СТОПАНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ 

ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

I.

   Обща характеристика на стопанството.

Стопанството е система от човешки дейности с различен характер, имащи за цел подобряването 
на условията за живот на хората. Тези дейности са обединени и целенасочени от държавната 
стопанска политика. Развитието на стопанството е отражение на състоянието на държавата и 
фактор за развитието й.

Основните стопански характеристики на всяка държава са:

1/.   oтраслова   структура   на   стопанството,   отразяваща   ресурсите   на   страната   и   нивото   на 
социално-икономическото й развитие;

2/. териториална   стопанска   структура,   която   дава   представа   за   зрелостта   на   стопанското 
развитие;

3/. динамика на стопанското развитие;

4/. тенденции в развитието.

Върху развитието и териториалната организация на стопанството в България влияят множество 
фактори   -   природни,   демографски,   обществено-икономически,   политически,   екологични, 
технологични и др. Географското положение има различно през отделните исторически етапи, 
но винаги силно влияние. Важен фактор са и ограничените природни ресурси за развитието на 
промишлеността и основно на добивните й отрасли. Същевременно климатичните, почвени и 
хидроложки   условия   са   благоприятен   фактор   за   развитието   на   селското   стопанство. 
Демографските ресурси влияят върху стопанското развитие чрез потреблението, работната ръка 
и др. Много силно влияние върху развитието на стопанството оказва транспорта и състоянието 
на транспортната инфраструктура.
Основните  етапи,  на  които може  да  се  раздели Българското  стопанство в  историческото  си 
развитие са:
1/. Развитие на стопанството преди 1878г.;
2/. Развитие на стопанството от Освобождението до края на Втората световна война;
3/.Развитие на стопанството от края на Втората световна война до 1989г.;
4/.Развитие на стопанството след 1989г.
По подробно ще разгледам вторият  етап от историческото развитие на стопанството.

II.

   Обща картина на стопанството между двете световни

войни.

В периода между двете световни войни икономиката на България е много по-тясно обвързана с 
конюнктурните колебания на световното стопанство. В родни условия обаче основните фази на 
развитие имат специфичен, понякога и деформиран вид поради по-ниската степен на зрелост на 
капитализма и по-трайното отражение на последиците от Първата световна война (ПСВ). През 
1919 г. кратковременното оживление у нас не се чувства, тъй като стопанството е в дълбока  

1