилна  от

етическа гледна точка, но средствата, които можем да използваме, може да са всякакви.
Безкритично   отношение   към   поведението.   Това   може   да   означава,   че   може   да

използваме и неетични средства, защото целта е етически правилна.

От етическа гледна точка е важно и целите  и средствата да са етически правилни!

В   исторически   план   “Целта   оправдава   средствата”   се   е   разпространила   много.

Това е така, защото показва готовност за действие. Този модел в исторически  план

непрекъснато се екстраполира като оправдание на едно или друго действие.

От гледна точка на етиката трябва да се търси съответствие между цел и средства. 

От етическа гледна точка “Целта определя средствата” .

За да бъде поведението правилно, много е важно всички действия, които водят към

целта да бъдат съответстващи по ценност.

Целта оправдава средствата означава фактическото разделяне на цел и средства.

Определяща е целта. Всичко, което е средства, трябва да съответства на тази цел.

Този принцип ние го имаме  като житейска  максима  и това е важно от етична

гледна точка. Не трябва да разкъсваме връзката между цел и средства. Същото трябва

да   се   приложи   и   към   бизнеса.   Целта   на   бизнеса   е   печалба.   Още   по   определение,
печалбата е същностна характеристика, нещо, без което бизнес не може. Тя е свързана в

мотивацията   на   всеки   отделен   бизнес   агент,   но   в   крайна   сметка   се   получава   едно
обществено  благо, защото произвеждаш или  правиш услуга.  Целта  от етична гледна

точка е обоснована. В бизнеса всяка дейност е насочена към печалба.

Веднага се задава въпроса? Какви са средствата, конкретните начини, по които се

постига печалба?

Произвеждаш хляб, оръжие, наркотици? – все дейности, насочени към печалба

Ако   приемем   “Целта   оправдава   средствата”   трябва   да   приемем   всяко   нещо,

насочено към печалбата.

Никъде това не е така. Хората няма как да останат безкритични към средствата. 

Не   можем   да   сме   безкритични,   още   повече,   че   в   икономическата   среда   има

безкрайно много дейности, чрез които да се печели – избора е огромен, и когато един

бизнес агент иска да постигне печалба той може да я постигне по безброй много начини.

Ако разкъсаме целта и средствата – ще получим и друг абсурд. Ако приемем, че

печалбата е абсолютната цел и не са важни средствата – значи за да спечеля не само

няма смисъл да съм критична и да забелязвам как печеля, а не е важно освен това и как

го правя (мога да жертвам работниците) – важното е да се печели. 

От етична и общо икономическа гледна точка – няма как някои дейности да не

останат извън етичната регулация.

При положение, че има огромен избор, въпросът е да се избере онзи начин на

печалба, който да бъде и в най­голяма степен етически приемлив.

Да си увелича заплатата в близкия месец­два – тази цел мога да я обоснова и тя е

етическа приемлива.

Какви   средства   ще   подбера?   Дали   аз   ще   използвам   средства   да   премахна

конкуренцията във фирмата или ще излъжа и измамя шефа си, или ще го пребия. Или ще
използвам почтени средства – разумно да убедя шефа, да демонстрирам своите качества

и т.н.

Принципа за съответствие между свобода и отговорност

Понякога го възприемаме като един от шаблоните. Всъщност в това съответствие

има дълбок смисъл. Свободата и отговорността са двете страни на една монета и едното
не може без другото. Това е така, защото свободата е нещо, което е изключително важно

за човека и изначално, човек винаги се стреми към свободата. 

Смята се, че това е едно от нещата, което ни приобщава към животните – при тях е

инстинктивно, а при човека е осмислено.

Въпроса   е   –   какво   точно   е   свободата?   Най­простото   определение   –   това   е

възможност   за   избор.   Когато   имаш   възможност   за   избор,   това   е   свобода.   Човек   се
чувства свободен, само когато знае, че има възможност за избор, той може да не го

осъществява, но знанието го кара да се чувства по­добре.

Ако имам 2 възможности за избор – свободна съм
Ако имам 3 възможности за избор – аз съм по­свободна

Ако имам неограничени – съм супер свободен

Никога   възможностите   за   избор   не   са   безкрайни,   но   за   нас   е   важно   да   си

разширяваме възможностите за избор. Не го използваме понякога, защото с удоволствие

преотстъпваме свободата си на други, за да получим някаква сигурност. Така вероятно
се е породила и властта – хората доброволно преотстъпват свободата си, в името на

сигурност – вместо аз да избирам, нека друг да избира, но ми дава сигурност.

Тези   възможности   за   избор   и   свободата,   е   именувана   от   голям   австрийски

мислител, който Ерих Фром:

Свобода ДА
Свобода ОТ

Свободата ДА – да правиш нещо, свободата за 

активност

, да действаш – следва

глагол

Свободата ОТ – 

независимост

 от определени структури; от какво да си зависим и

от какво да си независим

Свободата е ограничена в някаква рамка. От друга страна, освен че всяка свобода

е ограничена имаме и сложни зависимости между:

Свободата да и свободата от

Житейски пример:

Тийнейджъра иска свобода да, той иска и независимост. Интуитивно осъзнава, че

между свободата да и независимостта има дълбока връзка.

Иска да гледа телевизия, когато си иска
Да не ходи на училище всеки ден

На тази възможност да избира, какво да прави – много му пречат структурите, от

които зависи (семейството). Тази структура ограничава неговата свобода да. Тази форма
на зависимост му ограничава свободата да.

Тийнейджъра бяга от семейството и си осигурява независимост – автоматично му

се увеличава и свободата да.

Но отиваш в друга система на зависимост – друго семейство, друга структура.

Твоите свободи уж ще се разширят, но не е точно така.

За да имаш ти свободите да, някой поема отговорности да ти ги осигури.

Доброволната   зависимост   –   друг   поема   отговорностите.   Ако   съм   независима,

трябва аз да ги приема.

Колкото е по­голяма свободата, толкова по­големи са и отговорностите. Това е

аксиомата. Ако оценяваме едно поведение от етическа гледна точка – ако свободата

съответства на отговорностите – това е справедливо; ако няма – това поведение не е
етично.

Същото   го   има   в   бизнеса   –   търси   се   съответствие   между   свободата   и

отговорността.

Мениджъра – с най­голяма свобода да – той взима решенията. След като той по

определение   има   най­много   свобода,   естествено   е   той   да   носи   най­големите

отговорности.   Ако   той   не   поема   адекватно   отговорности   –   то   поведението   му   е
несправедливо, неетично, неправилно.

Очакваме   който   има   най­голямата   свобода,   той   да   поема   най­големите

отговорности. Това означава и голяма заплата.

Ако някъде се разкъсва връзката – не е справедливо.

Съответствието между права и задължения е друга аксиома, която възприемаме

като основен етичен принцип.

То по своята логика е същото като свобода и отговорност – защото какво означава

права – правата са свободи. Разбирането за права не е нищо друго, освен свободи, които
не са случайни, не са какви да е, а са свободи, които една общност или общество може

да си гарантира на определен етап.

Правата – свободите, които една общност може да си гарантира на определен етап

или в определено време.

Самата идея за права е свързана с гарантирането им. Правата сами по себе си

нямат   смисъл,   ако   някой   не   ги   гарантира.   Темата   за   правата   по   тази   причина   е
относително нова в теоретичното развитие на човечеството – след Средновековието. В

древността, тази абстракция – права или право, не съществува.

Това разбиране за правата започва с желанието да се осмисли, кои са тези свободи,

които една общност е задължително да си гарантира, за да съществува тази общност

изобщо.

Основни, човешки права

От къде идват – тези свободи, които наричаме основни човешки права.

Правото на живот

Каква е същността на правата – от къде идват, кой ги определя? 

Дори това право не може да съществува само по себе си, ако общността не си го

гарантира. Как да обясня на едни канибали, че имам право на живот. Попадайки при

канибалите, те могат да ме изядат. Дори и на живот никой няма право, ако отсреща
някой не ти го гарантира.

Аз имам право на живот – вие поемате задължение да не ме убивате. Ако вие не

поемете това задължение, то аз нямам право на живот. 

Ние като общност сме решили, че за да ни има като общност, трябва да поемем

тези задължения и да си гарантираме това право.

Правото е свободите, които една общност може да си гарантира.

Право на собственост – също основно право

Аз ще имам нещо мое, ако другите приемат задължението да не го отнемат. Така

си гарантираме правото на собственост.

Като се развива обществото, се развива и идеята за правата ни. Тя е свързана с

желанието и възможностите на обществата да си осигуряват права.

Икономически права – онези свободи, които имаме като икономически субекти. В

тази общност, сега.

Като икономически субекти пак говорим за права, икономически, които можем да

си гарантираме сега в този исторически момент.

Като имам свободата да печеля, то другите поемат задължението да не ме крадат.

И в икономическата сфера, бизнеса, имаме темата за правата и задълженията.

Структури на зависимост – когато на пазара има много намеса, институции, които

ограничават свободата. Това означава ограничение на бизнес правата.

Ако на някой правата са повече, отколкото задълженията – не е справедливо

Деонтологичния принцип – добре познати от житейската практика принципи
Утилитарния принцип

Етични проблеми в бизнеса на макро равнище – ще си погледнем сами

Сега: Бизнес етиката на микро равнище – три типа отношение, специфични етични

проблеми, които пораждат те

Отношенията вътре във фирмите
Отношенията между фирмите

Отношенията между фирмите и потребителите

Отношения вътре във фирмите

Специфични   лични   отношения.   Поначало   една   бизнес   структура,   това   е   една

организация. Затова темата за организациите е много актуална – щом имаме формално
общуване, имаме организация. Важно е организациите да работят ефективно и в този

смисъл, въпроса как да бъдат направени по­ефективни е всеобщ проблем и днес много
се работи по него.

Имаме   налице   един   интердисциплинарен   подход   към   организациите   –

предназначението е да работят по­ефективно.